На площад " Испания" в Севиля под камените корнизи на основната сграда са поставени барелефи с образите на най-известните и обичани от испанците личности свързани с тяхната история, култура и изкуство. Сред тях се намира и образа на една кралица, която за испанците е символ на обединението на отделните кралства в едно. Исабела I Кастилска, която тук е представена като Исабела Католическа, титла дадена й от папа Александър VI. Исабела става кралица на Кастилия и Леон след смъртта на брат си Енрике IV, а след сключване на династичен брак с Фердинад Арагонски, съпружеската двойка обединила под своя скиптър Кастилия, Арагон и
Сицилия, през 1492 г. след завладяването на Гранада и цяла южна
Испания. Политическото и териториално обединение на Испания, добива завършеност при техния внук Карл V.
По време на управлението на кралица Исабел е завършена и испанската Реконкиста. Тези неща дават повод на испанците да се гордеят с нея и да я определят като един от най-успешните владетели. В нейна прослава има много паметници в различни градове на Испания. Този намиращ се на един от централните площади в Севиля увековечава откриването на Америка от Кристобал Колон, което е доста спорно според много учени и за което съм писала подробно тук :
https://travellingphantom.blogspot.com/2020/05/blog-post_4.html
Паметника увековечава фрегатата на Колумб и от двете й страни са изписани имената на кралица Исабела и съпруга и крал Фердинанд, които са подпомогнали финансово мореплавателя в неговите пътувания.
В Гренада се намира паметник на кралицата Исабела, посветен на една случка от нейния живот. В този град тя дава бижутата си и своята подкрепа на Коломбо за неговите пътувания. На паметника е изобразена кралицата и мореплавателя, който и показва своите планове за откриване на Новия свят.
Аз обаче бих искала да разкажа за онази тъмна страна от управлението на тази кралица, която довела до това папа Александър VI да я нарече Католическа, титла с която тя е изобразена и на каменния барелеф на площад Испания в Севиля.
Когато стане въпрос за Инквизицията, много малко са хората, които знаят, че всъщност Инквизициите са две. Едната е папската, наречена Inquisiciуn Pontifica, контролирана изключително от Доминиканския орден, създаден от Санто Доминго де Гусман по време на Втория Катарски поход с цел да унищожи ереста на катарите в Лангедок. "Възхваляй, Благославяй, Проповядвай " е девиза на ордена, чийто превод на името "Божите кучета" ще направлява дейността на Папската инквизиция. През 1216 година Папа Хонорий III нарежда
на свещениците от ордена да преследват катарите /наричани още албигойци/, чието религиозно учение е обявено от Римокатолическата църква за ерес. До този момент
Инквизиция има частен характер, действа само на определени
места. Тази система обаче се оказва не толкова ефикасна. Ереста се разпространява бързо и на различни места из Европа. Това е и причината след няколко
години следващия папа Григорий IX да придаде на
Инквизицията Генерален характер, разширявайки влиянието и върху по-големи територии. Папата обаче намира за твърде агресивни методите с които божите служители от Доминиканския орден се разправят с еретиците. Поради което той решава да присъедини към тях католическия религиозен орден на францисканците, така наречените братя конвентуалци“, или „сивите монаси“. Създаден от свети Франциск от Азиси, орденът е разделен на три клона – мъжки, основан от свети Франциск, женски, основан от света Клара и светски /терциарии/. Францисканските монаси, чийто девиз са думите "Бедност, Послушание и Целомъдрие" имат за задача да обуздават агресията на доминиканските си религиозни братя.
Причината за създаването на Испанската инквизиция е съвсем различна и има друга структура. В Испания по онова време е нямало религиозно учение, което да е обявено за ерес и което да заплашва устоите на католицизма и единството на вярата . Имало е обаче сефарадски евреи, принудени насилствено с едикт на кралица Исабела, да приемат католицизма. Тези, които отказвали трябвало да напуснат пределите на страна изоставяйки имуществото си. Интересно е откъде тръгва конфликта. В началото на тази история не всичко е било така. Докато ескпулсиранията и преследванията на евреите из Европа нямат край, в Испания евреи и християни живеят в разбирателство. При управлението на Хайме I Арагонски главата на доминиканците Раймондо де Пеняфорт , който е дори изповедник на папа Григорий IX, кара своите подопечни монаси да учат иврит за да могат да спорят по теологични въпроси с равините. Алфонсо X, крал на Кастилия, чийто доверен финансов управител е евреина Йосиф ибн Цадок, приема и разговаря с хора от всякакви религии. На някои места кастилските съдилища глобяват заради непочтително отношение към евреите. Много от евреите прогонени от Европа и по специално от Франция, намират добър прием в Испания и изненадани откриват тук дори талмудически школи. Идва обаче краят на XIII век и нещата се променят. Смъртта на Хуан I Кастилски променя драстично нещата и то не в полза на евреите. Църквата вече е добила увереност и сила след справянето с вярващите в Исляма и прогонването на последните мюсюлмански владетели дава подтик да се разправят и с евреите. Разбира се има и друга много основателна причина. XIV век е период на силна икономическа депресия сред населението на Испания. Това запалва искрата на омразата и завистта към финансово проспериращи евреи, които заемат ключови места в местната власт и са финансови съветници и довереници на кралете. Злощастно съвпадение е и чумата, която отнема хиляди животи в Европа. Някой трябва да стане отдушник за натрупаното напрежение, бедност, глад и болести. "Виновникът" е посочен от Църквата - набедени са евреите. Започват репресии и кървави погроми. Най-жестоки са в Севиля. Много от евреите се принуждават да приемат християнството. Останалите, които не желаят да изменят на иудаизма изоставят имуществото си и побягват към ислямските територии, Фес, Маракеш, Алжир, Тунис, много от тях намират спасение и на териториите на Османската империя. Малко известен е факта,че турския султан Баязид изпраща корабите "Синия лъв", "Победния полумесец" , "Гьоке 1" и " Гьоке 2" до южните пристанища на Испания които да натоварят желаещите да заминат за Османската империя евреи. Някои обаче нямали този шанс. В книгата си "Последния сефарад", турският писател Беязът Акман разказва за холандска карака, която изхвърлила в морето повечето от евреите, които натоварила от Толедо, Севиля и Гренада на които било обещано да ги превози до Амстердам срещу определено заплащане. Преди да хвърли в бурното море по-възрастните от тях, капитанът взел всичко, което носели със себе си. Останалите закарал до Амстердам, където ги продал като роби. Тези, които остават в Испания и приемат християнската вяра са наречени конверсос или нови християни. Техния живот обаче съвсем не бил лек и проблемите им съвсем не се решили с акта на приемането на новата вяра. Те били гледани с ненавист от тези, които запазили вярата си и от старите християни, които се отнасяли пренебрежително към тях, наричайки ги маранос - свине. Църквата започнала да подозира новоприелите вярата в криптоиудаизъм - тайно поддържане на старата вярата. Крипто иудеите външно демонстративно приемали друга вяра за да спасят живота и имуществото си, но вътрешно продължавали да бъдат верни и тайно изповядвали старата си вяра. Борбата срещу крипто-иудеите наречени още худаизанти довело до създаването на Испанската инквизиция. Тя се появила и започнала да действа точно в този момент, когато се налагало да се води борба и саморазправа с новопокръстените християни. Горещ радетел и основен подбудител за създаването на Inquisición española бил архиепископа на Севиля Алфредо де Охеда, приор на доминиканския манастир в Севиля, който искал да се учреди Инквизиция за борба преди всичко с конверсос. За въвеждането на Инквизицията активно ходатайствал и папският нунций в Испания Николас Франко. На 1 ноември 1478 г. римският папа Сикст IV със специална була упълномощил кралската двойка Фердинанд и Изабела да учредят Инквизиция в Кастилия с правото да арестува и съди еретиците, под което се разбирало преди всичко «новите християни», да конфискува тяхната собственост в полза на испанската корона, папския престол и инквизиторите. Първите двама инквизитори за диоцеза Севиля били доминиканците Хуан де Сан Мартин и Мигел де Морильо. В интерес на истината тяхното пристигане и дейност не били подкрепени от местната управа и се наложило кралицата да издаде нарочна заповед с която общинските власти и благородници трябвало да ги подкрепят и съдействат. Тяхното пристигане предизвикало паника сред севилските конверсос, които реагирали по два начина: едни напуснали града, други се опитали да премахнат инквизиторите със сила. Историческите справки говорят за около три хиляди семейства конверсос, които напуснали Севиля и емигрирали в Португалия и Африка, където се върнали към своята вяра.
Тези, които дръзнали да се противопоставят на инквизиторите и решили да организират протести, били издадени по невнимание от дъщерята на един от организаторите. Съзаклятниците незабавно били арестувани, съдени и осъдени на смърт, като така станали едни от първите жертви на испанската Инквизиция. Настанало невиждано гонение и кървава разправа с новите християни. При едно мое пътуване в Малта, видях в двореца на Великия инквизитор специален документ, който описва как трябва да бъдат измъчвани набедените в отклонение или нарушение на вярата. Останах изумена от цинизма на предписаното.
Уредите за мъчение трябвало да поддържат достатъчно дълго живота на осъдения, за да изпита болка. Проливането на кръв при разпитите било категорично забранено поради аналогията с кръвта на Иисус, пожертвал себе си човечеството.
Най-жестокият уред за мъчение бил измислен от Торквемада назначеният от папата инквизитор да ръководи Suprema, тоест Изпълнителният съд на Инквизицията и се наричал ескалера - уред за разпъване на тялото. Ако днес човек разгледа списъка с уредите , които Инквизицията превърнала в чудовищно средство за дълги мъчения, ще разбере, че макар и издъхвайки в адски мъки, осъдените на изгаряне били късметлии издъхвайки за минути. Откриването на еврейски ритуални вещи в домовете на новопокръстените се наказвало жестоко и било повод Инквизицията да обвини тези хора в тайно изповядване на иудаизма и да ги изгаря живи. Синагогите бивали изпотрошени, еврейските ритуални съдове и книги изгаряни. На места вкарвали свине в храмовете на евреите, което било и най-голямата гавра с вярата им.
Роднините на жертвите и някои от късметлиите оживели и отървали се от мъченията се обърнали към папата, за да привлекат вниманието му към жестокостта на инквизиторите. Папа Сикст IV бил разколебан. В писмо от 29 януари 1482 г. той признал, че е действал прибързано, когато се е съгласил с искането на кралете Фердинанд и Изабела; не си е давал сметка за мащаба на правомощията, които е преотстъпил на владетелите. Той си е представял, че ще се възстанови Инквизицията такава, каквато е била в Средновековието, т.е. под властта на епископите. Сикст IV също така обърнал внимание, че инквизиторите злоупотребяват с правата си: не би трябвало да преследват или осъждат човек, оправдан от обикновения съд. И накрая папата разобличил поведението на инквизиторите, които отказвали на осъдените правото да обжалват в съда в Рим. Кралската двойка Исабела и Фердинанд обаче не обърнали никакво внимание на папското писмо и наставления. Кралят дори поискал сам да назначава инквизиторите и категорично отказал осъдените да обжалват в Рим. Напрежението между Испания и Светия престол отново се покачило. В крайна сметка през 1483 г. папата отстъпил пред исканията на кралете; опитал се да спаси честта си като настоял осъдените да могат да обжалват, но не пред съда в Рим, а пред архиепископа на Севиля. Наследилият Светия престол
Инокентий VIII проявил много слаба съпротива срещу решенията на краля и кралицата и ги оставил да се разпореждат и решават сами важни въпроси. Като например предоставил на кралете правото да определят кой да наследи Торквемада начело на Инквизицията, когато това се наложи. Кралица Исабела и нейният съпруг излезли победители в спора с папската институция. Папството си имало достатъчно проблеми и преотстъпило един от основните си прерогативи; от този момент нататък защитата на вярата и борбата срещу ересите в Испания са от компетенциите на съд, получил пълномощията си от папството, но подчинен на гражданската власт, тъй като именно тя назначава неговите магистрати. През този решителен период Торквемада ще придаде на испанския Инквизиторски съд почти окончателната му форма. Придобивайки изключителна власт като Главен инквизитор, той узаконил произволът като основен дух на Инквизицията. Достатъчно е например да се посочи правото, което инквизиторите имали, по свое усмотрение да обявяват подсъдимия за упорит и неразкаян, или пък да го държат в тъмницата до нови доказателства на неговата виновност, за да разберем, колко лесно е било за тези съдии да подвеждат обвиняемите под категорията на еретиците. За могъщ подбудител на инквизиторите към многочислените затваряния и обвинения в каквото и да било, служело желанието им да пълнят касата на трибунала, защото заплатите на тези "служители" на благочестието се давали за сметка на конфискуваните имоти. Това обяснявало и масовото преселение на успелите да се спасят от гонения конверсос. Станало ясно, че дори промяната на вярата нямало да ги спаси от гоненията. Асимилацията им се оказала трудна работа. Все още имало техни близки и роднини, които не били приели християнството. Докато имало евреи в Испания конверсос ще контактуват с тях, няма да могат да се откажат от старите си навици и ще бъдат изкушавани да практикуват тайно иудаизма. Това бил и главния довод, който изложил пред кралицата Главния инквизитор. Ревностна католичка Исабела Кастилска въпреки, че желаела и се стремила към обединението на Испания, не била готова да признае нито правото на различност, нито различието в правата в полза на религиозните малцинства. Кралицата поставила ултиматум. Евреите разполагали с четири месеца за да напуснат Испания. Равин Абарбанел, който някога управлявал като доверено лице финансовите дела на Фердинанд и Изабела и когото те познавали лично, отишъл в Гренада да ги моли за милост към народа на Исраил. Три пъти падал на колене пред кралската двойка. Предлагал 600 000 златни дуката и имуществото на богатите евреи в замяна да останат в земята в която се родили, създали деца и препитание. Обаче нито парите, нито молбите не могли да умилостивят кралския гняв. В един момент користолюбието започнало да побеждава Фердинанд и той вече бил готов да отмени изпълнението на заповедта, но Торквемада съумял да сравни евентуалното взимане на пари срещу оставането на евреите с постъпката на Юда и богоязливите кралица и крал се отказали. Съдбата на евреите била решена. Те били прокудени от Испания без право да вземат със себе си злато и сребро. Картаген, Валенсия, Барселона, Кадис и Гибралтар станали сборните пунктове през които евреите трябвало да напуснат страната. Нещастията им обаче продължавали Европа също не била благосклонна към тях. Посрещали ги тълпи от фанатици, които били готови да ги убиват и ограбват. В Африка убивали мъжете, а жените и момичетата изнасилвали и продавали в робство. Пъкленото дело и замисъл на Торквемада успели. Евреите били прокудени. Тяхното богатство и имоти конфискувани. Синагогите били превърнати в църкви. Инквизицията се справила с евреите. Дошъл редът и на арабите. Една година след смъртта на Торквемада през 1499 г., кардинал Сиснерос, който поел длъжността Генерален инквизитор, започнал кампания за принудително покръстване на маврите в католическата религия. В Гранада им отнели главната джамия и я превърнали в католически храм. Същата съдба последвала и джамията в Севиля.Така евреите в Испания, наречени след изгонването им от там сефарад - названието на Испания на иврит са пример как те самите, хора допринесли изключително много за просперитета на кралството чрез нововъведения и открития в областта на науките, финансите, политиката, надскочили времето си чрез своите познания,да споменем Абрахам Закуто, евреин астроном от Саламанка изобретил първите астрономически таблици, описващи приблизително точните часове на изгрев на планетите и звездите, Леви бен Гиршон ,математик и астроном, който изобретява "махалото на Яков", родът Крескас, които ръководели еврейския картографски център, наречен Национална академия Палма де Майорка, и пр. е достатъчно. Техните успехи, постижения, богатства са достатъчна причината да бъде създадена Испанската инквизиция чиято цел била да се разправи с евреите по всякакъв начин.Така се стигнало до парадокса една институция да бъде създадена от християни за да се бори срещу други християни - визирайки новопокръстените насила евреи. Испанската инквизиция била свидна рожба на кралица Исабела и нейния съпруг крал Фердинад. Едва след смъртта на Фердинанд VII тя била окончателно и завинаги отменена в Испания. Това станало на 15 юли 1834 година, с декрет на регентката Мария - Кристина.
Inquisición española е тъмната и позорна страна от царуването на кралица Изабела Кастилска с основание получила титлата Католическа. Ватикана от дълги години прави опити да канонизира кралицата като светица. Явно здравият разум за сега надделява.Исабела Кастилска умира през 1504 година и е погребана в кралската капела в Гранада. Капелата се намира встрани от катедралата.Двете сгради са построени върху основите където се е помещавала Главната джамия в Гренада. Когато посетих града отделих време да видя мястото на вечния покой на тази кралица. Входа към параклиса: обикновен и непретенциозен за разлика от другите постройки около него. Точно на това място и точно такъв е искала да бъде построен параклиса лично кралицата още приживе.
Това свое решение кралицата декларира със специална харта издадена в Медина дел Компо. Кралския параклис е изграден в периода 1504 -1517 година и е издържан в готически стил. Параклиса е пример за прехода, който се осъществява от средновековния към модерния свят, като художествен преход от готическия към ренесансовия стил.
Снимането вътре в кралската гробница е забранено, поради което не мога да ви покажа мои авторски снимки от мястото. Първото, което искам да споделя е, че входа от улицата през който влизат туристите за да разгледат параклиса не е главния, а втория вход. Той е отворен през 1526 година по настояване на Градския съвет на Гранада и император Карл V уважава искането. Истинския или така наречен главен вход се намира вътре в катедралата. Вътрешността на параклиса следва модела като този в манастира Сан Хуан де лос Рейос в Толедо. Има четири странични параклиса, които пресъздават формата на латински кръст и кораб с готически оребрен свод. Кралската крипта е отделена с монументална решетка изкована от Бартоломе Ордонез. Тленните останки на кралицата, заедно с тези на съпруга и крал Фердинанд, дъщеря й кралица Хуана Кастилска с прозвище Лудата, и съпруга й Фелипе I Австрийски - Красивия лежат в крипта положени в оловни ковчези обвити от кожа. Без никаква украса, семпли и непретенциозни. Никакъв белег че в тях лежат останките на едни от най-великите владетели на Испания. Само изписани имена. В криптата се намират останките и на инфанта Мигел да Пас, принц на Португалия, внук на католическите царе, починал като дете. На едно ниво над тях се намират разкошни мраморни постаменти върху който са изобразени в цял ръст фигурите на владетелите. Фердинанд е изобразен завит с военната си наметка и държи своя меч, а кралицата е в съвсем обикновена рокля, без украса, за да се подчертае нейната скромност и честност. Възглавниците под главите и под краката им също са като истински – ако не ги пипнете, трудно ще познаете, че са от мрамор, а не от плат. Два малки легнали лъва от камък пазят вечния сън на владетелите. Мраморните фигури са изработени от Доменико Фанчели. Тези на Хуана и Филип са изработени от Бартоломе Ордонез. Гробниците са поставени високо над пода почти до нивото на олтара и това иде да подчертае идеята за близостта на владетелите до Бог. Любопитна подробност е, че сърцето на крал Филип I Кастилски, съпруга на кралица Хуана е погребано в църквата "Дева Мария" в Брюж, Белгия.
Интерес представлява и музея на сакристията в която са изложени някои от вещите на кралете. Като например короната и скиптъра на кралица Исабела, любимите й книги , някои нейни дрехи, нейна чаша, преносим сандък и др. Разбира се голяма ценност представляват картините на Хуан де Фландс, Ханс Мемлинг и Сандро Ботичели - "Агония в градината"
Внукът на кралица Исабела - император Карл V погребал в кралската капела още членове на семейството освен майка си Хуана ла Лока /Лудата/ и баща си Фелипе ел Ермосо /Хубавия/, съпругата си Исабела Португалска, принцеса Мария от Португалия, съпругата на сина му принц Филип. По този начин параклиса всъщност се превръща в Пантеон на кралското семейство. По-късно обаче Фелипе II, син на Карл V пренася кралските останки в новопостроения дворец Ескориал и ги препогребва в криптата на двореца, където днес почиват във вечния си сън всички крале и кралици на Испания.
В параклиса в Гренада остават само останките на двете двойки католически крале Исабела и Фердинад и Хуана и Филип и тези на малкия инфант.Така този кралски параклис е създаден с идеята да поддържа жив спомена за управлението на кралската двойка, която испанците считат за една от най-значимите управлявали Испания. Това, което аз видях е че земната слава, колкото и голяма да е един ден приключва. В Библията е написано "По делата им ще ги познаете". Когато излязох от параклиса си зададох въпроса: по кои дела ще познае Бог кралицата създала една от най-ужасяващите средновековни институции за кървава разправа с инакомислещите и хората изповядващи други религии. Дали титлата Католическа, дадена й от един папа е повод за гордост или позор предвид това, което е причинила на хиляди хора за да я заслужи. Финала оставям отворен и всеки може не да съди, а да направи изводите сам за себе си според своята съвест.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
По време на управлението на кралица Исабел е завършена и испанската Реконкиста. Тези неща дават повод на испанците да се гордеят с нея и да я определят като един от най-успешните владетели. В нейна прослава има много паметници в различни градове на Испания. Този намиращ се на един от централните площади в Севиля увековечава откриването на Америка от Кристобал Колон, което е доста спорно според много учени и за което съм писала подробно тук :
https://travellingphantom.blogspot.com/2020/05/blog-post_4.html
Паметника увековечава фрегатата на Колумб и от двете й страни са изписани имената на кралица Исабела и съпруга и крал Фердинанд, които са подпомогнали финансово мореплавателя в неговите пътувания.
Причината за създаването на Испанската инквизиция е съвсем различна и има друга структура. В Испания по онова време е нямало религиозно учение, което да е обявено за ерес и което да заплашва устоите на католицизма и единството на вярата . Имало е обаче сефарадски евреи, принудени насилствено с едикт на кралица Исабела, да приемат католицизма. Тези, които отказвали трябвало да напуснат пределите на страна изоставяйки имуществото си. Интересно е откъде тръгва конфликта. В началото на тази история не всичко е било така. Докато ескпулсиранията и преследванията на евреите из Европа нямат край, в Испания евреи и християни живеят в разбирателство. При управлението на Хайме I Арагонски главата на доминиканците Раймондо де Пеняфорт , който е дори изповедник на папа Григорий IX, кара своите подопечни монаси да учат иврит за да могат да спорят по теологични въпроси с равините. Алфонсо X, крал на Кастилия, чийто доверен финансов управител е евреина Йосиф ибн Цадок, приема и разговаря с хора от всякакви религии. На някои места кастилските съдилища глобяват заради непочтително отношение към евреите. Много от евреите прогонени от Европа и по специално от Франция, намират добър прием в Испания и изненадани откриват тук дори талмудически школи. Идва обаче краят на XIII век и нещата се променят. Смъртта на Хуан I Кастилски променя драстично нещата и то не в полза на евреите. Църквата вече е добила увереност и сила след справянето с вярващите в Исляма и прогонването на последните мюсюлмански владетели дава подтик да се разправят и с евреите. Разбира се има и друга много основателна причина. XIV век е период на силна икономическа депресия сред населението на Испания. Това запалва искрата на омразата и завистта към финансово проспериращи евреи, които заемат ключови места в местната власт и са финансови съветници и довереници на кралете. Злощастно съвпадение е и чумата, която отнема хиляди животи в Европа. Някой трябва да стане отдушник за натрупаното напрежение, бедност, глад и болести. "Виновникът" е посочен от Църквата - набедени са евреите. Започват репресии и кървави погроми. Най-жестоки са в Севиля. Много от евреите се принуждават да приемат християнството. Останалите, които не желаят да изменят на иудаизма изоставят имуществото си и побягват към ислямските територии, Фес, Маракеш, Алжир, Тунис, много от тях намират спасение и на териториите на Османската империя. Малко известен е факта,че турския султан Баязид изпраща корабите "Синия лъв", "Победния полумесец" , "Гьоке 1" и " Гьоке 2" до южните пристанища на Испания които да натоварят желаещите да заминат за Османската империя евреи. Някои обаче нямали този шанс. В книгата си "Последния сефарад", турският писател Беязът Акман разказва за холандска карака, която изхвърлила в морето повечето от евреите, които натоварила от Толедо, Севиля и Гренада на които било обещано да ги превози до Амстердам срещу определено заплащане. Преди да хвърли в бурното море по-възрастните от тях, капитанът взел всичко, което носели със себе си. Останалите закарал до Амстердам, където ги продал като роби. Тези, които остават в Испания и приемат християнската вяра са наречени конверсос или нови християни. Техния живот обаче съвсем не бил лек и проблемите им съвсем не се решили с акта на приемането на новата вяра. Те били гледани с ненавист от тези, които запазили вярата си и от старите християни, които се отнасяли пренебрежително към тях, наричайки ги маранос - свине. Църквата започнала да подозира новоприелите вярата в криптоиудаизъм - тайно поддържане на старата вярата. Крипто иудеите външно демонстративно приемали друга вяра за да спасят живота и имуществото си, но вътрешно продължавали да бъдат верни и тайно изповядвали старата си вяра. Борбата срещу крипто-иудеите наречени още худаизанти довело до създаването на Испанската инквизиция. Тя се появила и започнала да действа точно в този момент, когато се налагало да се води борба и саморазправа с новопокръстените християни. Горещ радетел и основен подбудител за създаването на Inquisición española бил архиепископа на Севиля Алфредо де Охеда, приор на доминиканския манастир в Севиля, който искал да се учреди Инквизиция за борба преди всичко с конверсос. За въвеждането на Инквизицията активно ходатайствал и папският нунций в Испания Николас Франко. На 1 ноември 1478 г. римският папа Сикст IV със специална була упълномощил кралската двойка Фердинанд и Изабела да учредят Инквизиция в Кастилия с правото да арестува и съди еретиците, под което се разбирало преди всичко «новите християни», да конфискува тяхната собственост в полза на испанската корона, папския престол и инквизиторите. Първите двама инквизитори за диоцеза Севиля били доминиканците Хуан де Сан Мартин и Мигел де Морильо. В интерес на истината тяхното пристигане и дейност не били подкрепени от местната управа и се наложило кралицата да издаде нарочна заповед с която общинските власти и благородници трябвало да ги подкрепят и съдействат. Тяхното пристигане предизвикало паника сред севилските конверсос, които реагирали по два начина: едни напуснали града, други се опитали да премахнат инквизиторите със сила. Историческите справки говорят за около три хиляди семейства конверсос, които напуснали Севиля и емигрирали в Португалия и Африка, където се върнали към своята вяра.
Тези, които дръзнали да се противопоставят на инквизиторите и решили да организират протести, били издадени по невнимание от дъщерята на един от организаторите. Съзаклятниците незабавно били арестувани, съдени и осъдени на смърт, като така станали едни от първите жертви на испанската Инквизиция. Настанало невиждано гонение и кървава разправа с новите християни. При едно мое пътуване в Малта, видях в двореца на Великия инквизитор специален документ, който описва как трябва да бъдат измъчвани набедените в отклонение или нарушение на вярата. Останах изумена от цинизма на предписаното.
Уредите за мъчение трябвало да поддържат достатъчно дълго живота на осъдения, за да изпита болка. Проливането на кръв при разпитите било категорично забранено поради аналогията с кръвта на Иисус, пожертвал себе си човечеството.
Най-жестокият уред за мъчение бил измислен от Торквемада назначеният от папата инквизитор да ръководи Suprema, тоест Изпълнителният съд на Инквизицията и се наричал ескалера - уред за разпъване на тялото. Ако днес човек разгледа списъка с уредите , които Инквизицията превърнала в чудовищно средство за дълги мъчения, ще разбере, че макар и издъхвайки в адски мъки, осъдените на изгаряне били късметлии издъхвайки за минути. Откриването на еврейски ритуални вещи в домовете на новопокръстените се наказвало жестоко и било повод Инквизицията да обвини тези хора в тайно изповядване на иудаизма и да ги изгаря живи. Синагогите бивали изпотрошени, еврейските ритуални съдове и книги изгаряни. На места вкарвали свине в храмовете на евреите, което било и най-голямата гавра с вярата им.
Роднините на жертвите и някои от късметлиите оживели и отървали се от мъченията се обърнали към папата, за да привлекат вниманието му към жестокостта на инквизиторите. Папа Сикст IV бил разколебан. В писмо от 29 януари 1482 г. той признал, че е действал прибързано, когато се е съгласил с искането на кралете Фердинанд и Изабела; не си е давал сметка за мащаба на правомощията, които е преотстъпил на владетелите. Той си е представял, че ще се възстанови Инквизицията такава, каквато е била в Средновековието, т.е. под властта на епископите. Сикст IV също така обърнал внимание, че инквизиторите злоупотребяват с правата си: не би трябвало да преследват или осъждат човек, оправдан от обикновения съд. И накрая папата разобличил поведението на инквизиторите, които отказвали на осъдените правото да обжалват в съда в Рим. Кралската двойка Исабела и Фердинанд обаче не обърнали никакво внимание на папското писмо и наставления. Кралят дори поискал сам да назначава инквизиторите и категорично отказал осъдените да обжалват в Рим. Напрежението между Испания и Светия престол отново се покачило. В крайна сметка през 1483 г. папата отстъпил пред исканията на кралете; опитал се да спаси честта си като настоял осъдените да могат да обжалват, но не пред съда в Рим, а пред архиепископа на Севиля. Наследилият Светия престол
Инокентий VIII проявил много слаба съпротива срещу решенията на краля и кралицата и ги оставил да се разпореждат и решават сами важни въпроси. Като например предоставил на кралете правото да определят кой да наследи Торквемада начело на Инквизицията, когато това се наложи. Кралица Исабела и нейният съпруг излезли победители в спора с папската институция. Папството си имало достатъчно проблеми и преотстъпило един от основните си прерогативи; от този момент нататък защитата на вярата и борбата срещу ересите в Испания са от компетенциите на съд, получил пълномощията си от папството, но подчинен на гражданската власт, тъй като именно тя назначава неговите магистрати. През този решителен период Торквемада ще придаде на испанския Инквизиторски съд почти окончателната му форма. Придобивайки изключителна власт като Главен инквизитор, той узаконил произволът като основен дух на Инквизицията. Достатъчно е например да се посочи правото, което инквизиторите имали, по свое усмотрение да обявяват подсъдимия за упорит и неразкаян, или пък да го държат в тъмницата до нови доказателства на неговата виновност, за да разберем, колко лесно е било за тези съдии да подвеждат обвиняемите под категорията на еретиците. За могъщ подбудител на инквизиторите към многочислените затваряния и обвинения в каквото и да било, служело желанието им да пълнят касата на трибунала, защото заплатите на тези "служители" на благочестието се давали за сметка на конфискуваните имоти. Това обяснявало и масовото преселение на успелите да се спасят от гонения конверсос. Станало ясно, че дори промяната на вярата нямало да ги спаси от гоненията. Асимилацията им се оказала трудна работа. Все още имало техни близки и роднини, които не били приели християнството. Докато имало евреи в Испания конверсос ще контактуват с тях, няма да могат да се откажат от старите си навици и ще бъдат изкушавани да практикуват тайно иудаизма. Това бил и главния довод, който изложил пред кралицата Главния инквизитор. Ревностна католичка Исабела Кастилска въпреки, че желаела и се стремила към обединението на Испания, не била готова да признае нито правото на различност, нито различието в правата в полза на религиозните малцинства. Кралицата поставила ултиматум. Евреите разполагали с четири месеца за да напуснат Испания. Равин Абарбанел, който някога управлявал като доверено лице финансовите дела на Фердинанд и Изабела и когото те познавали лично, отишъл в Гренада да ги моли за милост към народа на Исраил. Три пъти падал на колене пред кралската двойка. Предлагал 600 000 златни дуката и имуществото на богатите евреи в замяна да останат в земята в която се родили, създали деца и препитание. Обаче нито парите, нито молбите не могли да умилостивят кралския гняв. В един момент користолюбието започнало да побеждава Фердинанд и той вече бил готов да отмени изпълнението на заповедта, но Торквемада съумял да сравни евентуалното взимане на пари срещу оставането на евреите с постъпката на Юда и богоязливите кралица и крал се отказали. Съдбата на евреите била решена. Те били прокудени от Испания без право да вземат със себе си злато и сребро. Картаген, Валенсия, Барселона, Кадис и Гибралтар станали сборните пунктове през които евреите трябвало да напуснат страната. Нещастията им обаче продължавали Европа също не била благосклонна към тях. Посрещали ги тълпи от фанатици, които били готови да ги убиват и ограбват. В Африка убивали мъжете, а жените и момичетата изнасилвали и продавали в робство. Пъкленото дело и замисъл на Торквемада успели. Евреите били прокудени. Тяхното богатство и имоти конфискувани. Синагогите били превърнати в църкви. Инквизицията се справила с евреите. Дошъл редът и на арабите. Една година след смъртта на Торквемада през 1499 г., кардинал Сиснерос, който поел длъжността Генерален инквизитор, започнал кампания за принудително покръстване на маврите в католическата религия. В Гранада им отнели главната джамия и я превърнали в католически храм. Същата съдба последвала и джамията в Севиля.Така евреите в Испания, наречени след изгонването им от там сефарад - названието на Испания на иврит са пример как те самите, хора допринесли изключително много за просперитета на кралството чрез нововъведения и открития в областта на науките, финансите, политиката, надскочили времето си чрез своите познания,да споменем Абрахам Закуто, евреин астроном от Саламанка изобретил първите астрономически таблици, описващи приблизително точните часове на изгрев на планетите и звездите, Леви бен Гиршон ,математик и астроном, който изобретява "махалото на Яков", родът Крескас, които ръководели еврейския картографски център, наречен Национална академия Палма де Майорка, и пр. е достатъчно. Техните успехи, постижения, богатства са достатъчна причината да бъде създадена Испанската инквизиция чиято цел била да се разправи с евреите по всякакъв начин.Така се стигнало до парадокса една институция да бъде създадена от християни за да се бори срещу други християни - визирайки новопокръстените насила евреи. Испанската инквизиция била свидна рожба на кралица Исабела и нейния съпруг крал Фердинад. Едва след смъртта на Фердинанд VII тя била окончателно и завинаги отменена в Испания. Това станало на 15 юли 1834 година, с декрет на регентката Мария - Кристина.
Inquisición española е тъмната и позорна страна от царуването на кралица Изабела Кастилска с основание получила титлата Католическа. Ватикана от дълги години прави опити да канонизира кралицата като светица. Явно здравият разум за сега надделява.Исабела Кастилска умира през 1504 година и е погребана в кралската капела в Гранада. Капелата се намира встрани от катедралата.Двете сгради са построени върху основите където се е помещавала Главната джамия в Гренада. Когато посетих града отделих време да видя мястото на вечния покой на тази кралица. Входа към параклиса: обикновен и непретенциозен за разлика от другите постройки около него. Точно на това място и точно такъв е искала да бъде построен параклиса лично кралицата още приживе.
Снимането вътре в кралската гробница е забранено, поради което не мога да ви покажа мои авторски снимки от мястото. Първото, което искам да споделя е, че входа от улицата през който влизат туристите за да разгледат параклиса не е главния, а втория вход. Той е отворен през 1526 година по настояване на Градския съвет на Гранада и император Карл V уважава искането. Истинския или така наречен главен вход се намира вътре в катедралата. Вътрешността на параклиса следва модела като този в манастира Сан Хуан де лос Рейос в Толедо. Има четири странични параклиса, които пресъздават формата на латински кръст и кораб с готически оребрен свод. Кралската крипта е отделена с монументална решетка изкована от Бартоломе Ордонез. Тленните останки на кралицата, заедно с тези на съпруга и крал Фердинанд, дъщеря й кралица Хуана Кастилска с прозвище Лудата, и съпруга й Фелипе I Австрийски - Красивия лежат в крипта положени в оловни ковчези обвити от кожа. Без никаква украса, семпли и непретенциозни. Никакъв белег че в тях лежат останките на едни от най-великите владетели на Испания. Само изписани имена. В криптата се намират останките и на инфанта Мигел да Пас, принц на Португалия, внук на католическите царе, починал като дете. На едно ниво над тях се намират разкошни мраморни постаменти върху който са изобразени в цял ръст фигурите на владетелите. Фердинанд е изобразен завит с военната си наметка и държи своя меч, а кралицата е в съвсем обикновена рокля, без украса, за да се подчертае нейната скромност и честност. Възглавниците под главите и под краката им също са като истински – ако не ги пипнете, трудно ще познаете, че са от мрамор, а не от плат. Два малки легнали лъва от камък пазят вечния сън на владетелите. Мраморните фигури са изработени от Доменико Фанчели. Тези на Хуана и Филип са изработени от Бартоломе Ордонез. Гробниците са поставени високо над пода почти до нивото на олтара и това иде да подчертае идеята за близостта на владетелите до Бог. Любопитна подробност е, че сърцето на крал Филип I Кастилски, съпруга на кралица Хуана е погребано в църквата "Дева Мария" в Брюж, Белгия.
Интерес представлява и музея на сакристията в която са изложени някои от вещите на кралете. Като например короната и скиптъра на кралица Исабела, любимите й книги , някои нейни дрехи, нейна чаша, преносим сандък и др. Разбира се голяма ценност представляват картините на Хуан де Фландс, Ханс Мемлинг и Сандро Ботичели - "Агония в градината"
Внукът на кралица Исабела - император Карл V погребал в кралската капела още членове на семейството освен майка си Хуана ла Лока /Лудата/ и баща си Фелипе ел Ермосо /Хубавия/, съпругата си Исабела Португалска, принцеса Мария от Португалия, съпругата на сина му принц Филип. По този начин параклиса всъщност се превръща в Пантеон на кралското семейство. По-късно обаче Фелипе II, син на Карл V пренася кралските останки в новопостроения дворец Ескориал и ги препогребва в криптата на двореца, където днес почиват във вечния си сън всички крале и кралици на Испания.
В параклиса в Гренада остават само останките на двете двойки католически крале Исабела и Фердинад и Хуана и Филип и тези на малкия инфант.Така този кралски параклис е създаден с идеята да поддържа жив спомена за управлението на кралската двойка, която испанците считат за една от най-значимите управлявали Испания. Това, което аз видях е че земната слава, колкото и голяма да е един ден приключва. В Библията е написано "По делата им ще ги познаете". Когато излязох от параклиса си зададох въпроса: по кои дела ще познае Бог кралицата създала една от най-ужасяващите средновековни институции за кървава разправа с инакомислещите и хората изповядващи други религии. Дали титлата Католическа, дадена й от един папа е повод за гордост или позор предвид това, което е причинила на хиляди хора за да я заслужи. Финала оставям отворен и всеки може не да съди, а да направи изводите сам за себе си според своята съвест.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
