Стара магарешка пътека, това е свързвало помежду им едни от най-живописните места, познати днес на милиони туристи по света като Чинкуе Тере - пет малки селца между земята и небето. Освен уникалното Портофино Манарола, Вернаца, Монтеросо ал маре, Корнилия и Риомаджоре са другите чудеса на Лигурския бряг в Северозападна Италия. Днес отворени за света, в миналото те са се свързвали помежду си само по море с лодки и по суша чрез една магарешка пътека. Тази пътека я има и до ден днешен и тя също е туристическа атракция. Хиляди са желаещите да опознаят тези дивни местенца точно по начина по който са го правили в миналото и почти до 19-ти век, хората от тези земи. Днес пътеката от 11,5 км. минава през терасирани и засадени с маслинови и лимонови дръвчета и с лозя, от които се прави местното сладко вино "шакетра", което ние с моята половинка не пропуснахме да опитаме и да си закупим и по традиция да запълним домашната си енотека.
Ако решите да тръгнете по маршрута от селцето Риомаджоре или Монтеросо ал маре, ще попаднете на така наречената Виа дел’аморе - "Пътека на любовта". Това според всички, които са минали по нея е най-романтичната част от пътеката. Днес на много места ще видите заключени катинарчета с различен цвят и големина, но с едно общо послание и пожелание - да съхранят вечно Любовта. Пътеката между петте селца има различни нива на трудност при преминаването и различно времетраене. Ако решите да отседнете във всяко едно от тях да опитате, и да се подкрепите с местни специалитети и да ги разгледате подробно, това ще ви отнеме повече от един ден. Тъй като ние разполагахме с ограничено време решихме след запитване до местни гидове и туристически бюра да изберем да разгледаме само две от тях - Манарола и Вернаца. Тръгнахме от Генуа, която е на разстояние на около 110 километра от Чинкуе Терре по така наречения маршрут "Синята пътека", тоест с влак. Той спира на всяка една от гарите. Можете да слизате, да се разходите и да разгледате селцата, да се качите пак на следващия влак, които тук са регулярни и да продължите за следващото селце. Ще пропуснете гледките на виещите се стръмни склонове към морето, защото по-голямата част преминава през тунели, но ще спечелите възможността да се придвижвате по-бързо и да видите повече. Разбира се, ако не ползвате твърде разточително времето си във всяко едно селце. Както и друг път съм писала, предпочитам да използвам времето за такива обиколки да видя малко, но интересни неща. Не обичам да препускам притисната от времето из много места и да ги виждам отгоре отгоре и набързо. В нашите пътешествия, моята половинка отговаря за логистиката и се справя отлично. Решихме какво да видим и той разработи в детайли придвижването.
Моят съвет : изберете влак като начин на предвижване в това ваше приключение. Селцата са културен резерват и в тях движението на автомобили е забранено, отделно, че е почти невъзможно поради тесните улички и ограниченото пространство за паркиране. Пропускаме началото на общоприетия маршрут от най-южната точка селцето Риомаджоре и слизаме на гарата на следващото - Манарола. Попадаме в друг свят, който сякаш не се е променил с векове. Виждали ли сте огърлици от нанизани цветни мъниста съчетани в невероятни цветове. Това представляват цветовете на къщите на Манарола. Една невероятно красива комбинация от нежно пастелно розово, охра, светло синьо. Къщите на Манарола накацали върху стръмните склонове над морето, такива, каквито ги запечата моят фотоапарат. Искам да призная на моите читатели, че винаги, когато имам нужда от глътка веселост и настроение разглеждам фотоалбума си от Манарола и Вернаца.
Местните жители са намерили свой си начин да разнообразят и внесат
красота и уют в къщите си, боядисвайки ги във весели цветове.
Цветовете на Манарола :
Този каменен барелеф ни посреща в началото на селото. След него следва спускане надолу по уличките, които водят към пристанището, около което е ситуиран и неголемия център на селцето.
Уличките на селцето. В градовете хората паркират от двете страни на улиците своите автомобили, а манаролезите своите лодки
Днес рибарите изкарват все по-рядко лодките в морето. Туризма улесни битието им - отдаването под наем на стаи на туристите и ресторантчетата по тесните улички носят повече доходи. Само няколко души все още излизат на риболов и то само два пъти в седмицата. Уловеното продават на ресторантите. Ястията от риба и други морски обитатели са главния акцент в менюто.
Лодките не са на кея, а на улиците - някои от тях като атракция
Предприемчиви и инициативни жителите поемат и своя дял от общото решение на жителите от петте селца да изградят частта от пътя, който минава през тяхното село до следващото. С гордост наричат себе си манаролези и твърдят, че диалекта на който разговарят помежду си е езотеричен и се свързват посредством него с духовните светове. Явно имат малко по-различен начин да си комуникират - не в храм, а чрез местния си диалект. Интересно какво би казал папата по този въпрос. Явно според християнските разбирания манаролезите са вид грешници. Манарола е родно място на Синибалдо Фиеши, който става римски папа под името Инокентий IV, който освен духовна е упражнявал и доста силна политическа власт. Явно папата е пренебрегнал опита на местните за начина на общуване с Абсолюта и по време на понтификата си, основава първото мисионерско общество на „peregrinantes propter Christum“, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, като им поставя задачата да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
Началото на пътеката е от малкото пристанище на селцето:
Съществителни, прилагателни, глаголи, колко хора са се мъчили да ги подреждат и да се стремят чрез изящество на изказа да ни покажат как се прекрачва в света на щастието, удоволствието и приказното... да ни покажат, или по-точно да се опитат. Аз няма да залитна в тази плоскост. Защото според мен изживяването и усещането е индивидуално, лично и то не може да бъде вменено на другите. Просто ще покажа чрез моите снимки ,какво изпитвах в онези часове прекарани в Манарола.
Пътеката, която обикаля около селището и води до следващото от Чинкуе Терре. Панорамните гледки :
Склоновете са прилежно засети с лози от които се добива прочутото сладко вино "шакетра", едно от най-престижните марки в селекцията на известните и скъпи италиански вина. Когато отпивате глътка от това божествено вино да знаете, че се докосвате до труда и неговия най-съвършен инструмент - човешките ръце. Представете си колко видове дейности и производства има в които човешките ръце са станали излишни в днешния ни свят и битие и ще разберете какво искам да ви кажа. Във всяка една глътка вино има част от слънцето, част от въздуха над безкрайното синьо море на Манарола и разбира се най-голямата част от тази сладост е Любов.
Местните ни поздравяват с усмивка при всяко разминаване с тях. Обичат да стоят на столчета пред къщите си, на кафе с приятели и съседи из малките непретенциозни заведения около пристанищата, някои от които са с големината на една стая - пространствата тука са кът. Те приемат живота си такъв какъвто е. Щастливите им периоди са били много малко в миналото, но те са приемали, че просто така стоят нещата. Работили са здраво, създавали са семейства, деца, строили са къщи и са отвоювали земя от скалистите хълмове за да създадат ново препитание, като алтернатива, когато в бурното море не е можело да се излезе за риболов. В резултат днес Манарола и други четири селца са една пасторална картина на човешко житие, което успява да се запази от забързаното и задъхано ежедневие на големите градове.
В нито едно от селцата няма скъпи хотели, помпозни натруфени ресторанти, нито едно от съвременните божества като McDonald's, Starbucks, KFC без които не започва или завършва денят на повечето хора на планетата. Има местни аромати, пропили дъха на билки и подправки характерни за региона на Средиземноморието. Толкова вкусно и питателно се нахранихме в едно малко крайбрежно ресторантче във Вернаца - на местен диалект Верназа, следващото селце, което посетихме :
На кой изобщо му правеше впечатление, че над главите ни се вееше пране в цветове, които съперничеха на цветовете на къщите. Това си беше част от местния колорит. Обитателите на селцето сякаш казваха "Това сме ние. Няма да променим живота си заради вас. Той ще си върви така, както е било винаги и както ще бъде и занапред" Невероятно вкусното ядене в тратория " Капитанът". Траторията е вид италиянско заведение, което не е официално като ресторант. Като обстановка се доближава до домашната, което тук си е част от бита, а не търсене на нарочен ефект. Тематично като за мястото и за кулинарните особености на района. Италианците разполагат местата в заведенията си така, сякаш клиентите им са зрители, а улицата е сцена. Нашата маса беше в близост до две лодки, които бяха оставени насред площадчето. На тях се бяха облегнали или седнали няколко мъже и се бяха отдали на това, което им е като национален спорт - седенето и разговорите на висок глас. Коментирахме с моята половинка селцето и скоро в разговора ни съвсем естествено се намесиха и двама мъже от компанията около лодките. Така започнахме да си говорим като близки сякаш се познавахме от години. Признавам че на това кулинарно място не попаднахме случайно. Когато разглеждах справочниците за Вернаца, попаднах на мнения на хора посетили това място. Смело заявявам, че нито един от суперлативите за храната и качеството на обслужване не беше преувеличен. Беше фантастично да обядваме тук и смело го препоръчвам на всички тези щастливци, които ще да посетят Вернаца в бъдеще.
Вернаца е единственото от петте селища, което има свое истинско пристанище. Жителите на селцето са били много добри моряци. В миналото Република Генуа е предоставила средства на това място да бъде изградена корабостроителница /към днешно време тя не съществува/ и това е дало добри позиции за развитие на поминъка на местното население в рамките на Републиката. Замогването на селцето е позволило на местните да изградят и прекрасна енорийска църква, която се намира на едно малко възвишение близо до брега на морето. Явно само манаролезите са можели да си общуват с Абсолюта и по друг начин освен влизайки в храма. Или просто едното не е пречило на другото.
Импровизациите или по скоро вариациите на цветовете в къщите и други сгради продължава да се лее и тук. Мозайки от цветове, които сякаш подражаваха на живописта и резултата беше умело преливане от цвят в цвят. Цялото селце беше като една огромна картина изработена последователно и поддържана от всяко едно следващо поколение.
Времето беше топло и някои не пропускаха да се разходят или спортуват в морето с малки лодки или канута, или просто да се припичат на слънце върху скалите около пристанището.
Склоновете надвиснали над къщите и морето и тук бяха насадени с лози. От тях се добиваше грозде, преработката на което беше вино, което местните предлагаха в ресторантчетата около кея. Когато прочетете в менюто "вино ди каза", това означава, че пиете точно такова вино. Не беше претенциозно като "шакетра", но беше хубаво и ароматно.
За разлика от Портофино, което се нарежда до най-скъпите места за почивка , петте цветни селца не гонят рекордите на една от перлите на Лигурия, където май само няма такса за разходка из селището.
Ако решите да тръгнете по маршрута от селцето Риомаджоре или Монтеросо ал маре, ще попаднете на така наречената Виа дел’аморе - "Пътека на любовта". Това според всички, които са минали по нея е най-романтичната част от пътеката. Днес на много места ще видите заключени катинарчета с различен цвят и големина, но с едно общо послание и пожелание - да съхранят вечно Любовта. Пътеката между петте селца има различни нива на трудност при преминаването и различно времетраене. Ако решите да отседнете във всяко едно от тях да опитате, и да се подкрепите с местни специалитети и да ги разгледате подробно, това ще ви отнеме повече от един ден. Тъй като ние разполагахме с ограничено време решихме след запитване до местни гидове и туристически бюра да изберем да разгледаме само две от тях - Манарола и Вернаца. Тръгнахме от Генуа, която е на разстояние на около 110 километра от Чинкуе Терре по така наречения маршрут "Синята пътека", тоест с влак. Той спира на всяка една от гарите. Можете да слизате, да се разходите и да разгледате селцата, да се качите пак на следващия влак, които тук са регулярни и да продължите за следващото селце. Ще пропуснете гледките на виещите се стръмни склонове към морето, защото по-голямата част преминава през тунели, но ще спечелите възможността да се придвижвате по-бързо и да видите повече. Разбира се, ако не ползвате твърде разточително времето си във всяко едно селце. Както и друг път съм писала, предпочитам да използвам времето за такива обиколки да видя малко, но интересни неща. Не обичам да препускам притисната от времето из много места и да ги виждам отгоре отгоре и набързо. В нашите пътешествия, моята половинка отговаря за логистиката и се справя отлично. Решихме какво да видим и той разработи в детайли придвижването.
Моят съвет : изберете влак като начин на предвижване в това ваше приключение. Селцата са културен резерват и в тях движението на автомобили е забранено, отделно, че е почти невъзможно поради тесните улички и ограниченото пространство за паркиране. Пропускаме началото на общоприетия маршрут от най-южната точка селцето Риомаджоре и слизаме на гарата на следващото - Манарола. Попадаме в друг свят, който сякаш не се е променил с векове. Виждали ли сте огърлици от нанизани цветни мъниста съчетани в невероятни цветове. Това представляват цветовете на къщите на Манарола. Една невероятно красива комбинация от нежно пастелно розово, охра, светло синьо. Къщите на Манарола накацали върху стръмните склонове над морето, такива, каквито ги запечата моят фотоапарат. Искам да призная на моите читатели, че винаги, когато имам нужда от глътка веселост и настроение разглеждам фотоалбума си от Манарола и Вернаца.
Цветовете на Манарола :
Този каменен барелеф ни посреща в началото на селото. След него следва спускане надолу по уличките, които водят към пристанището, около което е ситуиран и неголемия център на селцето.
Уличките на селцето. В градовете хората паркират от двете страни на улиците своите автомобили, а манаролезите своите лодки
Днес рибарите изкарват все по-рядко лодките в морето. Туризма улесни битието им - отдаването под наем на стаи на туристите и ресторантчетата по тесните улички носят повече доходи. Само няколко души все още излизат на риболов и то само два пъти в седмицата. Уловеното продават на ресторантите. Ястията от риба и други морски обитатели са главния акцент в менюто.
Лодките не са на кея, а на улиците - някои от тях като атракция
Предприемчиви и инициативни жителите поемат и своя дял от общото решение на жителите от петте селца да изградят частта от пътя, който минава през тяхното село до следващото. С гордост наричат себе си манаролези и твърдят, че диалекта на който разговарят помежду си е езотеричен и се свързват посредством него с духовните светове. Явно имат малко по-различен начин да си комуникират - не в храм, а чрез местния си диалект. Интересно какво би казал папата по този въпрос. Явно според християнските разбирания манаролезите са вид грешници. Манарола е родно място на Синибалдо Фиеши, който става римски папа под името Инокентий IV, който освен духовна е упражнявал и доста силна политическа власт. Явно папата е пренебрегнал опита на местните за начина на общуване с Абсолюта и по време на понтификата си, основава първото мисионерско общество на „peregrinantes propter Christum“, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, като им поставя задачата да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
Началото на пътеката е от малкото пристанище на селцето:
Съществителни, прилагателни, глаголи, колко хора са се мъчили да ги подреждат и да се стремят чрез изящество на изказа да ни покажат как се прекрачва в света на щастието, удоволствието и приказното... да ни покажат, или по-точно да се опитат. Аз няма да залитна в тази плоскост. Защото според мен изживяването и усещането е индивидуално, лично и то не може да бъде вменено на другите. Просто ще покажа чрез моите снимки ,какво изпитвах в онези часове прекарани в Манарола.
Пътеката, която обикаля около селището и води до следващото от Чинкуе Терре. Панорамните гледки :
Склоновете са прилежно засети с лози от които се добива прочутото сладко вино "шакетра", едно от най-престижните марки в селекцията на известните и скъпи италиански вина. Когато отпивате глътка от това божествено вино да знаете, че се докосвате до труда и неговия най-съвършен инструмент - човешките ръце. Представете си колко видове дейности и производства има в които човешките ръце са станали излишни в днешния ни свят и битие и ще разберете какво искам да ви кажа. Във всяка една глътка вино има част от слънцето, част от въздуха над безкрайното синьо море на Манарола и разбира се най-голямата част от тази сладост е Любов.
Местните ни поздравяват с усмивка при всяко разминаване с тях. Обичат да стоят на столчета пред къщите си, на кафе с приятели и съседи из малките непретенциозни заведения около пристанищата, някои от които са с големината на една стая - пространствата тука са кът. Те приемат живота си такъв какъвто е. Щастливите им периоди са били много малко в миналото, но те са приемали, че просто така стоят нещата. Работили са здраво, създавали са семейства, деца, строили са къщи и са отвоювали земя от скалистите хълмове за да създадат ново препитание, като алтернатива, когато в бурното море не е можело да се излезе за риболов. В резултат днес Манарола и други четири селца са една пасторална картина на човешко житие, което успява да се запази от забързаното и задъхано ежедневие на големите градове.
В нито едно от селцата няма скъпи хотели, помпозни натруфени ресторанти, нито едно от съвременните божества като McDonald's, Starbucks, KFC без които не започва или завършва денят на повечето хора на планетата. Има местни аромати, пропили дъха на билки и подправки характерни за региона на Средиземноморието. Толкова вкусно и питателно се нахранихме в едно малко крайбрежно ресторантче във Вернаца - на местен диалект Верназа, следващото селце, което посетихме :
На кой изобщо му правеше впечатление, че над главите ни се вееше пране в цветове, които съперничеха на цветовете на къщите. Това си беше част от местния колорит. Обитателите на селцето сякаш казваха "Това сме ние. Няма да променим живота си заради вас. Той ще си върви така, както е било винаги и както ще бъде и занапред" Невероятно вкусното ядене в тратория " Капитанът". Траторията е вид италиянско заведение, което не е официално като ресторант. Като обстановка се доближава до домашната, което тук си е част от бита, а не търсене на нарочен ефект. Тематично като за мястото и за кулинарните особености на района. Италианците разполагат местата в заведенията си така, сякаш клиентите им са зрители, а улицата е сцена. Нашата маса беше в близост до две лодки, които бяха оставени насред площадчето. На тях се бяха облегнали или седнали няколко мъже и се бяха отдали на това, което им е като национален спорт - седенето и разговорите на висок глас. Коментирахме с моята половинка селцето и скоро в разговора ни съвсем естествено се намесиха и двама мъже от компанията около лодките. Така започнахме да си говорим като близки сякаш се познавахме от години. Признавам че на това кулинарно място не попаднахме случайно. Когато разглеждах справочниците за Вернаца, попаднах на мнения на хора посетили това място. Смело заявявам, че нито един от суперлативите за храната и качеството на обслужване не беше преувеличен. Беше фантастично да обядваме тук и смело го препоръчвам на всички тези щастливци, които ще да посетят Вернаца в бъдеще.
Вернаца е единственото от петте селища, което има свое истинско пристанище. Жителите на селцето са били много добри моряци. В миналото Република Генуа е предоставила средства на това място да бъде изградена корабостроителница /към днешно време тя не съществува/ и това е дало добри позиции за развитие на поминъка на местното население в рамките на Републиката. Замогването на селцето е позволило на местните да изградят и прекрасна енорийска църква, която се намира на едно малко възвишение близо до брега на морето. Явно само манаролезите са можели да си общуват с Абсолюта и по друг начин освен влизайки в храма. Или просто едното не е пречило на другото.
Импровизациите или по скоро вариациите на цветовете в къщите и други сгради продължава да се лее и тук. Мозайки от цветове, които сякаш подражаваха на живописта и резултата беше умело преливане от цвят в цвят. Цялото селце беше като една огромна картина изработена последователно и поддържана от всяко едно следващо поколение.
Времето беше топло и някои не пропускаха да се разходят или спортуват в морето с малки лодки или канута, или просто да се припичат на слънце върху скалите около пристанището.
Склоновете надвиснали над къщите и морето и тук бяха насадени с лози. От тях се добиваше грозде, преработката на което беше вино, което местните предлагаха в ресторантчетата около кея. Когато прочетете в менюто "вино ди каза", това означава, че пиете точно такова вино. Не беше претенциозно като "шакетра", но беше хубаво и ароматно.
За разлика от Портофино, което се нарежда до най-скъпите места за почивка , петте цветни селца не гонят рекордите на една от перлите на Лигурия, където май само няма такса за разходка из селището.
Цените са умерени и по джоба на средностатистическия турист. Малките бутикови дрогерии и магазинчета предлагат да си закупите специалитети , вино, сладкиши и ръчно правени изделия от местните. Аз си купих едно красиво украшение от естествен седеф и то предизвиква възхищение и въпроси винаги, когато си го сложа като аксесоар към някоя дреха.
Още снимки от интериора на Вернаца: местните обичат да украсяват умело и интересно малките пространства около къщите си придавайки им характерност , която показва техния характер или професия.
Драги приятели и читатели, оставям отворен финал на този пътепис. Нека всеки го завърши според фантазията си, или още по-добре да намери време и възможност да посети тези приказни мъниста-петте селца от Чинкуе Терре. Моето лично мнение е, че те успешно съперничат на туристическите топ дестинации в Италия. Защо - надявам се да имате възможност да го разберете сами, което искрено ви пожелавам. От мен само това, ако светът е една творческа лаборатория и човеците в него творят по различен начин битието си, то италианците са успели да постигнат пълния творчески потенциал запазвайки съвършенството на човека и природата в едно и простотата на битието, както е било в нашия първи дом. Всичко това днес сякаш преповторено в Чинкуе Терре.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Още снимки от интериора на Вернаца: местните обичат да украсяват умело и интересно малките пространства около къщите си придавайки им характерност , която показва техния характер или професия.
Драги приятели и читатели, оставям отворен финал на този пътепис. Нека всеки го завърши според фантазията си, или още по-добре да намери време и възможност да посети тези приказни мъниста-петте селца от Чинкуе Терре. Моето лично мнение е, че те успешно съперничат на туристическите топ дестинации в Италия. Защо - надявам се да имате възможност да го разберете сами, което искрено ви пожелавам. От мен само това, ако светът е една творческа лаборатория и човеците в него творят по различен начин битието си, то италианците са успели да постигнат пълния творчески потенциал запазвайки съвършенството на човека и природата в едно и простотата на битието, както е било в нашия първи дом. Всичко това днес сякаш преповторено в Чинкуе Терре.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар