Вила Боргезе - първа част. Съкровищата на Ренесансова Италия.

 

  Този уникален архитектурен комплекс включващ невероятно красиви алеи, езера, фонтани и сгради е резултат от колективните усилия на няколко изключителни мъже с вкус към изкуството и културата - кардинал Шипионе Боргезе, племенник на папа Павел V, архитекта Фламинио Понцио и Маркантонио Боргезе. Галерията е построена в края на XVII век, като "казина"/къщурка/ в обширното имение на кардинал Шипионе,тогава  намиращо се на края на града. Днес тя е държавна собственост, но тук са изложени колекцията на влиятелното семейство от живописни платна, част от скулптурната сбирка , оригинални мебели и мозайки. Ако имате време на разположение в Рим непременно включете за разглеждане този комплекс във вашата програма. Отдалеч ви грабва искрящата в бяло постройка. Богато орнаментирана с интересно двойно стълбище,което неволно ви напомня за стълбището на входа на Сенаторския дворец на Капитолия, проектирано от Микеланджело.Не смея да твърдя, че става въпрос за плагиатство, но приликата в много детайли е удивителна. В миналото в тази част на града са се намирали градините на Луций Лициний Лукул, виден римски политик през късната Римска Република. Лукул е и добър пълководец. От войните, които води в Изтока, той се завръща с несметни съкровища чиято стойност трудно се изчислявала. Изсипва огромни суми в частни сгради, агрономство, животновъдство и други проекти, които шокирали и изумявали съвременниците му. Лукул е изключително добре образован и показва силен интерес към литературата и философията още от младините си. Също така щедро подпомага изкуствата и науките, преустройва свое фамилно имение в Тускулум в хотелско-библиотечен комплекс за учени и философи. Притежава колекция от ръкописи, която била достъпна за всеки. Строи известите градини horti Lucullani на хълма Пинчо в Рим, които по-късно  стават естествен декор на елегантната вила Боргезе, която  придобива своя днешен вид при Маркантонио Боргезе, който я преустройва в неокласически стил.

Посещението във вилата става с предварителна резервация. За да не пропуснем часа си взехме такси от хотела и пристигнахме навреме. Минахме проверката на багажа и с нетърпение прекрачихме прага на удивителната сграда. Трябва да ви споделя, че в нито един момент не останахме излъгани в очакванията си. Първият собственик на вилата Шипионе Боргезе известен със своята запалена колекционерска страст е нямал почти никакви задръжки в желанието си да се сдобие с уникални произведения на изкуството. Немалко значение затова имало и факта, че той бил любимия племенник на Камилло Боргезе, който ставайки папа под името Павел V, отрупва роднината си с църковни длъжности и богатства. Шипионе става баснословно богат благодарение на властта и позицията си на секретар на папата, главен библиотекар и глава на ватиканското правителство. В това му амплоа, той успява да закупи на безценица или на моменти дори откровено да ограби под формата на конфискация в полза на Църквата уникални произведения на изкуството. Кардинал Боргезе бил ревностен почитател и покровител на Джовани Лоренцо Бернини, наричан "гения на бароковата архитектура". Имахме възможност да се наслаждаваме на негови творения във Ватикан, палацо Барберини и пиаца Навона в Рим. Разбираемо предвид височайшето благоволение и закрила, най-много от неговите творби се намираха във вила Боргезе. Не знам дали е интересно съвпадение но двамата и Шипионе Боргезе и Бернини са погребани на едно и също място-папската базилика Са́нта-Мари́я-Маджо́ре. Единия погребан по право до няколко папи, а другия по заслуги.«Ioannes Laurentius Bernini — Decus Artium et Urbis — Hic Humiliter Quiescit» -"Джованни Лоренцо Бернини, прославил изкуството и града тук почива смирено" .

Двете страни от предверието на вилата.

Първи етаж, централната зала. Веднага ви грабва богатството от цветове и изрисуваните тавани.

Стенописите изобразяват победата на римляните над галите.

На пода - уникални мозайки изобразяващи гладиаторските борби. Мозайките са изкопани от семейните земи и пренесени във вилата. При портретите върху мозайките са написани имената на гладиаторите. Отбелязаните от тях с първата буква от гръцката дума    θάνατος-смърт   са получили след приключването на боя палец надолу и са били убити.

В цялата вила прави впечатление, че е търсен тематичен синхрон между изобразеното на таваните и статуите изложени в залите. Затова за миг откъснете поглед и го насочете нагоре.

Почти навсякъде позлатени дракони и орли-символите на фамилия Боргезе.

Невероятно красиви тапети и гипсови фигури украсени в различни нюанси на златото. Камини от порфир, украси от мрамор.

 Изображения от мрамор на богини от гръцката митология.

Всеизвестно е, че в Римската империя са питаели голям афинитет към културата и изкуството на древна Елада. Античната гръко-римска култура е упражнявала извънредно силно влияние върху културното развитие на почти всички европейски народи. През Ренесанса след многовековна забрава произведенията на античната култура, а заедно с това и образите от старогръцката митология привличат вниманието на богатите слоеве от обществото, които започват да поръчват статуи и картини с такива сюжети за своите домове и вили. Кардинал Шипионе определено е имал слабост към древногръцките легенди и митове, което си личи от повечето от творбите, които е притежавал. С такава насоченост е и творчеството на Бернини, представено на втория етаж от вилата. Неговите шедьоври вдъхновени от древногръцкия божествен пантеон са началото на неговата успешна кариера като скулптор,която по-късно ще доведе до това да бъде обявен за главен такъв на Ватикан. 

"Аполон и Дафне".

Скулптурната  мраморна композиция в стил барок е вдъхновена от древно гръцката легенда за любовта на златокъдрия бог на светлината Аполон към нимфата Дафне, дъщеря на речния бог Пеней. Намира се в зала 3, Sala di Apolo e Dafne специално посветена на митологичната случка.

Красивият жизнерадостен бог бил орисан от съдбата да изпита и скръбта. Младия бог Ерос опъва тетивата на своя лък и едната стрела на любовта ще прониже сърцето на Аполон, а с втората  стрела убиваща любовта улучил сърцето на речната нимфа. Аполон се влюбва безнадеждно в прелестната Дафне. Богът зърнал Дафне и тръгнал към нея.Тя започнала да бяга. Като на криле след нея тичал Аполон. В мига в който почти я настигал, нимфата отправила гореща молба към баща си Пеней и боговете. Поискала от тях да отнемат образа й, който й причинявал страдания. Почти миг след нейната молба, тялото и изтръпнало, кора покрила нежното й тяло, косата й се обърнала на листа, а ръцете, вдигнати към небето, се превърнали в клони. Прекрасната нимфа се превърнала в лаврово дърво. Бернини по уникален начин е изваял с длето точно този момент. Трансформирането на ръцете и краката на Дафне в лаврово дърво.Уникално е майсторството на Бернини съумял да придаде текстурата на кожата и косата.

 

 

 

 Въпреки това, според гръцките митове и легенди, Дафне оставя следа в живота на Аполон. Той пожелава като спомен от красивата нимфа венец от нейната зеленина да украсява главата му, китарата и неговия стрелник. Богът пожелава дървото да бъде вечнозелено. Както споменах и преди в публикацията ми, таваните на залите са украсени с рисунки на  същите събития, които изобразяват и статуите .Тази зала също не прави изключение. Таванът изобразява със силата на друг вид изкуство същата случка.

"Похищението на Прозерпина", творбата е разположена в зала 4, носеща името Sala degli Imperatori

В гръцката митология властва над целия свят, смъртни и богове, бог Зевс. Той царува високо на планината Олимп, заобиколен от съпругата си Хера, синовете и дъщерите си, които също са богове. Дълбоко под земята царува неговия неумолим, мрачен брат Хадес. В неговото царство има само мрак и ужас. В него никога не проникват слънчевите лъчи, няма радости, песни и танци. В царството тече реката Стикс, в чиито свещени води се кълнат самите богове. Но съдбата пожелала мрачния подземен бог да се влюби. Обект на неговата страст била Прозерпина, дъщерята на богиня Деметра и на великия Зевс. Хадес /в римската митология е с името Плутон/ измолил от брат си да му даде дъщеря си за жена. Зевс се съгласил. Прекрасната Прозерпина съвсем не подозирала каква участ и е приготвил баща й, безгрижно се разхождала и играела в цветущата Нисейска долина. Нищо не подсказвало, че тя не ще види пак скоро слънчевата светлина и не ще се радва на безгрижна младост. Мрачния бог помолил богинята на земята Гея да създаде невероятно красиво и уханно цвете. Персефона го зърнала и се затичала да го откъсне. В този момент земята се разтворила и на колесница се явил мрачния владетел на царството на сенките Хадес. Надалеч се разнесъл ужасеният вик на младата Персефона, но нищо не можело да я спаси - тя била обречена да стане съпруга на Хадес и да бъде богиня.

 

Това е легендата, която е в основата на прекрасната скулптурна композиция на Бернини. Това, което най-много ме впечатли в статуята е невероятната изработка на ръката на Хадес, която притиска привидно и е потънала в меката плът на Прозерпина. Толкова напрежение породено от страст и ужас едновременно . Бернини е майстор в придаването на чувства на  мрамора. Това е творецът, който сам изгаря ръката си в огъня,за да може да хване и предаде най-точния изглед  на собствения си образ в момента на болката от  изгарянето на плътта, който извайва от мрамор. Колко са такива като него достигнали съвършенство да владеят физическата граница на мрамора и да го моделират като восък?

 Двуглавото куче Цербер, пазача на подземното царство допълнително внася напрежение в композицията.

Прозерпина е обзета от ужас, но нищо не може да й помогне. Тържествуващия Хадес ще я заведе в скръбното царство на сенките, омразно на хората и неприятно на боговете, където тя ще царува на златен трон заедно с него.

Таванът на залата:

"Еней, Анхис и Асканий"

Трудно е за вярване,че тази творба е създадена от Бернини, когато той е бил 20 годишен. Безспорно тя загатва за неговия голям талант, макар и той все още да се намира под творческото влияние на своя баща Пиетро Бернини. Това дава основание на някои да предполагат, че тази творба може да е дело на баща му, което обаче не е категорично доказано. Отново тази творба е вдъхновена от гръцката митология, но в частта Троянски цикъл. Митовете в него са изложени според поемите на Омир "Илиада", поемата на Вергилий "Енеида", трагедиите на Софокъл "Аякс бичоносецът", трагедиите на Еврипид "Ифигения в Авлида", "Андромаха и Хекуба". След падането на град Троя, победена и завладяна от царете на древните гръцки полиси, Еней син на принц Анхиз и богинята Афродита, начело на група оцелели троянци напуска града, тръгва на път и по предсказание на пророчицата Сибила намира земя на която да приюти оцелелите. Това е земята около река Тибър, където неговите потомци ще основат Рим.

" Истината разбулена от времето"

скулптор
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/interesno/bernini-skulturi-borghese/

скулптор
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/interesno/bernini-skulturi-borghese/"Истината разбулена от Времето"

Статуята изобразява млада разбулена жена. Времето така и не е изобразено, макар, че явно Бернини е щял да го направи. Неизвестни са причините поради които тази творба не е завършена. Вероятно и смъртта на неговия покровител папа Урбан VIII изиграва значение. Бернини завещава творбата си на неговото семейство. Последствие е откупена от италиянската държава, която я поставя до други негови торби в галерия Боргезе.

"Давид" .

 Лично аз я оценявам като една от най-въздействащите творби на Бернини. Изходната ми точка за това мое мнение е необичайната живост и естественост на героя. Можете да проследите неговия поглед и да разберете от коя страна се намира гиганта Голият, когото бъдещият цар на Израил и Юдея  ще победи само с една прашка и камък. Имате чувството, че Давид ще се отлепи от мраморния пиедестал и ще полети напред замахвайки с древното си "оръжие". Творбата няма нищо общо с обикновено статично представяният Давид. Да ме прощават Микеланджело и Донатело, но Давид на Бернини ги превъзхожда в пъти повече. Особено Давид на Донатело, който не знам защо е изобразен със сабя в ръка.Извитото тяло, напрежението в лицето, обтегнатите ръце, готови да изстрелят камъка от прашката - невероятен жив и въздействащ образ пресъздаден от мрамор. Лицето на Давид е автопортрет на скулптура.

"Козата Амалтея с малкия Юпитер и фавн"

Когато гледате тази мраморна скулптурна композиция и съпоставяйки я с другите творби на Бернини, ще помислите, че става дума за работа на дете. В нея няма чак толкова голямо майсторство и сложност. Това е наистина така, защото е творба правена от Бернини в неговото детство. Времето в което децата играят на улицата на гоненица, 11 годишния Бернини учи занаят в ателието на баща си. Още тогава си личи таланта му, който ще надмине родителя си в майсторството. Темата е отново любимата гръцка митология. Този път козата Амалтея, която кърми младият бог Зевс / Юпитер/ със своето мляко в момента в който той е скрит от гибелния гняв на своя баща Кронос.

Малката композиция от мрамор е поставена върху оригинална мебел принадлежала на собствениците на вилата.

С напредване на годините Бернини ще става все по-добър и ще бъде подобаващо оценяван от висшия църковен клир. Негови покровители ще бъдат кардинали и папи. Той ще става все по-ценен, търсен , уважаван и богат. Тепърва ще създава свои шедьоври, които ще прославят и оставят във вековете името му на неповторим майстор на барока. Всичко, което той ще създаде ще остане белязано с печата на съвършенството и с право ще носи щемпела творчество шедьовър. Бернини определял себе си като наследник и последовател на Микеланджело. Аз си мисля, че в някои случаи е бил по-добър от него или поне равен.

На първия етаж  на вилата се намира  една впечатляваща мраморна статуя дело на Антонио Канова. Посветена е на Паулина Боргезе,сестрата на Наполеон, изобразена като богинята Венера. Скулптурата на принцеса Паулина е композиция в стила на древногръцкото и древноримското изкуство.

Мария Паулина Бонапарт, първо наричана Паолета Бонапарт е любимата сестра на Наполеон Бонапарт. Това е жена с невероятен живот, белязан от много премеждия, приключения и бракове. Наполеон я омъжва по политически съображения за своя генерал Шарл Виктор Емануел Лекрерк д`Остин. От него тя ражда своя единствен син Дермиде Леклерк. След потушаването на въстанието в Хаити, която мисия им възлага нейния брат, семейството се завръща в Париж. Паулина не е вярна съпруга и всички говорят за нейните любовни авантюри. След като овдовява, тя е омъжена отново от брат си и отново от политически съображения. Този път тя ще стане натрапена съпруга на Камило Боргезе, шестият принц на Сулмон и Россано, херцог на Guastalla, и генерал-губернатор на Пиемонт. Тя отново ще бъде невярна съпруга с доста фриволно държание. Предизвиква скандал, когато позира като необлечен модел на Канова. Разболява се от рак и умира на 44 години, без да може да посети брат си, който по това време е заточен на остров Елба. Погребана е във фамилната гробница на Боргезе.

Канова много майсторски успява да пресъздаде образа на красивата принцеса  Боргезе. Пред очите на посетителя се открива образа на жена, която облегната в небрежна елегантна поза  напълно съзнава силата на своята красота и привилегировано обществено положение, както и насладите и удоволствията, които носят те. Тази мраморна статуя на принцесата се счита за върховен пример за неокласическия стил. Допитване до италиянците определи  ранната скулптура на Антонио Канова на принцеса Паулина Боргезе, като победител в конкурса за най-добре представена женска красота, по поръчка на италиянска фондация, оставяйки след нея известни женски фигури, рисувани от Ботичели и Тициан. Легендарната картина на Леонардо да Винчи - Мона Лиза остава назад в класацията. 

 "Театър от световно значение, сбирка на чудеса и прелест за човешкото око..." така описва галерията известният италиански литератор Франкучи. Не ни остава нищо друго, освен да продължим нашето пътешествие в света на изкуството и културата. Предстои ни да разгледаме творби на Караваджо. С право галерия Боргезе им а славата на мястото, където има най-голям брой негови творби. 

 

Много цветове и емоции. Лек намек за хомосексуалност.

"Момчето с кошницата " 

"Давид с главата на Голиат"

 Караваджо твърди, че  рисува собствената си глава като тази на Голиат, която държи Давид.

Бернини и Караваджо са изключително драматични за своето време творци.Освен всичко друго те са и звездите на барока. Единият прави възхитителни експерименти с мрамора, другия с цветовете, светлината, перспективата. Бернини е бил любимец на висшия църковен елит, а Караваджо във вечна борба с тях. 

Богатствата от художествени произведения не се ограничават само с творбите на Бернини и Караваджо. Тук са представени:

 

Рафаело Санцио с "Дамата с еднорога"

Картината на Досо Доси - "Магьосницата Цирцея или Мелиса" 

Скулптурата "Венера и Марс"

 

Още от шедьоврите изложени в залите:

 

Лионело Спада " Музиканти подготвящи концерт"

 

Якобо Басано- "Тайната вечеря"-алтернативен подход към шедьовъра на Леонардо да Винчи.

 

Герит ван Хонторст "Сузана и старейшините"-сюжета е заимстван от иудейската религия

Прекрасни скулптури от цветен мрамор

Скулптурата "Циганско момиче" от Николас Гордиер

 На едно място: уникални римски мозайки, автентични мебели и египетски йероглифи.

Детайли от украсата над врати, прозорци и арки във вилата:

Двата часа, разрешени за посещение на галерията  неусетно изтекоха. В началото си мислех, че са недостатъчни, но в края почувствах, че сетивата ми бяха вече уморени и пренаситени от пиршеството на цветове, блестящи украси и необикновена експлозия от гениалност извираща от всяко едно произведение на изкуството изложено тук. Когато посетих галерията Уфици във Флоренция си мислех, че Ренесанса е най-добре представен там. Сега добавих в тази група и галерия Боргезе. И на двете места си мислех, че без гениалните таланти на художниците и скулптурите Ренесанса нямаше да го има. Нямаше да го има и без меценатите, чиито богатства са поддържали талантливите ренесансови мъже, чийто творби днес са част от културното богатство на света. Историята се повтаря. История за много пари и таланти. Нека си го признаем откровено, без да се залъгваме с празни приказки. Невероятния лукс на вила Боргезе и галерията са убедително доказателство за това. Поредното доказателство. Излизаме от залите и се отправяме към  приземния етаж на вилата, която е превърната в малко кокетно кафене. Разбира се, че ще приключим обиколката  с по едно кафе ристрето и чаша прясно изтискан сок от нар. Сядаме на малките масички за да успокоим и нормализираме сетивата си. Не си говорим. Всеки един от нас двамата има нужда да събере мислите си и по своему да сложи  финалната точка на това посещение. Не знам дали покойните Шипионе и Маркантонио Боргезе са имали за цел да задоволят своята  страст към красивото и уникалното или тази на обществото в което са живеели. Нямам представа, но виждам последиците от тази им колекционерска страст. Мисля си, че от тук нататък всички думи ще са излишни. Просто отидете и отделете два часа за да разгледате и се насладите на  съкровищата изложени във вила Боргезе. А ние  продължаваме нашето пътешествие с разходка  из нейния прекрасен парк.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

кардинал Шипионе Боргезе (1576—1633)
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/interesno/galleria-borghese-prikazen-sun/

– езера, фонтани, алеи, вили, градини.
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/interesno/galleria-borghese-prikazen-sun/

– езера, фонтани, алеи, вили, градини.
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/interesno/galleria-borghese-prikazen-sun/

Круиз по Нил

Имате приключенски дух, не се страхувате от неизвестното, искате да видите повече неща от Египет за по-кратко време и обичате да опознавате нови места - ако отговора на тези въпроси е да, вие сте готови за круиз по Нил. Така направихме и ние с моята половинка. Като цяло това пътуване до Египет беше запланувано като почивка, но ние решихме няколко от тези дни да си подарим един круиз по река Нил, реката без която животът в Египет няма да е същия. Намерихме добра агенция и след като заявихме желанията и нещата, които искахме да посетим получихме офертата, която намерихме за добра и пътуването ни стана факт. От Хургада, където бяхме на почивка ни взеха с микробус на агенцията  и ни закараха до Луксор  ,където се качихме на кораба. Избора на круизен кораб зависи от вашия бюджет. Тъй като щяхме да прекараме около 4 дни на кораба избрахме по-луксозен вариант. Това в нашия случай означаваше просторна  каюта, големи прозорци с изключителна гледка към реката, баня и тоалетна, които се почистваха всеки ден и всеки ден се сменяха бельото и кърпите, зареден минибар, вкусна храна, сервирана на запазени за нас маси, перфектно обслужване от стюарди, просторен общ салон и търговска част. Бонус бяха басейна и открития бар на покрива, където прекарвахме повечето от вечерите с коктейл в ръка, любувайки се на панорамата на нощен Нил.

Нил е реката, която дава живот на Египет. В буквален и в преносен смисъл. Всяка година тази велика река приижда, излиза от бреговете си, залива сухите и жадни пясъци и от недрата й излиза тиня - плодородна черна тиня, която след оттеглянето на реката, дава живот на зелени кълнове от които израства жито. Не случайно Египет е наричан "Житницата на древния свят". Херодот споменава реката и пише за нея "идва от земи неизвестни". Днес вече е ясно, че Нил се образува от сливането на на реките Бели Нил и Сини Нил, който извира от езерото Тана в Етиопия и се явява източника на плодородните наноси, носени от Нил и които са причината за плодородието на Египет. Бели Нил води началото си от езерото Виктория в Уганда. В реката Нил се включва и река Кагера, която е най-дългия приток на езерото Виктория. След сливането реката преминава през пустинята Сахара на територията на две държави, които са свързани неразривно с нея - Судан и Египет. След шест хиляди километра Нил тече бавно и лениво край бреговете покрай които минаваме. По-голямата част от градовете и малките населени места в страната разбираемо са построени около реката. От малките колиби направени от кал и тръстика по крайбрежието на реката се заражда велика цивилизация, наречена "Речната цивилизация" или "Цивилизацията край Нил", чиито достижения ще изумяват хората векове след това. По поречието на Нил е тихо и спокойно и круизния кораб бавно се движи покрай малки селца и големи градове.

Тук времето е спряло и сякаш нищо няма значение. Попадаш в друг свят, който не се интересува от нищо друго освен своя собствен в което най-важното е оцеляването. По поречието се разминаваме с лодки и рибарите в тях не ни обръщат никакво внимание - дали защото круизните кораби с накацали по палубата туристи жадни за екзотика са им омръзнали или защото нищо извън тяхното битие не ги засяга. Икономически реформи, ядрени войни, епидемии от заразни болести, всичко това е толкова далеч от тяхното битие. Това последното ме кара да се замисля дали в някои отношения тези хора, които често живеят в сърцераздирателна бедност не са по-късметлии от нас. Мисълта ми не е чак толкова абсурдна в онази част в която,  ако се замисли човек с колко излишни и ненужни неща  и отношения натоварваме ежедневието си.

 в бедните, най-често недостроени жилища, които виждахме от палубата на кораба живеят хора, които също са щастливи по свой си начин.

Времето-живот на тази къща вече е свършило. Изградена от кирпич и кал тя е отгледала няколко поколения и постепенно започва да прелива към земята изпълнила своето предназначение. Няколко метра след нея започва пустинята. Пространство, което нищо не ражда и място, което не познава живота. Разхвърляни из това пространство са пирамидите. Плавно преминаване от плодородната зелена ивица към безмълвието на вечните домове на фараоните. Корабът бавно намалява скоростта и ни доближава до кея. Предстои да разгледаме първата забележителност по нашия маршрут - незавършения обелиск край Асуан.

 

Ако беше завършен и изправен, това щеше да бъде най-големия древен обелиск с  42 метра височина и  около 1150 тона. Поръчан е от жената фараон Хатшепсут, която обаче спира работата по него заради огромна пукнатина в камъка. Същата се вижда в горния край на обелиска. Стоях край древната каменоломна, където са се изработвали повечето от статуите  на фараоните и си мислех, че крайно време е някой от любителите на конспиративните теории за извънземната направа на повечето от статуите и каменната украса на храмовете в Египет  да посетят и видят с очите си това място.

Според учените археолози, обелискът е доказателство за изключително високото ниво на технологията на създателите си. Остава неизвестно къде е щял да бъде поставен обелиска, но със сигурност е щял да бъде нещо забележително.

След натоварената програма в късната част на деня сме отново на кораба. Имах сили само да взема душ и да се кача горе на палубата. С коктейли в ръка посрещнахме залеза на слънцето. Нил беше тих и спокоен. Плавахме покрай безлюдни места и само светлините на круизните кораби и музиката, която се чуваше от откритите палуби нарушаваха нощната тишина.

 На следващата сутрин се подкрепихме със закуска и кафе, заредихме раниците си с минерална вода и слънцезащитен крем и се отправихме към  следващата забележителност по пътя ни - храма на богинята Изида на остров Филе.Островът с храма, посветен на най-важната богиня в египетския пантеон, е интересно място.За него обаче ще напиша друг пътепис, защота мястото наистина си заслужава да бъде описано подробно.

  След Филе  посетихме храма на бог Хор в Едфу. На кея ни чакаха каляски и с тях се отправихме към храма. В интерес на истината храма не отстоеше далеч от брега, но каляските бяха средство с което местните се ангажираха в туристическия бизнес и така изхранваха семействата си.

Бог Хор е изобразяван в египетската митология като сокол.

Храмът се намира на западния бряг на река Нил и е построен по времето на управлението на династията на Птолемеите, от които произхожда и знаменитата Клеопатра. Надписите по стените на храма и колоните предоставят много важна информация за живота на Египет по време на гръко-римския период от неговата  история.

Вечерта ни чакаше организиран шопинг. Когато има струпване на кораби до едно и също място на кея, предвижването ни до сушата ставаше по интересен начин. Корабите се нареждат един до друг и ние преминавахме през салоните на всички кораби за да слезем на брега. 

Нощният базар. Излишно е да уточнявам,че той няма работно време. Денонощно посрещат и изпращат круизните кораби. Те спират тук специално за да подпомогнат бедното население в  препитанието му. Туризмът е едно от най-силните приходни пера в икономиката на Египет.  Имахме на разположение един час за да го разгледаме и да си закупим сувенири или местни изделия .Както навсякъде из арабския свят  и тук  пазаренето беше въпрос на престиж и изкуство. Трябва да ви кажа,че това беше едно от местата, където видях как египтяните изпращаха  с доброжелателна усмивка купувач, който успяваше да свали драстично исканата първоначална цена.Възползвахме се от възможността да купим подаръци на нашите близки и приятели. Не пропуснахме и себе си. 

Когато пътувате по Нил, на много места, където корабите забавят своята скорост до кораба ви ще плуват успоредно с него лодки с търговци на дребно. Подхвърлят на пасажерите кърпи, шалове,парчета плат,дрехи и обявяват цената. Води се и пазарлък. Който не е доволен, хвърля обратно към лодката стоката. Ако продавача размисли върху предложената цена  хвърля отново същата към кораба. Така видях как един шал прелетя няколко пъти между лодката и кораба. Пасажерът го купи най-вече заради тръпката от такъв вид търговия. През цялото време съпругата му заснемаше с видеокамера необичайното пазаруване. Сигурна съм,че това щеше да бъде интересна част от техните спомени за Египет. След шопинга на брега си организирахме парти на палубата. Беше весело и сега е момента да ви представя и човека, който се грижеше за доброто ни настроение. Нямаше никакво специално образование, но знаеше пет езика и беше незаменим водач в тази част от пътешествието ни из Египет. Имаше семейство, което не виждаше с месеци, но както обясни той, тъй като беше единствения източник на доходи за всички, децата и съпругата му се примиряваха с това.

Вечерта напредваше, но все още не ни се спеше. Вече наближавахме големите градове на Египет и ставаше все по-оживено и шумно.

Минахме под  този осветен мост.Бяхме вече в цивилизацията. Дивата пустош на Нил остана зад гърба ни.

Това беше и последната ни вечер на кораба. Сутринта пристигнахме в Асуан и на брега ни чакаше специално нает предварително от нас микробус. Двамата с половинката ми щяхме да се отправим  да видим Асуанския язовир - изкуствено езеро на река Нил в Южната част на Египет и Северен Судан.

 Драги приятели и читатели, публикациите и  снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.