Както вече писах в първия си пътепис за Малта, островната държава е известна като острова на рицарите хоспиталиери.Рицарите - монаси владеят четири века островния архипелаг и точно на тях се дължи възпрепятстването на османската инвазия към Европа. Знамето, което украсявало бойниците на цитаделата - бял кръст върху червен фон, символизирало основните християнски добродетели: сдържаност, постоянство, смелост и справедливост. За рицарите хоспиталиери може да се пише безкрайно много и дълго.
В този пътепис ще разкажа за едно от двете свещени места на острова-Рабат и Мдина. Особеното на цитаделата Мдина и градчето Рабат е спомена за пребиваването на Св. Павел на остров Малта 60 година сл. Хр. Днес никой не се съмнява, че това се е случило в действителност. Според " Деянията на Апостолите" , апостол Павел е пътувал от остров Крит към Рим за да бъде изправен пред съд, така както са пожелали старейшините и светската управа на римската провинция Юдея. Корабът обаче попаднал в силна буря и ветровете го изтласкали към плитчините на острова. Павел успял да се спаси и намерил подслон на острова. Тук излекувал бащата на римския наместник на островите. Нещо повече, болният получил не само изцеление, но бил и покръстен и даже апостола го ръкоположил за епископ. Затова получил възможност свободно да живее и обикаля острова, което той интензивно използвал да продължи евангелизаторството на острова и да лекува хора. След няколко месеца, апостол Павел, който вече бил обичан и уважаван от населението на острова, натоварен с подаръци и провизии продължил пътя си към Рим. На мястото на което се намирала резиденцията на римския управник дал подслон на апостола бил построен католически храм, който носел името на Св. Павел.
Древната Мдина /Медина/ е името на цитаделата , а селището извън нея се нарича Рабат. До там може да се стигне с двуетажните автобуси, които предоставят разходка до града и цитаделата и тръгват от различни части на Малта.
Защитната стена, кули и каменния мост , който води към вътрешността на Мдина. Едно място с арабско минало , застроено с множество католически храмове.
Мдина е късче история , което нарекли "градът на мълчанието" или "безмълвния град". Другото име с което става известен е Citta’ Notabile”, което в превод означава благороден град. Това е така, защото след 12-ти век станал предпочитано място за живеене на малтийската аристокрация.
В града е абсолютно забранено влизането на коли. Само звънът на камбаните и тропота на живописните каляски, които разхождат туристи срещу заплащане нарушават спокойствието тук.
Катедралата в центъра на Мдина е внушителна по размери и заедно с катедралата „Св. Йоан Кръстител“ във Валета има статуса на съвместно седалище на архиепископа на Малта и е наричана ко-катедрала.
Външно катедралата има малко аскетичен вид и нищо не подсказва за пищното великолепие с което е изрисувана вътре. Впрочем нещо съвсем обичайно - разточителния бляскав лукс в украсата на католическите храмове.
пищните витражи в катедралата:
богато украсени медальони изобразяващи светците на църквата:
разкошни мраморни статуи на светци, папи , архиепископи
Това , което видях за първи път в католически храмове са гробовете на рицари хоспиталиери и аристократи. Те са погребани буквално под пода на катедралата и това се е считало за голяма чест и привилегия. Днес вярващите и туристите стъпват буквално върху надгробните им плочи.
Обърнете внимание на следващата надгробна плоча. На нея няма указана дата на смъртта. Това е така защото този, който един ден ще бъде погребан под нея, все още е жив. Запазил е своето вечно място под пода на катедралата. Интересно преживяване е да виждаш бъдещето си вечно местообитание. И въпрос на здрави нерви сигурно.
Вляво от катедралата се намира резиденцията на архиепископа на Малта. Боядисаните в розово и лилаво прозорци на сградата създаваха впечатление,че тук може би живее човек на изкуството с ексцентричен вкус, но не и представител на католическата църква. Но както казах ,този град беше сякаш от друга история.
Малтийците са силно религиозни католици. Много религиозни ордени имат в Мдина свои храмове.
из тесните улички на Мдина:
В този пътепис ще разкажа за едно от двете свещени места на острова-Рабат и Мдина. Особеното на цитаделата Мдина и градчето Рабат е спомена за пребиваването на Св. Павел на остров Малта 60 година сл. Хр. Днес никой не се съмнява, че това се е случило в действителност. Според " Деянията на Апостолите" , апостол Павел е пътувал от остров Крит към Рим за да бъде изправен пред съд, така както са пожелали старейшините и светската управа на римската провинция Юдея. Корабът обаче попаднал в силна буря и ветровете го изтласкали към плитчините на острова. Павел успял да се спаси и намерил подслон на острова. Тук излекувал бащата на римския наместник на островите. Нещо повече, болният получил не само изцеление, но бил и покръстен и даже апостола го ръкоположил за епископ. Затова получил възможност свободно да живее и обикаля острова, което той интензивно използвал да продължи евангелизаторството на острова и да лекува хора. След няколко месеца, апостол Павел, който вече бил обичан и уважаван от населението на острова, натоварен с подаръци и провизии продължил пътя си към Рим. На мястото на което се намирала резиденцията на римския управник дал подслон на апостола бил построен католически храм, който носел името на Св. Павел.
Древната Мдина /Медина/ е името на цитаделата , а селището извън нея се нарича Рабат. До там може да се стигне с двуетажните автобуси, които предоставят разходка до града и цитаделата и тръгват от различни части на Малта.
Защитната стена, кули и каменния мост , който води към вътрешността на Мдина. Едно място с арабско минало , застроено с множество католически храмове.
Мдина е късче история , което нарекли "градът на мълчанието" или "безмълвния град". Другото име с което става известен е Citta’ Notabile”, което в превод означава благороден град. Това е така, защото след 12-ти век станал предпочитано място за живеене на малтийската аристокрация.
В града е абсолютно забранено влизането на коли. Само звънът на камбаните и тропота на живописните каляски, които разхождат туристи срещу заплащане нарушават спокойствието тук.
Катедралата в центъра на Мдина е внушителна по размери и заедно с катедралата „Св. Йоан Кръстител“ във Валета има статуса на съвместно седалище на архиепископа на Малта и е наричана ко-катедрала.
Външно катедралата има малко аскетичен вид и нищо не подсказва за пищното великолепие с което е изрисувана вътре. Впрочем нещо съвсем обичайно - разточителния бляскав лукс в украсата на католическите храмове.
пищните витражи в катедралата:
богато украсени медальони изобразяващи светците на църквата:
разкошни мраморни статуи на светци, папи , архиепископи
Това , което видях за първи път в католически храмове са гробовете на рицари хоспиталиери и аристократи. Те са погребани буквално под пода на катедралата и това се е считало за голяма чест и привилегия. Днес вярващите и туристите стъпват буквално върху надгробните им плочи.
Обърнете внимание на следващата надгробна плоча. На нея няма указана дата на смъртта. Това е така защото този, който един ден ще бъде погребан под нея, все още е жив. Запазил е своето вечно място под пода на катедралата. Интересно преживяване е да виждаш бъдещето си вечно местообитание. И въпрос на здрави нерви сигурно.
Вляво от катедралата се намира резиденцията на архиепископа на Малта. Боядисаните в розово и лилаво прозорци на сградата създаваха впечатление,че тук може би живее човек на изкуството с ексцентричен вкус, но не и представител на католическата църква. Но както казах ,този град беше сякаш от друга история.
Малтийците са силно религиозни католици. Много религиозни ордени имат в Мдина свои храмове.
из тесните улички на Мдина:
Освен туристи по улиците на Мдина не видях нито един неин местен жител. Такава призрачна тишина се носеше от къщите със спуснати щори. Не се чуваше и говор или шум дори от тези , които бяха с отворени прозорци.
Грижливо поддържаните цветя и цветни храсти все пак бяха доказателство за човешко присъствие, което обаче не обичаше да се афишира.
Навсякъде подобно на други католически градове статуи на Мадоната с младенеца. Бях се преситила от такива статуи но те бяха неизбежност с която човек трябва да свикне посещавайки такива места.
Детайли от украсата на вратите. Някои от тях указваха ,че собствениците имайки собствен герб принадлежат към местната аристокрация.
тази някогашна система за известяване все още работи:
детайли от градската среда:
Парк Howard gardens се намира до крепостите стени на Мдина и продължавайки по него може да стигнете до катакомбите на града Рабат. Не можеш да разбереш ,кога преминаваш в друг град. Разстоянията са малки и те просто преливат един в друг. Преминавате покрай украсени с цветя фасади на къщи и интересен интериор на кокетни заведения с миниатюрни масички разположени направо на улицата.
и покрай паметника на малтийския доктор Дулитъл:
по тесните улички на Рабат се достига до катакомбите на Св. Павел.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар