Ел Ескориал. Един крал търси Бог през целия си живот

 

 

Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше планиран за три дни. Плановете ни включваха и посещението на двореца Ел Ескориал. Предварително се бяхме обърнали към местна туристическа фирма, която организираше посещение до двореца-манастир. В уречения ден, който беше студен и дъждовен се отправихме към офиса на фирмата, който се намираше до Кралския дворец. Бяхме разнородна група, а лекцията се водеше изключително на испански език. Подчертавам, че намирах за неестествено туристически град като Мадрид да предлага само испанско говорящи гидове. На английски език не се предлагаха турове никъде. Това се случи и в Толедо. Качихме се на автобус и поехме към малкото градче Сан Лоренцо де Ел Ескориал на около 50 км. северозападно от Мадрид.

Дворецът "Ел Ескориал", който прилича повече на крепост, отколкото на престижен дворец на католическите крале е сбъдната мечта на двама крале. Това са Филип II и неговият баща Карл V, император на Свещената Римска империя, който управлява Испания под името Карлос I Испански. Днес и двамата са погребани в кралската крипта на двореца Ел Ескориал. Двамата крале са представители на една от най-могъщите европейски династии, които създали държавни образувания в Западна и Централна Европа в които представители на тази династия били управляващи. Карлос I е бил един от най-известните владетели от тази династия и неин родоначалник. Неговото управление е белязано от няколко войни, които кралствато води срещу Франция, Османската империя. При дългото му отсътвие от двора поради тази причина в управлението на страната участват съпругата му Исабел Португалска и неговия син и наследник, бъдещия крал Филип II. Когато Филип е на 29 години, Карлос I се отказва от престола в негова полза. Възкачването на младия принц на престола ще бъде запомнено от историята като управлението на най-могъщия испански крал. Филип II наречен Хубави продължава традицията да решава проблемите и да разширява границите на на владенията си чрез династични бракове. Единствено плановете му да прибави към владенията си и Англия остават неуспешни, понеже от брака му с кралицата на Англия Мария Тюдор остава без наследници. Филип е участвал само в едно сражение през  живота си, но е командващ на най-добрата армия в Европа по това време. Всъщност неговото управление е белязано непрекъснато от войни и през целия този период е имало само половин мирна година. По това време е било традиция кралския двор да се мести непрекъснато. Филип решава да промени това и след дълго обикаляне из владенията си избира за център на своята власт и столица Мадрид. Там се съсредоточава целия испански елит, а Филип решава да се дистанцира от дворцовата шумотевица и избира да построи личното си убежище на около 45 км северозападно от столицата. Строежът започва в годината в която Испания побеждава французите при Сен Кантен. На 10 август е разрушена и костницата, посветена на светеца Сан Лоренсо, който е бил един от седемте дякони на Рим. По нареждане на император Валериан, който преследвал ожесточено ранните християни и техните свещеници, мъченикът Лоренсо бил опечен на скара през 258 г. По този повод и воден от желанието да увековечи паметта на светеца, кралят решава да построи манастир в негова чест и като символ на могъществото на испанската корона. Ревностният католик Филип решава да даде име на двореца си на светията, Сан Лоренсо де Ел Ескориал. Над западният вход, който е официалният за двореца се намира огромна статуя на светеца, който държи в ръка решетката на която е бил измъчван.  С течение на времето започва да се оформя сградата на двореца, която е със странна форма, нетипична за архитуктурата по онова време. Идеята била сградата да наподобява Соломоновия храм в Йерушалаим, така, както го описвал историка Йосиф Флавий в труда си "Юдейски древности".

 

Мрачна, сурова и студена сграда. Символ на испанския абсолютизъм и върховенство на католицизма.

Строежът продължава 21 години. Сред гористата местност в подножието на планината Абантос в Сиера де Гуадарама, кралят изпълнява мечтата на своя баща и своята собствена. Сградата да бъде съчетание от кралски пантеон, манастир и дворец, което да е архитектурен израз на политическата доктрина на испанския  абсолютизъм, макар и като сграда тя не била място приветливо за живеене. Когато кралят се отегчавал дори от най-близките си се отеглял в  Ла Фреснеда, ловна хижа, на няколко километра от манастира-резиденция, която използвал за уединение. За разлика от френските крале, които подарявали хижи на любовниците си, Филип използвал своята за беседи с изповедника си и за четене на Библията. Понякога се налагало двора, пристигнал за аудиенция от Мадрид, да го чака с дни, разположен на лагер из близките полета, докато кралят благоволи да ги приеме.

 

Архитектурата на комплекса е оказала влияние върху цялата испанска архитектура. Той обобощава класицизма от времето на Филип II и фигуративните изкуства практикувани по това време от испанските и чуждестранните художници. Кралят лично и строго педантично контролира всеки един етап от строителството на комплекса.

 Преминаваме през огромната порта и през контрола на багажа първото нещо, което виждаме е базиликата, която е доминираща в строителния ансамбъл с висок 92 м. купол.

 

Строежът е издържан в стила на късната готика. Ясно се вижда, че при оформянето е търсена прилика с купола на базиликата Св. Петър в Рим. Това, което ни прави впечатление са каменните фигури на шестима иудейски царе от Тора, която християните наричат Стар Завет. Може много да се спори за това наименование на свещената книга на иудеите, но интересното тук е друго. Всеизвестна е омразата на католическите испански крале към евреите сефаради, които са били техни поданици. Испанската Инквизиция е създадена за да се бори точно с покръстените евреи. 

 И точно тук в сърцето на католицизма, в манастира-резиденция  на най-предания католик крал Филип II, виждаме изписана в картини или създадена в каменни статуи историята на евреите  и иудаизма.

Точно срещу базиликата в източната страна на сградата може да се види спалнята на краля, такава, каквато е оставена в деня на неговата смърт през 1598 година. Кралят изрично е заповядал спалнята му да гледа към базиликата. В жестоките пристъпи на подагра, които са го мъчили, е искал да следи макар и отдалеч службите на които не можел да присъства лично. 

 

И така, подпрян на своя възглавница Филип е гледал всеки ден по няколко пъти образа на първенците на еврейския народ, който испанските крале Исабела Католическа и нейния съпруг Фердинанд II Арагонски пропъждат от Испания.

Споделих това с гида, който ни съпровождаше в тази обиколка. Тя беше твърде смутена и не можа да ми даде смислен отговор. Само смутолеви нещо от рода на "ама той и Исус е бил иудеин, а ние вярваме в него". 

 

 По традиция, характерна за католическите храмове, най-пищно украсената част на базиликата е областта, обграждаща високия олтар. Триделната преграда на олтара е изработена от червен гранит и яспер, висока е 12 метра и е украсена със скулптури от Леон Леони, който многократно е използван от испанските, а също и от австрийските Хабсбурги и три реда фрески, поръчани лично от краля. Поставени са и статуи в човешки размери, представящи коленичилото семейството на бащата  и синът крале които са вдъхновителите на комплекса. Интерес представлява и уникално разпятие, което е дело на Бенвенуто Челини. Под базиликата се намира кралският пантеон в който са разположени саркофазите с тлените останки на испанските крале и кралици. Снимките в базиликата са забранени и поради това не мога да представя на моите уважавани читатели лични снимки от вътрешната уредба.

Следващият етап от обиколката е двореца. Вътрешната му уредба е проектирана от италианските виртуози декоратори Лука Камбязо, Пабло Трибалдини и Ф. Кастело, но противно на разкошните италиянски дворци, обстановката в двореца е подтискаща и мрачна. Поръчението на краля към архитектите било "Ескориал да съчетава простота в конструкцията, строгост като цяло, благородство без надменност, величие без показност“.  Вървяхме из безкрайно дългите студени коридори  и се чудехме, дали архитектите не се бяха престарали, или това наистина е било желанието на краля. Стенописите по коридорите бяха дело на едни от най-прочутите имена сред културния елит на Европа и Кралството. Рисунките изобразяваха сцени от НЗ. Отново, преобладаващите цветове бяха черно, кафяво, тъмни тонове, безжизнени и безрадостни лица на светци и светици, застинали в неестествени пози около ковчези с тялото на Девата или нейния син качен на кръста.

За вътрешното оформление са използвани материали, донесени от различни краища на Иберийския полуостров и Европа. Дърворезбата е изработена в Куенка и Авила, скулптурите – в Милано, мраморът е изсечен в Арасена, а бронзът и среброто са от Толедо, Сарагоса и Фландрия.

Дворецът-манастир е наистина огромен по размери - 1860 зали, 2763 прозореца, 1940 врати, 86 стълби, 89 водоскока, 51 камбани, 9 кули, 9 органа. Невъзможно е да се види всичко в рамките на два часа, колкото беше предвидено посещението, а освен това и не всички помещения са с отворен достъп за посетители. Мястото е и обект на поклонически туризъм за католиците. В  мощехранителници в олтара на базиликата се съхраняват цели скелети, черепи и кости на светци и мъченици. Тръни от венеца на Исус Христос, въжето, с което е бил вързан за кръста, глиненият съд, в който е превърнал водата във вино, даже и камък от пикочния мехур на папа Пий V. Това последното може да ви звучи странно и неестествено, но папата, който приживе е бил член на Доминиканския католически монашески орден, е канонизиран за светец. Това между другото е честа практика в католицизма. Почти всеки настоящ папа е канонизирал предшестващия го колега. Преминаваме по безброй дълги каменни коридори. През горещото лято с което се характеризира климата в Испания, това е предимство, но не мога да си представя какво е било през зимата и как са издържали обитателите на двореца. Влизаме  в частните покои на краля. Каменен под и стени. Никакви украси и гоблени по стените.  Само икони на светци. Няма и следа от разкош, разточителност и лукс, характерна за частните апартаменти на неговите колеги монарси от Европа. Крал Филип II е искал да живее скромно като монах. Извън времето, посветено на това да ръководи империята си, той  е водил уединен живот изпълнен с четене на книги, молитви и беседи с монаси. Скромния одър с поставен върху него меден уред за жар с който са затопляли леглото на владетеля в студените нощи се намира в малка ниша вдясно. В единия край на изключително скромно мебелирано помещение се намира и специалния стол изработен за да облекчава болките на владетеля. Малко по-различно е положението в апартамента на любимата му дъщеря инфантата Каталина-Микаела Хабсбург-Испанска, която е кръстена на баба си френската кралица Катерина де Медичи. Порцеланови съдове за интимен тоалет поставени в шкаф и клавесин, което си е направо разкош предвид аскетичнито обзавеждане в останалите Salones Reales. На стените има нейни портрети. От прозорците на всички помещения има гледка към градините в двора, които също не се отличават с нищо забележително.

 

Геометрично проектираните внимателно подравнени скромни зелени площи, без различни цветни кътчета, статуи, изкуствени водопади и пищни  фонтани, така характерни за кралските дворци по онова време, само подчертават суровия изглед на двореца.

 

Филип II извършва множество административни реформи, превръщайки Испания в една от първите модерни държави. Той ликвидира средновековния феодализъм и създава централизирана бюрократична и образована администрация, в която постове заемат и аристократи. На тях той делегира права като вицекрале и посланици в други европейски държави, като по този начин цели да намали тяхната мощ и влияние, отдалечавайки ги от централната власт. Това е бил един мъдър държавнически ход, предвид неспирното желание на висшата аристокрация да заговорничи и да организира преврати. По стръмна каменна стълба се изкачваме до един от горните етажи, в западната част на комплекса където се намира Кралската  библиотека.  Тя също е разположена срещу базиликата. След завършването на Ескориал, Фелипе II прехвърля на съхранение тук цялата си колекция от книги. Фонда на библиотеката съдържа десетки хиляди ръкописи на арабски, староеврейски, латински и испански език, украсата на които е запазена в  отлично състояние и редки книги, около 45000 печатни произведения от 15 и 16 век. Има и ръкопис на Свещения Коран от 1599 г. Книгите и ръкописите показват споделената културна история между испанската и арабската култура. Звездата в тази уникална колекция е разбира се религиозна книга. Това е Codex Albeldensis или познат още като Codex Vigilanus.Това е осветена компилация от различни исторически документи, отразяващи период от античността до 10-ти век в Испания. Съставители  са трима монаси от Риоханския манастир Сан Мартин де Албелда: Вигила, на когото е кръстен и който е илюстратор, Серачино, негов приятел и съмишленик, и Гарсия, негов ученик. За разлика от другите помещения обстановката в кралската библиотека е по-приветлива и разкошна. По стените има фрески на Пелегрино Тибалди, който заедно с Федерико Цуккаро е бил придворен художник на Филип II. Заедно със свои учениците, Тибалди  изобразяват седемте либерални изкуства. Това е списък от дисциплини, които е било позволено да бъдат преподавани и изучавани през Средновековието. Те се състоят от различни науки и се разпространяват в древния Рим, Гърция, както и в много европейски градове. Това са астрономия, логика, граматика, реторика, аритметика, музика и геометрия. Медицината не е сред седемте свободни изкуства. Изцелението, изкуството на лечението често се оспорва от религиите, защото билколечението и изпълнението на ритуалите могат да се възприемат като демонични науки. Поради тази причина, анатомията, биологията не принадлежи към седемте свободни изкуства. Смята се, че одобрените дисциплини трябва да се борят с неграмотността и еретиците, които често насърчават бунт срещу господари и оскверняване на техните мнения. В единия край на дългата зала е разположен кръгъл уред – подобен на земно кълбо, заобиколено от десетки тънки метални сфери, – показващ движението на звездите и планетите според системите на Птолемеите и Николай Коперник.

Sala de las Batallas - Залата на битките представлява една доста дълга галерия, дълга около 50 метра, широка 6 метра и висока 8 метра. Тя е рисувана между 1584-1585 година и увековечава чрез картини значителните битки, които води Испания. Разбира се, никой не може да отрече и пропагандната стойност на картините. Всичко е посветено на идеята да бъдат прославени битките водени от крал Филип II. Сред тях се намира и картина посветена на битката при Сан Куентин, на 10 август 1557 г., за чиято победа и в знак на благодарност е построен Ел Ескориал. Интересно  е да бъде споменат един интересен детайл от този картинен разказ. Това е начина по който художниците са успели да интегрират двете врати - едната която свързва галерията с друга галерия и втората, която свързва галерията с базиликата. Тези врати разделят фреската на три части. Картината имитира голям сякаш закачен за стената гоблен, който се сгъва от двете страни на преградата, за да остави достъпа свободен. Тук изпълнението прилича повече на това да е нарисувано от занаятчии с квалификация, които изпипват детайлите в костюмите, оръжията, противниковите лагери, широките панорамни гледки, а не от художници. Причината е, че тук се изпълнява строго определена поръчка, базирана на желанията на  краля, а не авторско виждане. Четири са имената на художниците: Никола Гранело, Фабрицио Кастело, Лазаро Тавароне и Орацио Камбиасо всички от Генуа. Накрая на галерията на стените има изобразени два епизода от анексирането на Португалия още през 1583 г., завладяването на Терсерас острови и Азорските острови.

Преди да се стигне до дворцовия музей минаваме и през голяма зала, служила за чакалня на посетители от висок ранг. Тук аристократите са чакали преди да бъдат приети от монарха. Само малцина са били тези, които са имали пряк и незабавен достъп до монарха. На земята има изобразен часовник: от малък кръгъл отвор на тавана влиза лъч, който се движи по издълбаната на пода линия, маркирана с резки, отбелязваща съответния час. По стените са разположени стари географски карти от цял свят. В Дворцовия музей музея е изложена изключително богата картинна колекция на Хабсбургите. Има творби на Бош, Тинторето, Тициян, Жерар, Дюрер и Зурбаран, както и на десетки други майстори на живопистта от онзи период. След залата на съвета, която беше затворена за посещения, слизаме по стълби стръмно надолу и се озоваваме под базиликата, където се намира Кралския пантеон. 

 

 

Преди пантеона се намира Pudridero Real в превод Кралско гниене, това е стая в която телата на починалите монарси биват оставяни да гният преди скелетите им да бъдат преместени в саркофази в пантеона.Всъщност стаите са две едната за възрастните членове на кралската фамилия, другата за бебета и малките деца. За тези стаи отговарят августинските монаси, които заменят монасите от Ордена на йеронимите, които отговаряли за помещенията по времето на Филип II. Помещенията са без достъп на светлина и вентилация. След предаването на кралския труп в ковчега, един монах и няколко зидари, разрушават преградата която се намира в стаята и отделя помещението от същинското място за гниене, поставят ковчега върху дървена скара, която го отделя на няколко инча от земята. Пробиват няколко дупки в ковчега и зазиждат отново преградата.  Въпреки, че няма определено време за протичане на  естествения процес на гниене/намаляване на тялото/ обикновено се счита,че затова са необходими между 20 и 40 години за да се елиминира влажността и лошата миризма от гниенето. В крайна сметка полученият резултат е било да могат телата да се наместят в оловните ковчези, които в криптата са с размери един метър дължина  и 40 см. ширина. Пренасянето на останките се извършва при строго определен протокол, присъства член на августинския монашески орден, един член на Националното наследство, архитект, който отговаря за демонтажа от залата за гниене и монтажа в криптата, лекар който да удостовери, че процеса на гниене е завършил и двама работници. Днес в помещенията на кралското гниене се намират телата на родителите на предишния крал Хуан Карлос - Дон Хуан де Бурбон и Доня Мария де лас Мерседес, които стоят там от 1993 и 2000 година. Последното погребение /поставяне на останките в криптата/ е на кралица Виктория Юджини, която умира през 1969 год. в Швейцария, а останките й са репатрирани през 1985 год.

В Кралската крипта са положени останките на всички испански крале и кралици след Карлос Vс две изключения. Фернандо VI, който е погребан в двореца във Вилависиоса де Одон, където живее обзет от депресия след смъртта на съпругата си и Фелипе /Филип/ V, който е погребан в Колегиалната църква в двореца Ла Гранха, лятната резиденция на испанските крале в Сан Илдефонсо.

 Пантеон де лос инфантес - Криптата на кралските деца. Пантеона предхожда този на Кралете на Испания. В няколко от празните саркофази се очаква да бъдат поставени телата на няколко от децата на испанските крале Алфонсо XII и АлфонсоX III, които в момента се намират в криптата за гниене на инфантите.

В мраморни саркофази са изложени телата на кралски сестри, братя и кралици, които не са били майки на крале. Над всеки един от саркофазите е поставен фамилен герб. В Ел Ескориал нагледно хладнокръвно е показано отношението към смъртта. Както и да живеят, както и да управляват, каквито и качества да имат, както и да умират, каквото и да очакват след смърта си   испанските крале и кралици се оказват всички на едно и също място, подвластни на един и същи погребален обичай. Може приживе да не са се понасяли, да са прехвърчали искри, интриги, измени и вътрешни войни между тях, някои даже не са се засичали по време на жизнения си път, но накрая нямат избор, лягат един до друг според традицията въведена от Филип Хубавия. При това, докато преминавате през залите с мраморните саркофази, ще видите, че имената не на всички надживяват времето си с дела с които да ги запомнят в историята. Просто имена с титли и гербове на бележити фамилии и нищо повече. В Ел Ескориал нагледно е показан пътят по който испанците изпращат владетелите си към небитието. Честно казано, по света има много по-привлекателни места, които да покажат на уплашения от смъртта земен човек, че умирането има и по-привлекателна страна. Като например да поглезиш мъртвия с красива самостоятелна гробница, като тези в гробището Пер Лашез или италианските такива, които са направо паркове, потънали в зеленина, цветя, фонтани и статуи. В Ел Ескориал е обратното - мрамор по подовете, стените и саркофазите, няма грам зеленина да успокои окото и отпусне душата. Кралете са равни след смъртта си, но поданиците им не са равни на тях. Над гробовете на последните поне плачат хора и по време на религиозни празници и годишнини им поднасят цветя. Някъде и "хранят" мъртъвците. Православието си има такъв специален празник. Задушница се казва. Там се носи любимата храна на покойника и се оставя на гроба. Никой не е виждал мъртвеца или това, което е останало от него да излезе и да се нахрани, но в случая тази работа я вършат гробарите, които се хранят обилно за "бог да прости душите на умрелите".  В двете крипти на Ел Ескориал има само пазачи, чиято задача е да следят някой да не снима или да повреди саркофазите, които смайват с еднакъв дизайн, скъпотия и мрачна тържественост. Доста интересно ми е как се възпява по този начин вечността на живота. Това е главният извод, когато напуснеш тази част от двореца манастир.

Ел Ескориал е мечтата и желанието на двама монарси да слеят плътското и духовното у себе си и човека като цяло. Нямам представа, а и никой не може да засвидетелства дали Филип Втори е постигнал това зад мрачните и студени стени на двореца-манастир. Оставил е здрав, суров и строг  монументален строеж, символ на католицизма и испанската мощ, но дали се е доближил с това до Твореца, каквато е била неговата свръхмечта на която е посветил целия си съзнателен живот. Никой не знае. По време на цялата ни обиколка, Ел Ескориал ме потискаше неговата суровата мрачност и студенина. Дори невижданите другаде произведения на изкуството и уникалните екземпляри в Кралската библиотека не ме освободиха от това чувство, макар че оценявах тяхната значимост. Сравнявайки това място с жизнерадостния дворец на херцозите Алба, оставам в потрес от това, как един човек може да се лиши от багрите на живота и да си ги спести в това брутално огромно и внушително  място, което е било и негов дом. Но явно всеки търси път към Твореца по свой собствен начин.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Херцогиня Алба

 В историята на аристократичния род на херцозите Алба има много забележителни мъже, чийто живот е имал огромно значение за развитието на Испания и Европа, но когато се спомене името Алба, светът го свърза с жените от този род.

 

Герба на рода Алба

 Историята на тази аристократична фамилия от най-висок ранг започва в далечната 1470 година, когато титлата граф е дадена на Гарсия Алварес де Толедо. През 1472 година кастилския крал Хенри IV издига графството Алба де Тормес в наследствено херцогство. Започва възхода на рода Алба и началото на това поставя първият херцог Алба, който се бие на страната на кралица Исабела за кастилското й наследство срещу нейната племеница доня Хуана ла Белтранеха. Вторият херцог на Алба де Тормес подписва капитулацията на град Гранада. Историята на херцозите Алба се свързва неразривно със съдбата на Испания и тази на испанските крале и не само. През 16-ти век  Фернандо Алварес де Толедо, 3-ти херцог на Алба, получава титлата Генерален губернатор на Испанска Нидерландия. Неговата първа братовчедка Елинор от Толедо се омъжва за Козимо I де Медичи, велик херцог на Тоскана. Чрез своята внучка Мария де Медичи, кралица на Франция, тя става прародител на много короновани владетели в Европа. През 1802 година Мария Кайетана де Силва, 13-та херцогиня на Алба, умира без да остави свои наследници. Нейните титли са наследени от близък неин роднина, Карлос Мигел Фиц-Джеймс Стюарт, който става 14-ти херцог на Алба. Връзката на предците на аристократичния род с херцозите на Алба е чрез четвъртия херцог на Беруик, чиято майка е внучка на 11-та херцогиня на Алба. Тук е момента да споменем, че ако един ден Шотландия или Ирландия  решат да продължат по самостоятелен исторически и политически път и изборът на страните е монархия, то наследниците на рода Алба са най-вероятните кандидати за владетели на шотландския и ирландския трон , точно заради преминаването на титлата и името към рода Фиц-Джеймс Стюарт. Това е благороднически род, чийто първи представител е Джеймс Фиц Джеймс Стюарт първи херцог на Беруик. Той е незаконен син на крал Джеймс II и VII крал на Англия, Шотландия и Ирландия, монарх от рода Стюарт. След революцията от 1688 година, първият херцог на Беруик последва баща си в изгнание в Испания и Франция, където няколко от членовете на аристократичния дом изпълняват военна служба. Два са основните клонове на този род. Единият, носещ титлата херцог на Беруик и пребиваващ в Испания, произлиза от първия брак на първия херцог с Онора Бърг, графиня на Лукан. Този клон притежава най-много аристократични титли присъединени чрез бракове или чрез военна служба. Вторият, така наречен младши клон, е свързан с Франция и води началото си от втория брак на първия херцог на Беруик с англичанката Ан Бълкли. Най-известният представител на този клон е Едуард дьо Фиц Джеймс, 6-ти херцог Фиц Джеймс. Известен е с това, че е ултрароялист, който след Френската революция бяга в Италия и се завръща по-късно, след реставрацията на Бурбоните. Има кариера на виден политик. Този френски клон на дома Фиц Джеймс престава да съществува през 1967 година със смърта на последния мъжки потомък 10-ия херцог Фиц Джеймс. Рокадите в този най-титулуван в света аристократичен род обаче не спират до тук. Всички негови испански титли /включително тези на Алба и Лирия/ преминават във владение на неговата дъщеря, докато якобитското наследство на рода преминава към неговия племеник, който става 19-ия херцог на  Пенаранда де Дуеро, поради разликата в законите за унаследяване. Якобитските закони предпрочитат и дават права на мъжките наследници. Титли и баснословни богатства в имоти, произведения на изкуството, авоари и бижута има достатъчно за всички наследници и те остават сплотени помежду си. От 1953 г до 2014 год глава на дома Алба е херцогиня Кайетана Фиц-Джеймс Стюарт, 18-та поред владетелка на знатното име и жената призната от Гинес за аристократката с най-много титли в света - 57 на брой. Настоящият глава на дом Алба е Карлос Фиц-Джеймс Стюарт, 19-ти херцог Алба, който наследява майка си след нейната смърт през 2014 година. Баща му е Луис Мартинес де Ирухо, по-малък син на 9-ия херцог на Сотомайор. В рода Алба няма нито една случайна женитба. Абсолютно всички бракове са сключвани само и единствено с носители на аристократични имена и титли. Следваното безкомпромисно правило през вековете е - да не се разводнява синята аристократична кръв и да не се пилеят наследствените богатства. Към тях трябва само да се прибавя - титли, пари и величие. Родът Алба притежава несметни съкровища и шедьоври на изкуството, мебели и документи с историческа стойност, които са изложени в наследствения дворец Лирия в Мадрид. Ако преди да посетите двореца "Лирия" сте посетили двореца "Ескориал", ще останете объркани кой е бил двореца на испанските крале. Най-катерогично можем да заявим, че по пищност, концентрация на световни шедьоври, уникални лични вещи, наследствени съкровища, двореца на херцозите Алба с право може да се твърди че надминава в това отношение "Сан Лоренсо де Ел Ескориал". Дворецът на Филип Втори е бил изграден преди всичко като подобаващо място за вечен покой на император Карл Пети. Огромната постройка е мрачна, студена и символизира почти фанатичната отдаденост на монарха към католицизма. Двореца Лирия обратното - символизира радостта, насладата и удоволствията от живота, без това да отнема ни най-малко от величието на легендарния род, който има съществен принос за историята на Испания и света.

 

Двореца "Лирия"- стара снимка от албум на рода Алба.

                  Двореца днес

 Двореца "Лирия" не е само място което са обитавали  и обитават физически представителите на този род, това е място, което с право може да се нарече и културна среда, която обгръща всяка една зала. Тук се съхранява невероятна  колекция от произведения на изкуството, която включва картини на световно известни художници като Тициан, Рембранд, Гоя, Веласкес, Ел Греко, Дюрер, ван Дайк и други, а също така колекция от старини гоблени, мебели, мраморни статуи и документи.   Красивата сграда е скътана сред неголям парк, който е поддържан безупречно. 

 

Някога на това място е имало неголям басейн, който сега е заместен от зелена морава  и няколко дървета

 

Когато подминете бариерата на входа се озовавате в друг свят, който сякаш изключва шумния и динамичен Мадрид. 

 

 Дворецът е първият опит да се излезе от строгия и монотонен архитектурен вид характерен за сградите на Бурбоните   династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия. Дворецът е построен по поръчка на дон Джакомо Фиц-Джеймс Стюарт и Колон, трети херцог на Беруик, и целият процес на строежа е документиран в запазените писма на херцога до неговия брат дон Педро, маркиз на Сан Леонардо, който по това време е живеел в Париж. Тази кореспонденция разказва за някои проблеми в строежа на сградата, причинени от некомпетентността на първия архитект Гилбърт, който на по-късен етап е заменен от Вентура Родригес. Интересното е, че този архитект между 1755 и 1767 година работи и върху интериора на кралския манастир Ескориал. Каква разлика обаче има в двата проекта може да се види когато посетите и сравните двете постройки. Явно това се дължи не само на различното предназначение на двете сгради, но и на характера на поръчващите. Все пак по света има и не толкова отблъскващи сгради предназначени за вечен покой. Наред с Родригес, върху Лирия  работи и Сабатини, който е известен строител по това време. Не може да се каже със сигурност кога е започнала или завършила работата по строежа на сградата. Известно е, че Блас Белтран Родригес замества и продължава делото на Вентура Родригес, починал през 1785 година. Дворецът е с правоъгълна форма и е четири етажен с четири фасади. Благодарение на някои съществени разкопки се появиха и други части от съществувалата в първоначалния вид сграда на двореца преди той да пострада от опустошителен пожар по време на Гражданската война в Испания. 

Тогава от двореца остава само неговата фасада, което се вижда от снимки, запечатали трагичния инцидент. Семейство Алба по това време се намира в Лондон, за да избегне събитията в родината си. Предвидливост ги кара да депозират уникалната си семейна колекция от шедьоври в Испанската Банка и в посолството на Великобритания. Така за собствениците и за света остава спасена невероятна колекция събирана в продължение на 500 години от меценатите Алба. За съжаление обаче прекрасната сбирка от гравюри изгаря в огъня. В днешно време интериора на Лирия Палас не е точна реплика на съществувалата преди сграда. От входната врата се влизало в неголямо помещение  Срещу входа има стълбище, което води за горните етажи, а вляво се  намира частен семеен параклис издържан в неокласически стил, проектиран от известния английски архитект сър Едуин Лутенс, който е подписал строителните планове през 1942 година, само няколко месеца преди да почине. Испанският архитект Мануел Кабанес надзирава строежа. Въпреки промените, много от стаите в реновирания дворец отразяват техния оригинален вид, което е било и задължителното условие поставено от собствениците. Амбициозната програма по възстановяване на двореца, започнала през 1984 година  и засегнала целия дворец, се вижда при обиколката на двореца. Още с влизането в двореца ясно се вижда какъв дом посещаваме. 

 Предверието

От двора влизаме в елегантно помещение, което още от пръв поглед респектира с лукс. Архитектурно помещението е издържано в неокласически стил с  изработени в Тоскана мраморни пиластри, които внасят неповторима елегантност, стил и достолепие на цялото помещение. Пиластрите са включени като част от интериора около вратите и главното стълбище.

 

  В дясната част от помещението в специални ниши са поставени мраморни бюстове на изтъкнати членове на рода Алба. Такива са бюстовете на херцог Карлос Мигел изработен от Лоренцо Бертолини и на френската императорска двойка Наполеон Трети и съпругата му Евгения де Монтихо. В двете части на помещението, разположени централно се намират две мраморни маси, инкрустирани с перли, изработени през 18-ти век в Неапол. В рода Алба има афинитет към Италия и италианското изкуство, което е застъпено и в други от 12-те зали на двореца. Върху масите са поставени вази, изработени през 1825 година в Руската Императорска Порцеланова манифактура, основана от император Николай Първи през 1744 година  в Санкт Петербург. В специална лаборатория, на базата на руски вкаменелости, инженер Дмитрий Виноградов разработва състави от порцеланова маса, глазури, бои за порцелан, златен прах за декориране на порцеланови изделия. Вазите в двореца Лирия са едни от шедьоврите на тази манифактура. Те са розови на цвят със златен кант  и хармонично съжителстват с обстановката, подсилвайки и подчертавайки лукса и великолепието й. В това предверие има инсталиран голям екран на който с музикален съпровод и снимков материал се разказва накратко историята на двореца - неговото изграждане и историята на някои от неговите обитатели. Аудио гайда ни съпровожда по време на цялата ни обиколка, правейки я изключително интересна, защото описва не само уникалните съкровища които се намират тук, но и пресъздава духа на съответната епоха, събития от голямо значение за Испания, диалози между исторически личности, чийто живот е свързан по един или друг начин с двореца и неговите собственици. Цялата поднесена информация е много добре подбрана, разработена е внимателно, литературно синхронизирана, подкрепена от много исторически факти и цитати от оригинални документи, които се съхраняват в частната колекция на дома Алба. Музикалният съпровод по време на лекцията също е внимателно подбран от каталога с класическа музика. Това никак не е случайно, а съвсем целенасочено показва, вкусовете на херцозите Алба, които са насърчавали и са спонсорирали това изкуство през вековете. Всичко е направено за да може посетителя да разбере по-добре генеалогичната история на прочутия род и историята на емблематичната сграда.

Главното стълбище

Изкачваме се по мраморното стълбище застлано със скъпи килими,  което води към втория етаж. В самото му начало е поставена лектиката с която из града са се превозвали членовете на рода Алба. Тя е толкова разкошна, колкото отговаря на очакванията за лукса с който са били заобиколени членовете на рода. Лектиката е едноместна, изработена от дърво и позлатена. Вътре е тапицирана с червено кадифе. Изрисувана е с картини, които изобразяват митологични сцени. Лектиката е била носена от двама слуги, а пред нея е тичал специален слуга, който е проправял път в тълпата и е съобщавал на висок глас, кой се вози в нея.

Вече сме на втория етаж и оттук започваме да изживяваме историята на една от най-известните аристократични фамилии в Испания  и света. Фамилното портфолио на фамилията е свързано с кралските династии на Европа. Чрез поръчки, закупуване, династични бракове, представителите на фамилията са събрали една от най-значителните частни колекции в Европа Тук може да  се видят предмети от италианския Ренесанс до епохата на откритията, пищният барок и идеалите на Просвещението - един своеобразен прозорец към европейската история. Днес тази колекция е обявена за културно съкровище на Испания.  Документи, картини, скулптури, гоблени, портрети на херцозите Алба, нарисувани от едни от най-известните художници в света. Пред очите ни се разкриват следи от минали векове, житейски истории, които не са само лични, а са дали отражение и оставили следи върху историята на света. В коридора около стълбището минаваме покрай портретите на някои от херцозите Алба. Един от тях е на 17-тия дук, който е започнал реконструкцията на двореца. В една от нишите е поставена мраморна статуя на богинята Афродита. Нейното присъствие в двореца се дължи на 14-тия дук Карлос Мигел, който е бил страстен колекционер. Великолепната колекция от мраморни статуи, порцеланови сервизи, вази и картини, ни показва за изтънчения вкус на херцозите, които са търсели предмети на изкуството за да украсяват своите дворци в които са искали да създадат естетическа обстановка сред която да живеят. Двореца е бил посещаван през вековете от бележити исторически личности. Рузвелт, Чърчил, Стравински, Чарли Чаплин са само малка част от всички, които са се докоснали и наслаждавали на тази уникална обстановка. През времето за което направихме нашата обиколка из двореца и парка Лирия, не преставах да се питам защо този уникален дом не е включен в туристическите обиколки на организираните групи. Мисля, че това е голям пропуск. Минаваме покрай потретите на кардинал инфанта Фердинанд, брат на бъдещия крал на Испания Филип IV. Титлите на принца са трудни за изброяване, както на всеки един представител от този род. Изобразен е на кон като войн. Една от титлите му е генералисимус на армията на Фландрия. Влезаме в така наречената стая на Стюартите или Предверието. 

 

 Стълбището води директно в това помещение. На една от стените има изключително красив и много добре запазен гоблен, който е документиран като притежание на фамилията от 1485 година. Гобленът е с размери 8 на 4 метра и изобразява моменти от Троянската война и по специално войната между жените амазонки и гърците и смъртта на царица Пентелезия.

В залата има и два мраморни бюста. Единият е на 17-тия дук на Алба, а другият на крал Алфонсо XIII. И двата бюста са изработени от  испанския скулптор Мариано Бенлиюр през 1918 и 1919 години. Изключително впечатляващ е и портрета на шотландската кралица Мери Стюарт. Известна е нейната трагична житейска история, която завършва с обезглавяването й по нареждане на нейната братовчедка английската кралица Елизабет Първа. История, която оказва влияние върху наследяването на английския престол. След смъртта на Елизабет, на престола се възкачва синът на Мери - крал Джеймс I Стюарт.  Както вече споменах в началото на тази публикация, родът Алба може да претендира за престола на Шотландия, ако един ден страната реши да стане независимо кралство. Неведоми са пътищата Божии и човешки. 

 

В същата зала се намира и портрета на първия дюк на Беруик Джеймс Фиц-Джеймс Стюарт, син на крал Джеймс Втори Английски чрез който фамилията Алба присъединява още една аристократична титла към останалите такива.

Фламандската стая

 

В тази малка зала е изложена колекция от картини на художници от Холандската и Фламандската школа. Колекцията е събрана от дук Карлос Мигел. Най-впечатляващите от нея са портретите на  Чарлз V и императрицата  на Португалия Изабела, нарисувани от Петер Паол Рубенс. Картините в тази колекция показват контрастните развития в този вид изкуство в католическите и протестантските страни по времето на Реформацията, чието начало е сложено от Лутер, немски монах и професор по теология в университета във Витенберг. По отношение на религиозното изобразително изкуство са важни и се налагат решенията, взети на събора в Тренд. Картината "Старецът и прислужницата" от фламандския художник Дейвид Тениерс, която е част от тази колекция, представлява типът светски жанрови сцени, които в онези времена са вълнували и са били обект на интерес от страна на протестантската средна класа. "Коронясването с тръни" на Хосе де Рибера е на религиозна тема. Художниците по онова време са били твърде предпазливи в изобразяването на персонажите от Библията. Те са били силно икономически зависими от поръчките на Католическата църква, която е следила и контролирала изкуството на религиозна тематика. Драматичното осветление в картината и смелата композиция съчетават театралното и натурализма одобрявани от Църквата. Нека не забравяме и факта, че Испания е била и остава силно привързана към католицизма страна. Колекцията от Майсенски порцелан, който се изработвал във фактория в Саксония, в двореца Лирия е представен от няколко фигури на животни, лампи и вази в рококо стил.  

Стаята на Великия херцог на Алба.

 Посветена е на 3-тия херцог на Алба дон Фернандо Алварес де Толедо. Неговият портрет се намира на централно място в залата.

Херцогът е бил един от големите военачалници на Испания,  губернатор на Нидерландия и главнокомандващ всички императорски армии в Италия с неограничени пълномощия.  Той е бил известен оше с прозвището си Железния херцог, заради изключителната твърдост и дори жестокост с която се е разправил с провинциите обявили бунт. На две от стените има красив гоблен, който изобразява херцога на кон.

Ръчно правения гоблен представя Германската експедиция на войските на всички клонове на дома Толедо. Композицията на гоблена е разделена на три части, които представят отделни моменти от Германската експедиция. Първият е преминаването на река Елба при Мюлберг, вторият момент е канонадата /артилерийската стрелба/ при Инголщад, третият момент е полетът на Йохан Фридрих от Саксония. Част от колекцията са  и портретите на втория херцог на Алба и неговата съпруга доня Изабел де Сунига, нарисувани от немския художник Кристоф  Амбергер. Тук се намира една много интересна оцветена дървена композиция, която има подигравателен намек и представя херцога, който убива с копие хидра, трите глави на която изобразяват главата на  английската кралица Елизабет Първа, папа Павел  IV, известен още като бащата на Инквизицията и заклет враг на испанския крал Филип Втори,   другия персонаж от тройката е управителя на Саксония.

 

 

 Друга картина, която изобразява войнските победи на Железния херцог е "Херцога на Алба оковава Нидерландия" от анонимен фламандски автор. 

Херцогът е безмилостен гонител на протестантите. В Нидерландиите /Ниските страни/ той си спечелва прякора "Кървавия херцог", заради това, че нарежда избиването на 18 000 души. Освен това, той нарежда и екзекуциите на двама от представителите на аристокрацията граф Хоорн и граф Егмонд. Въвежда данъци по испански образец, опустошава и разграбва градовете Наарден и Харлем.

  В стаята има и няколко картини с религиозна тематика, както  и запазени старинни мебели - кресла, столове, маси и сандъци за вещи използвани от представителите на дома Алба.

Испанската стая

 

Пространството на тази стая е посветено на творчеството на големите майстори от Испанския Златен Век - Веласкес, Мурило, Рибера, Франсиско де Сурбаран. Понятието "Златен век" е въведено от Луис Хосе Веласкес, маркиз де Валдефлорес в неговата критична студия "Корени на кастилската поезия" написана през 1754 година. Тази дефиниция се разширява през последвалите години за да обхване цялата палитра от испанската култура, достигнала апогея си през Испанския Ренесанс през XVI век и испанския барок през XVII век, когато Испания дава тон на цялата европейска култура. От този период датират и шедьоврите на живописта, които са изложени в Испанската стая в двореца Лирия. Забележителна е картината "Портрет на инфантата Маргарита" от Веласкес. Картината е една от поредицата портрети, които художникът прави на принцеса Маргарита, дъщеря на крал Филип IV и неговата втора съпруга Мариана Австрийска. Веласкес е бил придворен художник и създава портерти на красивата малка инфанта с цел. Още от малка, момиченцето било обещано в династичен брак с вуйчо си по майчина линия Леополд I император на свещената Римска империя. Родниниските династични бракове били нещо съвсем обичайно в онези времена, когато е трябвало да се укрепват или създават политически съюзи. Майката и бащата на малкото момиченце също били в роднинска връзка - те са чичо  и племенница. Много често в резултат на инбридинг /кръвосмешение между близки в родствено отношение хора/  от  тези бракове се раждали генетично увредени деца. Не били редки случаите и на мъртвородени деца. Родителите и самата инфанта били част от могъщата Хабсбургска династия, която управлявала в продължение на 700 години. Най-влиятелната кралска фамилия била обречена да изчезне точно заради смесените бракове които най-често били сключвани между чичо и племенница, първи братовчеди. Фамилията останала в историята с така наречената Хабсбургска челюст, която се изявила и при малката инфанта. Това е особеност на долната челюст, която която била удължена  и изпъкнала, един нелицеприятен белег, който правел веднага разпознаваеми представителите на фамилията. Най-известният пример в това отношение бил последният крал на Испания от този клон на Хабсбургите - Карлос II син на Филип IV и брат на малката инфанта, който дегенерирал с деформирана глава  и хабсбургската челюст, която била толкова силно изпъкнала, че двата реда зъби не можели да се срещнат. Той дъвчел трудно, а огромният му език бил причината да говори и трудно. Принцът бил поддържан жив само за да наследи короната и никой не се грижил за неговото образование. Бил умствено изостанал, силно зависим от майка си и бил неуравновесен монарх, който починал на 40 годишна възраст. Неговата сестра, инфантата Маргарита   е била любимо дете на родителите си, които я дочакали след няколкото мъртвородени деца. Нарича ли я "ангелче". Момичето е растяло с ясното съзнание, какво я очаква. От своя страна Леополд I можел да наблюдава как расте и се развива неговата бъдеща съпруга, която наричал "моята радост" единствено чрез портретите й които получавал. Това обяснява и техния голям брой. Но не било само задължение на Веласкес да я рисува. Той силно се привързал към малкото дете, което рисувал в периода от 2 до 9 годишната и възраст. Всички придворни я наричали "малката муза на художника". Последният й портрет художника нарисувал в годината на своята смърт. Инфантата е била рисувана и от други художници, но от портретите нарисувани от Веласкес личи неговото нежно и мило чувство към принцесата. Втората значителна картина от колекцията в тази стая е "Канонизирането на Хуан де Миранда" от испанския художник Бартоломе Естебан Мурило. Повечето от неговите картини са на религиозна тематика. В този портрет е постигната майсторска игра на светлините, особено около лицето, което по този начин се очертава по интересен начин. Картината попада в колекцията от шедьоври придобита  от Мариана де Силва Базан и Сармиенто, дукеса на Хуескар през 18-ти век. Друг известен художник представен тук е Франсиско де Сурбаран с картина изобразяваща основателя на Доминиканския орден, Свети Доминико де Гузман испански монах и проповедник. 

 

Художникът има религиозна насоченост в своето творчество. Монахът светец е нарисуван с бели дрехи под черен плащ с известните за Доминиканския орден символи - куче, лилия, факла. На някои портрети светията е нарисуван и със звезда на челото символ на неговата святост. Последното е намек за съня на неговата майка, когато е била бременна с него. Както вече споменах родът Алба са ревностни католици и затова в техните колекции има много картини с религиозна тематика. Най-интересната находка тук обаче е  картината "Марс и Венера", собственост на фондация Алба. Не толкова сюжета на картината, колкото автора е интригуващ. Това е Лавиниа Фонтана първата жена художник в областта на живописта. Фонтана е известна с портретната си живопис и преди всичко с изображението на голи женски тела във време, когато на жените  е било забранено да изучават анатомия. Лавиния получава своето художествено образование от баща си, който също е художник. Донякъде започва да рисува по икономически причини. Баща й, чието творчество е единствения доход на семейството, се разболява тежко и Лавиния поема грижата за издръжката на  семейството. Първите нейни клиенти са дами от висшето общество на Болоня. Картината е една смела постъпка на художничката. Голата Венера, която има само наниз перли и едно цвете по себе си, седяща върху ръкав от дреха, която можете да си представите, че е захвърлена в момент на нетърпелива страст, чехлите в долния десен ъгъл, ръката на Марс, която похотливо лежи върху задната част на голото тяло, съвсем недвусмислено показват че гледаме посткоитална сцена. Някои художествени критици изказват мнението, че художничката е нарисувала своето лице в тази картина. Изборът на обувки, които са характерна част от облеклото на куртизанките, показват какъв е бил модела на художничката.

Стаята на Зулоага.

 

Наречена е така, защото в нея са поместени картини на испанския художник Игнасио Зулоага. Той е популярен художник в края на 19 и началото на 20- век. Неговият характерен авторски почерк е търсенето на театралност в картините и  декоративност в колорита. В тази стая са представени три картини от художника, собственост на дома Алба. Едната изобразява 17-тия дук Алба и 10 херцог на Беруик  дон Якобо Фитц-Джеймс Стюарт на фона на двореца Лирия, където е роден.

Херцогът продължава традицията мъжете от този род да са забележителни личности. Той е един от най-известните аристократи на своето време, носител на 45 благороднически титли. Представете си каква синя кръв е текла във вените на този човек, който освен това е политик, външен министър на Испания, дипломат, колекционер на изкуството, меценат и олимпийски медалист. Кавалер е на ордена на Златното руно, връчен му през 1926 година. Роднина и близък приятел на кралица Елизабет II. Като правило титулувания аристократ се жени за жена, подходяща за него по знатност и богатство. Негова избраница е доня Мария дел Росарио да Силва, 9-та маркиза на Сан Висенте дел Барко, придворна дама на кралица Виктория Юджини. Нейният портрет се намира в същата стая и е дело отново на Зулоага.

  От картината ни гледа изключително красива, фина и нежна       жена, модна икона за своето време облечена в рокля на Баленсиага с характерната дантелена мантилия на главата. Дамата е единствено дете и наследница на изключително богатия аристократ Алфонсо де Силва, 16-ти херцог на Хихар. Списъкът с титлите, които тя донася като зестра в рода на съпруга си са не по-малко от неговите. Двамата сключват брак в Лондон през 1920 година. Семейното щастие обаче не трае дълго, херцогинята умира на 33 години от туберкулоза. Двамата стават родители на едно дете и това е прочутата 18-та херцогиня на Алба, доня Мария дел Росарио Кайетана Фиц-Джеймс Стюарт и Силва. Оставам на фантазията на читателя да пресметне колко титли и какво богатство наслежда херцогинята от своите родители. 

 

 18-та херцогиня на Алба, нарисувана като дете от Зулоага. 

На старинната маса поставена под портрета на 17-та херцогиня Алба се намират портрети на семейството от  различни периоди на техния живот.

Снимка от семейния албум на 18-та херцогиня на Алба - най-титулованата аристократка в света. Нейният живот беше непрекъснато във фокуса на световния обществен живот. Ексцентрична през целия си живот, тя никога не се съобразяваше с никакви ограничения и живееше така както искаше и намираше за добре. Майка на шест деца, родени от брака и с Луис Мартинес де Ирухо и Артакоз, по-малкия син на херцога на Сотомайор. Не се учудвате, че брака отново е между видни аристократи и носители на тежки родови имена. Сватбата е обявена като най-скъпа и разточителна за времето си - 20 милиона песети. Херцогинята се жени още два пъти до края на живота си. Когато сключва последния си брак е на 85 години. Нейните наследници я принуждават да се откаже от имотите си в тяхна полза, страхувайки се, че нейният последен съпруг може да претендира за семейното богатство. Нищо не може да спре дамата за да изпълни своето желание. 18-та херцигиня на Алба умира на 88 годишна възраст в двореца в който се е родила - Лирия. Друга картина, която представя живота на един от херцозите Алба е нарисувана от художника Жан-Огюст -Доминик Ингрес.

 

 Тя изобразява момента в който крал Филип V връчва ордена "Златното руно" на 17-ти херцог Алба и маршал за неговите изключителни заслуги и победа в битката за Алманса."От много глава не боли" е казал народа, и поредното отличие приляга много на един от мъжете военачалници от рода Алба.

Сетивата ни са вече преситени от великолепието, разкоша  и уникалните произведения на изкуството, които видяхме до момента, а се оказва, че още не сме видели и половината от съкровищата на рода Алба. Преминаваме в 

Италианската стая 

 

Тази стая е посветена на паметта на 14-ти херцог на Алба и 7-ми херцог на Беруик Карлос Мигел Фитц-Джеймс Стюарт.

 

 Херцогът е бил изключително образован мъж и прекарал няколко години от живота си в Италия. Там той започва да събира своята колекция от картини от 15-ти, 16-ти и 17-ти век. Предпочитанията му са към изкуството, създадено в Тоскана, Умбрия и Венеция. Херцогът е признат за най-големия колекционер, меценат сред херцозите Алба. В колекцията събрана от него има творби на фра Беато Анджелико, Конелиано, Пиетро Перуджино, Тициан. Поддържал е творческата  дейност на скулпторите Хосе Алварес Куберо и Антонио Сола. Кавалер е на ордена на "Златното руно". Съпругата му е била италианска аристократка от която има трима синове. Изложения портрет на херцога е  нарисуван от Антонио Галиано. "Портрет на мъж" от венецианския художник Якопо Негрети, познат още като Палма Векио. Изложени са и картини с религиозна тематика. "Девата и детето" от Фра Бартоломео, "Девата и детето между свети Павел и Джером" от Андреа Превитали, художник от Бергамо, "Детето Христос с агне", която творба  повтаря фрагмент от картината "Девата и детето със свети Ан", намираща се в Лувъра. Тициан е автор на портрета на Фредерико Гонзага, херцог на Мантуа и на композицията "Последната вечеря", която е по-малка версия на картината, която се намира в двореца Ел Ескориал. Картините заемат една от стените на залата. В стаята се намират и мебели,  използвани в ежедневието от членовете на фамилията.

Лично аз очаквах с нетърпение да разгледаме 

Стаята на Гойя 

 

 

Наименованието на тази стая идва от две прекрасни платна на арагонския художник Франциско де Гойя. Едната картина, озаглавена "Херцогинята в бяло" представя в цял ръст известната  13-та херцогиня на Алба - доня Мариа дел Пилар Тереза Кайетана де Силва и Алварес.

Тази благородничка има забележителен живот. Родена е в най-благородното аристократично семейство на Испания, върху нейните плещи ляга тежестта на безброй титли и задължението да ги пази и умножава. Нейният брак е осъществен точно така както са традициите - с избран съпруг от благородно потекло за котого се омъжва на 13 годишна възраст. 

Избраният за съпруг 11-ти маркиз де Виля Франка е влюбен само в музиката и постоянно страда от болести които сам си измисля. Тъй като маркиза прекарвал повече време в музикалната си стая, отколкото в леглото на младата си прелестна съпруга, този брак не бил благословен с деца. Отегченият от живота маркиз не намерил цел в живота си цел заради която да живее и се споминал 20 години след сватбата си освобождавайки от скуката и досадата на този брак младата си вдовица. Доня Кайетана запазила всички богатства и титли придобити от съпруга и това било донякъде единственото утешение от загубените години в този брак. Брачният договор разбира се бил много добре обмислен и вдовицата остава обезпечена със всичките придобити активи независимо къде и с кого живее до края на живота си. Фамилията Алба става още по-богата, а по знатност съперничи на испанските Бурбони. С годините херцогинята започва да натрупва минало което е изпълено с шумни забавления, безброй ухажори и всякакво презрение към условностите. Била достатъчно богата за да си позволи да бъде и независима. Гардеробът й бил изпълнен с тоалети и бижута, които засенчвали дори тези на кралицата. Имала собствени тореадори, които побеждавали и й посвещавали победите си на арената. Обичала да се весели сред народа, който я обожавал. Сред обикновените хора, тя изпитвала здрави емоции на нормален човек, нещо което й липсвало в кралския двор. Изнежените мъже аристократи не я привличат, тя често ги подигравала, презирала средата от която идва заради лицемерието и двуличието. Тя харесвала мъже, които имали излъчване на сила и мощ. Противно на това обаче, тя остава запленена от болнавия и застаряващ вече Гойя, който среща четири месеца след смъртта на съпруга си. По нормите на обществото, тя трябвало да се оттегли от двора и да прекара месеците на траура в провинцията. Това е повод да покани Гойя да прекара с нея този период в нейния дом в Санкулар, на брега на Гуадалкивир. На това тихо и спокойно място, далеч от сплетните на кралския двор Гойя създава два портрета на херцогинята. На единия Кайетана сочи с пръст името на художника, очертано върху пясъка вместо подпис.  На втората картина върху пръстена на безименния  ипръст, на мястото на камъка е изписано името Алба, а върху пръстена, украсяващ изправения ипоказалец, стои името де Гойя. Само двамата знаят дали наистина между тях е имало любовна връзка, или всеки е намирал в това приятелство и съжителство нещо, което му е липсвало. Кайетана харесвала силата и страстта към всичко с което се захващал, неговия горд дух. Гойя, тромав, недодялан се променял до неузнаваемост когато застанел до жена. Обичал и се възхищавал на жените и винаги ги рисувал по-хубави. Единствената му доказана връзка с аристократка е тази с херцогиня де Осуна, която била и негова покровителка. Тяхната връзка се разпаднала, когато поради почти непрекъснатите нечовешки болки в главата и ужасните си съновидения, Гойя приема предложението на Кайетана да напусне двора и да живее на спокойствие в провинцията. След приключване на траура, двамата се връщат в Мадрид и всеки поема по своя път. Гойя вече е отегчен, но винаги се радва, когато Кайетана се отбива при него в ателието му за да я гримира за специални поводи. Скандалът с двете картини "Голата маха" и "Облечената маха" започва още докато художника и Кайетана са живи. Това продължава до XX век, когато изкуствоведите доказаха по категоричен начин, че херцогинята не е била модел на Гойя за тези две картини. Историята е съвсем друга и тя като начало започва с връзка в самото кралско семейство. Кралят Карлос IV почти не се интересувал от управлението на страната. Съпругата му била внучка на френския крал. Двамата сключили брак докато били още много млади и употребили времето си в създаването на 14 деца.  С това се изчерпвала "работата" на краля в полза на Испания. Той предпочитал ловните излети, поради което си спечелил и прозвището Ловеца. На практика управлението на кралството било в ръцете на първия министър Мануел Годой. Той нямал предимството да е от знатен произход, но компенсирал това с изключителна красота, решимост  и умение да забавлява кралицата, която въобще не изпитала угризения да го направи свой любовник и благодарение на тази "топла" връзка, не само Мария-Луиза, но и Испания "паднали" в ръцете му. Благородническите титли започнали да валят върху него като пролетен дъжд. След подписването на Базелския мирен договор той получил и титлата "Принц на мира". В двора обаче започват да се носят упорити приказки, че Годой не е верен на кралицата. Сърцето му било запленено завинаги от една знойна испанка на име Пепита. Двамата се разделяли само тогава, когато Годой навестявал кралицата в спалнята й. През останалото време живеел с Пепита в един дом и тя му ражда четири деца. Годой изобщо не се страхувал да афишира връзката си с красавицата и често я показвал гола в приятелски компании. Точно това е жената, която е била модел на Гойя за двете картини. Който погледне портрета на Пепита Тудо и тази на двете махи изобразени на картините, ще забележи веднага това. За да не предизвика скандал и да защити Годой, който поръчал картините, Гойя представил нарисуваната като "маха". На испански така са наричани през XVIII -XIX век , жените от простолюдиета, които се отличавали с неприлично облекло и свободно поведение.  За да запази репутацията си и да не предизвика кралицата, Годой пуска слуха, че изобразената жена е херцогиня Кайетана и тя е позирала на художника по време на траура си. За да угоди на своя министър , слабохарактерния крал дава на любимата му титлата графиня Кастильо Фиел, която тя носи до края на живота си, който продължил 90 години. Кайетана не направила нищо за да отхвърли слуховете. Тя била трън в очите, устите и други части на лицемерното общество.  Толкова презирала обществото, че изобщо не се интересувала какво се говори за нея.  Освен това била достатъчно богата за да не предизвика гнева на Инквизицията, която забранявала рисуването на голи тела и пращала в изгнание всеки художник, който го правил. Парите на херцогинята спестили неприятности от този род на Гойя. Двамата остава приятелски настроени един към друг до края на живота си. Кайетана умира при крайно загадъчни обстоятелства. След тридневно боледуване, причината за което така и не се разбира, херцогинята умира без да дойде в съзнание. Носят се различни слухове и има много версии, но нито една със сигурност не е доказана. Обществото посреща с облекчение смъртта на жената, която ги презира и  подиграва. Единствения сломен от нейната смърт е Гойя. Най-известната жена от рода Алба обаче, получава дължимото посмъртно. Интереса към нея и нейния живот не отминава дори от разстояние на времето.

Няколко века по-късно една друга Кайетана, 18-та херцогиня Алба ще притежава същия дух като знаменитата си родственица. Тя е витална, разкрепостена и живее така както й харесва и позволява баснословното й богатство. Тя е истинска кралица на шоуто. Цялата испанска и световна преса е вперила очи и уши в нея през време на целия й живот.  Всяка една нейна стъпка е следена, публикувана в хиляди списания и става сензация. Последната от тях беше, че на преклонна възраст тя продължаваше да прави енергични разходки по света, където се забавлява и танцува неуморно. Тази херцогиня опроверга всеобщото схващане, че идва момент в който тялото побеждава духа. Тялото й беше енергично, жадно за живот, за забавления, за любов на които се отдавала всеотдайно. Тази дама направи  това, което никой от нейния род не беше правил до този момент - омъжи се за мъж без родословие и титли. Двамата се забавляваха, радваха и обичаха живота си заедно, докато смъртта на херцогинята не ги раздели. И днес, години след смъртта им, двете бележити дами от дома на херцозите Алба са обект на възхищение, внимание, любопитство и национална гордост. Днес в двореца Лирия има много снимки на херцогинята, която заради любовта си се отказа от богатства на стойност 5 милиарда долара и колекция от произведения на изкуството сред които е и портрета на нейната родственица. По силата на брачния договор нейният последен съпруг Алфонсо Диас няма право да я наследи. Днес той живее скромно, тихо и с достойнство, пазейки нейната памет. Това е любовта. За този мъж беше достатъчно това, че тази забележителна по дух и благородство дама, жената с най-синята кръв в света беше негова съпруга и сърцата им  се обичаха. 

Просто нямаме време за да си поемем дъх от емоциите и картините които ни  съпровождат от стая в стая на този забележителен дворец.

Трапезарията  

 Цялата сграда е претърпявала дългогодишен ремонт, реконструкции и през това време е била затворена за посещения. Тази стая е била напълно възстановена през XX век. Ние сме от щастливците, които могат да я разгледат като перфектната  реплика на оригиналната стая. На стените в тази стая са окачени четири уникални гоблена.Те са изработени в Кралската Манифактура за гоблени ,която е отворена през 1667 год. Изработва гоблени по поръчка на кралското семейство  и аристокрацията.

 

 Показаните гоблени са  познати под името "Индиите". Изобразеното  на тях се базира на експедицията на Джон Морис принц на Насау-Зиген и губернатор на Холандска Бразилия. Принцът е съпровождан от няколко холандски художници, които пресътворяват образите на местните  жители, техните обичаи, флората и фауната от видяното в  Бразилия, Африка и Азия. 

 

 Тези творби, които са отпечатани от Козет през 1789 год. като литографии носят наименованието "Новите Индии". Изложените гоблени са единствените оцелели от тази серия изработена по литографиите. Бившата  резиденция на принца се намира в град Хага и днес е превърната в известен музей на изкуствата, който носи името "Маурицхойс" /"Домът на Морис"/

Стая Бога на Любовта

 Тази стая се намира между балната зала и трапезарията. Името е инспирирано от трите разкошни гоблена закачени на стените. Гоблените са част от серията "Любовта на боговете", изтъкани по картините на Франсоа Баучер. Гоблените носят имената "Аврора и Цефалус", " Нептун и данаидът Амимон", "Вулкан и Венера".

В тази стая са изложени няколко изключителни мебели в стил  Рококо, както и изящни малки шиноазери.

 

Шиноазери е френска дума в превод от жаргон - "Китай". Мебелите са ефирни, като самия стил, който представляват, Шиноазери идва при нас от далечния Изток и древен Китай и означава използването в интериора на декоративните елементи в изкуството от средновековен Китай. Към 18-ти век европейската търговия с Китай процъфтява и във Франция, Шиноазери буквално завзема масовата мода за ярки, екзотични, декоративни продукти и мебели. Сигурно ще се учудите, как няколко мебели от масовия стил попадат в дворец като Лирия, но истината е, че те хармонично се вписват в обстановката на тази стая и нейната тематична насоченост.

 

 Върху мебелите са поставени фамилни снимки в разкошни рамки, както и мраморни фигури от майсенски порцелан  от богатата колекцията на рода. Сред тях се откроява фигурата "Шивач язди коза", сатирично изобразяване на Брюл, министър на Август III, крал на Полша, чиято дъщеря Мария-Амалия е съпруга на испанския крал Карлос III. Крал Август е бил дълбоко незаинтересован от това да бъде водач на своя народ. Имал е склонност към скъпите вещи и картини. Цялото управление на страната си оставя в ръцете на граф Хайнрих фон Брюл. Дипломат, стратег и манипулатор, който поставя в своя зависимост полския крал. В стаята има и порцеланови вази, на които са изобразени картини от живота на император Наполеон Трети и представляват много подходящо въведение към тематиката на следващите стаи.

Балната зала

 

Тази зала е малка в сравенние с балните зали на кралските дворци, но е с достатъчно големи размери за дворец като Лирия. Помещението е просторно и в сравнение с другите, няма много мебели. Това е естествено предвид неговото предназначение. Красиви мебели за сядане - софи и столове са разположени покрай стените. В средата има красив малък диван върху разкошен оригинален килим. Над него е окачен масивен кристален полилей. Цветовата гама е в преобладаващи пастелни цветове със златни кантове и розетки. Луксът и портретите окачени по стените пресъздават атмосферата на Втората Френска Империя. Изключително красиви, ефирни и елегантни са двата портрета в овална форма на херцогиня Мария Франциска де Салес Портокареро, която като първородно дете   има наследени от баща си куп аристократични титли към която присъединява и тази на херцогиня на Алба по силата на брака си с херцог Якобо Фиц-Джеймс Стюарт, 15-ти херцог на Алба.

 

Красивата дама е известна още и като "Пака де Алба". Тя е сестра на френската императрица Йожени де Монтихо, съпруга на Наполеон III.

Титлите на благородната дама преминават към тези на дома Алба след женитбата й с херцог Алба. Двамата имат три деца. Обявена е за "Дама на ордена на кралица Мария Луиза". Умира твърде млада в Париж.  Диагнозите на лекарите се колебаят между туберколоза и левкемия. Погребана е в семейната гробница на рода Алба в доминиканския манастир Inmaculada Concepción "Манастирът на непорочното зачатие" в испанския град Лоечес. Семейния Пантеон и параклиса към него са дело на Хуан Баутиста Лазаро и е вдъхновен от параклис в манастира Ел Ескориал.

В балната зала се намира и портрет на император Наполеон Трети.

 

Императорът е племенник на Наполеон Първи, син на неговия брат Луи, крал на Холандия. Неговият живот е много интересен. Първоначално  е бил избран за президент на Франция по време на Втората Република. Той самият нарича себе си принц-президент. След няколко години чрез преврат е разпусната Републиканската асамблея и той е провъзгласен за император под името Наполеон Трети. Той се изявява като добър политик и времето на неговото управление е белязано от широкомащабни реконструкции на Париж, както и създаването на първите френски инвестиционни банки. Малко известно е, че на негово име е кръстен и стил в интериора и архитектурата. Едното може да се види в балната зала на двореца Лирия - пищност и влияние от Древна Елада и Рим до ампир и Ренесанс. Акцентите в балната зала са върху малките масички, свещниците, огледалата, аплиците по стените и полилеите. Стилът дава на вътрешния интериор и дивана за двама под формата на буквата "s",красивите букети върху мебелите, масите на колелца за  сервиране. Влиянието в архитектурата се вижда в съвременния облик на Париж:

• сградите са с големи размери и когато е възможно, са отделно от останалите
• планът е квадратен или почти квадратен, като стаите са разположени аксиално
• фасадите са с изобилие от детайли в стил Класицизъм
• обикновено покривът е висок с два свода
• нищо не остава недекорирано.Всичко е пищно.
• Най-яркият пример е сградата на операта "Гарние" в Париж. Примерът е заразителен и скоро в Европа също се появяват сгради повлияни от този стил - сградата на Райхстага в Берлин, Виенската опера и други обществени сгради.
• Императорът е смятан за "баща-основател на Румъния". Той има огромна роля за съюза между Молдова и Влашко през 1859 година, а също така и за тесните културни връзки между двете страни. Чрез писмата и петициите, отправени до Наполеон III 1808 -1873 година до неговия министър на външните работи граф Валевски, се вижда в каква степен Франция е представлявала надежда и модел за румънските политици от тогавашната епоха. „Без Наполеон III Румъния може би нямаше да съществува“, отбелязва румънският историк Лучиан Боя, автор на книгата „Недолюбваният Наполеон III"„Императорът е бил защитник на принципа на националностите, повече от която и да било друга личност от неговата епоха. Той е помогнал да се обедини Италия, допринесъл е за обединението на Германия и е желаел да помогне на Полша. Проектът му със 100-процентов успех е бил съюзът на румънските княжества“, пояснява авторът. Историческата фондация FIRO в лицето на съоснователката  г-жа Мандана дьо Батен  го описва като "първия император-еколог, изпреварил своята епоха" и съжалява, че е останал "неразбран" от французите, а „неговият заклет враг Виктор Юго е стигнал дотам да го нарича Малкият Наполеон". Но, "ако се знае какво е наследството на императора, човек се пита какво е направил Виктор Юго за румънците". Има и още един интересен щрих от личността на Наполеон Трети, която го представя и в друга негова страна. Превърналият се в каноничен външен вид на най-известният от всички фантазьори в световната класика – барон Мюнхаузен – изцяло и напълно е нарисуван по чертите на Наполеон III. Автор на класическите илюстрации в книгата за приключенията на барона е илюстратор на 19-ти век Гюстав Доре. Той много точно, макар и с похватите на шаржа, е възпроизвел характерните за Наполеон III черти: заострено лице, внушителен нос, дълги тънки мустаци и модифициран личен вариант на брадата-еспаньолка. Доре заявява, че  сходството е търсено нарочно. Животът на последния от френските императори е истински фойерверк от невероятни, фантастични, а понякога и изострено глупави или безнадеждно опасни ситуации, в които авантюристичната кралска особа се забърква постоянно. Нещо повече: не само се забърква, а голяма част и сам провокира. По време на неговото управление  в САЩ бушува Гражданската война между Севера и Юга. Това е повод да се разработят много перспективни и полезни не само във военно отношение, но и за граждански цели техники и технологии. Тогава се появява, например, нещо, което е близо до идеята за брониран влак.
  Авантюристичният дух на Наполеон III, винаги гладен за екзотичен блясък и авантюри, го накарва  да поиска много бързо да се сдобие и той с такава „играчка“. И се сдобива. През 1869 година във Франция се появява първият в Европа брониран влак. "За личните нужди и охраната на френския император", както е обяснено в пресата.Най-интересното в случая обаче е, че императорската  прищявка се оказва революционна във всеки смисъл на думата. Много скоро всички европейски държави започват да създават свои собствени бронирани влакове, които впоследствие изиграват важна роля в световните войни. Първият европейски брониран влак взема участие в съвсем истинска революция – Парижката комуна. Английският вестник The Illustrated London News дори е отпечатал на страниците си от онези години гравюра, на която е показана атаката на комунарите, в която получават подкрепа от бившия брониран влак на последния френски император. Както се вижда от различните му проявления, императорът е бил доста интересна и колоритна особа. Шарл Луи Наполеон III Бонапарт почива на 4 септември 1870 година в изгнание във Великобритания. След неговата кончина, синът му е обявен за император Наполеон IV от фракцията на бонапартистите.
   
  В центъра на балната зала се намира  и мраморен бюст на сина на Наполеон Трети, имперския принц Йожен Луи Жан Жозеф Бонапарт.

Стаята на императрица Евгения

 Тази стая е посветена на сестрата на 15-та херцогиня Алба,  френската императрица Йожени де Монтихо, съпруга на Наполеон III. Испанците произнасят името й като Еухения, а французите като Южени. Помещението се откроява с лукс, богато инструктирани мебели, уникални гоблени изработени в манифактурите на град Aubusson, които покриват всички стени в стаята. Над камината от мрамор е поставен портрета на жената на която епосветена тази стая. Императрица Южени де Монтихо е била не само изумително красива дама, тя е играела и значителна роля в обществения живот на Франция, след като съпругът й от президент е избран за император под името Наполеон Трети. Бракът между двамата белязан с любов, разбирателство и уважение. Императора често бил упрекван за слабостта, която изпитвал към съпругата си и прекомерната си любов към нея. Императрицата страдала единствено от недоброто отношение на поданиците към нея и нейния произход. Макар, че тя превъзхождала в пъти по знатност на произхода съпруга си, чието семейство е с обикновен произход от Корсика, французите считали този брак за унижение. Южени обаче с нищо не показвала, че е засегната и като добре възпитана аристократка, школувана в обноските, тя се държала мило и приветливо. Тя имала невероятен усет за мода и нейните дрехи ставали хит сред дамите в Европа, които подражавали на стила й. Обичала пищните балове и бурния светски живот. Високо образована, тя била най-доверения съветник на съпруга си, който често се допитвал до нейното мнение. Освен това, той не изпитвал колебание да я назначи и за регент по време на отсъствията му от страната. Южени получила традиционно католическо образование и била твърд и лоялен подържник на папската власт и на ултрамонтанистките идеи. Монтанистките християни вярвали, че Исус притежава същото божествено качество като Бог, но не в същото количество като Бог. Поради това императрицата е ненавиждана и често оклеветявана от антиклерикалните среди във Франция. Императорската двойка има един син - Наполеон Йожен Луи Жан Жозеф Бонапарт, който е обявен за имперски принц при раждането си. Негов портрет, който го изобразява в детска възраст се намира в същата стая. Детето поразително прилича на своята майка. След загубите във Френско-Пруската война следствие на преврат Втората Френска Империя рухва и императорското семейство напуска страната и се установява във Великобритания. В изгнание, императрицата получава два удара, които съдбата  и нанася - умира нейният съпруг императора. Вторият обаче разклаща нейното здраве завинаги. Синът, който минава военно обучение, изгаря от нетърпение да действа и убеждава военното командване на Англия да му позволи да участва в англо-зулуската война. В тази война той загива, хвърляйки в неописуема печал своята майка и предизвиквайки световна сензация и шок в цяла Европа, тъй като той е последната най-сериозна династическа надежда да бъде възстановен родът Бонапарт на трона на Франция. Бившата императрица загубва желание за светски живот, отегля се в Кан, където живее затворен живот далеч от политиката и светските изяви. При едно свое посещение в Испания при роднините си тя умира на 94 годишна възраст. По нейно желание е погребана до съпруга и сина си в императорската крипта на абатството Сейнт Майкъл във Фарнбъроу, Великобритания. В императорската стая има и уникални образци на кани със зашеметяващ декор от севърски порцелан, който е богато представен в двореца Лирия. През  1850 година в порцелановата фабрика на Севр, Франция в опит да се възпроизведе декоративна техника от китайска ваза, възникнала грешка в опитите за имитация и експеримента довежда до краен резултат различен от този на китайския образец, но много интересен сам по себе си. В последствие откритата техника бива усъвършенствана и така е утвърдена новата декорация pâte-sur-pâtе.Същността на техниката е, че изрисуването на мотива е направено с течна порцеланова маса /смес от бяла глина, глицерин и вода/ върху нанесения контрастен по цвят фон на изделието. Художникът рисува изображението върху вазата, нанася с четка пастата, която засъхва образувайки релеф. Рисунката се изгражда слой по слой и се нанася преди термичната обработка на вазата. При тази техника степента на нанасянето на прозрачните изграждащи слоеве е от голямо значение за създаването на желания релефен декор.  Може да отнеме седмици за постепенното изграждане на слоевете, които трябва да се втвърдят добре, преди да е нанесен следващия. След завършване на рисунъка, произведението се глазира и изпича в порцелановите пещи. Този вид порцеланови изделия са изключително скъпи и могат да си позволят да ги закупят само много богати хора. Както вече знаем, цената изобщо не е била проблем за херцозите от рода Алба,които освен всичко  друго били и изтънчени ценители на изкуството. 

Библиотеката

Обиколката на втория етаж е завършена и слизаме обратно по стълбите към Предверието, което се явява и първият етаж от двореца. Вдясно от входа се намира личната библиотека на рода Алба.

 Оказва се, че тук ни чакат нови изненади.Карта нарисувана върху кожа лично от Христофор Колумб, докато е плавал с кораба Испаньола по време на една от четирите си изследователски експедиции по указ на испанските крале. Картата описва земите на  днешните Доминиканска Република и Хаити. Неговите експедиции донасят в Европа първите картофи, тютюн, царевица, лози от различни сортове, каучука, а адмирал Колумб е първият европеец опитал вкуса на ванилия. Начина за приготвяне на месото директно върху въглища, Колумб и моряците му, научават от местно племе на Карибите. Силно впечатлени от този начин на готвене наречен от местните "барбакоа", завоевателите донасят този метод със себе си в Европа, където бързо става популярен.

 

Друг документ с неоценима историческа стойност е кралски документ - патент, сключен между дома Алба и Джон II кастилски, както и други писма разменяни между херцозите от дома с испанските и други чуждестранни монарси.

 Домът на херцозите Алба притежава и собствена Библия, изключителен единствен по рода си в света екземпляр, създаден през 1430 година оцелял в бурната история на двореца. Съдържа кодекси и очарователни миниатюри с разкошни цветове. Във витрините на красиво изработените шкафове поставени в центъра на помещението  можем да видим и брачния  договор между Джон, принц на Астурия /титла давана на испанските престолонаследници/ и Маргарет от Австрия. Други уникати са  е първото издание на "Дон Кихот", завещанието на Крал Фердинанд Католически от 1516, и писмо с което Филип V дава титлата херцог Албана херцог Беруик. 

Няколко карти изработени от  Хуан Мартинес де Месина, картограф на испанския крал Филип II.

 

 В един от ъглите на библиотеката  е представен и портрет на   Якобо Фитц-Джеймс Стюарт, 17-ти херцог Алба с книга в ръка. Портретът е дело на художника Зулоага.

Херцогът е този по чието нареждане започва възстановяването на двореца Лирия. Работата по окончателното завършване на двореца е заслуга на неговата дъщеря, херцогиня Кайетана де Алба. Херцогът е бил изключително образован  и ерудиран, меценат и покровител на изкуството на испански художници. Бил е сенатор на Кралство Испания, директор на Кралската  академия по история, сътрудник на Британската академия и почетен доктор на Оксфордския университет. Негова е и заслугата за съхраняването на безцените документи от личната колекция на рода Алба. В помещението няма кът за четене. Едва ли тези книги и карти са някаква маска, зад която да се крият хора, които искат само да парадират с тях. Представителите на рода Алба са били високообразовани хора и са събирали с внимание книжната мъдрост на историята на Испания и своето време. Книгите носят видимите белези, че са многократно прелиствани и четени. Стаите предлагат достатъчно уютни  места за уединение и вглъбяване в четене. Наистина времето на обиколката из двореца лирия преминава бързо, а обиколката трае повече от час. Отправяме ме се към помещението в странична сграда към двореца в която оставихме багажа си. Разбира се, не пропуснах вързможността да се отбия в малката книжарница в която се продаваха сувенири и книги.  Лично за мен посещението на двореца Лирия беше един естетически момент и магия, която не ме напуска дълго след това. Дори и в момента в който пиша това, спомените и впечатленията са силни и ярки. Дворецът Лирия има някаква особена  харизма, която придобива статус на собствена уникална  категория.

Драги приятели и читатели, публикациите и   снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.