В известно време от своята история, Севиля е била под владичеството на мюсюлманска берберска династия Ал-Мохади от Мароко. След битката при Лас На́вас де Толо́са , съединените сили на кралствата Кастилия, Арагон, Навара и Португалия, владетелят от династията Мухамад ибн Якуб ан- Насир е победен и това слага край на мароканските доминиони в Ал Андалус. След оттеглянето им в градовете остават много техни постройки и най-вече джамии. Една от тях е била и главната джамия с нейното високо минаре в град Севиля. През 1248 година, когато испанците възвръщат владението над земите си,
джамията е преустроена в катедрала. В периода 1434-1517 година е
построена сегашната готическа катедрала. „Санта Мария де ла Седе“. Минарето е преустроено в
кула-камбанария, известна като кулата Хиралда.
Катедралата заема площ от 23 500 квадратни метра, което я прави най-голямата готическа катедрала в света, а кулата Хиралда е с височина 96 метра. Със сигурност тази катедрала прави вярващите католици щастливи и суетни. Местните първенци, които спонсорирали строежа записали в исканията си „да се построи толкова хубава църква, че да остане ненадмината завинаги". Строителите надминават себе си и когато е завършена катедралата „Санта Мария де ла Седе“ измества „Света София“ от първото място като най-голям християнски храм - титла, която църквата в Истанбул държи почти 1000 години. Едно тъжно династично събитие възпрепятства тържественото откриване на катедралата. Няколко дни по рано умира крал Филип I Кастилски, известен още като Филип Хубави. Кралят успява да се спаси от съвместен живот с лудата си съпруга, която с болната си ревност правила живота му черен. Приживе обаче добре се справя не само с ролята на управител но и на успешен осеменител. Неговата потентност дава живот на шест деца, които стават крале и кралици. Филип Кастилски е погребан в Гренада, а севилската катедрала става последен дом на други трима крале погребани в нея - Педро I Жестокия, Фернандо III и синът му Алфонсо Х Мъдрия.
Фасадата на великолепния храм е в стил френска готика, като най-атрактивни и внушителни са двата източни портала. Богатото скулптурно оформяне на тимпаните със сцени от поклонението на влъхвите и влизането на Христос в Ерусалим е върховно постижение на севилските ваятели от XV век. Катедралата е обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Фасадата на сградата е в стил френска готика и е изпъстрена с множество библейски сцени.
Катедралата има 15 врати през които може да се влезе.
Посещението ни в Севиля съвпадна с католическия Великден и площада около катедралата и самата тя бяха препълнени с народ. Въпреки всичко изчакахме търпеливо реда си за да влезем. Определено си заслужаваше. Централната част на катедралата е заета от огромен олтар целият от злато. Изработката му е поверена на фламандеца Пиер Данкарт, който го изработвал в продължение на няколко десетилетия. 30 метра височина и 20 метра широчина превръщат този олтар в най-големия на света. За изработването му са използвани 2,5 тона злато, което е донесено от Перу и Мексико. 32 релефни панела представят сцени от Стария Завет и случки от живота на католически светци. Днес олтара е ограден с решетка, която затруднява да бъде сниман отблизо в цялата му красота и блясък.
photo by Romeo Ninov
Голяма ценност представлява и сребърния олтар. Създаден е през 17 век като прослава на Светото тайнство. Огромното слънце изработено от скъпоценен метал е заобиколено от фигурите на светците свети Изидор и свети Леандър. Отпред се намира статуя на Мадоната с младенеца. По време на френското нашествие, този олтар е бил разглобен на части и пренесен в Кадис за да не бъде откраднат. При пренасянето му части от него са унищожени, но когато по-късно отново е върнат в катедралата отново са били направени .
Няколко параклиса, сред които и Кралския, великолепния орган, цветни витражи, наситени багри, богати декорации това представлява декора на тази пищна катедрала.
В кралския параклис в катедралата лежат останките на крал Фернандо III Кастилски, канонизиран от папа Клементе X през 1671година. Свети Фернандо е забележителна фигура в историята на Испания. Той е пряко свързан с реконкиста - възвръщане на собствената територия от страна на християните, управлявана от различни мюсюлмански династии до този момент на Иберийският полуостров.
След като отвоюва Кордоба, неговото внимание и усилие се насочва към освобождаване на Севиля. Подлага града на дълга обсада, като прекъсва всякакви връзки към нея. На 23 ноември 1248 г. градът се предава. Ключовете на градът са предадени на Фернандо III от местният саид - губернатор Аксатаф, който е принуден заедно с всички мюсюлмани да го напуснат. Патрон на военните инженери всяка година му се отдава чест, като се отваря саркофага и се извършва поклонение пред тленните му останки.
Катедралата е и своеобразна картинна галерия. Тук се намират много от най-големите произведения на изкуството. Картини на Мурильо, Диего Веласкес, Гоя са друг акцент от украсата на катедралата. Разбира се всички те са с религиозен акцент.
Безспорно една от най-големите забележителности, намиращи се в катедралата, е гробницата на мореплавателя Христофор Колумб, или както го наричат испанците Кристобал Колон. Внушителният саркофаг е положен върху раменете на статуи изобразяващи четиримата крале на Навара, Леон, Кастилия и Арагон.
Кои са истинските и къде се намират останките на мореплавателя и до ден днешен е въпрос на спор между Испания и Доминиканската република. Доминикана не признаваше автентичността на останките намиращи се в катедралата в Севиля, но не дава разрешение да се направи ДНК тест и на тези, които тя съхранява. ДНК тест е напълно възможен, защото има запазени останки на синовете му, единият от които също има гробница в катедралата „Санта Мария де ла Седе“.
Колумб умира през 1506 година и неговото желание е да бъде погребан в Америка. По стечение на обстоятелствата обаче той е погребан в испанския град Валядолид. От там нататък мъртвия Колумб започва още едно дълго пътешествие, този път не на кораб, а в кутия в която се съхраняват неговите кости. Горещото време не позволявало останките да бъдат съхранени в цялост. Трупът е бил сварен, костите отделени от месото и положени в кутия. През 1537 година останките му са изпратени в Санто Доминго. Испанците нареждат те да бъдат взети и отнесени в Испания. През 1877 година работници, извършващи ремонт в катедралата на града, намират кутия с кости на която е написано името на Коломбо. Те са погребани във Фара на Колумб в Санто Доминго, Доминиканската република. Учените от тази страна упорито твърдят, че испанците са взели и занесли в Испания други останки, които погребали в катедралата на Севиля. С помощта на съвременни методи, костите в катедралата на Севиля са изследвани и сравнени с ДНК материала на Фернандо, един от синовете на мореплавателя. Заключението на учените е, че в катедралата наистина почиват останките на Колумб. Относно тези в Санто Доминго, предположението е, че останките са били разделени на две и едната част е останала в Доминикана. Постигнали съгласие по този тъй важен въпрос, сега учените историци си поставиха за решаване нова загадка - къде точно е роден Коломбо. Това несъмнено ще доведе до още разгорещени спорове и дебати. В края на краищата на историците, това им е работата.
Испанците се гордеят с Коломбо. Учебниците по история, география, атласите и справочниците твърдят, че Христофор Колумб е открил Америка. По-наблюдателните изследвания на неговите записки обаче показват следното :
Първо пътуване - 12 октомври 1492 година . Открива островите Сан Салвадор, наречен от туземците Гуанахани, следва Санта Мария де ла Консепсион /днес това е остров Ръм Кай, Бахамски острови/ Фердинанда /днес Лонг Айлънд, Бахамски острови/ Изабела /днес Извит остров, Бахамски острови/, Хуана /Куба/ и Хисапиола /Хаити и Санто Доминго/
Второ пътуване - 3 ноември 1493 година - Доминикана, Карибите, след това Мари-Галант, Гваделупа, Монсерат, Антигуа, Вирджинските острови, Сан Хуан Батиста/ Пуерто Рико/, Сантяго /Ямайка/
Трето пътуване - 6 юли 1498 година - Тринидад, Тобаго, Гренада и Маргарита - близо до Венецуела
Четвърто пътуване 3 януари 1503 година - силна буря изтласква кораба към устието на река Верагуа, Хондурас. Коломбо остава там принуден от обстоятелствата и организира колония за извличане на злато. Находището е изключително богато. Това е единствената територия на американския континент, на която Коломбо стъпва. Пътешествията му свършват до тук. След време се връща в Испания. Както може да се направи извод от дневниците на корабите и неговите собствени записки Колумб е открил острови в Антилите и Карибите, но те не са Америка. Той вижда континента един единствен път, когато видял река Ориноко и огромните количества прясна вода, които се вливали в океана. Коломбо обаче решил, че това е някой пореден остров и единственото което направил е да му даде името Исла Санта, без да слиза на сушата.
Този, който открил Америка, бил един млад навигатор - Америго Веспучи и точно на негово име е наречен континента. Ирония на съдбата, младия мореплавател кръстосвал моретата в желание да срещне Коломбо, а открил нов континент. Германският картограф Мартин Валдзеемюлер в „Увод в космографията“ нарича на негово име новооткрития континент. Америго Веспучи умира тихо и незабележимо на 22 февруари 1512 година в Севиля, градът в който по-късно пренасят останките на Колумб. Така за последен път се пресичат пътищата на двама души, единият от които открива Новия Свят, предполагайки, че стига до Индия, а вторият – пряко или косвено обявява на света, че е открит нов, неизвестен дотогава континент. Някои учени ще подложат на съмнение факта, че Веспучи е открил нов континент поради факта, че през 1755 г. в Лисабон, Португалия, където са се съхранявали всички документи за неговите пътувания, избухва голям пожар, който помита всичко след себе си. Неоспорим факт е обаче, че днес континента носи името Америка на името на откривателя Америго Веспучи.
Какво става със славата на Коломбо? Няма съмнение, че е донесъл несметни богатства на своите закрилници - кралят и кралицата на Кастилия. Дори се смята, че огромния кръст, който е в катедралата на града е изработен със злато донесено от Коломбо. Испанската църква е смятала мореплавателя за човек занесъл благовестието на езичниците и имащ съществени заслуги за покръстването им в католическата вяра. Затова като особени заслуги му е отредено място за вечен покой в катедралата на Севиля. Каменния саркофаг е покрит със флага на католическата монархия.
В действителност Колумб малко се е интересувал от това да изследва нови земи. Като основание да спонсорират експедициите му той изтъквал пред кралете несметните богатства за които се носела мълвата. Той е бил почитател на Марко Поло и историите му за чудни и невероятни богатства из непознати дотогава земи. Авантюрист, който преодолявал трудности с екипажа на корабите, бунтовете им, както и тези в колониите, повреда и загуба на кораби, променливото настроение и капризи на владетелите, омраза на съперници, той е бил и жесток колонизатор. Изпратил около 500 души от племето таино да бъдат продадени като роби в Мадрид. Управлявал жестоко и сурово своята провинция Испаньола. От гледна точка на нашето време, Коломбо е жесток завоевател, донесъл беди, глад, болести и насилствено приемане на християнството на жителите, които заварил в новооткритите земи. Поради тази причина днес паметника му в Лос Анджелис е премахнат. Мотивите на Градския съвет: делото на мореплавателя от Генуа се свързва също и с робство и брутално подчинение. Затова е нелепо той да бъде почитан с паметник. Над 100 души, вкл. потомци на коренното население, отишли на място, за да приветстват акцията по демонтажа на статуята. Боливийският президент Ево Моралес написа в Туитър, че приветства решението на градската управа на Лос Анджелис, добавяйки, че "тъй нареченото откриване на Америка всъщност е чиста проба геноцид и експлоатация на естествените ресурси". Разбира се, както и трябва да се очаква, Испания реагирала гневно на това решение и на изказването на президента на Боливия. За Испания Кристобал Колон е национален герой. В негова защита епископа на Валядолид нарича делото му "взаимно опознаване" и "среща на културите". Испанската кралица Исабела Кастилска била водена изключително от благородни мотиви, изпращайки Колумб на тези пътувания.
Тази защита има и друго по-дълбоко значение, от десетилетия испанското лоби във Ватикана се опитва да прокара канонизирането на Исабела с прозвището "Католическа", което й е дадено от папа Александър VI. И възлагането на геноцид в нейната автобиография никак не би ѝ се отразило добре в този смисъл.
В катедралата се намира и прочутата Колумбова библиотека, основана от сина на Христофор Колумб - Фернандо. Тук се пазят над три милиона ценни ръкописи, между които и писмата на самия мореплавател. Библиотеката не е достъпна за разглеждане. Фердинад Коломбос е погребан в катедралата „Санта Мария де ла Седе“ до своя баща Кристобал Колон. На снимката виждате неговата надгробна плоча.
Независимо от това дали откриването на Америка от Христофор Колумб е факт или мит, той има свое място в историята на Испания и получава затова величествен погребален комплекс в най-голямата католическа катедрала в Европа.
Ако ви се случи да попаднете в Севиля по време на някой от многобройните католически празници ви очакват незабравими преживявания. Религиозни процесии, тържествени меси в храмовете, улици пълни с празнично облечен народ. Някои дами слагат като акцент върху главите си традиционната мантилия изработена от дантела и ръчно бродирана коприна. Придават необикновено очарование, стил и чаровност на жените. Попаднахме в Севиля по време на празнуването на католическия Великден и на място се убедих ,че е така. Заснех една дама с позволение на нейния съпруг, който беше доволен да чуе нашите комплименти към нея.
Тежката , студена и величествена каменна катедрала
„Санта Мария де ла Седе“ отнема повече от половин ден време да бъде разгледана в подробности. Хората, които са дали пари тя да бъде изградена са получили това, което са искали. Тя е най-голямата и богато украсена катедрала в Европа. Един огромен каменен сталактит кацнал в центъра на Севиля и безкраен човешки поток, който се тълпи да влезе в нея за да засвидетелства вярата си в Бог. Огромната разкошна катедрала претъпкана със злато идва в противоречие с бедността, скромността и отричането от земните богатства, които проповядвал Месията. В Библията е писано, че да се обърнеш към Бог ти стига да се вгледаш и помолиш в сърцето си и това според мен е най-ценния храм, от който всеки един човек, може да призове за помощ , милост и прошка Абсолюта. Затова моя спомен от Севиля ще бъде дамата с мантилията, застанала тихо, смирено и скромно до каменния зид и навела свенливо очи към земята докато я снимахме.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
В тази публикация освен мои авторски снимки има и авторски снимки предоставени ми за публикуване от Ромео Нинов, моята половинка в приключението наречено живот с когото заедно направихме това пътешествие.
Катедралата заема площ от 23 500 квадратни метра, което я прави най-голямата готическа катедрала в света, а кулата Хиралда е с височина 96 метра. Със сигурност тази катедрала прави вярващите католици щастливи и суетни. Местните първенци, които спонсорирали строежа записали в исканията си „да се построи толкова хубава църква, че да остане ненадмината завинаги". Строителите надминават себе си и когато е завършена катедралата „Санта Мария де ла Седе“ измества „Света София“ от първото място като най-голям християнски храм - титла, която църквата в Истанбул държи почти 1000 години. Едно тъжно династично събитие възпрепятства тържественото откриване на катедралата. Няколко дни по рано умира крал Филип I Кастилски, известен още като Филип Хубави. Кралят успява да се спаси от съвместен живот с лудата си съпруга, която с болната си ревност правила живота му черен. Приживе обаче добре се справя не само с ролята на управител но и на успешен осеменител. Неговата потентност дава живот на шест деца, които стават крале и кралици. Филип Кастилски е погребан в Гренада, а севилската катедрала става последен дом на други трима крале погребани в нея - Педро I Жестокия, Фернандо III и синът му Алфонсо Х Мъдрия.
Фасадата на великолепния храм е в стил френска готика, като най-атрактивни и внушителни са двата източни портала. Богатото скулптурно оформяне на тимпаните със сцени от поклонението на влъхвите и влизането на Христос в Ерусалим е върховно постижение на севилските ваятели от XV век. Катедралата е обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Фасадата на сградата е в стил френска готика и е изпъстрена с множество библейски сцени.
Катедралата има 15 врати през които може да се влезе.
Посещението ни в Севиля съвпадна с католическия Великден и площада около катедралата и самата тя бяха препълнени с народ. Въпреки всичко изчакахме търпеливо реда си за да влезем. Определено си заслужаваше. Централната част на катедралата е заета от огромен олтар целият от злато. Изработката му е поверена на фламандеца Пиер Данкарт, който го изработвал в продължение на няколко десетилетия. 30 метра височина и 20 метра широчина превръщат този олтар в най-големия на света. За изработването му са използвани 2,5 тона злато, което е донесено от Перу и Мексико. 32 релефни панела представят сцени от Стария Завет и случки от живота на католически светци. Днес олтара е ограден с решетка, която затруднява да бъде сниман отблизо в цялата му красота и блясък.
Голяма ценност представлява и сребърния олтар. Създаден е през 17 век като прослава на Светото тайнство. Огромното слънце изработено от скъпоценен метал е заобиколено от фигурите на светците свети Изидор и свети Леандър. Отпред се намира статуя на Мадоната с младенеца. По време на френското нашествие, този олтар е бил разглобен на части и пренесен в Кадис за да не бъде откраднат. При пренасянето му части от него са унищожени, но когато по-късно отново е върнат в катедралата отново са били направени .
Няколко параклиса, сред които и Кралския, великолепния орган, цветни витражи, наситени багри, богати декорации това представлява декора на тази пищна катедрала.
В кралския параклис в катедралата лежат останките на крал Фернандо III Кастилски, канонизиран от папа Клементе X през 1671година. Свети Фернандо е забележителна фигура в историята на Испания. Той е пряко свързан с реконкиста - възвръщане на собствената територия от страна на християните, управлявана от различни мюсюлмански династии до този момент на Иберийският полуостров.
След като отвоюва Кордоба, неговото внимание и усилие се насочва към освобождаване на Севиля. Подлага града на дълга обсада, като прекъсва всякакви връзки към нея. На 23 ноември 1248 г. градът се предава. Ключовете на градът са предадени на Фернандо III от местният саид - губернатор Аксатаф, който е принуден заедно с всички мюсюлмани да го напуснат. Патрон на военните инженери всяка година му се отдава чест, като се отваря саркофага и се извършва поклонение пред тленните му останки.
Катедралата е и своеобразна картинна галерия. Тук се намират много от най-големите произведения на изкуството. Картини на Мурильо, Диего Веласкес, Гоя са друг акцент от украсата на катедралата. Разбира се всички те са с религиозен акцент.
Безспорно една от най-големите забележителности, намиращи се в катедралата, е гробницата на мореплавателя Христофор Колумб, или както го наричат испанците Кристобал Колон. Внушителният саркофаг е положен върху раменете на статуи изобразяващи четиримата крале на Навара, Леон, Кастилия и Арагон.
Кои са истинските и къде се намират останките на мореплавателя и до ден днешен е въпрос на спор между Испания и Доминиканската република. Доминикана не признаваше автентичността на останките намиращи се в катедралата в Севиля, но не дава разрешение да се направи ДНК тест и на тези, които тя съхранява. ДНК тест е напълно възможен, защото има запазени останки на синовете му, единият от които също има гробница в катедралата „Санта Мария де ла Седе“.
Колумб умира през 1506 година и неговото желание е да бъде погребан в Америка. По стечение на обстоятелствата обаче той е погребан в испанския град Валядолид. От там нататък мъртвия Колумб започва още едно дълго пътешествие, този път не на кораб, а в кутия в която се съхраняват неговите кости. Горещото време не позволявало останките да бъдат съхранени в цялост. Трупът е бил сварен, костите отделени от месото и положени в кутия. През 1537 година останките му са изпратени в Санто Доминго. Испанците нареждат те да бъдат взети и отнесени в Испания. През 1877 година работници, извършващи ремонт в катедралата на града, намират кутия с кости на която е написано името на Коломбо. Те са погребани във Фара на Колумб в Санто Доминго, Доминиканската република. Учените от тази страна упорито твърдят, че испанците са взели и занесли в Испания други останки, които погребали в катедралата на Севиля. С помощта на съвременни методи, костите в катедралата на Севиля са изследвани и сравнени с ДНК материала на Фернандо, един от синовете на мореплавателя. Заключението на учените е, че в катедралата наистина почиват останките на Колумб. Относно тези в Санто Доминго, предположението е, че останките са били разделени на две и едната част е останала в Доминикана. Постигнали съгласие по този тъй важен въпрос, сега учените историци си поставиха за решаване нова загадка - къде точно е роден Коломбо. Това несъмнено ще доведе до още разгорещени спорове и дебати. В края на краищата на историците, това им е работата.
Испанците се гордеят с Коломбо. Учебниците по история, география, атласите и справочниците твърдят, че Христофор Колумб е открил Америка. По-наблюдателните изследвания на неговите записки обаче показват следното :
Първо пътуване - 12 октомври 1492 година . Открива островите Сан Салвадор, наречен от туземците Гуанахани, следва Санта Мария де ла Консепсион /днес това е остров Ръм Кай, Бахамски острови/ Фердинанда /днес Лонг Айлънд, Бахамски острови/ Изабела /днес Извит остров, Бахамски острови/, Хуана /Куба/ и Хисапиола /Хаити и Санто Доминго/
Второ пътуване - 3 ноември 1493 година - Доминикана, Карибите, след това Мари-Галант, Гваделупа, Монсерат, Антигуа, Вирджинските острови, Сан Хуан Батиста/ Пуерто Рико/, Сантяго /Ямайка/
Трето пътуване - 6 юли 1498 година - Тринидад, Тобаго, Гренада и Маргарита - близо до Венецуела
Четвърто пътуване 3 януари 1503 година - силна буря изтласква кораба към устието на река Верагуа, Хондурас. Коломбо остава там принуден от обстоятелствата и организира колония за извличане на злато. Находището е изключително богато. Това е единствената територия на американския континент, на която Коломбо стъпва. Пътешествията му свършват до тук. След време се връща в Испания. Както може да се направи извод от дневниците на корабите и неговите собствени записки Колумб е открил острови в Антилите и Карибите, но те не са Америка. Той вижда континента един единствен път, когато видял река Ориноко и огромните количества прясна вода, които се вливали в океана. Коломбо обаче решил, че това е някой пореден остров и единственото което направил е да му даде името Исла Санта, без да слиза на сушата.
Този, който открил Америка, бил един млад навигатор - Америго Веспучи и точно на негово име е наречен континента. Ирония на съдбата, младия мореплавател кръстосвал моретата в желание да срещне Коломбо, а открил нов континент. Германският картограф Мартин Валдзеемюлер в „Увод в космографията“ нарича на негово име новооткрития континент. Америго Веспучи умира тихо и незабележимо на 22 февруари 1512 година в Севиля, градът в който по-късно пренасят останките на Колумб. Така за последен път се пресичат пътищата на двама души, единият от които открива Новия Свят, предполагайки, че стига до Индия, а вторият – пряко или косвено обявява на света, че е открит нов, неизвестен дотогава континент. Някои учени ще подложат на съмнение факта, че Веспучи е открил нов континент поради факта, че през 1755 г. в Лисабон, Португалия, където са се съхранявали всички документи за неговите пътувания, избухва голям пожар, който помита всичко след себе си. Неоспорим факт е обаче, че днес континента носи името Америка на името на откривателя Америго Веспучи.
Какво става със славата на Коломбо? Няма съмнение, че е донесъл несметни богатства на своите закрилници - кралят и кралицата на Кастилия. Дори се смята, че огромния кръст, който е в катедралата на града е изработен със злато донесено от Коломбо. Испанската църква е смятала мореплавателя за човек занесъл благовестието на езичниците и имащ съществени заслуги за покръстването им в католическата вяра. Затова като особени заслуги му е отредено място за вечен покой в катедралата на Севиля. Каменния саркофаг е покрит със флага на католическата монархия.
В действителност Колумб малко се е интересувал от това да изследва нови земи. Като основание да спонсорират експедициите му той изтъквал пред кралете несметните богатства за които се носела мълвата. Той е бил почитател на Марко Поло и историите му за чудни и невероятни богатства из непознати дотогава земи. Авантюрист, който преодолявал трудности с екипажа на корабите, бунтовете им, както и тези в колониите, повреда и загуба на кораби, променливото настроение и капризи на владетелите, омраза на съперници, той е бил и жесток колонизатор. Изпратил около 500 души от племето таино да бъдат продадени като роби в Мадрид. Управлявал жестоко и сурово своята провинция Испаньола. От гледна точка на нашето време, Коломбо е жесток завоевател, донесъл беди, глад, болести и насилствено приемане на християнството на жителите, които заварил в новооткритите земи. Поради тази причина днес паметника му в Лос Анджелис е премахнат. Мотивите на Градския съвет: делото на мореплавателя от Генуа се свързва също и с робство и брутално подчинение. Затова е нелепо той да бъде почитан с паметник. Над 100 души, вкл. потомци на коренното население, отишли на място, за да приветстват акцията по демонтажа на статуята. Боливийският президент Ево Моралес написа в Туитър, че приветства решението на градската управа на Лос Анджелис, добавяйки, че "тъй нареченото откриване на Америка всъщност е чиста проба геноцид и експлоатация на естествените ресурси". Разбира се, както и трябва да се очаква, Испания реагирала гневно на това решение и на изказването на президента на Боливия. За Испания Кристобал Колон е национален герой. В негова защита епископа на Валядолид нарича делото му "взаимно опознаване" и "среща на културите". Испанската кралица Исабела Кастилска била водена изключително от благородни мотиви, изпращайки Колумб на тези пътувания.
Тази защита има и друго по-дълбоко значение, от десетилетия испанското лоби във Ватикана се опитва да прокара канонизирането на Исабела с прозвището "Католическа", което й е дадено от папа Александър VI. И възлагането на геноцид в нейната автобиография никак не би ѝ се отразило добре в този смисъл.
В катедралата се намира и прочутата Колумбова библиотека, основана от сина на Христофор Колумб - Фернандо. Тук се пазят над три милиона ценни ръкописи, между които и писмата на самия мореплавател. Библиотеката не е достъпна за разглеждане. Фердинад Коломбос е погребан в катедралата „Санта Мария де ла Седе“ до своя баща Кристобал Колон. На снимката виждате неговата надгробна плоча.
Независимо от това дали откриването на Америка от Христофор Колумб е факт или мит, той има свое място в историята на Испания и получава затова величествен погребален комплекс в най-голямата католическа катедрала в Европа.
Ако ви се случи да попаднете в Севиля по време на някой от многобройните католически празници ви очакват незабравими преживявания. Религиозни процесии, тържествени меси в храмовете, улици пълни с празнично облечен народ. Някои дами слагат като акцент върху главите си традиционната мантилия изработена от дантела и ръчно бродирана коприна. Придават необикновено очарование, стил и чаровност на жените. Попаднахме в Севиля по време на празнуването на католическия Великден и на място се убедих ,че е така. Заснех една дама с позволение на нейния съпруг, който беше доволен да чуе нашите комплименти към нея.
Тежката , студена и величествена каменна катедрала
„Санта Мария де ла Седе“ отнема повече от половин ден време да бъде разгледана в подробности. Хората, които са дали пари тя да бъде изградена са получили това, което са искали. Тя е най-голямата и богато украсена катедрала в Европа. Един огромен каменен сталактит кацнал в центъра на Севиля и безкраен човешки поток, който се тълпи да влезе в нея за да засвидетелства вярата си в Бог. Огромната разкошна катедрала претъпкана със злато идва в противоречие с бедността, скромността и отричането от земните богатства, които проповядвал Месията. В Библията е писано, че да се обърнеш към Бог ти стига да се вгледаш и помолиш в сърцето си и това според мен е най-ценния храм, от който всеки един човек, може да призове за помощ , милост и прошка Абсолюта. Затова моя спомен от Севиля ще бъде дамата с мантилията, застанала тихо, смирено и скромно до каменния зид и навела свенливо очи към земята докато я снимахме.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
В тази публикация освен мои авторски снимки има и авторски снимки предоставени ми за публикуване от Ромео Нинов, моята половинка в приключението наречено живот с когото заедно направихме това пътешествие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар