Устата на Истината - La Bocca della Verità
Римският "детектор на лъжата" представлява мраморен барелеф с мъжко лице, който се намира в предверието на католическата титулярна базилика „Санта Мария ин Козмедин“намираща се в Рим, близо до река Тибър. В негова чест площадът е наречен Piazza Bocca della Verità. До 1868 г. там се изпълнявали смъртни присъди.
Църквата е интересна и със своята камбанария, която се счита за най-високата такава в средновековен Рим, вижда се отдалеч и може да ви служи като ориентир как да стигнете до нея. Камбаната в нея е сложена през 1289 година до ден днешен е там и призовава с ясен камбанен звън вярващите на различни религиозни празници.
Посещението на тази базилика и то главно заради мраморния барелеф беше планувано след обиколката на римското еврейско гето, което се намира в непосредствена близост до нея. Както повечето обредни храмове и този храм е построен върху останките на езически храм посветен на Херкулес Помпейски. Вероятно и този мраморен барелеф е останал като наследство от храма. Името на базиликата подсказва нещо гръцко и това не е случайно. В края на VІІІ век папа Адриан (772-795) подарява базиликата на гръцки бежанци, избягали от иконоборческите преследвания във Византия. Храма започва да се използва от гръко-византийската общност в Рим, и получава към името си и добавката Козмедин. Според едни добавката идва от гръцкия епитет „прекрасен“ (kosmidion) – заради уникалните мозайки и богата вътрешна украса на църквата, според други – по името на прочутия константинополски манастир Козмидион, посветен на светците Козма и Дамян. В църквата започват да служат гръцки свещеници, откъдето идва и второто име на храма – Santa Maria de Schola Graeca (Санта Мария при гръцкото училище). Базиликата има бурна и превратна история. По време на норманското нашествие в края на ХІ век, тя е ограбена и повредена, и е основно обновена през 1118-24 г. Оттогава датират покритият вход от червени тухли с колони, портикът и прекрасната седем етажна камбанария в романски стил. Следващите мащабни преустройства се извършват през 1718 г. и 1894-99 г. Барелефът е поставен в предверието през ХVІІ век и както писах по-горе вероятно е останал от езическия храм, който лежи в основите на базиликата.Историците твърдят ,че мъжкия образ е мрачното лице на владетеля на моретата и океаните Тритон и е на около 2200 години. Споровете обаче продължават и до днес. Много преди Иисус духовният живот на Античността е обхващал пантеон от множество богове и кой точно от тях е изобразен на барелефа е трудно да бъде доказано със сигурност. Твърде вероятно е даже функцията на морален съдник да му е била измислена последствие, както е ставало неведнъж и този барелеф да е бил само част от някакъв фонтан , а не фигура със значение на някой от безбройните божества населявали онези далечни времена. Да не забравяме и това,че Рим е бил един огромен етнически котел в който всеки един етнос е следвал своите богове,преди императорът на Източната Римска империя Константин да ги обедини под флага на християнството. Затова лично аз съвсем не се учудвам,че в пределите на християнски храм е поставена тази фигура.
В края на краищата християнството съдържа в себе си щедри количества ритуали и празници наследство от езическите празници на различни народи. Барелефа става особено известен с филма " Римски ваканции" с участието на холивуудските звезди Грегъри Пек и Одри Хепбърн. През 1900 г. композиторът Хайнрих Плацбекер пише оперетата „Устата на истината”. И в наше време изображението на каменния оракул се възпроизвежда във видеоигри.Това автоматически го поставя сред забележителностите , които туристите в Рим не пропускат да посетят и снимат. Даже направо съветвам запалените религиозни пилигрими , ако сте пропуснали папата да ви прости греховете, то можете да се тествате като минете през гръцката базилика. Слагате ръката си в мраморната паст на барелефа и изчаквате да видите дали богът или който там се крие зад отвора на устата му ще я отхапе. Ако това се случи значи сте лъжец , ако извадите ръката си цяла-това означава ,че говорите истината. Мъжката половинка от нашето цяло не прояви интерес към барелефа, което по-късно беше обект на шеговити подмятания от моя страна и предпочете да ме изчака в приятната хладина на храма, докато аз търпеливо изчаках дългата редица от разноезични монотеисти, политеисти, будисти, джайнисти,агностици и атеисти преди мене да пробва античния тест и да го снима. Някои явно с чиста съвест , че не са послъгвали смело слагаха ръка в устата на мраморния съдник.
Понеже този ритуал не пасваше на моите религиозни убеждения и не вярвах в такъв вид справедливост , аз останах в ролята на любопитен наблюдател, който запечата с камерата си някои моменти от своеобразния тест на който се подлагаха другите хора и надничах от безопасно разстояние в тяхната съвест. Разбира се, че заплатих за снимка въпреки, че не си направих селфи с оракула и не изследвах какво има във вътрешността на устата му. През цялото време не ме напускаше усещането за малко театър, малко мистика и много хумор.След като отразих атракцията влезнах в храма. Беше приятно прохладно и тихо. Интересно е, че повечето от хората, които стояха на опашка за да разгледат мраморния артефакт не влязоха в храма. Това беше грешка разбира се. Вътре се намира друга не по-малко атрактивна изненада-черепа на свети Валентин. Охраната сподели,че на 14 февруари тук е пълно с фенове на празника "Деня на влюбените".
Без лоши чувства към някои особености на християнската религия на мен ми е меко казано странно каква романтична среща при която да се държиш за ръце, целуваш и разменяш обети за вечна любов могат да се случват пред череп като свидетел пък бил той и на светец украсен с цветя. Черепа е открит при разкопките на катакомби в Рим преди близо 300 години. Твърде е спорно дали това са останките на светеца, който помагал на влюбените войници от римските легиони да се бракосъчетаят и на други хора да намерят половинките в живота си но познавайки християнството съм наясно, че свети мощи под формата на черепи, крайници, нокти, коси, зъби и пр.. се използват като вид терапевтичен ефект и подхождат към човешките чувства, мисли и нужди от различен ъгъл. Аз си мисля, че древногръцката Афродита е предлагала по жизнерадостни моменти по отношение на празнуването на любовта . При всички случаи е по-приятно да видиш картина, която изобразява как красавицата богиня излиза от морето родена от морската пяна, отколкото един озъбен череп. Можете сами да направите разликата-картината на Сандро Ботичели "Раждането на Венера", която заснех в галерия Уфици във Флоренция и реликвария на свети Валентин в Рим и да изберете къде предпочитате да ви се направи любовно обяснение и да ви подарят валентинка със сърца и рози.
Сандро Ботичели "Раждането на Венера"
Има още един интересен факт, който е малко познат за широката аудитория, но на мен лично ми идва доста странен. Свети Валентин не фигурира като признат светец в католицизма. Католическата енциклопедия обединява в този образ трима души- един римски свещеник, римски епископ и мъченик в Африка чиито заслуги са известни може би само на някой оракул. Всички са загинали за католическата вяра. Нито един факт от техния живот и дело обаче не е свързван с някакви романтични жестове или постъпки. Което означава, че всичките истории за делата на този светец са една легенда или по-точно казано откровена измислица. Романтичната обвързаност на светеца и набеждаването му за любовен посредник става официално през 14 век в Англия и Франция, където повода за празника отначало бил от съвсем друго естество-сезонното ухажване на птиците помежду им. Това е документирано от Джефри Чосър, наричан баща на английската литература и е отразено в неговата творба Parliament of Foules
- Това се праща на Свети Валентин,
- когато всяка птица идва и избира своя другар
В такъв случай подкрепено и като доказателство от произведението на Чосър можем да кажем, че хората заимствали любовния си празник от птиците. За да прикрият по някакъв начин развинтеното си въображение и орнитоложкия произход на най-важния празник в своите взаимоотношения хората делегирали правата на първи амур на римлянина Валентин. На кой по-точно от всичките трима в събирателния образ не е ясно ,но празника вече станал легитимен, влюбените били щастливи от извоюваната победа. Благодарение на последвалото развитие на печатарските услуги и намаляването на пощенските разходи през следващото столетие довело до това любовните им крила да станат картичките наречени валентинки, които прехвърчали по цял свят засвидетелствайки любовта на двойките. Любовната индустрия както знаем се развивала стремително и конкурирала другия важен празник Коледа. Били включени нови асортименти под формата на шоколадови сърца, бонбони с розов пълнеж, розови или червени балони, парфюми, букети и пр, които ставали особено актуални на 14 февруари, когато по правило човечеството отупвало праха от черепа на свети Валентин и празнувало Деня на влюбените. В някои страни този празник съвпадал и с празника на виното и тогава денят и честването ставали още по-весели и тематични. Нещо, което бог Дионисий забравил да патентова. Голяма грешка от негова страна.
Черепа на светията Валентин / който и от тримата да е / кротко стои в реликвариума на гръцката базилика „Санта Мария ин Козмедин“, защото е признат за светец от Гръко-католическата мелхитска църква - което означава източнокатолическа църква като част от Католическата църква , която признава върховенството на римския папа и католическите догми, но използва някои от източните обреди. Според мен тази симбиоза означава от всичко по малко за да няма недоволни на Изток и на Запад и религиозни войни пак в тези две посоки. И се започнала една одисея -за източните католици важат църковни закони, различни от законите за западните католици. С източната си част, тази църква признава Валентин за светец и му дава подслон в храма си, а със западната от останалата си част поради намек от историците за произход на празника от луперкалиите или поради изобилие от светци в пантеона си го съкращава като светец през 1969 година. Ако сте в състояние обяснете си го по-добре вие, драги мои читатели. В днешно време тълпите туристи напират да се снимат срещу заплащане с езическия артефакт, а религиозният символ на Любовта макар и безплатно достъпен е интересен само в един ден през годината. Накъде върви тоя свят ? Докато си задавах въпроса се запитах защо феновете на Макбет са пропуснали да обожествят черепа му.
Оригиналните стени и колони на сградата са останали "скрити" или запазени под новите такива.
Интериора вътре в базиликата - смесица от религиозните стилове на двете основни течения в християнството. Всички трябва да се разбират или поне търпят в името на Бог. В края на краищата голяма част от човечеството е изминало доста дълъг и кървав път докато е правило опити да открие идеалния бог. Би следвало с течение на времето да е разбрало, че Той трябва да събира, а не да разделя хората. Поне аз така мисля.
С привилегия да бъдат погребани в тези свети места били божите служители които през живота си се трудили усърдно за прослава на Името му. Като бонус за всеотдайната си служба и лишения, които претърпявали в личен план получавали и по един мраморен бюст. Бог винаги намирал начин да стимулира своите си.Човекът пък се утешавал с мисълта, че дори тялото му да изтлее все нещичко ще остане след него - дори и това туристите и поклонниците да тъпчат с краката си името му написано на мраморната плоча на пода на храма.
В базиликата има и мраморен бюст на папа Лъв XII, който така и не разбрах по каква причина е изложен там. Защото се знае,че папата е погребан в базиликата "Св. Петър " във Ватикана.
Да бъдеш погребан в християнски храм се е считало за голяма привилегия и чест. Нерядко обаче погребенията ставали и благодарение на финансовите дарения на роднините на мъртвия или по негово изрично желание изявено приживе за което заплащал не малка сума. Фокусирането върху добродетелите оставало малко встрани.
Лично аз до ден днешен не съм намерила обяснение защо антипапа Балтазар Коса е погребан в една от най емблематичните религиозни сгради на Флоренция-Баптистерия, което онагледявам с моя снимка направена там. В интерес на истината попитах един от божите служители в Дуомото на Флоренция за този казус, но той ми се усмихна мило, направи един кръстен знак във въздуха пред носа ми и направо ме подмина, което отдавам не на липсата на възпитание, а на желанието да избегне някое нещастие с библейски мащаби, ако ми отговори на въпроса.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
