Флоренция като задължителна дестинация беше в моя пътешественически план календар. Други ангажименти по една или друга причини я изместваха , но неусетно дойде и нейното време. Неусетно, защото беше включена към една наша почивка в Лигурия. Портофино и Чинкуе Терре бяха акцента на тази почивка, но Флоренция и Пиза бяха включени като десерта, който си запазихме за края на това поредно пътешествие из Италия. Редувахме пътешествията из малките китни селца на Лигурия, и почивката ни в слънчевото и великолепно Портофино с историята на Флоренция.
Мястото на първото споменаване на града е във етруските източници, но Флоренция дължи "рождението" си на древните римляни разположили своя лагер около река Арно, който нарекли Флорентия или в превод "цветуща".
В дните, които си бяхме определили за почивка от море и плаж взехме кола под наем и се отправихме от Генуа за Флоренция.
Пристигнахме във Флоренция в късния следобед. Бяхме решили да отделим достатъчно време за разглеждане на този град, и за да почувстваме атмосферата на отминалите векове си бяхме резервирали нощувки в дворец от така наречения на латински период saeculum medium- 1596 г.
Картината в един от коридорите, която показва мястото, където се намира двореца в града още от векове
В такива сгради, не може да се очаква лукса на многото звезди, с които бяхме свикнали, но за нас по-важното бе атмосферата на мястото и тръпката, че закусваш в някогашна бална зала в която се е събирал елита на града.
Стените и таваните пазеха оригиналните рисунки, които с малка, предимно козметична реставрация разказваха за живота и присъствието на семейството със знатна кръв, което е притежавало двореца, в живота на историческия град.
Над информацията във фоайето, и над входната врата на сградата се намираше и герба на фамилията.
Спалните помещения, коридорите и тихите кътчета за уединение, почивка и разговори още пазеха някои от мебелите на многобройните поколения, които се бяха раждали, живеели и умирали тук.
още от интериора, запазен през вековете.
гоблени с вековна възраст:
фреските по таваните:
витражи
Градината на покрива на сградата, където пушачите можеха да изпият кафето си на спокойствие, задоволявайки своите страсти, без да пречат на останалите гости на двореца.
Настанихме се в стаята си с изглед към улицата на стария град и побързахме да излезем на първата си разходка. Беше кратка и преди всичко опознавателна за маршрутите, които ни чакаха през следващите два дни, които бяхме отделили за една от историческите перли на Италия. Време наистина малко за такъв град, но пък и оставящо отворена врата за още едно посещение. По обратния път намерихме уютно ресторантче и там разбира се си поръчахме бутилка вино и кулинарния специалитет на район Тоскана, както я наричат някои, най-апетитната част от Италия. Флоренция се намира в областта Тоскана.
Принципно аз не съм любителка на навика да се ходи по улицата и да се хапва парче пица или сандвич в движение. Удоволствието от храната за мен включва и това да седнеш на маса с покривка, прибори и да те обслужват като същевременно ти обясняват за специфичните ястия от региона. Това е един вид едно малко кулинарно пътешествие, което те насочва към акцентите от местната кухня, които в никакъв случай не трябва да се пропускат. Единствения проблем, който можете да имате в който и да е италиянски ресторант е изобилието от предложения в менюто. Затова са и келнерите, за да ви ориентират какво да изберете по свой вкус. Малко трябва да се нагодите към емоционалните жестове и дълги тиради на местните, което заедно с бързите им коли показва оборотите на които обичат да живеят. Тук понятието "на макс" си е точно на мястото. Разминахме се с лампредото, което е вид сандвич от телешко шкембе в хлебче, обилно и щедро гарнирано с местни зелении, единствено по причина, че се продаваше само в улични каравани, които като цяло бяха чисти и спретнати, но нямаше къде да се седне и хапне. Не му се размина като цяло на телешкото месо, едно защото беше част от кошер, еврейските диетични хранителни правила, друго защото е и главната атракция в кулинарната листа на Флоренция.
Да сте в града и да не си поръчате за хапване в някое ресторантче T-Bone стек, е все едно, да не сте посещавали града и Тоскана, като цяло. Защото тук телешкото месо е издигнато в култ, а приготвянето му е цяло изкуство. Отделно, че месото идва от специалната порода местни говеда, за която казват че е стара колкото града. Италиянците винаги преувеличават, но в случая компенсират самохвалството си с толкова огромни порции, които оставихме половината неизядени. Защото стековете са огромни, съпроводени с обилни салати и вино. При нас изискванията за приготвянето на месото бяха малко по- специални. По принцип в оригиналната рецепта стека се поднася полусуров. При нас обаче дори капка кръв по месото не се допускаше и го поръчвахме препечен. Италиянските готвачи са свикнали на всичко и реагират бързо на изискванията на клиентите си, дори и да се отдалечават с малко неудоволствие от първоначалната идея на приготвянето. Не бяхме първите с изисквания за кошер и бяхме задоволени в желанията си. Разбира се в менюто има различен избор на вина. Няма обяд или вечеря без вино. Когато говорим за област Тоскана винаги се говори и за виното Кианти. Виното е червено и като цяло червените вина подхождат повече на зимния сезон, но това тук не важи. Пият го дори в силно слънчевите и горещи дни. Хубавото вино струва и прилични пари. Не чакайте за 5-8 евро да получите нещо кой знае какво. За качество говорим от 20-30 евро нагоре. В Чинкуе Терре от Вернаца си купихме няколко бутилки "Шиакетра" за около 70 евро бутилката и честно казано, всяка една капка си заслужава цената. Не пропуснахме да си поръчваме Кианти, но го правехме когато вечеряхме. За обяд предпочитахме бяло и розе.
Разбира се не пропускахме и сладките изкушения на италиянците. На първо място разбира се Gelato. Разнообразието от вкусове, аромати, цветове, заливки е толкова голямо, и направо оставете илюзията, че ще можете да опитате от всичките видове.
Gelato е италиянската дума за сладолед, но с това свършват приликите между двете. Аромат, текстура, мек изчистен вкус, чувството че усещаш с небцето си вкуса на всяка една негова съставка без да се търси хранителна вакханалия от всичко на едно място. При направата на джелато не се използва сметана и яйчни желтъци, съдържанието на мазнини е малко и това го прави привлекателен десерт дори за хора спазващи различни видове диети. Да отидете в Италия и да не опитате леденото изкушение "джелато" е голям кулинарен пропуск.
Била съм на много места по света, нагледала съм се и съм опитвала какви ли не сладки изкушения, но италиянците съм ги признала за виртуози при изработването и украсата на такива.
Удоволствието почва още от аранжирането на витрините на "долчисимите", както наричам аз техните сладкарнички. Няма друга такава фантазия, която дори една стара ютия, сламена шапка или кутия за бижута, може да превърне в изящни бомбониери и да ги напълни с лакомства достойни за кралски трапези.
Тази фантазна разкошотия те кара да влезеш вътре и да напазаруваш от почти всичко, което видиш. Не съм имала случай да се разочаровам от нещо закупено от италиянска сладкарница. Това е и най-предпочитания подарък, който избирам за близки и приятели, когато се връщам от тази страна. Получавала съм винаги искрени благодарности за избора. Струва ми се просташко, или по-меко казано тривиално да занесеш ключодържател или магнит за подарък, когато можеш да подариш една малка част от италиянската душевност и талант на приятелите си.
Имам скъпа на сърцето ми приятелка от Германия, която ми каза, че бутилката вино и кутия шоколадови бонбони, които и подарих от това пътуване са я накарали да мечтае да посети Италия. Радвам се ,че станах причина за едно от последвалите вълнуващите преживявания в нейния живот.
Първата ни вечер във Флоренция завърши с чаша вино на терасата на двореца, превърнат от наследниците в хотел . Гледахме приказно осветената стара част на града и вече мечтаехме за утрешните приключения .
---------------------------------------------------------------------------
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар