Таксито ни пълзи едва едва по задръстените улици на Мадрид. Улучили сме час пик в столицата на Испания. Сигурно сме едни от малкото хора, попаднали в този автомобилен поток, които изобщо не са изнервени от ситуацията, която се повтаря всеки ден в часовете между 17 до 19 . Използваме възможността да разгледаме града докато пътуваме към Пласа де торос де Лас Вентас. Мадрид е сравнително млада столица на Испания. Заслугата е на крал Филип Втори, който решава да установи тук своя двор. В онези времена явно много от неговите придворни, а също така и европейските крале са се чудели, какво толкова е намерил в това невзрачно, незначително и затънтено място кралят на огромната империя, за да устрои тук постоянната столица на испанската монархия. До настъпването на това време, най-значителният град в Испания е бил Толедо, който град е и бастиона на Католическата църква в Испания. Другите значими градове са Валядолид и Сеговия. Филип Втори съвсем далновидно провижда ползите от избирането на Мадрид за своя столица. Преди всичко, това е град който не е обременен от властта на големите аристократични родове, които са един вид некоронованите владетели в своите градове. Освен това кралят има и една мечта - той иска да изгради свой дворец-манастир. Кралят е всеизвестен като заклет католик и пазител на вярата. Мадрид се разраства бързо благодарение на несметните богатства добивани в Америка. Различните етапи на историческо развитие през които е преминал Мадрид трудно могат да бъдат установени, защото честно казано не видяхме нещо интересно в архитектурно отношение от ранните му години. Сградите са интересни и са най-вече от 19 и началото на 20 век в духа на бел епок и арт деко. Хибридният стил добил известност като мадридски барок е представен от Кметството, единият от бившите градските затвори в които днес се помещава Министерството на външните работи, манастира "Енкарнасион", двореца на херцог Уседа, в който днес се помещава Главно военно управление. Красивият и внушителен Дворец на съобщенията е уникален образец на неоготиката. До всички тях внезапно се извисяват огромни модерни сгради построени през различните години на 20 век. Лично на мен не ми харесва това застрояване, което използва да превърне всяка свободна площ в огромна сграда населена с офиси и магазини. Ултрамодерни небостъргачи от алуминий и стъкло не се вписват хармонично и някак си се обезличават историческите архитуктурни шедьоври до тях. Пространствата на уличните тротоари също са заети до краен предел. На тях са разположени безброй малки тапас барове, кафенета и заведения за бързо хранене. Те са вторият дом на мадриленьос /мадридчани/, наречени гатос /котки/. Всички те са препълнени с хора по всяко време на деня, но най-много през дългите вечери, когато сред шум и музика всички разпускат от работния ден. Наближаваше 18 часа и местата вече се изпълваха с посетители, които щяха да останат тук до късно пред нощта. Нощният живот в Мадрид е много наситен и оживен и приключва когато нощта се смени с деня. Има хора за всичко и по всяко време. Минаваме покрай сградата на гара Аточа. Тя е лесно разпознаваема, защото надминава традиционната представа за жп. гара. Главната сграда приютява под покрива си магазини, кафенета и дори дискотека, а също така и една невероятна тропическа ботаническа градина с площ от 4 квадратни километра. Минаваме през още няколко улици и таксито ни спира пред сградата Лас Вентас, която е най-голямата арена за борба с бикове в Испания и трета по големина в света след Мексико и Валенсия. Открита е през 1929 г. Капацитетът ѝ за сядане е повече от 23 000.
Лас Вентас наричана още "Катедралата на бикоборството" е открита през 1929 година. Това не е само една постройка като хилядите други такива в огромния град. Тя притежава свой дух, дух на място, където история и съвременност се срещат и преплитат със съдбите на хора и животни. Сградата е образец на неомудехарската архитектура. Мудехар е наименованието на мюсюлманите останали под владението на християнските владетели по земите на Испания и Португалия в резултат от Реконкистата, което е процесът на отвоюване на Иберийският полуостров от властта на мюсюлманите. В мудехар като архитектурен стил се смесват арабски и испански влияния. Червените тухли /не се използва камък за строителството/, подковообразни арки и глазирана керамична декорация са отличителните черти на този стил.
На централната част от фасадата са представени и гербовете на всичките испански провинции.
Фасадата над централния вход на арената.
Още докато планувахме пътешествието си в Испания, запазихме билети за коридата в Мадрид. Това е напълно разбираемо. Когато кажем Испания, всички се сещаме за Дон Кихот, фламенко, хамон и корида. Имаше известно напрежение относно резервацията, защото програмата излизаше месец за месец и ние трябваше да следим графика, за да може да напаснем събитието към дните ни на престой в града. В процеса на плануване се наложи да променим денят на пристигане, което доведе до промяна в резервациите за самолетни билети, за хотела и шатъла от летището.
Архитектурния дизайн на вътрешната част на арената съчетава класика и мавританска архитектура, която е стилово направление в ислюмската архитектура. Дори след прекратяването на мюсюлманското владичество на полуострова, този стил се запазва като нерядко се съчетава с християнски теми. Арената е огромна с капацитет да побере около 24 хиляди души на представление. В денят на нашето посещение, арената не беше така препълнена и това беше друга част от търсения от нас ефект, а именно че туристическият сезон вече не беше в своя пик и беше значително по -поносимо да се наблюдава спектакъла. Арената е с диаметър около 62 метра и е заобиколена от 10 сектора с места в отделни трибуни, ложи и горни галерии. Местоположението и разпределението на местата беше една своеобразна ретроспекция на обществото и неговите материални възможности. Цената на билетите варира в зависимост от това дали мястото е изложено на слънце или на сянка. Представете си колко сме разглеждали и сравнявали отделните сектори за да улучим правилния такъв и места. Бяхме закупили билети в сектора който беше на сянка /а това е изключително важно в горещия Мадрид/, на първите редове, защото искахме да наблюдаваме отблизо и защото това беше една възможност и за по-добри снимки. В горните галерии местата са най-евтини, защото е най-слънчево. Над редовете има и предпазен навес. Това са местата, които се заемат от най-ентусиазираните и горещи фенове на коридата, които са и най-шумните.
Важна част от спектакъла е оркестър, който заема една от централните ложи точно срещу арената. Той свири, когато се обявява началото на спектакъла и след като бикът бива убит. Има разбира се и кралска ложа, която е декорирана в бяло. До нея се достига със специален асансьор. Тавромахията е с дълбоки корени още от древността. Според някои изследователи тя води началото си от бронзовата епоха и присъства във всички древни култури. Бикоборството сред иберите датира от същите времена, без да е прекъсвано през следващите векове. Днес е запазено като културна ценност основно в Испания и в латиноамериканските страни и дори в Южна Франция. Основателят на модерното бикоборство в Испания е Педро Ромеро, който е торирал в Ронда, един от градовете на Андалусия. Всеки един матадор в Испания счита за голяма чест и уважение към него да бъде поканен да торира на Пласа де Торос де ла Реал Маестранса в този град. Все повече хора започнаха да изпълват коридорите на сградата, търсейки секторите със своите места. На подстъпа към всеки сектор срещу наем от едно евро се даваха кожени възглавници, които посетителите да поставят върху мраморните скамейки. Всеки един зрител разполагаше с малко място, независимо от цената която беше заплатил за него.Стълбите между редиците представляваха съвсем тесни пътеки по които посетителите се изкачваха за да заемат своите места. Нерядко някои директно стъпваха върху местата, за да достигнат своите. Никой не го интересуваше, че след това върху отпечатъците от обувките му ще седне друг. Като цяло нямам добро впечатление от мадриленьос като зрители. Съвсем не ставаше въпрос затова че бяха много шумни и емоционални. Естеството на спектакъла беше такова, че това е нещо нормално. През цялото време докато траеше представлението чоплеха семки и остатъците плюеха в краката си или във вратовете на седящите пред тях. Беше странно да видиш добре и модерно облечени мъже и жени, които чоплеха, мляскаха и подвикваха като хамали на гарата поздравявайки познатите си през редовете. Направих доста възмутена забележка, но единствения отговор беше вдигане на рамене и нищо повече. Дори разпоредителите не взимаха отношение и отминаваха равнодушно.Някои направо ме гледаха удивени, как е възможно това да ми прави впечатление. След спектакъла погледнах редиците, бяха затрупани с отпадъци от храна и шишета от всякакъв род напитки. Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, но оставаше все така топло. Имаше много незаети сектори и места, но както отбелязах туристическият сезон беше накрая си и представлението беше посетено преди всичко от местни жители и гости от други градове. Туристите бяхме малко и си личахме отдалеч - фотографската ни техника беше в готовност да улови и запечата моментите. Тълпата започна да ръкопляска високо с което даваше знак, че почти 20 минутното закъснение на началото на спектакъла не й харесва. Специални работници приключваха с изглаждането на пясъка на арената, където трябваше да излязат участниците. Оркестъра засвири и на арената излязоха всички участници, начело с тримата матадори, които щяха да бъдат главните действащи лица тази вечер. Биковете, които се отглеждат специално за всяка корида щяха да се появят на арената по-късно. Участниците направиха обиколка на арената представяйки се по този начин на публиката, която ги посрещна с овации и на председателя на състезанието, пред който всеки матадор щеше да изтегли лист с името на бика срещу който трябва да се изправи. На първо място яздеха коне двама души мъж и жена облечени в черни костюми и наметки.
Останалите участници, които са част от екипа на всеки матадор /тореадор-бикоборец, този който нанася последният смъртоносен удар със сабя върху бика/ са разделени в четири класа в низходящ по важност ред са:
бандерилеро /banderillero /– помощници пеша, които забиват banderilla – ярко оцветени пръчки с харпунени остриета в бика.
пикадор – мъж върху кон, който забива кавалерийско копие в гърба на бика и мускулите на
врата му, за да понижи способността на бика да вдигне глава и да се
защити
Понякога се случва силните бикове да повдигнат с рогата си коня и пикадора. Това показва силата и физическата подготовка на самия бик. Бик, който не се съпротивлява агресивно, може да бъде наказан с черна бандерила - ярко оцветена пръчка с харпунено острие в края, която, макар и малко по-дълга от обикновената бандерила, е до голяма степен символична и белег на срам за животновъда и фермата в която е отгледано животното. На спектакъла на който присъствахме нито един бик не получи черна бандерила.
Той изпълнява нелеката част от финала на борбата - доубиването на бика /ако се налага/ е необходимо за да не се мъчи животното излишно. Друг вид участник, който обаче се изявява само при конна корида /когато матадора язди кон/ се нарича Rejoneador. В Испания в днешно време конната корида е застъпена много рядко. Това е форма на корида повече в Португалия. След като направиха ритуална обиколка на арената и се представиха на публиката, участниците заеха своите места. Звук на тръба оповести началото на коридата. Публиката затаи дъх. Пръв на арената излезе тореадора с най-висок клас, регламентиран в класацията especie de licenciatura. Малко отклонение за да опиша живописния вид на тореадорите. Тraje de luces – "костюм от светлина", така се наричат дрехите, които бикоборците носят по време на коридата. Името им идва от отраженията от пайетите, с които са покрити. Те са изработени от коприна и покрити със злато или сребро. Това са костюми които стигат баснословни цени, понякога до 50-60 хиляди евро с всички допълнения и аксесоари към тях. Всичко зависи от вида, качеството и количеството на бродериите по тях, а то винаги е определено с две думи - разточително много като количество и най-високо като качество.
El capote de paseo - наметало за езда, когато става въпрос за конна корида е от 600 евро до 60 000. Изработката е изцяло ръчна от сърма, коприна и пайети. Обувките и чорапите на бикобореца може да достигнат до 15 000 евро. Наметалото е направено от много твърда материя. Обработено е с химикали за да се предотврати проникването на кръвта на животното в материята. Да не се бърка с леката пелерина, която се ползва в последния етап на коридата за дразнене на бика.
Read more: https://tourist-destination.webnode.page/news/madrid-i-koridata/
Read more: https://tourist-destination.webnode.page/news/madrid-i-koridata/
С високи викове публиката посрещна първия бик. Животното направи няколко крачки обикаляйки арената. Държан нарочно дълго време на тъмно, животното беше дезориентирано, объркано и побесняло. Трябваха му няколко минути за да свикне със светлината на деня. Няколко пъти се блъскаше в оградата, а виковете на тълпата го дразнеха още повече. В този момент на арената изтичаха няколко двойки бандерилерос, които се придвижиха бързо към бика и забиваха подред в тялото му разноцветни бандерили.
Това предизвика още по-голяма ярост у раненото животно, чиято кръв започваше бавно да тече от раните.
Мъжете размахваха пред очите му разноцветни плащове с което още повече го объркваха.
На моменти огромното животно се спираше сякаш се чудеше какво да прави, но подканващите викове на мъжете го вбесяваха още повече и той се втурваше отново напред към тях.
На моменти бикът ги застигаше заплашително, избягвайки фатален сблъсък мъжете се скриваха зад няколкото дървени прегради поставени близо до оградата.
Изпълнили задачата да омаломощят бика, бандерилерос излизат и на арената излиза пикадор. Той изпълнява своята роля в tercio de varas – един от трите етапа на коридата.
Пикадора
също трябва да притежава определен вид умения. Това се изразява в
умението му така да нарани бика, че той да не загуби цялата си сила и
енергия, тъй като това може да доведе до скучна корида. Публиката
възнаграждава или "наказва" пикадора със свиркане с уста или освиркване,
както сметне за добре.
Пикадорът има на краката си метални предпазители наподобяващи обувки, за да не бъде наранен от бика. Конят на пикадора е със завързани очи за да не се плаши от вида на побеснелия бик. Около тялото на коня има изградена стоманена конструкция която го предпазва от наранявания.
Бикът видя коня и с всичка сила се спусна към него. Вкара рогата си под корема на коня и се помъчи да го вдигне. Пикадора усети силата с която раненото и разярено животно нападна коня. Насочи към врата му копието и го прониза. Бикът беше толкова възбуден, адреналина му ударил висоти, че не усети пронизването. Продължи да върти коня и в един момент имаше опасност пикадора да се свлече на земята. Публиката крещеше в делириум. Конят беше добре защитен, но възникна опасна ситуация в която пикадорът можеше да падне и да бъде влачен по арената и убит от разяреното животно. Пикадорът се вдигна изцяло върху седлото и в един момент се оказа почти във въздуха като се държеше само за ръце и с притиснати колене към седлото. Използвайки масата на тялото си, той се навеждаше надясно и наляво като внимаваше коня да не прави резки движения с които можеше да го изхвърли от седлото и да го прати под рогата на огромния бик. Тогава щеше да се окаже беззащитен, защото тежката дреха, оребрена с метал, щеше да му попречи да се изправи и да избяга от арената на безопасно място зад преградите. Битката продължаваше повече от десет минути и това възпламени стадиона. Остатъците от семки престанаха да хвърчат във врата ми, защото дори тези които бяха седнали зад мене спряха да чоплят втрещени от патовата ситуация. Внезапно като по даден знак се възцари гробна тишина. Публиката, явно школувана и добила опит във времето от многото представления, притежаваше дисциплината да спре, с пълната яснота, че такива ситуации не биваше да насърчава яростта у раненото животно. Пикадорът отново се издигна от седлото и заби с голяма сила за пореден път копието във врата на бика. Целият му хълбок се обагри в кръв. В този момент към него притичаха няколко бандерилерос, натоварени със задачата да го отклонят от пикадора.
Пикадорът завърши успешно своята работа. Бикът беше уморен и видимо станал по бавен. Вече не се движеше с такава енергия, сила и устрем по арената.
Единият бандерилерос подмамва отново бикът. Размахва пред лицето му плаща и бикът със сведена и леко клюмнала глава се насочва с рогата си напред. Плаща се плъзгаше няколко пъти по плувналия в пот и кръв гръб на бика, мъжът леко отскачаше встрани, въртеше се в различни посоки, за да обърка животното. Като по даден знак всички мъже се отеглиха от арената и бикът остана сам. Стоеше няколко минути сам неподвижен и сякаш не чуваше вече виковете на тълпата.
На арената посрещнат с аплодисменти излезе тореадорът. Той държи в едната си ръка плащ, а в другата тънка рапира с която трябва да убие бика. Добрият удар щеше да зависи от неговата опитност и от бързите му реакции. Не бяха малко случаите в които бикът убиваше или осакатяваше тореадора оставяйки го за цял живот инвалид. Очите на торерото не се откъсваха от бика. Започваше някакъв своеобразен ритуал, който аз оприличавам на танц на смъртта. С плавни бавни стъпки мъжът, облечен в искрящ костюм, наближаваше бикът. Видимо не искаше да го убива веднага, макар и да държеше в готовност рапирата за да нанесе смъртоносния удар, ако бикът го заплаши. Трябваше да има още зрелища за публиката. Интересното е, че макар всички погледи да бяха насочени към мъжът главният герой в този спектакъл беше бикът, въпреки че съдбата му беше да умре на тази арена. Породата бикове участващи в корида са от специална порода и се отглеждат в специални ферми. Животните, които ще участват на арената, са така наречените испански бойни бикове - торо браво. Това са гиганти с тегло стигащо понякога над половин тон, селектирани с определена комбинация от агресия, енергия, сила и издържливост. Тази порода бикове са хетерогенни, което означава, че ембрионите са имплантирани в чужди майки и са избрани или направени с повишена агресия. На арената те са опасни съперници. Преди самата битка на гривите им се поставят малки цветни знаменца, които показват техния произход. На възраст трябва да не са по-малки от четири години, но и да не надвишават шест. За предпочитане е цветът на бикът да е черен, което е символ на смъртта, но с годините това е отпаднало като изискване.
За успешен се счита този тореро, който успее да се доближи най-много до бика. Това изисква и опитност и смелост, понеже единствената преграда която дели човекът от животното е един тънък плащ. И двамата тореадори, които се представиха в този спектакъл бяха опитни и заслужиха овациите на публиката.
Ако матадорът е впечатлил публиката тя го възнаграждава с възторжени викове и размахва бели кърпи. Ако обаче същата тази публика прецени, че животното е останало без сили, започва да скандира "Музиката", с което приканва оркестъра да засвири мелодията, която дава началото на последния рунд от борбата, която да прекрати страданието на животното. Тук е мястото да спомена, че етиката в коридата изисква тореадорът да отдава уважение към своя съперник бика и да не се отнася към него като към предизвестена жертва. Уважението към силата и храбростта на бика е задължителна. Публиката вижда и преценя всичко справедливо. Тя е най-важното жури в случая. Когато настъпи последият тур от борбата най-важното е изключителната концентрация на матадора. Той трябва да има желязна психика и да изключи всички странични шумове, които биха могли да го разконцентрират.
Леко се повдига на пръсти, без да изпуска целта от очите си и без да променя основната си стойка и се прицелва между изпъкналите плешки на бика. Сега трябва да се пресегне над рогата и да забие острието чак до ефеса в място, което е голямо колкото монета от пет песети и се намира точно зад врата, между силно изпъкналите плешки. Трябва да направи всичко това внезапно, бързо, отсечено с голяма сила и после да се отдръпне, като мине пак между рогата.
Бикът е пронизан смъртоносно. Смъртта на първия бик обикновено се посвещава на председателя на коридата, който обикновено е представител на полицията или на общината, той организира и ръководи коридата от председателската ложа с помощта на двама помощници-експерти.
Бурни възгласи и аплодисменти посрещат победата на матадора. Ако трябва да бъдем честни в повечето от случаите тази победа е предизвестена. Участниците от екипа на матадора са се погрижили бикът да бъде омаломощен до краен предел и победата е поднесена почти наготово. Матадорът изнася един спектакъл за пред публиката. Има разбира се и изненади поднесени от животните, когато те намират неподозирани сили в себе си и по време на борбата успяват да убият или наранят тежко матадора. В някои случаи въпреки силният и точен удар животното продължава да агонизира. Тогава на арената излиза другият участник чуло, който е един вид екзекутор, чиято кама трябва да прекъсне гръбначния стълб на животното.Звукът на рог известява смъртта на бика. Настъпва последното действие от фиестата - извличането на убития бик от арената.
На арената излизат група мъже, които връзват трупа на убития бик за рогата и с помощта на коне го изтеглят. Преди това ушите му ще бъдат отрязани и ще бъдат дадени на тореадора като награда. Мечтата на всеки един матадор е да излезе от Лас Вентас през Главната порта или Портата на Мадрид, чест, оказвана само на победителите.
Днес хората възприемат коридата по различен начин. За жителите на Испания, Франция, Латинска Америка това е преди всичко традиция. Те твърдят, че коридата е спектакъл, който идва от миналите векове с богати традиции, неразделна част от тяхната идентичност и култура. Не пропускат да напомнят, че борбата с бикове е вдъхновила творци като Гоя, Пикасо и Хемингуей. Иронията е в това, че именно липсата на равностойно състезание е важен аргумент против зрелището. За противниците на коридата бикът е обречен и шоуто не е истинска борба, а заколение. и в по-голямата си част те са прави. Във времето периодично това атрактивно зрелище ту е изключително популярно, ту е заклеймявано.
Различни природозащитни и зооорганизации искат коридата да бъде забранена ни по-малко, ни повече, и от Европейския парламент. Кралят на Испания Хуан Карлос обаче съвсем официално е заявил, че денят, когато Брюксел забрани боевете с бикове, ще бъде последният, в който страната му е членка на ЕС.
Със сигурност има нещо красиво в коридата, но лично на мен ми се струва, че това е повече в облеклата на матадорите в ритуала им по обличането, в страстните горещи молитви отправени към персоналния светец пазител на всеки един матадор, чието име е извезано на плаща му за добър изход от битката. Защото въпреки своят опит и кураж матадорите са изложени на голям риск през цялото време и фаталните случаи не са изключени, съхранен живот и разбира се за победа, емоциите на красивите момичета които посрещат с овации своя любим матадор и надеждата на всяка една от тях да бъде неговата любима, на която той да посвети победата си.
Според мен на арената не се случва нищо красиво. Вълнуващо и напрегнато да - но красиво едва ли. Трябваше да го видя с очите си за да го разбера.
Коридата може да бъде и политика .Хлябът и зрелищата – panem et circenses – винаги са били основно средство за управление.
Във Франция е приложен един по-мек
вариант на коридата, която не завършва с проливане на кръв, като бикът не се убива, а целта е да се
грабне розетка от главата му с помощта на метален премет, който се
нарича “кука”. В този вид шоу звездите на спектакъла всъщност са
биковете, които са с най-висока цена и трупат слава, и купи в своя чест,
след което идват и договорите за спонсорство на фермите, които ги отглеждат. В Испания няколко правителства са се опитвали да
забранят коридите, но съпротивата на местните хора е проваляла
тези планове.
На арената вече зачистват пясъка и я приготвят за следващата борба. Всичко ще се повтори. Ние решихме, че ни е достатъчна тази кратка разходка из традициите на коридата, която предадох с думи така както я почувствах без да изпитвам необходимост и нужност да обличам словото си в претенциозност и да забивам излишно в плетеницата и лабиринтите на историческото и развитие, защото достатъчно е написано по въпроса, а моето правило е винаги да предавам и описвам това, което аз самата чувствам, пътя който сама изминавам с краката си и това, което фотоапарата ми запечатва. Всичко това, защото искам да имам мои собствени спомени за случилото се и видяното. Слизаме по стръмните стълби, минаваме отново по дългия коридор на който няма за какво да се възхищаваш и да отделяш време да го описваш. Излизаме извън сградата и правим една обиколка около нея. Наоколо има няколко сергии на които се продават сувенири на цени много по-високи от тези в магазините. Това е сякаш наложило се правило около забележителностите. Наоколо има пейки на които хората сядат, почиват, пият кафе и обсъждат фиестата. Туристи бързат да използват остатъка от дневната светлина за да фотографират величествената сграда от която се чува познатото "Оле". Ние вземаме такси и се отправяме към нашия хотел. Зад гърба ни остава Лас Вентас, която неизбежно ще бъде свързана с историята на града, ще наслагва нови страници върху нея, ще продължава да привлича тълпи туристи и гости на града, докато един ден някой не събере в една книга всички лица на прочутите матадори, които нямали нищо против да бъдат известни и обожавани от публиката, а бюстовете и паметниците им да красят Музея на бикоборството в "Лас Вентас" и в други подобни такива сгради из цяла Испания, сред които блести името и на жена матадор Пахуелера, бойните качества на легендарните торо браво и тъжната обреченост на предизвестения им край и нас анонимните зрители. Хубава идея, да ни наместят всички заедно в пластовете на времето, нали ?
