Лоренцо де Медичи, наречен Великолепния се оплаквал, че Флоренция е богата на художници, които я пренаселвали, но и липсвали скулптори. Затова нарежда на Доменико Гирландайо да избере обещаващи таланти от школата си за живописци. Микеланджела явно е бил първият безспорен фаворит. Неговата прочута статуя Давид е поръчана през 1501 година от Опера дел Дуомо, която се грижила за състоянието на катедралата. Историята на Давид, еврейското пастирче, убило Голиат е нарочно подбрана. В нея се търсил паралел с актуални събития, които се случвали в града по онова време.
Статуята е изсечена от един единствен мраморен блок, висок над 4 метра. Блокът е смятан за негоден за работа и отхвърлен от Леонардо и Агостино ди Дучо. Захвърлен сред хълмовете на Тоскана, мраморът е дочакал този, който ще обезсмърти чрез него жаждата за свобода на флорентинци. Три години е отнело на младия творец да засрами признатите таланти и да сътвори Давид. Теглена от 40 мъже в продължение на 4 дни статуята заема своето определено място. Завършвайки статуята Микеланджело все още не знаел, че тя ще се превърне в символа на Флорентинската република и жаждата за независимост. Статуята заедно с направената по-рано по поръчка за базиликата "Св. Петър" в Рим, скулптурна композиция "Пиета", затвърждава авторитета на Микеланджело. След оспорвани дебати къде да бъде сложена статуята в които взимат участие творци от ранга на Леонардо и Ботичели, шедьовърът заема мястото си на Лоджа дела Синьория на пиаца делла Синьория пред палацо Векио. Дворецът е седалище на градския съвет и поради това символичното значение на фигурата е съвсем ясно представено, Давид ще бъде символ и страж на гражданските и политически съдби на флорентинците. Днес статуята се съхранява в Академията, създадена от херцог Пиетро Леополдо с цел да съхранява колекциите от картини и скулптури на флорентинските майстори. На площада се намира копие на статуята.
Прелюдията към Уфици са дълги коридори с богато и пищно украсени тавани в златни цветове, в които са разположени мраморни статуи на известни личности от историята, митологията и религията.
,
Скулптурната статуя "Ниоба" и също такава композиция "Ниоба и дъщерите и" дава названието на тази зала. Тези статуи представляват римски копия на гръцки оригинали от III- II век. Съхранявали се по-рано в Рим и нареждането на Пиетро Леополдо ги поставя в Уфици в специално направена зала за тях.
Историята на Ниоба, земната жена, съпругата на царя на Тива Амфион, която се възгордяла от красотата на децата си. Пророчицата Манто посъветвала царицата да принесе дар на Лето, майката на богиня Артемида и бог Аполон. Царицата се присмяла, че няма да принася дар на Лето, която макар и богиня имала само две деца. Разгневената богиня пратила своите деца да отмъстят за оскърблението. Със стрели от лък, те убили всички деца на Ниоба. Аполон убил младежите, докато ловували по склоновете на планината Китерон, а Артемида убила девойките в родния им дом пред очите на родителите им. Когато останала жива само една нейна дъщеря, Ниоба молила Лето да спрат убийства и поне нея да ѝ оставят жива, но Лето била непреклонна. Потресена и разкаяна Ниоба се опитва напразно да прикрие последното си дете от стрелите на Артемида. Мраморната композиция е уловила точно този момент.
Дългите коридори на Уфици в които има статуи в цял ръст или бюстове на известни исторически личности на Италия.
Марк Випсаний Агрипа генерал и консул на Римската империя.
Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.
Тиберий Юлий Цезар Август. Imperator Caesar Divi filius Augustus (Император, син на Божествения Цезар, Август)
Гай Цезар Германик Калигула - трети император на Римската империя.
Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си.
Сервий Сулпиций Галба - римски император, първият управлявал Римската империя през годините на четиримата императори. След смъртта на Нерон в Римската империя настава хаос. На престола чрез държавен преврат се възкачван в продължение на една година четирима императори - Галба, Отон, Вителий и Веспасиан.
Флавий Валерий Аврелий Константин[ известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Бюста на император Константин показва много добре така наречения византийски стил в изкуството на изработването на скулптури. Лицата са "вдървени", очите широко отворени, погледа устремен нагоре е празен.Това е така, защото императора е представител на власт и по-висша реалност на вярата
Нерон Клавдий Цезар Август Германик - по рождение – Луций Домиций Ахенобарб последният император от Юлиево-Клавдиевата династия.
Той започва първите масови гонения на християните. Императора, който „свири, докато Рим изгаря“
Мраморен бюст на неговата не по-малко известна съпруга Попея Сабина. Попея ражда на Нерон една дъщеря, Клавдия Августа.
Детето е родено на 21 януари 63 г. и умира само след 4 месеца. След раждането на Клавдия, Нерон дава на майката и дъщерята титлите "Августа".
Клавдия Августа-дъщеря на Нерон и Попея.
Внимателния поглед на специалиста ще забележи разлика в изражението и изображението на бюстовете на Нерон и Август. Нерон е като жив, а Август изглежда студен, което изненадва. Това има своята интересна история. В изкуството на извайване на статуи и бюстове също има еволюция. Майсторите и помощниците им по времето на Август, почти без изключение произхождали от Атика и в техните творби се наблюдавало силното влияния на изработката на гръцките статуи. Съвършен, но скован, строг, лишен от емоции и живот. С времето вкусовете се променили и това било благодарение на дошлите от Изтока майстори. Като пленици или следващи военните кервани те идвали в Рим и постепенно променили статуквото. Изваяните образи и фигури добили топъл човешки облик и динамика. За малко време при четиримата императори се връща стария стил и затова бюста на Галба изглежда толкова студен и далечен.
Годината на императорите привършва и отново следва промяна в стила. Появява се и ефекта на светлосенките. Когато се приближите по-близко до капака на саркофага и мраморния портрет на семейството, които съм показала на снимките, ще се забележат отворчета в различни части на телата. Приличат така все едно някое червейче е прояждало мрамора или камъка. Това обаче не е така, в действителност те са направени с трепан и не са били полирани нарочно. Оставени така да се виждат с просто око, за да се създаде ефекта на светлосенките. Статуите вече няма да бъдат гладки, зениците се гравират и погледа става дълбок. Тази техника вече се е прилагала при император Адриан, който имал проницателни сини очи, ако може да се твърди това съдейки по остатъците от стъклена маса на негов бронзов бюст, запазен в Александрия. Тази техника е с невероятен успех. Въведена е вероятно от майсторите скулптури от школата в Афродизия, днешна Турция. Променят се и размерите на бюстовете. В началото стигали до основата на шията. После, във IIв.сл.Хр. скулптурите включват и горната част на гръдния кош и ръцете. От III в.сл.Хр. се извайва целия торс. Така че драги читатели, когато разгледате моите снимките на бюстовете които съм ви показала, вече като едни истински познавачи ще разберете към коя епоха се отнасят те.
Ако някой се учудва, че италиянските дворци, галерии и площади са пълни със статуи и бюстове на древногръцки герои, мислители, философи и поети да знае, че това съвсем не е случайно. В Рим е съществувал култ и преклонение пред древногръцката култура, изкуство и език. Наред с латинския гръцкия е бил официален език на древен Рим. Получава се така, че от една страна Рим завладява и подчинява гръцките полиси, ограбва тяхното богатство и същевременно става поклонник на гръцката култура и изкуство. Император Нерон е участвал в древногръцки олимпиади и състезания и е бил много пристрастен към тях. Завръщането му в Рим след спечелени спортни състезания е било подобно на завръщане от спечелена война-триумфално влизане в града през тържествените арки на предхождащите го императори.
Най-накрая за да си спести разкарването до полисите е учредил в Рим свои собствени спортни състезания наречени "Неронии".
Мраморен бюст на Аристотел
Мраморен бюст на Софокъл
Мраморна статуя на пророчица, служителка в храм
Аполон като покровител на изкуствата
Пан и хермафродит - един деликатен намек за хомосексуална връзка.
Хомосексуалността е била много разпространена в римския свят. Докато в древния гръцки свят на мъжката хомосексуалност се гледало като на възпитателна мярка, като преход към мъжественост, обучение за живота, за римляните нещата стоели по-различен начин. Мъжката хомосексуалност била наказателна. На содомизация били подлагани роби, чужденци или престъпници, за да се изяви господство над тях. Подчинявала се мъжествеността на другия. Това не е било акт на удоволствие, а форма на власт и обуздаване. След като Рим навлязъл в гръцките полиси в него навлезли аспектите на гръцката култура, философията, вкуса към живота и удоволствията от тях. Разпространило се това, което римляните нарекли "гръцкия порок".
Мраморна статуя на Лаокоон и синовете му.
Мраморната композиция е копие. Оригинала се съхранява в музеите на Ватикана.
Според древноримския писател Плиний Стари авторството се приписва на 3 скулптори от остров Родос Агесандър, Атенодор, Полидор. Тя представя троянския жрец Лаокоон и неговите синове Антифант и Тимбрей, борещи се с морски змии.
Скулптурата е намерена през 1488 г. в термите на Тит на хълма Есквилин в Рим.Римските скулптури са използвали така наречената "геометрична" техника. Занаятът на скулптура и кописта са били важни в римската епоха. В повечето музеи по света статуите от Античноста са римски. Главната причина е, че в римската епоха те били поставяни навсякъде и имали много функции. Серийните копия на бюстовете на императорите ще се поставят на публични места и това е така, както днес се поставят снимките на президентите или други важни личности. В нимфеите се поставяли поединично или на групи и трябвало да съдържат тема за разговор, от раждането до смъртта, войната, любовта и пр. Така статуя на Лаокоон имало на много места в Италия, както и "Къпещата се Венера" и пр. Казано най-общо, статуите били не само за украса на градовете, дворците и парковете, а истински участници в ежедневните моменти на хората. Понеже търсенето било огромно, а заграбените от гръцките полиси статуи и произведения на изкуството малко, работилниците на Рим, а отпосле и на Италия започнали да правят техни копия в индустриални количества. Така постепенно частните и обществени места се напълнили с вариации на гръцките шедьоври.
"Спящия хермафродит" Статуята е приписвана на Бернини, наричан геният на мрамора и бароковия магьосник на Рим.Въздействието на статуята поставена в тъмна зала е впечатляващо. Само играта на сенките от дневната светлина на прозорците в коридора е естественият акцент върху мраморното тяло на лежащата фигура
Мраморен берелеф намерен в гробница
Семеен портрет изработен от мрамор - също намерен в гробница на древна фамилия
Много от мъжете и жените са позирали приживе за статуите или бюстовете на бъдещите си гробници. Ти искали да бъдат изобразявани с фризурите на императора или съпругата му. Когато един специалист погледне тези статуи и бюстове може веднага да разбере от коя епоха са те, като просто гледа брадите и косите. Така до следващия император и императрица и модата в която ще се превърнат техните дрехи и прически. Нищо ново под слънцето нали ?
Херкулес и кентавърът
Уфици е като една огромна сцена на живота, изкуството и културата на древна Италия. Едно гала представление, изнесено от гениите на изкуството и културата на Флоренция и Италия. Преминавайки през безкрайните зали, коридори и стълби пред нас се излива великолепието на една епоха наречена с право Ренесанс. Туристите ще правят своите селфита до прочутите картини и статуи, а окото на специалиста ще забележи най-важното: в тази галерия няма артистични полуфабрикати. Това е така, защото това е нещо, което никой не е правил - серийно артистични произведения. Дори когато правят близнаци от мрамор или камък на прочути други произведения, те никога не завършват еднакво, последните щрихи винаги са различни. Това което грабва от пръв поглед е, че статуите и бюстовете са като една триизмерна фотография от камък и мрамор. За разлика от египтяните и гърците, които прикривали своите недостатъци, римляните изобщо не се притеснявали да ги показват. Едри фигури, плешивост, двойна брадичка и пр. Това разбира се има също своето обяснение. Когато умирал човек, се правела отливка на лицето му и после се правел "оригинала" от мрамор. Много от разкопките на дворци и частни вили извадиха наяве такива оригинали. Това са били портретите на дедите, които всеки уважаващ себе си римлянин поставял в специална ниша в гостите си помещения. На погребенията на видни патриции носели зад него "лицата" на неговия род, за да покажат неговия произход. Тази традиция поставя началото на "истинските" изображения и реалистичния вид на римските скулптури. Има и още нещо любопитно свързано с направата на такива произведения. В древността статуите и бюстовете били боядисвани - косите, очите, устните, украсата на дрехите и това било придобито от древноегипетските статуи.
Тези, които виждаме в музеите и галериите са бели, просто защото цветовете са изчезнали. Това не се е знаело през онези периоди. Не го е знаел и Микеланджело. Затова и всички статуи от последващите исторически периоди били бели.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Годината на императорите привършва и отново следва промяна в стила. Появява се и ефекта на светлосенките. Когато се приближите по-близко до капака на саркофага и мраморния портрет на семейството, които съм показала на снимките, ще се забележат отворчета в различни части на телата. Приличат така все едно някое червейче е прояждало мрамора или камъка. Това обаче не е така, в действителност те са направени с трепан и не са били полирани нарочно. Оставени така да се виждат с просто око, за да се създаде ефекта на светлосенките. Статуите вече няма да бъдат гладки, зениците се гравират и погледа става дълбок. Тази техника вече се е прилагала при император Адриан, който имал проницателни сини очи, ако може да се твърди това съдейки по остатъците от стъклена маса на негов бронзов бюст, запазен в Александрия. Тази техника е с невероятен успех. Въведена е вероятно от майсторите скулптури от школата в Афродизия, днешна Турция. Променят се и размерите на бюстовете. В началото стигали до основата на шията. После, във IIв.сл.Хр. скулптурите включват и горната част на гръдния кош и ръцете. От III в.сл.Хр. се извайва целия торс. Така че драги читатели, когато разгледате моите снимките на бюстовете които съм ви показала, вече като едни истински познавачи ще разберете към коя епоха се отнасят те.
Ако някой се учудва, че италиянските дворци, галерии и площади са пълни със статуи и бюстове на древногръцки герои, мислители, философи и поети да знае, че това съвсем не е случайно. В Рим е съществувал култ и преклонение пред древногръцката култура, изкуство и език. Наред с латинския гръцкия е бил официален език на древен Рим. Получава се така, че от една страна Рим завладява и подчинява гръцките полиси, ограбва тяхното богатство и същевременно става поклонник на гръцката култура и изкуство. Император Нерон е участвал в древногръцки олимпиади и състезания и е бил много пристрастен към тях. Завръщането му в Рим след спечелени спортни състезания е било подобно на завръщане от спечелена война-триумфално влизане в града през тържествените арки на предхождащите го императори.
Най-накрая за да си спести разкарването до полисите е учредил в Рим свои собствени спортни състезания наречени "Неронии".
Мраморен бюст на Аристотел
Мраморен бюст на Софокъл
Мраморна статуя на пророчица, служителка в храм
Аполон като покровител на изкуствата
Пан и хермафродит - един деликатен намек за хомосексуална връзка.
Хомосексуалността е била много разпространена в римския свят. Докато в древния гръцки свят на мъжката хомосексуалност се гледало като на възпитателна мярка, като преход към мъжественост, обучение за живота, за римляните нещата стоели по-различен начин. Мъжката хомосексуалност била наказателна. На содомизация били подлагани роби, чужденци или престъпници, за да се изяви господство над тях. Подчинявала се мъжествеността на другия. Това не е било акт на удоволствие, а форма на власт и обуздаване. След като Рим навлязъл в гръцките полиси в него навлезли аспектите на гръцката култура, философията, вкуса към живота и удоволствията от тях. Разпространило се това, което римляните нарекли "гръцкия порок".
Мраморна статуя на Лаокоон и синовете му.
Мраморната композиция е копие. Оригинала се съхранява в музеите на Ватикана.
Според древноримския писател Плиний Стари авторството се приписва на 3 скулптори от остров Родос Агесандър, Атенодор, Полидор. Тя представя троянския жрец Лаокоон и неговите синове Антифант и Тимбрей, борещи се с морски змии.
Скулптурата е намерена през 1488 г. в термите на Тит на хълма Есквилин в Рим.Римските скулптури са използвали така наречената "геометрична" техника. Занаятът на скулптура и кописта са били важни в римската епоха. В повечето музеи по света статуите от Античноста са римски. Главната причина е, че в римската епоха те били поставяни навсякъде и имали много функции. Серийните копия на бюстовете на императорите ще се поставят на публични места и това е така, както днес се поставят снимките на президентите или други важни личности. В нимфеите се поставяли поединично или на групи и трябвало да съдържат тема за разговор, от раждането до смъртта, войната, любовта и пр. Така статуя на Лаокоон имало на много места в Италия, както и "Къпещата се Венера" и пр. Казано най-общо, статуите били не само за украса на градовете, дворците и парковете, а истински участници в ежедневните моменти на хората. Понеже търсенето било огромно, а заграбените от гръцките полиси статуи и произведения на изкуството малко, работилниците на Рим, а отпосле и на Италия започнали да правят техни копия в индустриални количества. Така постепенно частните и обществени места се напълнили с вариации на гръцките шедьоври.
"Спящия хермафродит" Статуята е приписвана на Бернини, наричан геният на мрамора и бароковия магьосник на Рим.Въздействието на статуята поставена в тъмна зала е впечатляващо. Само играта на сенките от дневната светлина на прозорците в коридора е естественият акцент върху мраморното тяло на лежащата фигура
Мраморен берелеф намерен в гробница
Семеен портрет изработен от мрамор - също намерен в гробница на древна фамилия
Много от мъжете и жените са позирали приживе за статуите или бюстовете на бъдещите си гробници. Ти искали да бъдат изобразявани с фризурите на императора или съпругата му. Когато един специалист погледне тези статуи и бюстове може веднага да разбере от коя епоха са те, като просто гледа брадите и косите. Така до следващия император и императрица и модата в която ще се превърнат техните дрехи и прически. Нищо ново под слънцето нали ?
Херкулес и кентавърът
Уфици е като една огромна сцена на живота, изкуството и културата на древна Италия. Едно гала представление, изнесено от гениите на изкуството и културата на Флоренция и Италия. Преминавайки през безкрайните зали, коридори и стълби пред нас се излива великолепието на една епоха наречена с право Ренесанс. Туристите ще правят своите селфита до прочутите картини и статуи, а окото на специалиста ще забележи най-важното: в тази галерия няма артистични полуфабрикати. Това е така, защото това е нещо, което никой не е правил - серийно артистични произведения. Дори когато правят близнаци от мрамор или камък на прочути други произведения, те никога не завършват еднакво, последните щрихи винаги са различни. Това което грабва от пръв поглед е, че статуите и бюстовете са като една триизмерна фотография от камък и мрамор. За разлика от египтяните и гърците, които прикривали своите недостатъци, римляните изобщо не се притеснявали да ги показват. Едри фигури, плешивост, двойна брадичка и пр. Това разбира се има също своето обяснение. Когато умирал човек, се правела отливка на лицето му и после се правел "оригинала" от мрамор. Много от разкопките на дворци и частни вили извадиха наяве такива оригинали. Това са били портретите на дедите, които всеки уважаващ себе си римлянин поставял в специална ниша в гостите си помещения. На погребенията на видни патриции носели зад него "лицата" на неговия род, за да покажат неговия произход. Тази традиция поставя началото на "истинските" изображения и реалистичния вид на римските скулптури. Има и още нещо любопитно свързано с направата на такива произведения. В древността статуите и бюстовете били боядисвани - косите, очите, устните, украсата на дрехите и това било придобито от древноегипетските статуи.
Тези, които виждаме в музеите и галериите са бели, просто защото цветовете са изчезнали. Това не се е знаело през онези периоди. Не го е знаел и Микеланджело. Затова и всички статуи от последващите исторически периоди били бели.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар