четвъртък, 19 декември 2019 г.

Попай моряка и спанака.


Попай моряка е герой от американския  комикс Thimble Theatre. Неговата популярност обаче прераства в световна, когато става и герой на анимационно филмче, а по-късно и на  игрален филм "Попай" с участието на Робин Уилямс. Тайната на силата на Попай е в това, че той яде спанак. Двете продукции стават и мощна реклама на спанака. Не се знае, колко спанак трябва да изядеш за да станеш силен като Попай, но е факт,че моряка с прозвището Желязната ръка, става любимец на малки и големи по цял свят.


spinach_popeye

 Попай има и свое "родно" местенце.



Малкото рибарско местенце наречено на името на Попай, известно още и като селцето "Сладък рай" се намира в  северозападния край на средиземноморския остров Малта - близо до село Мелиеха и в залива Анкор Бей. Обликът му  е създаден по карикатурите на Елзи Сегар от 1929 година и е декор на филма, създаден през 1979-1980 година, като част от американска кинопродукция на Дисни и Парамаунт.

 Sweetheaven Village има 19 дървени къщички, а около тях е изграден и специален вълнолом, който ги предпазва от морето.








Селцето става като една приказна мечта, пъстро, весело и жизнерадостно.



В него има всичко: поща, кръчма,занаятчийски работилнички, обществена тоалетна, гробище, залив, рибарски лодки:



















От времето на заснемането на филма са изминали няколко десетилетия. Селцето обаче продължава да е оживено и пълно с посетители. Тук се организират партита за малки, големи и още по-големи  деца, сватби, рожденни дни. Идват семейства с деца, които се радват и лудуват на воля из селцето, което са гледали само на кино. Желаещите да се облекат с костюми от времето на Попай са много. Снимките стават интересни и са спомени за цял живот. На всеки два часа има и специално шоу в което пред туристите и гостите излизат да танцуват, пеят и разказват своята история Попай и неговата любима Олив. Разбира се това са специално наети за атракцията артисти, но това не пречи на никой да се повесели, разговаря  и снима с тях.




За най-ентусиазираните фенове на спаначения Попай, има и малки шопинг центрове в някои от къщичките, в  които могат да намерят различни сувенири с образа на любимеца си . Любители на морските приключения могат да наемат лодка и да се разходят из морето при хубаво време, разбира се. Много хора идват тук и за да използват за къпане и слънчеви бани  невероятно удобния залив с фин пясък. До залива може да се стигне и с лодка откъм морето.





На брега има и ресторант в който се предлагат предимно рибни ястия, бира и вино.



Според мен съвсем скоро селцето на Попай ще повтори съдбата на Лазурното око.
 Причината: точно зад последните къщи на селцето има активно свлачище, което е твърде вероятно да го разруши . Къщите съвсем не са подържани в предишния си вид. Много от тях са заключени и не са отворени за посещение поради опастност от срутване. Не видях да се полага и някакво усилие да се запази мястото, няма укрепващи подпори нито за свлачището, нито за някои почти рухнали къщи. Това  е тъжната част от веселата история на Железната ръка - Попай.

Свлачището, което може да се активизира дори от по-силен вятър.



още от свлачището :



детския кът пред него:




На горната снимка с участието на Попай се вижда още от  свлачището и къщата пред него.

На тази снимка: селището в "прегръдката" на свлачището, което ще го притисне към морето.




 Някои от  изоставените и почти рухнали къщи от атракциона :
















Това, което е останало се разглежда срещу 15 евро вход, в който влиза, пощенска картичка, шезлонг, ако сте тук през лятото и искате да ползвате залива за къпане и чаша вино в импровизираната, или по-точно останалата част от селската кръчмичка.

 Лично на мен ми е много чудно, защо атракциона не се подържа. Приходите от него са много прилична сума, която би могла да послужи за ремонт на някои от къщите. Явно нещата са оставени на времето. Жалко. Защото тук идват големи, които са израстнали с Попай и искат да покажат на децата си  любимците от своето детство и техния приказен, весел и  шарен дом.





По пътя, който води  от входа надолу към селището, са поставени  афиши на филмите в които герой е Попай.







Тръгвам си от това място със смесени чувства на радост и тъга. Радост, защото макар и пораснало вече момиче, все още ме вълнува светът на приказните герои и места. Радвам се на всичко, което оцветява живота ни в шарени, светли и слънчеви гами. Това е стимул за много неща. Тъжна съм, защото имам усещането, че ще бъда една от последните щастливци успяли да се докоснат и снимат това вълшебно кътче.

 Дано не се сбъднат предчувствията ми.

Затова предпочетох да кажа Довиждане, а не Сбогом !





 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ел Ескориал. Един крал търси Бог през целия си живот

    Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше ...