Италианската провинция Тоскана е много благодатна откъм забележителности и интересни места за посещение за туристите и запалените пътешественици от близки и далечни краища.
Градът Пиза няма мащабите на големите градове в Италия. Характерно за него е относително ниското застрояване на сградите, поради което гледан отвисоко той се намира разположен на голяма площ. В далечината се виждат склоновете на Апуанските планини, които италианците наричат Alpi Apuane. Планината дължи името си на древното италийско племе живяло в Лигурия - апуани. Тези планини са световноизвестни с висококачествения мрамор, който се добива тук - карарския мрамор. Статуята на Давид от Микеланджело която се намира центъра на Флоренция е изработена от къс такъв мрамор. Пиза е родното място на Галилео Галилей и градската легенда разказва, че бронзовата лампа, която виси в средата на залата на катедралата "Успение Богородично" е известна като "лампата на Галилей", защото Галилей открил принципа на махалото, наблюдавайки движенията на люлеещия се свещник.
От върха на камбанарията пък пускал топчета с различна маса и така дефинирал, че времето на падане не зависи от масата на телата.
В Пиза най-голямата забележителност е известната в цял свят като "Наклонената кула в Пиза", сграда, която се намира в религиозния комплекс в старата част на града. Още в началото обаче трябва да напомня коректно, че всъщност не става въпрос за кула, а за камбанария към катедралата в Пиза. Денят, който отделихме за да разгледаме тази забележителност беше мрачен и дъждовен. Това обаче имаше и своята хубава страна, тъй като нямаше такова огромно стълпотворение на туристи, както в другите дни. Това беше добре дошло за нас, но не и за търговците, които продаваха сувенири на малките сергии извън стените на мястото в което се намираше архитектурния комплекс. Мястото се нарича "Площадът на чудесата" и се счита за свято място, тъй като в основата при изграждането е положена пръст от хълма Голгота в Йерушалаим, донесена тук от рицари участвали в Четвъртия Кръстоносен поход. Целият религиозен комплекс е ограден със стена, която всъщност е оригиналната стена на града в неговите начални граници на строителство преди векове.
Комплекса се състои от няколко архитектурни шедьовъра - музеят Кампо Санто Монументале, частно гробище за богатите жители на Пиза в миналото, баптистерията "Свети Йоан", Катедралата и Наклонената кула/камбанарията/
Катедралата "Успение Богородично" Катедралата е замислена да бъде изградена в различни стилове - византийски, ломбардски и дори ислямски като символ на размаха на търговията в града.
По времето на строежа, което е продължило дълго време, катедралата е подлагана на няколко реконструкции. Декорирана е с бял мрамор и има четири реда арки. Това е една от малкото двукорабни италиански църкви. В катедралата има параклис, посветен на Св. Раниери, патрон на Пиза. Под олтара в този параклис се съхранява урната с праха на светеца. Един път в годината, когато е празника на светеца, урната се отваря за да се покаже на вярващите, които пристигат тук от цял свят, неговите тленни останки.
Фрагменти от катедралата. Вратата на която са изобразени религиозни сцени.
Детайли от външната архитектура и оформление :
Камбанарията към катедралата в Пиза
Не са много примерите в света, когато една грешка в строителството превръща дефекта на една сграда в ефект. Такъв е случаят и с наклонената камбанария в Пиза. Инженерите, отговарящи за строежа и, не отдали значимото внимание на нестабилните земни пластове от пясък и глина на брега на рекатa, които започнали да поддават още при завършването на втория етаж. Това е и причината днес Пиза да е един от най-посещаваните градове в Италия. Ако не беше тази грешка, днес катедралата и камбанарията към нея щяха да бъдат едни от хилядите, които се срещат из земята на католическа Италия.
Формата на сградата е наклонен цилиндър. Кулата е строена за доста дълъг период от време. Причините са различни и някои от тях са войните и революциите, които избухват през това време. Това от една страна имало и добри страни - земните пластове се слягали с течението на времето и камбанарията взела, че се задържала над земята. Според всички закони на физиката, сградата би трябвало да падне. Местните обичат да говорят, че си обясняват целостта и с чудо. Бог не би позволил да падне сграда строена в негова чест. Италианците, както знаем, са върли католици. Не се знае дали нещата са се променили през 1990 година и пластовете отново тръгнали да се движат, но след като наклонът от 5,5 градуса става прекалено опасен, и кулата е затворена за посещения започва реконструкция, продължила до 2001 г. В укрепването са впрегнати усилията на голям брой специалисти и огромен финансов ресурс. Замерванията, които се правят непрекъснато показали, че през 2008 година, сградата спряла да се накланя. Днес тя отново може да бъде посещавана и не малко туристи използват възможността да се качат до върха й. Обаче ние не се възползвахме от това. Едната причина беше дъжда, който ту започваше, ту спираше и другата беше адски затормозяващото обстоятелство, че трябваше да се чака доста дълго за проверка на багажа под дъжда, което съвсем не намирахме за мотивиращо. Не бяхме вдъхновени да изкачим и 300-та стъпала до върха натоварени с тежката фотографска техника.
Кулата от различни гледни точки на заснемане :
Детайли от външната архитектура и украса на кулата :
Решихме да спасим кулата от още една тежест и използвахме възможността да се снимаме с така наречения ефект "подпиране" Застава се на определено маркирано място и протягаш ръце. Оптичния ефект "поставя" ръцете ти на кулата и ефекта е, че все едно я подпираш да не падне.
Баптистерия
В ранните етапи на християнската архитектура baptisterium представлява кръщелно помещение в църквата или пристройка към нея, където се извършва ритуалът свето кръщение за възрастни. Баптистерия в Пиза носи името на Св. Йоан, проектирана е от Никола Писано, е най-голямата такава в Италия и намира се западно от катедралата.
На моята снимка можете да видите как е разположен целия религиозен комплекс, а баптистерия е най-отпред.
В центъра му се намира кръщелен купел (басейн), обикновено достатъчно голям, че в него да може да се потопи възрастен или дори няколко души едновременно. Строителството на този баптистерий се проточва почти 200 години и това е причината в него да се наблюдава преход на два стила - от романски към готически. Отворената галерия подържана от колони и арки е характерна за романската архитектура. Във височина обаче кръглите форми започват да се заострят, арките също сочат към небето и това е вече влиянието на готическия стил.
Множеството красиви скулптури, които украсяват фасадата на сградата са копия. Оригиналите се съхраняват в музеи. За съжаление баптистерия беше затворен за посещения и не можахме да го разгледаме и отвътре.
Кампо Санто - гробищния парк за благородници
Кампо Санто или в превод "Свято поле" е последната част от комплекса. Създадено е да приюти тленните останки на богатите жители на Пиза. Наречено е свещено, защото както писах по-горе в основите му е поставена пръст от Голгота, донесена от рицарите и архиепископа на Пиза през ХІІ век Убалдо де'Ланфранки, участвали в Четвъртия кръстоносен поход. В малкия гробищен комплекс няма много голям наплив от разглеждащи. Народа като цяло се е струпал на опашка да се катери по камбанарията или да я подпира на специалните места за снимки. Пък и честно казано, не всеки обича срещите с местата където може да гостува на мъртъвците. . Разглеждайки Кампо Санто, човек разбира, че единственото сигурно нещо, което го чака това е Вечността. Сигурно така са си мислили и тези, които са имали възможност да бъдат погребани тук. Тъжно си мисля че дори и в смъртта няма равенство. Един ще бъде погребан в места като това, където не само вярата, но и парите дават тази възможност, а друг ще легне в скромна или безименна могила. Не знам защо градовете през различните векове на съществуване поемат отговорността да осигурят престижно вечно пребиваване само на богатите и известните. "Пер Лашез" в Париж ми навява същите чувства. Въздъхвам и продължавам.
В сградата на музея се съхраняват и фрагменти от веригата, затваряла някога пристанището на Пиза,
На площада пред комплекса разположена на зелената площ се намира бронзовата фигура "Падналия ангел", дело на Игор Миторай. Признавам че дълго стоях и гледах статуята, която ми направи силно впечатление. Тя е един от шедьоврите на полския скулптор , която съчетава в себе си античната традиция във формата с постмодерно съдържание и дълбок философски смисъл.
Металния гигант, който лежи паднал подпрян на едната си ръка дали изобразява Луцифер, най-красивия сред ангелите, дръзнал да не се подчини на Абсолюта?
Тук искам да вметна и историята на Ото Ран, за когото казват, че е прототипа на Индиана Джоунс. Немският археолог, изследовател и мистик, сключва фаустовска сделка с нацистите. Той получава финансова подкрепа за своите пътешествия и изследвания, срещу условието да открие Свещения Граал, чашата в която според преданията Йосиф Ариматейски събира последните капки кръв на Спасителя. Ран има своя теория за Луцифер. В своята книга "Дворецът на Луцифер", той твърди че катарите, рицарите тамплиери, трубадурите и др. са били част от отломките на гностична религия в чийто център е Луцифер. Той преминава през много митове и легенди и изказва хипотезата, че връзката между всички тези групи и Свещения Граал, тъй като той е свързан поотделно със всички тях. Тези "всички" той нарича луцеферианци. За тях Луцифер е съзидателната и двигателната светлина, която извежда хората по пътя на знанието и просветлението. Според тях, всички мъже и жени са звезди и във всеки един от нас има по един Луцифер. Дали има някаква стратегия заложена в бронзовата фигура, която автора е искал да ни внуши. Поглеждайки гърба на ангела на едно от крилата му в ниша се вижда главата на Горгона Медуза. Легендата за нея е отблъскваща в частта, която разказва,че вкаменявала всеки, който я погледнел и че била единствената смъртна от горгоните. Страшното превзема фантазията и никой не се замисля, че всъщност подобно на Луцифер, който според Библията е бил най-красивия ангел, тя е била необикновено красива девойка с разкошни коси. Красавицата в миг на безумна гордост предизвиква богиня Атина в състезание за най-красива коса. Какъвто и да е повода винаги е опасно да се противиш на боговете, или да ги предизвикваш. Момичето е подмамено от Атина в нейния храм, където е изнасилено от бог Посейдон, а Атина превръща красивите и коси в хидри. Това обаче било най-малкото зло причинено й от боговете. Горгона забременява от Посейдон и в момента в който Персей отрязва главата и заедно с кръвта и от нея изтекли децата й -крилатия кон Пегас и великана Хризаор. Богинята Атина тържествуващо окачила на щита си главата на мъртвата съперница.
Остава отворен финала какво е искал да подскаже с творбата си Миторай. Може би е искал всеки сам от призмата на собствените си преживявания и усещания да си даде отговор на въпроса. Дали ада и рая не са вътре в нас? Демоните също са ангели, които в един момент могат да бушуват с пълна сила във всеки един от нас. Докато стоях и разглеждах внимателно фигурата, си мислех дали хората , които я разглеждат си спомнят, че в Библията Бог и Дявола са взаимно свързани? Така, както в един момент ние хората можем да бъдем ангели, можем да бъдем и демони. Според края на легендата кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.
Често когато разказвам за Пиза и ме попитат с какво ще запомня града, аз изумявам моите приятели с отговора, че от всички забележителности на този град на първо място ще остане в съзнанието ми бронзовата фигура на падналия ангел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар