Андалусия и Севиля - горещо фламенко и матадори

Приказно красивия град Севиля е столица на автономната област Андалусия и провинция Севиля. След Кастилия и Леон, Андалусия е най-голямата по големина област в кралство Испания. Името на държавата  е с финикийски произход. Финикийската дума „i-spin“ означава „бряг на зайци“. Безкраен е списъка на народите минали от тук, някои се заседявали дълго и после отминавали или времето ги затривало, други усядали и така се е появил невероятния микс от култури, който е превърнал Андалусия в културна съкровищница, съхранила безброй паметници от различни цивилизации. Севиля е разположена е на брега на река Гуадалкивир и е една от най-атрактивните туристически дестинации в Испания. Град наситен с ритмите на фламенкото, многобройни религиозни процесии посветени на светците в Църквата, музика, тапас. Градът по всяко време е една голяма фиеста. При това изобщо няма нужда от официални поводи или сцена с вход и заплащане. Веселието, песните, танците намират най-невероятни местенца където да увлекат жителите  и гостите на града в забавления. Танцуват навсякъде - по улици, площади, паркове, пред катедрали, на ъгъла на някоя улица. Имаш усещането, че тук няма и миг спокойствие. Животът тече на бързи обороти, забързан и в делник и в празник.

Тази жена не изпълняваше някакъв заучен танц, импровизираше и флиртуваше грациозно с минувачите и тези, които се спираха да я погледат или снимат. Усмихваше се мило  на всички и с лек поклон или въздушна целувка благодареше на тези, които оставяха монети на парчето плат пред нея.

Жените и мъжете на Испания носят някаква особена страст и чар в себе си. Не знам дали  от климата, от южната кръв или от примеса на гени на различни народи. Съвременните испанци са потомци на различни народи, населявали Иберийския полуостров: иберийци, келти, римляни, вестготи, евреи, араби и бербери. Дълбок отпечатък в културата и дори външния вид на испанците са оставили маврите: изследвания показват че 11% от съвременните испанци са потомци на араби и бербери. Еврейската следа също е силна сред испанския народ. Евреите започват да се местят в Испания по време на римското владичество, този процес продължава и по време на арабското завладяване. През 1492 г. всички евреи, които отказват да приемат  католицизма са изгонени от Испания, но в момента 20% от испанците имат еврейски корени. Това, което сякаш всички испанци имат в кръвта си е страст и любов. Просто е невъзможно да започнете да описвате испанците и да не споменете тези неща  на първо място. После идва ред на техния твърд, борбен и решителен характер помогнал им да посрещнат превратностите на съдбата  и да утвърдят държавата си през вековете.

Севиля е град толкова много наситен с история, че, ако трябва да опиша всичко, което видях в този град, то всяка една забележителност справедливо ще се нуждае от отделна публикация. Започнахме обиколката на този град от площад Испания. Във всеки един град в държавата има "Площад Испания". Историята на този в Севиля е свързан с Иберо-Американска експозиция в Севиля през 1929 година. Целта на изложението била преди всичко политическа. Испания трябвало да подобри и заздрави връзките си със страните които до скоро колонизирала части от испанска Америка и САЩ. Архитекта Анибал Гонзалес започва проектирането на обекта през 1914 година и малко след това започва и изграждането му. Отделните павилиони построени в близкия парк Мария Луиза били замислени да останат като самостоятелни постройки и след изложението, което не било световна практика  по онова време. Повечето от павилионите щели да станат консулства на някои държави, а други да се превърнат в средище на културата и изкуствата - в павилиона на Аржентина например, след изложението било предвидено да се превърне в училище по фламенко. Централната сграда на площада имала функцията на административен офис на изложението и представлявало най-внушителната постройка от комплекса. Полукръглата тухлена сграда е построена в ренесансов нео-мавритански стил с кули в двата края. В днешно време в сградата са разположени държавни и общински учреждения. Пред сградата, следвайки кривата на фасадата има изграден изкуствен канал с четири моста над него. Целият комплекс е декориран с цветни керамични плочки, които му придават оригинален и екзотичен вид.

.
По средата на площада  има канал с 4 моста, където всеки може да наеме малка лодка за една романтична разходка.   Четирите моста са  символ на четири кралства - Кастиля, Леон, Арагон и Навара.

Интересен и атрактивен начина да обиколите площада е да наемете открита карета.

Площада определено е място, където местни и туристи обичат да прекарват свободното си време и да се забавляват. На снимката - настроение и забава край фонтана на Виченце Травър. Спомням си  площад "Сан Марко" във Венеция окупиран от гълъби и всичко се въртеше около тях. Продавачи на жито ти изсипваха почти насила в шепите жито, като леко подрънкваха  със съдинката. В миг се оказваш накацан от гълъби, които успяваха да се задържат на най-невероятни места по тялото ти, лакомо устремени да накълват житото, а най-често и теб. Бяха такава напаст, че в един момент се губеше очарованието на мястото. Докато този площад на Севиля беше превзет от хората. Децата весело се гонеха и смееха без да се страхуват, че ще настъпят някое гнездо на птица решила да мъти насред площада. Лъха толкова настроение и ведрост от това място и неволно си мислиш,че това е нещо като домашно място на гражданите на Севиля. Най-приятното беше, че туриста не се чувства като натрапник тук. Веселите музиканти и мимове успяват за миг с усмивка да те приобщят към тази приятност и да се почувстваш като част от едно голямо интернационално  семейство.

Интересен акцент на площада са 48 керамични пейки, които символизират 48 провинции на Испания. Като цяло те са своеобразен интересен и атрактивен урок по история показвайки части от нея в типичния за Андалусия стил , който е получен в наследство от мароканските  ислямските династии на Алморавиди и  Алмохади. Една история разказана  и изразена чрез цветна  теракота.

В двата края на площада се извисяват кули високи 74 метра, които се виждат отдалече: на снимката северната кула.

В Испания личностите, които имат съществен принос в нейната история, наука и култура никак не са малко. Испанците се гордеят с тях и са се постарали да увековечат образите им на фасадата на централната сграда на площада. И с право - за къде е площад Испания без испанските поводи за национална гордост.
  Христофор Колумб - на испански Кристобал Колон не е испанец по рождение, но е направил най-забележителните си открития плувайки под флага на Кастилия и спонсориран от кралицата Исабела I и нейния съпруг Фердинанд II Арагонски. Колон е погребан в катедралата на Севиля.

Пелайо е иберийски монарх, основател на кралство Астурия. Това го прави предшественик на всички бъдещи иберийски  династии, включително тези на Леон и Португалия.  На него се приписва инициирането на Реконквиста

Света Тереза Авилска. Според преданията се смята ,че заедно с Йоан Кръстителя  основават ордена  на Босите кармелити. Света Тереза Авилска също така е писала литературни произведения, като днес някои от творбите ѝ са смятани от Църквата за „невероятни произведения на мистичната литература“.

Пленяващият въображението  героичен Ел Сид, наречен така от маврите и El Campeador наречен от християните е с рождено име  Родриго Диас де Вивар, благородник от Кастилия, който оглавява съпротивата и борбата срещу маврите по времето на Реконквиста. Завоюва Валенсия и в продължение на пет години е неин владетел и управник.

Карл V император на Свещената Римска империя, а  под името Карлос I Испански, управлява това, което е днешна Испания. Той успява да обедини в едно владения като кралствата Арагон, Кастилия, Неапол, Сицилия, Бургундска Нидерландия и испанските колонии в Америка.

Хуан Австрийски. Извънбрачен син на император Карл V и Барбара Бломберг дъщеря на търговец от Регенсбург. Става адмирал на Свещената лига и води войни и  битки срещу бунтовете на покръстените араби и срещу пиратите, които нападат кораби на испанския флот. Най-големият му военен успех е спечелването на битката при Лепанто.

Филип II. Наследява трона на Испания след смъртта на баща си  император Карл V. Освен това е крал на Неапол, Сицилия и Португалия.  Има четири брака и поради единия от тях с Мария Първа Тюдор кралица на Англия е обявен за крал на Англия, единствения принц консорт, който получава тази титла. Тъй като брака е бездетен, след смъртта на кралица Мария, той също губи титлата си.

Ел Греко, испански художник от гръцки произход. Предшественик на кубизма и експресионизма. Негово дело са  изографисването на олтара на манастира  „Сан Хосе“ в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас.

 Другият увековечен художник на тази своеобразна стена на славата е Диего Веласкес. Той е роден тук в Севиля и това е другата голяма гордост на местните  свързана с него, освен творчеството му. В началото на 20-те години Веласкес вече е утвърден художник в родната Севиля. По това време той рисува няколко интересни жанрови картини, като „Старица пържи яйца" „Христос в дома на Мария и Марта“ ; „Закуската“, „Музикантите“.

 Още един представител на изобразителното изкуство - Хосе де Рибера. Той е сред най-изявените последователи на Караваджо и стил  стил наричан още „тенебризъм“.

Най-дълго се задържах и разглеждах бюста на Исабела Кастилска. Надписа около главата й гласи Исабела Католическа. С право. Защото това е най-фанатично преданата на католицизма испанска кралица. Толкова предана, че по нейна заповед е създадена Испанската инквизиция за да следи и се разправя с евреите маранос. Тези, които са приели насилствено католицизма за да запазят живота и имуществото си, но тайно остават верни на своята религия иудаизъм. 
В очите на преданите католици испанците, тази жена е със статут на велика, но каква е за евреите например? Днес предразсъдъците от миналото ги няма. По решение на испанското правителство, всички наследници на евреите сфарадим могат да получат испанско гражданство. 

 

 Повече за кралицата-инквизитор може да прочетете в друга моя публикация:

 

 https://travellingphantom.blogspot.com/2020/05/blog-post_6.html

 В парка Мария Луиза има хубави ресторанти в които можеш да седнеш и да си поръчаш вкусни местни специалитети.
 С половинката ми се настанихме в едно такова приятно местенце и поръчахме от менюто телешко филе. Няколко пъти напомнихме на обслужващия ни сервитьор, че бихме искали месото да е добре изпечено. Два пъти връщах порцията понеже месото беше приготвено алангле. Накрая дойде лично управителя на когото обяснихме, че по диетичния закон кашрут, месо  което е полусурово и  има кръв не можем да консумираме. Бяхме изслушани внимателно и ни бяха поднесени искрени извинения от името на заведението.  Поръчаното беше приготвено наново под негово лично наблюдение  и ни беше поднесено заедно с бутилка разкошно испанско вино като комплимент и извинение от ресторанта. Споменаването на евреи вече не буди гняв в испанците. Те са изключително мили, внимателни,  толерантни и имахме възможност неведнъж да се убедим в това.
  Разглеждахме площада повече от два часа. Имаше толкова много за разглеждане, снимане и коментиране. Имам чувството, че ще започна да колекционирам отделно спомени за площади. Защото едно от нещата с които ще запомня този невероятен град е и неговия "Площад Испания" - толкова пъстър, многообразен, така самобитен и толкова наситен с история, че не можеш да го отминеш просто ей така. Това, което ми направи много приятно впечатление, че въпреки явната намеса на различни стилове от различни култури, между тях няма вражда. Всичко толкова хармонично прелива едно в друго. Нищо от историята и това което се е случвало през вековете по тези земи не е оставено да обрасне с трева образно казано. Нищо не е оставено да бъде погълнато  и заличено от времето. Не разбирам тези народи, които унищожават и заличават по всякакъв начин късчета от своето историческо минало. Испанците са се научили да живеят дори с горчивината от него и са оставили заедно с това да съществуват и прекрасните образци от изкуството на народите минали от тук. Така без помпозни речи, се е появила  мъдростта да пазиш миналото не само като спомен , но и като поука и така  се е родила и оформила испанската нация. Това е то да си горд и смел народ и да съществуваш без да газиш и стъпваш  днес върху главите на народите  които по един или друг начин са били в конфликт срещу  страната ти в миналото. Този площад в този град влезе в спомените ми без никаква въпросителна.

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Кулата в Пиза - историята на една грешка, която превърна дефекта в ефект.

Италианската провинция Тоскана е много благодатна откъм забележителности и интересни места за посещение за туристите и запалените пътешественици от близки и далечни краища.
Градът Пиза няма мащабите на големите градове в Италия. Характерно за него е относително ниското застрояване на сградите, поради което гледан отвисоко той се намира  разположен на голяма площ. В далечината се виждат  склоновете на Апуанските планини, които италианците наричат Alpi Apuane. Планината дължи името си на древното италийско племе живяло в Лигурия - апуани. Тези планини са световноизвестни с висококачествения мрамор, който се добива тук - карарския мрамор. Статуята на Давид от Микеланджело която се намира центъра на Флоренция е изработена от къс такъв мрамор. Пиза е родното място на Галилео Галилей и градската легенда разказва, че бронзовата лампа, която виси в средата на залата на  катедралата "Успение Богородично"  е  известна като "лампата на Галилей", защото Галилей открил принципа на махалото, наблюдавайки движенията на люлеещия се свещник.
 От върха на камбанарията пък пускал топчета с различна маса и така дефинирал, че времето на падане не зависи от масата на телата.
 В Пиза най-голямата забележителност е известната в цял свят като "Наклонената кула в Пиза", сграда, която се намира в религиозния комплекс в старата част на града. Още в началото обаче трябва да напомня коректно, че всъщност не става въпрос за кула, а за камбанария към катедралата в Пиза. Денят, който отделихме за да разгледаме тази забележителност беше мрачен и дъждовен. Това обаче имаше и своята хубава страна, тъй  като нямаше такова огромно стълпотворение на туристи, както в другите дни. Това беше добре дошло за нас, но не и за търговците, които продаваха сувенири на малките сергии извън стените на мястото в което се намираше архитектурния комплекс. Мястото се нарича "Площадът на чудесата" и се счита за свято място, тъй като в основата при изграждането е положена пръст от хълма Голгота в Йерушалаим, донесена тук от рицари  участвали в Четвъртия Кръстоносен поход. Целият религиозен комплекс е ограден със стена, която всъщност е оригиналната стена на града в неговите начални граници на строителство преди векове.

  Комплекса се състои от няколко  архитектурни шедьовъра -  музеят Кампо Санто Монументале, частно гробище за богатите жители на Пиза в миналото,  баптистерията "Свети Йоан", Катедралата и Наклонената кула/камбанарията/

Катедралата "Успение Богородично"  Катедралата е замислена   да бъде изградена в различни стилове - византийски, ломбардски и дори ислямски като символ на размаха на търговията в града.

 По времето на строежа, което е продължило дълго време, катедралата е подлагана на няколко реконструкции. Декорирана е с бял мрамор и има четири реда арки. Това е една от малкото двукорабни италиански църкви. В катедралата има параклис, посветен на Св. Раниери, патрон на Пиза. Под олтара в този параклис се съхранява урната с праха на светеца. Един път в годината, когато е празника на светеца, урната се отваря за да се покаже на вярващите, които пристигат тук от цял свят,  неговите тленни останки.

Фрагменти от катедралата. Вратата на която са изобразени религиозни сцени.

Детайли от  външната  архитектура и оформление :

 Камбанарията към катедралата в Пиза

Не са много примерите в света, когато една грешка в строителството превръща дефекта на една сграда в ефект. Такъв е случаят и с наклонената камбанария в Пиза. Инженерите, отговарящи за строежа и, не отдали значимото внимание на нестабилните земни пластове от пясък и глина на брега на рекатa, които започнали да поддават още при завършването на втория етаж. Това е и причината днес Пиза да е един от най-посещаваните градове в Италия. Ако не беше тази грешка, днес катедралата и камбанарията към нея щяха да бъдат едни от хилядите, които се срещат  из земята на католическа Италия.
Формата на сградата е наклонен цилиндър. Кулата е строена за доста дълъг период от време. Причините са различни и някои от тях са войните и революциите, които избухват през това време. Това от една страна имало и добри страни - земните пластове се слягали с течението на времето и камбанарията взела, че се задържала над земята. Според всички закони на физиката, сградата би трябвало да падне. Местните обичат да говорят, че си обясняват целостта и с чудо. Бог не би позволил да падне сграда строена в негова чест. Италианците, както знаем, са върли католици. Не се знае дали нещата са се променили през 1990 година и пластовете отново тръгнали да се движат, но след като наклонът от 5,5 градуса става прекалено опасен, и кулата е затворена за посещения  започва реконструкция, продължила до 2001 г. В укрепването са впрегнати  усилията на голям брой специалисти и огромен финансов ресурс. Замерванията, които се правят непрекъснато показали, че през 2008 година, сградата спряла да се накланя. Днес тя отново може да бъде посещавана и не малко туристи използват възможността  да се качат до върха й. Обаче ние не се възползвахме от това. Едната причина беше дъжда, който ту започваше, ту спираше и другата беше адски затормозяващото обстоятелство, че трябваше да се чака доста дълго за проверка на багажа под дъжда, което съвсем не намирахме за мотивиращо. Не бяхме вдъхновени да изкачим и 300-та стъпала до върха натоварени с тежката фотографска  техника.

  Кулата от различни гледни точки на заснемане :

   Детайли от външната архитектура и украса на кулата :

Решихме да спасим кулата от още една тежест и използвахме възможността да се снимаме с така наречения ефект "подпиране" Застава се на определено маркирано  място и протягаш ръце. Оптичния ефект "поставя" ръцете ти на кулата и ефекта е, че все едно я подпираш да не падне.


 Баптистерия

 В ранните етапи на християнската архитектура baptisterium представлява кръщелно помещение в църквата или пристройка към нея, където се извършва ритуалът свето кръщение за възрастни. Баптистерия в Пиза носи името на Св. Йоан, проектирана е от Никола Писано, е най-голямата такава  в Италия и намира се  западно от катедралата.
 На моята снимка можете да видите как е разположен целия религиозен комплекс, а баптистерия е най-отпред.

 В центъра му се намира кръщелен купел (басейн), обикновено достатъчно голям, че в него да може да се потопи възрастен или дори няколко души едновременно. Строителството на този баптистерий се проточва почти 200 години и това е причината в него да се наблюдава преход на два стила - от романски към готически. Отворената галерия подържана от колони и арки е характерна за романската архитектура. Във височина обаче кръглите форми започват да се заострят, арките също сочат към небето и това е вече влиянието на готическия стил.
 Множеството красиви скулптури, които украсяват фасадата на сградата са копия. Оригиналите се съхраняват в музеи.  За съжаление баптистерия беше затворен за посещения и не можахме да го разгледаме и отвътре.

 Кампо Санто - гробищния парк за благородници


Кампо Санто или в превод "Свято поле" е  последната част от комплекса. Създадено е да приюти тленните останки на богатите жители на Пиза. Наречено е свещено, защото както писах по-горе в основите му е поставена пръст от Голгота, донесена от рицарите и архиепископа на Пиза през ХІІ век Убалдо де'Ланфранки, участвали в Четвъртия кръстоносен поход.  В малкия гробищен комплекс няма много голям наплив от разглеждащи. Народа като цяло се е струпал на опашка да се катери по камбанарията или да я подпира на специалните места за снимки. Пък и честно казано, не всеки обича срещите с местата където може да гостува на мъртъвците. .  Разглеждайки Кампо Санто, човек разбира, че единственото сигурно нещо, което го чака това е Вечността. Сигурно така са си мислили и тези, които са имали възможност да бъдат погребани тук. Тъжно си мисля  че дори и в смъртта няма равенство. Един  ще бъде погребан в места като това, където не само вярата, но и парите  дават тази възможност, а друг ще легне   в скромна или безименна могила. Не знам защо градовете през различните векове на съществуване поемат отговорността да осигурят престижно вечно пребиваване само на богатите и известните. "Пер Лашез" в Париж  ми навява същите чувства.  Въздъхвам и продължавам.

 В сградата на музея се съхраняват и фрагменти от веригата, затваряла  някога пристанището на Пиза,

На площада пред комплекса разположена на зелената площ се намира бронзовата фигура "Падналия ангел", дело на Игор Миторай. Признавам че дълго стоях и гледах статуята, която ми направи силно впечатление. Тя  е един от шедьоврите на полския скулптор , която съчетава в себе си античната традиция във формата с постмодерно съдържание и дълбок философски смисъл.

Металния гигант, който лежи паднал подпрян на едната си ръка дали изобразява Луцифер, най-красивия сред ангелите, дръзнал да не се подчини  на Абсолюта? 

Тук искам да вметна и историята на  Ото Ран, за когото  казват, че е прототипа на Индиана Джоунс. Немският археолог, изследовател и мистик, сключва фаустовска сделка с нацистите. Той получава финансова подкрепа за своите пътешествия и изследвания, срещу условието да открие Свещения Граал, чашата в която според преданията Йосиф Ариматейски събира последните капки кръв на Спасителя. Ран има своя теория за Луцифер. В своята книга "Дворецът на Луцифер", той твърди  че катарите, рицарите тамплиери, трубадурите и др. са били част от отломките на гностична религия в чийто център е Луцифер. Той преминава през много митове и легенди  и изказва хипотезата, че връзката между всички тези групи и Свещения Граал, тъй като той е свързан поотделно със всички тях. Тези "всички" той нарича луцеферианци. За тях Луцифер е съзидателната и двигателната светлина, която извежда хората по пътя на знанието и просветлението. Според тях, всички мъже и жени са звезди и във всеки един от нас има по един Луцифер. Дали има някаква стратегия заложена в бронзовата фигура, която автора е искал да ни внуши. Поглеждайки гърба на ангела на едно от крилата му в ниша  се вижда главата на Горгона Медуза. Легендата за нея е отблъскваща в частта, която разказва,че вкаменявала всеки, който я погледнел и че била единствената смъртна от горгоните. Страшното превзема фантазията и никой не се замисля, че всъщност подобно на Луцифер, който според Библията е бил най-красивия ангел, тя  е била необикновено красива девойка с разкошни коси. Красавицата в миг на безумна гордост    предизвиква богиня Атина в състезание за най-красива коса. Какъвто и да е повода винаги е опасно да се противиш на боговете, или да ги предизвикваш. Момичето е подмамено от Атина в нейния храм, където е изнасилено от бог Посейдон, а Атина превръща красивите и коси в хидри. Това обаче било най-малкото зло причинено й от боговете. Горгона забременява от Посейдон и в момента в който Персей отрязва главата и заедно с кръвта и от нея изтекли децата й -крилатия кон Пегас  и великана Хризаор. Богинята Атина тържествуващо окачила на щита си главата на мъртвата съперница.

Остава отворен финала какво е искал да подскаже с творбата си Миторай. Може би е искал всеки сам от призмата на собствените си преживявания и усещания да си даде отговор на въпроса. Дали ада и рая не са вътре в нас?  Демоните също са ангели, които в един момент могат да бушуват с пълна сила във всеки един от нас. Докато стоях и разглеждах внимателно фигурата, си мислех дали хората , които я разглеждат си спомнят, че в Библията Бог и Дявола са взаимно свързани? Така, както в един момент ние хората можем да бъдем ангели, можем да бъдем и демони. Според края на легендата кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

Често когато разказвам за Пиза и ме попитат с какво ще запомня града, аз изумявам моите приятели с отговора, че от всички забележителности на този град на първо място ще остане в съзнанието ми бронзовата фигура на падналия ангел.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.