Малтийския архипелаг, се намира на 90 км на юг от Сицилия , на 290 км на север от африканския материк, на 1830 км на изток от Гибралтар, на 1500км от Александрия, и е в самия център на Средиземноморието. Групата острови включва обитаемите острови Малта, Гозо и Комино и малките необитаеми острови Коминото, Филфла и Свети Павел. Казват, че историята на тези места започва с преселението на сицилиански фермери, които напуснали своя дом, за да се заселят на неголемите острови на юг. Взели със себе си своята покъщина, своя добитък и семена и така започнали своя нов живот тук по тези места. От тогава до сега, островите на Малта познават следите на много преселения, етноси и култури... финикийци, римляни, араби, французи, британци са оставили своите следи тук. Разбира се, това с което най-много се гордеят малтийците е престоя на острова на Св. Павел, доказано с археологични разкопки. Днес католицизма в Малта е официална религия, но има абсолютно толерантно отношение към другите вероизповедания, които тук не са подлагани на гонение.
Това е моя любима снимка от Малта, пристанището на Валета, която направих от разположеното отсреща градче Биргу и която избрах и за началната страница на моя блог.
Южната част на Малта.
Най-интересната част тук е рибарското селище Марсашлок. Удивително е как от делничния бит на рибарите, туристическите мениджъри на Малта са направили забележителност, която е посещавана от милиони туристи годишно. Акцента е поставен върху живописните лодки на местните рибари. На видно място е изрисувано окото на бог Озирис, за когото местните казват, че е закрилник на рибарите. Къде е Египет, къде Малта, къде е Озирис, къде Иисус, ама карай да върви, няма да задълбавам по въпроса, защо католици не се доверяват на Девата и сина и да ги пази от зли очи и морски бури.
Някои от по предприемчивите рибари, вече не залагат само на морския улов, но и разхождат туристите с лодките си покрай крайбрежието Споделят охотно че това им носи по-добри доходи.
В Марсашлок се провежда веднъж седмично и рибен пазар. Тук може да се купи прясна риба. Най-честите клиенти са съдържателите на местните ресторантчета, които са накацали като гирлянд около крайбрежието. От всякъде се носи мирис на пържена или печена на жар риба. Разбира се, че не беше пропуснато да бъде опитана. Виното също е много добро качество. Сухият климат на Малта, благоприятства производството на хубаво вино. Имах възможността да опитвам различни марки вина и от тези, които ми харесаха взех няколко бутилки със себе си за личната ми колекция. Въобще целият ден протича около крайбрежието и за туристите и гостите на селцета, а така също и за рибарите, ресторантьорите и продавачите на сергии, които са всъщност на предната линия. Предлага се разнообразие от местни изделия-бижута, тъкани покривки, калъфки за възглавници с пейзажи от Малта, плетени торбички, картички и пр. Не липсват и художници, които заработват от рисуването на портрети и картини с морски пейзажи.
Още от селището :
Западното крайбрежие на Малта.
Западното крайбрежие на Малта е скалисто, с множество скали, които се спускат стръмно към морето. Тук също има много рибари, но както писах по-горе в последно време те са намерили друг, не по-малко изгоден източник на доходи - морските разходки. Ако решите да се повозите на такива лодки с туристическа цел първият маршрут , който ще ви предложат е Синия грот - необикновена пещера с необикновен син цвят на водата. Казват, че този цвят се дължи на особен вид водорасли, които растат и се развиват точно на това място.
Пещерата е била известна още от дълбока древност. По време на Втората световна война при сигналите за въздушна тревога местните жители намирали убежище в нея.
Необикновения цвят на водата.
Пещерата-на места толкова тясна, че се налагаше да залягаме за да не си ударим главите в най-ниските места. Имах невероятния късмет морето да е спокойно, защото често тук е ветровито и бурно и лодките с туристите не излизат на разходка.
.
На север от Синия грот се намират скалите Дингли, които се разпростират на близо 5 км. по протежение на крайбрежието и на 250 метра от морското равнище. На места са изключително стръмни. Има места на върха на скалите от които се открива чудна гледка към морето.
Една от най-големите атракции тук - Лазурният прозорец, образувано от сливането на две варовикови пещери вече го няма. Гигантския скален свод намиращ се на 28 метра над морето се разрушава за една нощ под напора на морска буря и ураганен вятър. Разрушава се цялата горна част, както и страничните стълбове. Последните щастливци, които са имали възможност да го посетят и заснемат са направили това през 2017 година. Малтийското правителство излиза с изявление, че никаква човешка намеса не би могла да предотврати срутването на скалата. Днес наблюдавайки местото със съжаление разбираме, че нищо от това, което е останало, не наподобява и в най-малката си част, някогашната прелест на природния феномен Лазурният прозорец.
Остров Гозо може да се похвали и със своята столица Виктория. Най-интересни и за отбелязване са обаче намиращите се тук мегалитни комплекси. Датират от епохата на неолита.
Прави впечатление изключителната грижа с която малтийците се отнасят към археологическите открития. Това, което е останало от някогашните големи мегаритни комплекси е грижливо съхранено под огромни куполи, които ги предпазват от променливото време и климата. Още в древността храма е бил дострояван и разширяван. Интересното и любопитното е че в този храм е изповдван и култ към фалоса.
„Джгантия“ в превод „Кулата на Гиганта“ е друг мегалитен комплекс на същия остров. Съоръжението често е наричано Малтийският Стоунхендж
Според учените и археолозите, Джгантия е един от най-ранните изградени храмове на Земята. Според предполагаемата дата на изграждане датирана от 3600-2500г. пр. Хр. храмовия комплекс е по-стар от Египетските пирамиди. Обекта е под егидата на ЮНЕСКО. Този храм е посветен на множеството култове към плодородието. Свързан е с легендата за жена гигант, която раждайки дете от обикновен мъж построява този храм и го превръща в място за поклонение.
Циклопският градеж на една от стените на храма.
В момента на посещението ми, храмът отново се реставрираше. Както писах, малтийците се грижат за своите забележителности.
Пещерата Ар Далам е друга интересна забележителност.
Входа на пещерата:
В далечните векове, Малтийските острови били свързани с материковата част на Италия. В тези местности живеели елени, лисици, хипопотами. При повишаването на нивото на водата и потъването на сушата материка се отделил заедно с животните. Това се случило около 10 000 години назад във времето, а не както се считало до скоро във времето на плиоцена. С времето много от останалите на острова животни постепенно еволюирали, което довело до дегенерация на някои видове. От тях били намерени останки на различни места из острова, но най-много и най-съхранени били в тази пещера.
На моите снимки можете ясно да видите различните археологически пластове, както и ясно видимите останки от различни животински видове в тях.
Предполага се, че костите на животните са били пренесени в пещерата от потоците вода, още преди появата на човека по тези места. На следващата снимка виждате малкият пролом през който в пещерата е влизала и излизала водата.
Днес е доказано, че човека от каменния век е използвал пещерата Ар Далам като жилище вероятно в 4000 г.пр.н.е., но по това време животинските видове чиито останки видях в пещерата вече били измрели.
Транспорта и на трите острова е много добре уреден. Туристите могат да разчитат на автобуси, таксита, рент-а-кар и морски превоз в случаите, когато трябва да се качат на ферибот за да стигнат до остров Гозо и за морските разходки. Транспорта с изключение на такситата е евтин, бърз и удобен. Малта е добре организирана в това отношение и всичко е поставено в услуга и удобство на туристите, които са главното приходно перо в икономиката на страната. Моят домакин се беше постарал да ми осигури кола и шофьор на разположение и аз с благодарност отчетох ,че това ме улесни извънредно много в обиколката и разходката ми по тези места.
.
Драги
приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на
авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на
хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и
снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника,
е нарушение на Закона за авторското право.
