Малта - Караваджо - да нарисуваш главата си отрязана .

В началото на 2019 година във печата се появи кратко съобщение, че на мизерен таван в Тулуза, Франция е открита малко известната творба на Караваджо „Юдит и Олоферн", която изобразява пасаж от Стария завет и показва вдовицата Юдит, която обезглавява асирийския генерал Олоферн, след като го е съблазнила. Смята се, че картината е рисувана около 1607 година. Интереса към картината е небивал и тя бива продадена за 150 милиона долара два дни преди официално да бъде предложена на търг. Тогава мистериозност обви купувача и мястото на което щеше да бъде изложена творбата. Ценителите се притесняваха, че картината подобно на много други произведения на изкуството ще потъне в нечия частнва колекция. След няколко месеца „Юдит и Олоферн" беше изложена в Палацо Барберини в Рим. Изкуството на Микеланджело Меризи да Караваджо винаги е предизвиквало интерес. Макар поръчителят на неговите творби в най-голяма степен да е Църквата и високопоставени духовни лица, Караваджо изобщо не се съобразявал с догмите на църковната иконография. Идеализираните, мрачни и статични лица и пози на светците и апостолите не са неговата стихия  и в своето творчество категорично отхвърля статуквото. Времето в което твори италиянеца е време на религиозно напрежение вътре в християнството и по-специално между Римокатолическата църква и протестантството. Караваджо е затрупан с поръчки, но категорично отказва да се подчинява на каноните. Неговите светци и апостоли са пълни с живот и чувства, драматични и земни. Причината за този похват в неговото творчесто е самият му живот. Необуздан, кавгаджия, шумен, скандален и въпреки покровителството на двама кардинали за главата му е обявена награда заради извършено от него убийство. Караваджо няма никакво намерение да се прости със свободата и живота си и през Сицилия избягва в Малта. Тук бързо намира свой нов покровител, този път в лицето на Великия Магистър. Срещу обещанието за закрила, Караваджо се заема да рисува картини, които днес украсяват стените на най-известните катедрали в Малта. Днес единствената картина, която Караваджо е подписал "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" се намира в параклиса към конкатедралата "Свети Йоан Кръстител" във Валета, Малта.Катедралата е от изключителна важност за рицарите хоспиталиери, понеже е посветена на техния патрон Св. Йоан.
 На картината собственото име на художника Микеланджело е надраскано сякаш с изтичащата кръв от врата на светеца. Имах големия късмет да ми бъде позволено да снимам картината.

 В катедралата се намира още една картина шедьовър на Караваджо - „Пишещият св. Йероним“ Едноименна такава картина отново негово творчество се намира и в галерия Боргезе в Рим.

Рицарят Иполито Маласпина е бил един от покровителите на Караваджо на остров Малта.  Картината е нарисувана по негова поръчка. Обърнете внимание на десния долен ъгъл на картината. Там е изобразен герба на рицаря. Свети Йероним е обичан персонаж в църковната тематика. Това е светецът превел Библията от гръцки и хибру на латински език известна като Вулгата.Диханието на смърта  наднича от черепа поставен на писмената маса на светеца.
Датата на смъртта на светеца е приета за международен Ден на преводача. Двете картини не пътуват за международни изложби и не напускат пределите на Малта. Единственият начин да се видят е да се посети острова. През целия си престой в Малта, Караваджо работи единствено върху проекти и поръчки на Ордена. Получава и признание с титла " Рицаря на милостта"

Това с което обаче, Караваджо става скандално известен е картината "Саломе с главата на Йоан Кръстител". В изображението на отсечената глава на светеца, художникът рисува собствената си глава. Картината изпраща на малтийския си покровител с надеждата да му прости за скандалното поведение и непристоен живот на който се изкушава и отдава и в Малта. Собствената си глава рисува отрязана и в картината "Давид с главата на Голиат", която праща в знак на разкаяние на кардинал Сципионе Боргезе, племенник на папата, който можел да осигури помилването му. Караваджо силно мечтаел да се завърне в Италия. Странен, мрачен и скандален за времето си начин за да поискаш прошка. В днешно време едва ли би се приело по различан начин. Поне от нормалните хора, де. Караваджо изобразява себе си в много свои картини, но тези двете са най-странни.


 Интериора на катедралата.

В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, се намират по протежение на целия под в основната зала.

Караваджо обаче не стои мирен и в Малта. Спокойствието и плодотворния творчески период свършват, заменени отново от  скандали. През  август 1608 г. той е арестуван и затворен в цитаделата на Биргу. Малтийските му покровители се отказват от него и той отново е заплашен от съд, заради сбиване в което тежко е наранен  рицар от ордена.Титлата му е отнета и той става низвергнат от обществото  и рицарите на Ордена.

 килията в която е бил затворен Караваджо.

 Караваджо успява да избяга. За всички той  е "лош и покварен човек". Оставането в Малта е невъзможно и той никога повече не се връща тук. Заминава за Сицилия и отново намира покровители. Скоро е затрупан от поръчки за картини. Растат  славата и богатството му.
 И отново изключително странно поведение, спи въоръжен и с дрехи, къса картините си при първата критика, подиграва се на местните художници, буйства и участва в скандали. Никой от съвременниците му не успява да разбере какво и кога е отключило агресията у Караваджо. През 1610 година Караваджо получава известие от доверените си римски приятели, че ще получи помилване от папата. Тръгва с лодка за Рим и единственото, което носи със себе си са три картини. Караваджо така и не пристига в Рим. Няколко са версиите за смъртта на този странен човек и невероятен художник - едната е че е починал от треска, другата, че е убит от старите си врагове, от убийци пратени му от хоспиталиерите, или най-вероятно от натрупаното олово в кръвта му от боите, които е употребявал за творбите си. Всичко остава до ден днешен в сферата на предположенията и загадките.

Епитафът на Караваджо е съчинен от неговия приятел Марцио Милези. Той гласи: „Микеладжело Меризи, син на Фермо ди Караваджо – в рисуването равностоен не на художник, а на самата Природа – умря в Порто Еколе – на път от Неапол – завръщайки се в Рим – 15-тия ден на август – в година божия 1610 – Той живя тридесет и шест години, девет месеца и двадесет дни – Марцио Милези, юрисконсулт – посвети това на своя приятел, необикновен гений“.



 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.