"Най-красивото кътче от Лигурия", "Земен рай между небето и морето", "Бисерът на Италианската Ривиера", това са само малка част от суперлативите с които описват Портофино, едно малко рибарско селце в област Генуа, построено още от древните римляни и наречено от тях Portus Delphini - "Пристанището на делфина", според историка Плиний Стари. Изглеждаше невероятно, но толкова пъти бях посещавала Италия и не бях обръщала внимание на малките романтични селца, които като в пъстра броеница бяха обхванали крайбрежието на страната. Днес съм доволна от факта, че познавам почти цяла Италия и малко засрамена, защото не бях обърнала внимание на тихите и романтични кътчета за отмора в нея. За Чинкуе Терре и Портофино ми каза моя добра приятелка, която има романтична връзка в Италия. "Повярвай ми скъпа, това е най-подходящия декор за една любов" - така ми каза тя в един наш телефонен разговор и аз реших, че е време да видя и другата част от Италия. С моята половинка, който винаги охотно ме следва в приключението наречено живот и споделя с неприкрит ентусиазъм и желание страстта ми към пътешествия, решихме, че този път ще организираме пътуването си до Италия по друг начин. Почивка. Разбира се в тъй рекламираното и хвалено Портофино. И до ден днешен съм убедена, че щяхме да загубим много, ако не бяхме решили да посетим това наистина райско кътче от Италия. Портофино беше събрало на едно място онези съставки, които аз считах за върха на една истинска почивка: романтика, спокойствие, удоволствие, слънце, море и разбира се Любов. Когато преживяваш всичко това с човек, който е на твоята вълна разбиране се получава пълния бульон на щастието от който можеш да пиеш и никога да не се наситиш. Обединихме всичко това с географията и ето ни в Портофино. Полета ни до Генуа беше с прикачване в Рим и пристигнахме доста късно в града. Последния ферибот за Портофино тръгваше от Санта Маргерита ди Лигуире и беше няколко часа по-рано. Решихме, че не губим нищо от това и бяхме планували да останем и пренощуваме в Генуа. Тъй като градът също беше част от нашата програма не губехме нищо от възможността да го разгледаме. Както винаги бяхме ангажирали шатъл от летището до хотела в който бяхме избрали за да отседнем и доста бързо стигнахме до него. Настанихме се, взехме по един освежителен душ, нарамихме фотоапаратите и тръгнахме да разгледаме нещата, които бяхме набелязали . Честно казано не останах очарована от града, но за него ще разкажа в друг пътепис. Прибрахме се уморени, но имахме сили разбира се да вечеряме в ресторанта към хотела, който имаше една звезда Мишлен. Както винаги в такива случаи останахме доволни от прекрасната храна и вино. Мишлен си е Мишлен навсякъде и винаги. Главното свещенодействащо лице е готвача и умението му да придаде неповторима индивидуалност на всяко ястие. Доволни от изминалия ден се прибрахме за да почиваме. На сутринта предстоеше да ни се случи приказката Портофино. Бяхме ангажирали апартамент в частна вила на един от хълмовете от които се виждаше приказна панорама. Тя щеше да ни буди и приспива следващите 10 дни.
Ще ви споделя само едно нещо относно цените в Портофино. Пригответе се за доста солидни разходи. Селцето е едно от най-скъпите места за почивка на Италианската Ривиера. Приличието изисква да не се коментират в детайли цените, но за да добиете представа ще ви кажа, че тук си дават среща за почивка и морски приключения едни от най-богатите хора в света. Някои отсядат в хотелите и вилите, други предпочитат да почиват на своите яхти. Обитателите на подвижните "хотели", на които не им липсват никакви удобства, можете да срещнете привечер седнали в крайбрежните малки ресторантчета на чаша вино и морски деликатеси. Световните модни марки имат свои бутици тук и съвсем не се учудвайте, ако видите някоя местна жителка, която продава свои ръчни изделия от лен и дантела до магазин на Версаче. Продавачките споделят, че не смогват да изпълняват поръчките на клиентите. Богатите клиенти не си дават усилие да обикалят из бутиците на Париж и Милано през лятото. Поръчките са онлайн и доставката е на място. В случая в Портофино. През деня селището е доста оживено, дори шумно и пренаселено. Фериботите докарват през час тълпи от туристи, които пристигат тук за да разгледат селцето.
По това време е излишно да търсиш места в ресторанчетата, освен, ако не си направил резервация предварително. Всичко се задъхва под огромния наплив от хора, който се изсипва всеки ден. Явно и други наваксват пропуснатото да опознаят това чудно кътче от крайбрежието. В Портофино има много какво да се види. Националния парк Портофино е с полегати хълмове
обрасли с морски бор, както с билки, хвойна, тамянки и безброй много видове красиви диви цветя, които ухаят прелестно. От парка нагоре може да се стигне по пътека до манастира „Свети
Фруктуоз”, който е строен през ХІ в. Днес е много добре реставриран.
Част от интериора на храма
Фрагменти от вратите на храма:
Св. Георги убива змея.
Най-прочутото братоубийство в света - Каин и Авел
Гробищният парк на селището. Това, което впечатлява е огромното уважение към паметта на мъртвите. Мястото на последното човешко земно обиталище е поддържано перфектно и се намира сред пищна зеленина на върха на един скалист хълм стръмно издигащ се над морето.
Парка наоколо и гледката към морето:
Другата забележителност на Портофино е средновековен замък от 15-ти век
Пътят към него е много стръмен, но повярвайте веднъж стигнали до замъка ще останете очаровани от прекрасната панорама, която се открива към склоновете на Портофино, потънали в пищна средиземноморска зеленина, цветя и безкрайната синева на морето и небето, които в далечината сякаш се сливат в едно.
Замъкът е обитаем. Външния му вид е малко разочароващ, но не трябва да забравяме, че поддръжката на такъв вид сгради е много скъпа. Част от замъка е достъпен за разглеждане срещу заплащане, но често казано, освен парка към него, няма кой знае какво да се види. Пък и гледката на проснато пране по пристроените балкони/ толкова типично за страната/ и сателитни чинии на покрива ме отблъсна. Някак си ми се губи очарованието на гледката. Но тук всичко е комерсиално и собствениците не са пропуснали възможността да отдават помещения под наем, които да подпомогнат големите разноски по поддържането му.
Малка, кокетна къщичка в парка на замъка.
И разбира се спиращите дъха гледки към околните хълмове и морето. Оставаш безмълвен пред толкова красота.
Спираме за да се насладим на мига, събрал в себе си толкова красота, слънце, необятна морска шир. Всеки един завой по пътя надолу открива нови и нови красиви гледки. До мен една двойка си говореха на немски език , че май търсенето на най-хубавото и щастливо място на света е приключило за тях тук. Усмихвам се на това откровение и на този възторг, който излъчват и думите и знаците на телата им, нежно сплетени в прегръдка. Не съм се замисляла дали някога съм търсила в личен план най-щастливото място на света. Може би защото не съм нещастна? Може би защото намирам много страни от живота си за щастливи! Може би защото на различни места в света намирам различни аспекти от живота, които да го правят привлекателен. Може би защото изобщо не се замислям да изследвам щастието , а оставям то да ми се случва на различни места по различно време. Философите като изследователи на щастието нека се занимават да го дефинират. Моята житейска философия е да го оставя да ми се случва. Едно е сигурно, аз винаги познавам, когато ми се случва и без да прибягвам до справка в дебелите книги или чиклит романите. Така без да анализираме в детайли щастието се наслаждавахме на мига, на прелестната панорама, на соления дъх на морето, докато край нас минаваха туристи, които се възторгваха предполагам от същото.
Слизаме бавно по склона и се запътваме към крайбрежната алея. Запазили сме си места за обяд и трябва да не изпускаме часа на резервацията си. Това е задължително, особено като се има предвид, че вече трети ферибот с туристи акостира на малкия кей. Много съм писала за кулинарните шедьоври на cucina italiana. Средиземноморието е оказало силно влияние върху нея - риба, морски деликатеси плюс задължителните паста, песто, пица, лазаня, тортелини, босилек, сирена, прошуто, кафе, джелато, превъзходни вина от много висок клас. Обиколила съм много свят, но определено мога да кажа, че като перфектно съчетание на невероятни и изискани аромати, които карат небцето да се наслаждава на всяка хапка, cucina italiana с право държи едно от първите места в света. Малките кокетни ресторантчета бяха "окупирали" цялото място около кея, което беше и най-широкото в цялото селище.
Имахме свое любимо такова местенце и почти през цялото време на престоя ни се хранехме там. За кратко време ставаш приятел с персонала, които след третото посещение вече те поздравяват като свой и усмихнато те посрещат, при това научили вкусовете и предпочитанията ти за храна и вино. Това е много приятно усещане, което те изпълва с чувство на топлота и взаимност. Почти по това време вече знаехме и личната история на половината от тях. Италианците нямат параноичното чувство на швейцарците, че споделят ли нещо за себе си ще станат уязвими. Много от тях не бяха местни, а бяха заети само през туристическия сезон и за тях чувството ,че не са сами а част от нещо като семейство, събрано на едно място от една и съща необходимост ги изпълваше със спокойствие. Имаше и много момичета от Русия, които работеха тук. Явно намираха лесно работа заради езика. Портофино беше много привлекателна дестинация за богати руснаци, които наемаха най-скъпите места за почивка и прекарваха тук цяло лято. Редуваха се цели семейства. Най-напред пристигаха младите с децата, а после към края на лятото, когато ставаше по- спокойно и не толкова шумно и натоварено откъм туристи, пристигаха техните родители. Всички бяха доволни, защото туристическия сезон на практика свършваше чак през месец октомври. Руснаците бяха намерили тук прекрасно място да се забавляват и да харчат парите си, а местните доставчици на скъпи вина се радваха много, понеже беше всеизвестно, че руснаците се хидратираха предимно с алкохол. При това по лични наблюдения страдаха истински и автентично от махмурлук, който оставяха да им мине естествено. Това обаче, което не знам е дали махмурлукът минава по-лесно, когато си на яхта, може би защото ми се е случвало да се возя на яхта, но не и да се напивам безпаметно. Нашите гастрономически добродетели почти припокриваха една сентенция приписвана на Епикур "Източникът на всички удоволствия е доволния стомах" , макар да не бяхме в толкова болезнена степен чревоугодници и любители на разюзданата и лишена от здрав смисъл трапеза. Не пропускахме да опитаме почти всичко от италиянската кухня, но в разумни и естетични количества. Казвам "почти", защото ние бяхме подвластни преди всичко на законите на кошера.
Всеки ден намирахме нови неща, които да разглеждаме, возехме се с лодка и обикаляхме крайбрежието. Харесвам Портофино защото тук няма напудрената атмосфера предназначена специално за туристи. Селцето живее своя живот и неусетно те подчинява на своя ритъм и не позволява да привнесеш нещо от други места. Това се отнася дори и за няколкото луксозни хотела построени тук. Който и да отседне там той е само гост на хотела, но преживява и попива атмосферата на селцето.
Населението се е занимавало дълги години само с риболов, който е бил основния поминък тук. С откриването му от богатите туристи, нещата се променят още миналия век. Днес рибарите не излизат да ловят риба, а за да разхождат туристи. Отдават под наем стаи в къщите си и печелят немалко пари. Много от тях можеш да видиш седнали на първите маси в някое от местните заведения, захапали лули да зяпат туристите и гостите и оживено да ги коментират. В малките кокетни магазинчета от двете страни на площада и по стръмните улички, които водят към върха, може да се закупят множество различни сувенири и картички, които да напомнят за посещението в това приказно селце. Ние пием по едно ристретто и се упътваме към нашето местенце за кратък отдих. Вървим пеша покрай интересната експозиция от различни скулптури , които са разположени тук, без да има основна идея или замисъл в експозицията.
Мисля, че жителите на Портофино са улучили точно в десетката начина по който да поддържат интереса към селището си и да печелят от него. Разковничето е, че не са се поддали на суетата. Къщите им са все така, както преди столетия. Те са пъстри в характерните за този район цветове - охра, розово, бледосинапено, и цветът на ръждата. Селцето кипи от енергия, но никъде я няма цирковата атмосфера на акробати, джуджета, маскирани хора, фанфари, балони и пр, които да се мотаят в краката на туристите. Тук няма безкрайни карнавали, шествия, гръмка музика, които бързо пренасищат сетивата. На обикновените маси в съвсем обикновените и непретенциозни ресторантчета на съседни маси могат да се окажат и милиардери и обикновени рибари. Обстановката е такава, че никой от тях не изглежда не на мястото си. Всички се наслаждават на момента и това е най-важното. Повечето от буйната растителност е оставена сама да се подрежда , избуяла в невероятни цветове и съчетания не само на аромати но и на видове, които сами без човешка намеса се нагаждат според сезоните и своята издържливост.
Тук я няма бясната амбициозност на големите градове да измислят всевъзможни атракции или дори откровени фалшификации и жонглиране с исторически събития или литературни шедьоври за да привличат туристи. Балкона на Жулиета да споменем във Верона е достатъчно.
Възможно ли е една естественост и пасторална идилия да се издигне до статут на гениалност. Мисля че да. Портофино е този пример. Селцето е като бутикова дреха излязла от колекциите на модните брандове - колкото е по-естествено и непретенциозно, толкова е по-скъпо. Когато седяхме вечер край брега на морето или в градината на вилата с чаша вино поемахме тази красота и гениалност. Това за което се сетих след време, когато нашата вълшебна почивка в Портофино приключи е, че аз нито един път за времето на целия ни престой там не си погледнах часовника. Нито един път. Това е другата част от очарованието на малкото селце, кацнало на склоновете над морето-за никъде не бързаш. Отдаваш се изцяло на момента и на случващото се в него. Изпитвали ли сте чувство за безвремие? Аз да. В Портофино. От позицията на изминалото време проумявам колко много нови неща и усещания ми се случиха през онези 10 дни в онова малко селце. Неща, които дори не мога да обясня с думи и може би това е така, защото нюансите на щастието са неуловими и необясними.
Няма коментари:
Публикуване на коментар