Посещението на вила д′Есте и вилата на император Адриан намиращи се в малкото градче Тиволи бяха запланувани като част от 10-дневния ни престой в Рим. Както винаги съм съветвала моите приятели и читатели, планирайте добре своето пътуване и проучете всички възможности за придвижване до местата, които искате да посетите това извън случаите, когато пътуването ви е служебно или организирано от туроператор и за вас се грижи някой друг. Тъй като Рим и Италия не са непознати за мен съм наясно, че използването на кола Rent A Car в Рим не е много за препоръчване. В центъра на Рим и дори в натоварените туристически дестинации в околностите му този вариант на предвижване повече ще ви пречи, отколкото ще ви бъде от помощ. Причината: натовареното движение, честите задръствания, паркирането, което е на твърде ограничени и препълнени места, а начина по който италиянците шофират си е направо за страх, бързото каране е национален спорт за тези хора. Който е пребивавал в Рим по един или друг повод не може да не е забелязал всичко това, както и малките габарити на колите паркирани по най-странен начин - всичко за да се пести място за паркиране и престой. Транспортната система на Италия е обединена - автобуси, трамваи, метро. Винаги можете да купите билети за тях в tabacchi - магазинчета за цигари, от спирките, от автоматите. В този случай обаче аз и моята половинка се доверихме на един от многобройните туристически офиси, които предлагаха разнообразни услуги на туристите. Вярвайте, това е един изпитан метод да пестите време и нерви. За нас и за тях беше лесно - ние знаехме какво искаме, те се заеха да го организират. Голямото ни предимство, улеснение и удобство беше, че аз се справям отлично с италиянския език. В резултат имахме на свое разположение удобна кола и шофьор, които срещу 300 евро бяха на наше разположение почти през целия ден. Сутринта нашия шофьор паркира колата си пред хотела ни и в уречения час се натоварихме с цялата си фотографска техника и потеглихме към двете предизвикателства, които си бяхме поставили да преодолеем този ден - Тиволи и две вили на двама забележителни италиянски мъже - император Адриан и кардинал Иполито д`Есте. Тръгването рано сутринта си има своите предимства и най-голямото от тях е да изпреварим трафика
Само на трийсетина километра източно от Рим, по долината на река Аниене, разположено сред невероятни зелени хълмове и стъпаловидни водопади се намира Тиволи, градче, познато в миналото с името Тибур, разположен на Сабинските възвишения. В съвсем ранната си история е обитаван от племената сабиняни и волски и е завоюван за първи път от Тибуртий /или Тибурний/, син на правнука на гръцкия герой Амфиарий. Римляните му обърнали внимание заради стратегическото му разположение на река Аниене. Градчето е известен летен курорт. Не случайно тук са се намирали вилите на богатите римляни, които са търсили спасение от жегите на столицата. Мястото става известно и след като императора-философ Адриан решава да построи тук своята величествена резиденция. Историята разказва, че императора дошъл тук за да се допита до сибилата Албунея. Мястото става предпочитано от интелектуалците на древния Рим и приятелите на императора, които се наслаждават тук на удоволствията на живота. В Тиволи са имали вили Брут и Касий, останали в историята като убицийте на Юлий Цезар, още поетите Катул и Хораций. Вилата на императора и посещението ни там съм описала в отделни публикации.
Повече от хиляда години след император Адриан, един ренесансов духовник с аристократично потекло ще въздигне славата на Тиволи, превръщайки един полуразрушен бенедектински манастир в своя царствена резиденция с едни от най-прекрасните и известни фонтани в света. Създателят и собственикът на вилата кардинал Иполито II д’Есте имал късмета да се роди от съюза на едни от най-натоварените със знатност и аристократизъм италиянски фамилии - тази на херцозите на Ферара, Модена и Реджо и фамилията Борджия. Негова майка е небезизвестната Лукреция Борджия, дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия.
Това родословие означавало само едно - достъп до неограничена власт и несметни богатства. Ако е верен израза за описване на богатство "някои се раждат със златна лъжица в устата", то за Иполито може да се каже, че се "родил" с две такива. Още от ранна възраст бил придаден към чичо си Иполито I д′Есте, който трябвало да го обучи и подготви за висока кариера в Църквата. Три години живял във Франция, където бил въздигнат в сан кардинал лично от френския крал. Следващата стъпка била да се кандидатира за върховен понтифекс като кандидат от Франция. Фамилията Борджии обаче не се ползвала с добра слава в Италия, пък и трети папа от тази испанско-италиянска фамилия щял да дойде в повече на италиянците и конклава решил да не подкрепи кандидатурата на кардинал Иполито за върховен глава на Католическата църква. Изборът бил в полза на Джовани Мария Чоки дел Монте, който станал папа под името Юлий III. Кардинал Иполито д`Есте постъпил далновидно. Виждайки, че не може да събере необходимата квота от кардиналски гласове , които да го направят папа, той се оттеглил от борбата и подкрепил очевидния фаворит. Новия папа оценил жеста и направил доскорошния си съперник пожизнен управител и губернатор на Тиволи. Кардинал Иполито харесал изключително много градчето разположено сред прохладата на гори и прекрасни гледки към меандрите на река Аниене. Решава че тук ще построи своята извънградска резиденция, която ще превърне в личната си географска точка за почивка и удоволствия. Ангажира с проектирането и изпълнението арх.Пирро Лигорио. По негов съвет купува земята около изоставения манастир и започва широко мащабно строителство за което не са жалени никакви средства. Което разбира се не било никак трудно и изненадващо, особено ако си приказно богат Борджия. Богатството без съмнение дало свобода на кардинала да изпълни своето желание да превърне западналата сграда в едно истинско произведение на изкуството. За разлика от много други богати и известни негови съвременници, кардиналът поискал от талантите, които поканил да създадат вилата му, много повече от посмъртни маски на известните си предци и копия на Девата с младенеца във всяка стая и трапезария. Той поискал да премести Рим в Тиволи. Поканил най-добрите и поискал най-доброто. Обещал да бъде щедър и никой не се съмнявал в думите му - зад него стояла бездънната хазна на Борджиите. Скоро мястото се превърнало в една огромна bottega - работилница и започнало невиждано строителство, ударно залесяване, изграждане на канали по които водите на река Аниене да бъдат докарани до мястото и прихванати в уникалните фонтани, които започнали да изграждат на различни места в градината. Водата за тях се задвижва без помощта на механични устройства – единствено посредством гравитацията, естественото налягане и на принципа на свързаните съдове. Ефектът е поразителен, 35 000 кв.м. градини, 250 водни включвания в тях, над 200 водопада, басейни, вани и водни каскади. Истинско естетично пиршество за очите и душата. Кардинал Иполито явно се е чувствал добре тук сред този невероятен природен разкош.
Вилата - парадното стълбище и входа откъм градината за кардинала , приятелите и гостите му.
През двойната лоджия на дългата 200 метра тераса Vialone се
открива изумителна гледка към най-голямата забележителност на
вилата - нейната градина и фонтаните.
Панорамна гледка от голямата лоджия към околността
Настоящия вход през който се влиза за вилата се намира на площад Трендо до църквата Santa Maria Maggiore в миналото е бил страничен вход ползван главно от обслужващия персонал.
Входа за туристи:
Църквата Santa Maria Maggiore беше украсена за сватба. По традиция сватбената фотосесия щеше да бъде в градините на вилата.
От информационното бюро можете да си вземете карта на обекта и да се ориентирате, ако разполагате с ограничено време или имате определени неща, които искате приоритетно да разгледате.
За съжаление кардинал Иполито II д’Есте нямал щастието и късмета да се радва дълго време на тази своя великолепна собственост. Няколко месеца след като тържествено я открива, той умира. Изкуството в дома му било колективно дело, но принадлежало само на
него. Той не направил завещание в полза на държавата, явно защото имал
да урежда лични сметки с нея.
Вилата преминава последователно като собственост в ръцете на неговите племенници Луиджи и Алесандро, които я поддържат в перфектно състояние и допълват много нови неща към озеленяването на градината. Нещата обаче драстично се променят, когато вилата попада като наследство чрез династичния брак на Мария-Людовика Беатрикс де Австрия-Есте в ръцете на Хабсбургите. Мария Людовика е дъщеря на Мария Беатриче д`Есте италиянска принцеса, единствена наследница на четири херцогства, което я превръща в желана и предпочитана партия за брак. Омъжва се за австрийския ерцхерцог Фердинанд фон Австрия- Есте и двамата стават родоначалници на линията Хабсбург -Есте. Тяхната дъщеря Мария Людовика става съпруга на император Франц I и императрица на Австрия. Прекрасната вила д`Есте преминава като част от зестрата на принцесата в ръцете на Хабсбургите. Превратностите в житейската съдба на принцесата и по-точно окупацията на нейните наследствени земи в Италия от Наполеон Бонапарт, довежда до забвение и запустение на прекрасната вила. Тя бива ограбена и много от статуите изчезват завинаги в частни колекции или са разрушени от времето. Фонтаните спират да работят. Прекрасните градини и алеи опустяват. Разрухата е повсеместна. Нещата отиват към добро през втората половина на XIX век, когато вилата преминава във владение на Густав Адолф принц цу Хоенлое. Принцът се отдава на богословските науки и прави кариера в Църквата. Става архиепископ на Едеса, кардинал епископ на Албано /в последствие се отказва от този сан/ и накрая служи като архиепископски свещеник в базиликата Санта Мария Маджоре.
Оригиналните мозайки на пода са запазени под стъклени витрини:
и един интересен фонтан изграден за да създава илюзията за скала с издълбана в нея ниша или по-скоро малка пещера обляна във вода. Тъкмо направих снимката и тази водна ферия беше обсадена от японски туристи, които седнаха на тревата, а част от тях веднага започнаха да се разхлаждат под струите вода.
По стълбите слязохме на друго ниво на градината. Разходката продължи сред прохладната сянка на красиви кипариси.
Нашата цел обаче бяха забележителните фонтани на вила д`Есте. Обиколката и описанието на фонтаните ще започна от любимия фонтан на кардинал Иполито II д`Есте - фонтана "Ромета" или Малкият Рим. Наречен така, защото символизира градът-империя. Лодката е символ на остров Тиберина, който е единствения в река Тибър и има форма на лодка.
Бог Аполон е акцентът в градините на вилата, но освен негови статуи има и такива на други богове, митични и полу-митични същества населяващи пантеона на политеистичния Рим.
Фонтанът на Диана от Ефес, или "Майката природа". Много интересно решение при което за първи път виждам изобразено от женски гърди да тече вода вместо мляко. Италиянците били известни с манията си по всичко гръцко. Дори гръцкия език бил един от официалните в Империята наред с латинския. При това латинския бил смятан за език на плебса и повечето от богатите римляни и императорите говорили гръцки език, който смятали за изискан. Рим превзел и подчинил гръцките полиси но това не му пречило да се възхищава и подражава на елините в изкуството и постепенно да приватизира и боговете им.
още такива интересни хрумвания и на други места из алеите :
Вила д`Есте може да се похвали с уникален фонтан създаден от прочутия Джан Лоренцо Бернини, италиянски скулптор и архитект наречен заслужено бароковият рицар на камъка. На негови творби имахме възможност да се наслаждаваме в Рим в галерия Боргезе, пред площада на базиликата Св. Петър. Кардинал Алесандро д`Есте, племеник на кардинал Иполито II д`Есте и негов наследник предприема мащабно обновяване на вилата и не пропуснал възможността да поръча на Бернини да направи фонтан в разкошната вила.Така вила д`Есте прибавила още една златна епоха в историята си.
Историята на вила д`Есте е възникнала от една амбиция и дебел пласт пари. Според мен Ренесансът е роден от многото пари на богати меценати и сравнително бедните творци, които живеели само заради изкуството си. Славата за някои от тях дошла твърде късно-след смъртта им. Кардиналът е имал късмета да живее под непрекъснат финансов поток захранван от пребогатата си и властна фамилия, която на практика управлявала цяла Италия.
Да искаш най-доброто от най-добрите и да можеш да си го позволиш означавало да подтикваш хората да сътворят чудеса. Иполито не е бил само приказно богат, той е бил и човек с дълбоко разбиране за изкуство и наука. Да си поръчаш изкуство и да проявиш добър вкус в избора му са две неща, които рядко се съчетават, но случат ли се се получава приказка за това, как може да не бъдеш избран за върховен понтифекс, но можеш да се впишеш в историята с извънградския си дом и той да остане нещото с което да споменават името ти във вековете напред. Кардиналът е разбрал, че парите имат огромна потенциална енергия, но с ограничен срок на действие, ако не ги вложиш в нещо, което да те радва приживе, да ядосва враговете ти и да обезсмърти името ти след земния ти край. Това е историята на кардинал Иполито II д`Есте и неговата вила в Тиволи. Днес съдбата е поправила кардинал Иполито само в едно - боговете са слезли от небесата и са поднесли градината в дар на всички хора , които искат да я видят.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Само на трийсетина километра източно от Рим, по долината на река Аниене, разположено сред невероятни зелени хълмове и стъпаловидни водопади се намира Тиволи, градче, познато в миналото с името Тибур, разположен на Сабинските възвишения. В съвсем ранната си история е обитаван от племената сабиняни и волски и е завоюван за първи път от Тибуртий /или Тибурний/, син на правнука на гръцкия герой Амфиарий. Римляните му обърнали внимание заради стратегическото му разположение на река Аниене. Градчето е известен летен курорт. Не случайно тук са се намирали вилите на богатите римляни, които са търсили спасение от жегите на столицата. Мястото става известно и след като императора-философ Адриан решава да построи тук своята величествена резиденция. Историята разказва, че императора дошъл тук за да се допита до сибилата Албунея. Мястото става предпочитано от интелектуалците на древния Рим и приятелите на императора, които се наслаждават тук на удоволствията на живота. В Тиволи са имали вили Брут и Касий, останали в историята като убицийте на Юлий Цезар, още поетите Катул и Хораций. Вилата на императора и посещението ни там съм описала в отделни публикации.
https://travellingphantom.blogspot.com/2019/10/blog-post.html
Повече от хиляда години след император Адриан, един ренесансов духовник с аристократично потекло ще въздигне славата на Тиволи, превръщайки един полуразрушен бенедектински манастир в своя царствена резиденция с едни от най-прекрасните и известни фонтани в света. Създателят и собственикът на вилата кардинал Иполито II д’Есте имал късмета да се роди от съюза на едни от най-натоварените със знатност и аристократизъм италиянски фамилии - тази на херцозите на Ферара, Модена и Реджо и фамилията Борджия. Негова майка е небезизвестната Лукреция Борджия, дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия.
Това родословие означавало само едно - достъп до неограничена власт и несметни богатства. Ако е верен израза за описване на богатство "някои се раждат със златна лъжица в устата", то за Иполито може да се каже, че се "родил" с две такива. Още от ранна възраст бил придаден към чичо си Иполито I д′Есте, който трябвало да го обучи и подготви за висока кариера в Църквата. Три години живял във Франция, където бил въздигнат в сан кардинал лично от френския крал. Следващата стъпка била да се кандидатира за върховен понтифекс като кандидат от Франция. Фамилията Борджии обаче не се ползвала с добра слава в Италия, пък и трети папа от тази испанско-италиянска фамилия щял да дойде в повече на италиянците и конклава решил да не подкрепи кандидатурата на кардинал Иполито за върховен глава на Католическата църква. Изборът бил в полза на Джовани Мария Чоки дел Монте, който станал папа под името Юлий III. Кардинал Иполито д`Есте постъпил далновидно. Виждайки, че не може да събере необходимата квота от кардиналски гласове , които да го направят папа, той се оттеглил от борбата и подкрепил очевидния фаворит. Новия папа оценил жеста и направил доскорошния си съперник пожизнен управител и губернатор на Тиволи. Кардинал Иполито харесал изключително много градчето разположено сред прохладата на гори и прекрасни гледки към меандрите на река Аниене. Решава че тук ще построи своята извънградска резиденция, която ще превърне в личната си географска точка за почивка и удоволствия. Ангажира с проектирането и изпълнението арх.Пирро Лигорио. По негов съвет купува земята около изоставения манастир и започва широко мащабно строителство за което не са жалени никакви средства. Което разбира се не било никак трудно и изненадващо, особено ако си приказно богат Борджия. Богатството без съмнение дало свобода на кардинала да изпълни своето желание да превърне западналата сграда в едно истинско произведение на изкуството. За разлика от много други богати и известни негови съвременници, кардиналът поискал от талантите, които поканил да създадат вилата му, много повече от посмъртни маски на известните си предци и копия на Девата с младенеца във всяка стая и трапезария. Той поискал да премести Рим в Тиволи. Поканил най-добрите и поискал най-доброто. Обещал да бъде щедър и никой не се съмнявал в думите му - зад него стояла бездънната хазна на Борджиите. Скоро мястото се превърнало в една огромна bottega - работилница и започнало невиждано строителство, ударно залесяване, изграждане на канали по които водите на река Аниене да бъдат докарани до мястото и прихванати в уникалните фонтани, които започнали да изграждат на различни места в градината. Водата за тях се задвижва без помощта на механични устройства – единствено посредством гравитацията, естественото налягане и на принципа на свързаните съдове. Ефектът е поразителен, 35 000 кв.м. градини, 250 водни включвания в тях, над 200 водопада, басейни, вани и водни каскади. Истинско естетично пиршество за очите и душата. Кардинал Иполито явно се е чувствал добре тук сред този невероятен природен разкош.
Вилата - парадното стълбище и входа откъм градината за кардинала , приятелите и гостите му.
Панорамна гледка от голямата лоджия към околността
Настоящия вход през който се влиза за вилата се намира на площад Трендо до църквата Santa Maria Maggiore в миналото е бил страничен вход ползван главно от обслужващия персонал.
Входа за туристи:
Църквата Santa Maria Maggiore беше украсена за сватба. По традиция сватбената фотосесия щеше да бъде в градините на вилата.
От информационното бюро можете да си вземете карта на обекта и да се ориентирате, ако разполагате с ограничено време или имате определени неща, които искате приоритетно да разгледате.
Вилата преминава последователно като собственост в ръцете на неговите племенници Луиджи и Алесандро, които я поддържат в перфектно състояние и допълват много нови неща към озеленяването на градината. Нещата обаче драстично се променят, когато вилата попада като наследство чрез династичния брак на Мария-Людовика Беатрикс де Австрия-Есте в ръцете на Хабсбургите. Мария Людовика е дъщеря на Мария Беатриче д`Есте италиянска принцеса, единствена наследница на четири херцогства, което я превръща в желана и предпочитана партия за брак. Омъжва се за австрийския ерцхерцог Фердинанд фон Австрия- Есте и двамата стават родоначалници на линията Хабсбург -Есте. Тяхната дъщеря Мария Людовика става съпруга на император Франц I и императрица на Австрия. Прекрасната вила д`Есте преминава като част от зестрата на принцесата в ръцете на Хабсбургите. Превратностите в житейската съдба на принцесата и по-точно окупацията на нейните наследствени земи в Италия от Наполеон Бонапарт, довежда до забвение и запустение на прекрасната вила. Тя бива ограбена и много от статуите изчезват завинаги в частни колекции или са разрушени от времето. Фонтаните спират да работят. Прекрасните градини и алеи опустяват. Разрухата е повсеместна. Нещата отиват към добро през втората половина на XIX век, когато вилата преминава във владение на Густав Адолф принц цу Хоенлое. Принцът се отдава на богословските науки и прави кариера в Църквата. Става архиепископ на Едеса, кардинал епископ на Албано /в последствие се отказва от този сан/ и накрая служи като архиепископски свещеник в базиликата Санта Мария Маджоре.
Принцът-кардинал е бил високо интелигентен и ерудиран човек. Имал е
близко приятелство с Ференц Лист, когото кани като свой личен гост във
вила д`Есте и му осигурява спокойствие да твори. Тук Лист създава
творбата си за пиано "Giochi d`acqua a villa d`Este" - "Водни игри във
вила д`Есте". През 1879 година композитора прави и един от последните
си концерти тук.
Перипетиите през които преминава съществуването на вилата продължават. Тя преминава в ръцете на Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог д`Есте, наследник на престола на Австро-Унгарската империя. Неговото убийство в Сараево става повод за избухването на Първата световна война.
Поради невъзможност да я поддържат и плащат данъците и неговите наследници продават вилата на Италиянската държава през 1918-та година.
Днес няма и помен от богатото обзавеждане. Разграбено или продадено от обеднелите последни собственици.
Единствено мраморните мозайки и разкошни рисувани стенописи напомнят за миналото величие и блясък на тази сграда. Частните покои са били разположени в приземния етаж. От тях се открива разкошна гледка към градината и това обяснява желанието на кардинал Иполито и наследниците му да обитават точно тези помещения от огромната вила.
Вътрешен интериор на жилищните помещения на кардинала и наследниците му.
Перипетиите през които преминава съществуването на вилата продължават. Тя преминава в ръцете на Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог д`Есте, наследник на престола на Австро-Унгарската империя. Неговото убийство в Сараево става повод за избухването на Първата световна война.
Поради невъзможност да я поддържат и плащат данъците и неговите наследници продават вилата на Италиянската държава през 1918-та година.
Днес няма и помен от богатото обзавеждане. Разграбено или продадено от обеднелите последни собственици.
Единствено мраморните мозайки и разкошни рисувани стенописи напомнят за миналото величие и блясък на тази сграда. Частните покои са били разположени в приземния етаж. От тях се открива разкошна гледка към градината и това обяснява желанието на кардинал Иполито и наследниците му да обитават точно тези помещения от огромната вила.
Вътрешен интериор на жилищните помещения на кардинала и наследниците му.
изрисуваните тавани:
ниша с чешма във вътрешните преходни помещения
Оригиналните мозайки по стените:
Оригиналните мозайки на пода са запазени под стъклени витрини:
В
малко кокетно вътрешно дворче се намира единствената чешма във вилата,
която е с оригинален вид и декорация. Посветена е на богинята Венера.
Пътят към градините е и пътят на река Аниене в тях.
Водните маски :
Орелът символът на фамилията д`Есте може да бъде видян на много места. В случая като част от водна каскада.
От всяко ъгълче, ниши или нимфеуми на градината пред нас се откриваха невероятно красиви и интересни водни каскади.
и един интересен фонтан изграден за да създава илюзията за скала с издълбана в нея ниша или по-скоро малка пещера обляна във вода. Тъкмо направих снимката и тази водна ферия беше обсадена от японски туристи, които седнаха на тревата, а част от тях веднага започнаха да се разхлаждат под струите вода.
По стълбите слязохме на друго ниво на градината. Разходката продължи сред прохладната сянка на красиви кипариси.
Нашата цел обаче бяха забележителните фонтани на вила д`Есте. Обиколката и описанието на фонтаните ще започна от любимия фонтан на кардинал Иполито II д`Есте - фонтана "Ромета" или Малкият Рим. Наречен така, защото символизира градът-империя. Лодката е символ на остров Тиберина, който е единствения в река Тибър и има форма на лодка.
Фонтана "Ромета" с лодката, която символизира острова.
и снимка на острова в Рим:
Според легендите на остров Тиберина са се заселили първите жители на града.
До фонтана се намира още един символ на града - статуя на вълчицата откърмила и отгледала двамата братя Ромул и Рем - митичните основатели на Рим.
Прочутия Овален фонтан - символа на вила д`Есте и един от първите построен тук.
Изключителен воден спектакъл с автори архитекта на вилата Пирро Лигорио и известния за времето си хидроинженер Орацио Оливиери, които чрез манипулиране на част от водата на реката успяват да създадат това естетическо чудо.Над водопада се издига статуята на сибилата Албунеса, за която историята твърди, че е предсказала бъдещето на император Адриан и нейния син.
В задната част на фонтана има тунел за разходка, ползван предимно през горещите летни дни от собственика и неговите гости.
Друга забележителност е фонтана "Орган" - Fontana dell`Organo дело на френския инженер Леклерк и неговия племенник Венард, който изобретил механизма на фонтана. Това било уникално за времето си съоръжение, което изумявало всеки, който чуел музиката на фонтана. Зад фонтана има масивно иззидана арка, наречена Castellum Aquae /Водния замък/. В нея се намира резервоара за вода и хидравличните машини. Дизайна показва и двадесет и двете тръби на органа. Наследникът на кардинал Иполито, неговия племенник кардинал Алесандро д`Есте поставя на върха на водната арка герба на фамилията - Белият орел. Фасадата била украсена със статуи на Орфей, Аполон и огромните Кариатиди - жрици на богинята Артемида. Изображението им като статуи служи вместо колони за подпора и украси на сгради. Органът е претърпявал няколко реставрации през вековете и едва през 2003 година вече посетителите могли да се насладят на неговото изпълнение, благодарение на дизайн на тръбите, който позволява водата и въздуха в тях да се смесят. Не е ясно какви ги е вършил Иполито като кардинал, но че е разбирал от изкуство, наука и как да харчи парите на фамилията си за хобито и страстите си е повече от видно. Изглежда бил и откривател на таланти и щедростта му била повече от възнаградена. Това е бил първият "свирещ" фонтан за онова време.
На снимката фонтана "Орган" посветен на бог Аполон и под него фонтана "Нептун"
Фонтана "Нептун" прелива в три рибарника в които се е отглеждала риба за изтънчените ястия на кардинала и гостите му.
Фонтана на четирите дракона. Построен е по нареждане на кардинал Иполито д`Есте във връзка с посещението на папа Григорий XII, чието семейство имало за родов герб четири дракона. В центъра на фонтана е разположена скулптурна композиция от дракони. Историята разказва, че кардинала наредил да се изгради този фонтан с препратка към родовия герб на папата, защото търсил неговото съдействие по важен въпрос. Явно лобирането е съществувало открай време. Сега казват се раздавали пари, а кардинала построил за тази цел фонтан. Папата бил достатъчно богат и едва ли някаква сума щяла да го впечатли толкова, колкото това, че рода му остава увековечен във вила д`Есте. Всяко време с нравите си.
Още от митовете и легендите на древен Рим: Fontanina Rustica dell'Inverno
Фонтанът на Диана от Ефес, или "Майката природа". Много интересно решение при което за първи път виждам изобразено от женски гърди да тече вода вместо мляко. Италиянците били известни с манията си по всичко гръцко. Дори гръцкия език бил един от официалните в Империята наред с латинския. При това латинския бил смятан за език на плебса и повечето от богатите римляни и императорите говорили гръцки език, който смятали за изискан. Рим превзел и подчинил гръцките полиси но това не му пречило да се възхищава и подражава на елините в изкуството и постепенно да приватизира и боговете им.
Вила д`Есте може да се похвали с уникален фонтан създаден от прочутия Джан Лоренцо Бернини, италиянски скулптор и архитект наречен заслужено бароковият рицар на камъка. На негови творби имахме възможност да се наслаждаваме в Рим в галерия Боргезе, пред площада на базиликата Св. Петър. Кардинал Алесандро д`Есте, племеник на кардинал Иполито II д`Есте и негов наследник предприема мащабно обновяване на вилата и не пропуснал възможността да поръча на Бернини да направи фонтан в разкошната вила.Така вила д`Есте прибавила още една златна епоха в историята си.
Фонтана на Бернини - Bicchierone"- "Големият бокал" и приказната гледка, която се открива надолу към градините, алеите на вилата и околността.
Историята на вила д`Есте е възникнала от една амбиция и дебел пласт пари. Според мен Ренесансът е роден от многото пари на богати меценати и сравнително бедните творци, които живеели само заради изкуството си. Славата за някои от тях дошла твърде късно-след смъртта им. Кардиналът е имал късмета да живее под непрекъснат финансов поток захранван от пребогатата си и властна фамилия, която на практика управлявала цяла Италия.
Да искаш най-доброто от най-добрите и да можеш да си го позволиш означавало да подтикваш хората да сътворят чудеса. Иполито не е бил само приказно богат, той е бил и човек с дълбоко разбиране за изкуство и наука. Да си поръчаш изкуство и да проявиш добър вкус в избора му са две неща, които рядко се съчетават, но случат ли се се получава приказка за това, как може да не бъдеш избран за върховен понтифекс, но можеш да се впишеш в историята с извънградския си дом и той да остане нещото с което да споменават името ти във вековете напред. Кардиналът е разбрал, че парите имат огромна потенциална енергия, но с ограничен срок на действие, ако не ги вложиш в нещо, което да те радва приживе, да ядосва враговете ти и да обезсмърти името ти след земния ти край. Това е историята на кардинал Иполито II д`Есте и неговата вила в Тиволи. Днес съдбата е поправила кардинал Иполито само в едно - боговете са слезли от небесата и са поднесли градината в дар на всички хора , които искат да я видят.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
