Круиз по Нил

Имате приключенски дух, не се страхувате от неизвестното, искате да видите повече неща от Египет за по-кратко време и обичате да опознавате нови места - ако отговора на тези въпроси е да, вие сте готови за круиз по Нил. Така направихме и ние с моята половинка. Като цяло това пътуване до Египет беше запланувано като почивка, но ние решихме няколко от тези дни да си подарим един круиз по река Нил, реката без която животът в Египет няма да е същия. Намерихме добра агенция и след като заявихме желанията и нещата, които искахме да посетим получихме офертата, която намерихме за добра и пътуването ни стана факт. От Хургада, където бяхме на почивка ни взеха с микробус на агенцията  и ни закараха до Луксор  ,където се качихме на кораба. Избора на круизен кораб зависи от вашия бюджет. Тъй като щяхме да прекараме около 4 дни на кораба избрахме по-луксозен вариант. Това в нашия случай означаваше просторна  каюта, големи прозорци с изключителна гледка към реката, баня и тоалетна, които се почистваха всеки ден и всеки ден се сменяха бельото и кърпите, зареден минибар, вкусна храна, сервирана на запазени за нас маси, перфектно обслужване от стюарди, просторен общ салон и търговска част. Бонус бяха басейна и открития бар на покрива, където прекарвахме повечето от вечерите с коктейл в ръка, любувайки се на панорамата на нощен Нил.

Нил е реката, която дава живот на Египет. В буквален и в преносен смисъл. Всяка година тази велика река приижда, излиза от бреговете си, залива сухите и жадни пясъци и от недрата й излиза тиня - плодородна черна тиня, която след оттеглянето на реката, дава живот на зелени кълнове от които израства жито. Не случайно Египет е наричан "Житницата на древния свят". Херодот споменава реката и пише за нея "идва от земи неизвестни". Днес вече е ясно, че Нил се образува от сливането на на реките Бели Нил и Сини Нил, който извира от езерото Тана в Етиопия и се явява източника на плодородните наноси, носени от Нил и които са причината за плодородието на Египет. Бели Нил води началото си от езерото Виктория в Уганда. В реката Нил се включва и река Кагера, която е най-дългия приток на езерото Виктория. След сливането реката преминава през пустинята Сахара на територията на две държави, които са свързани неразривно с нея - Судан и Египет. След шест хиляди километра Нил тече бавно и лениво край бреговете покрай които минаваме. По-голямата част от градовете и малките населени места в страната разбираемо са построени около реката. От малките колиби направени от кал и тръстика по крайбрежието на реката се заражда велика цивилизация, наречена "Речната цивилизация" или "Цивилизацията край Нил", чиито достижения ще изумяват хората векове след това. По поречието на Нил е тихо и спокойно и круизния кораб бавно се движи покрай малки селца и големи градове.

Тук времето е спряло и сякаш нищо няма значение. Попадаш в друг свят, който не се интересува от нищо друго освен своя собствен в което най-важното е оцеляването. По поречието се разминаваме с лодки и рибарите в тях не ни обръщат никакво внимание - дали защото круизните кораби с накацали по палубата туристи жадни за екзотика са им омръзнали или защото нищо извън тяхното битие не ги засяга. Икономически реформи, ядрени войни, епидемии от заразни болести, всичко това е толкова далеч от тяхното битие. Това последното ме кара да се замисля дали в някои отношения тези хора, които често живеят в сърцераздирателна бедност не са по-късметлии от нас. Мисълта ми не е чак толкова абсурдна в онази част в която,  ако се замисли човек с колко излишни и ненужни неща  и отношения натоварваме ежедневието си.

 в бедните, най-често недостроени жилища, които виждахме от палубата на кораба живеят хора, които също са щастливи по свой си начин.

Времето-живот на тази къща вече е свършило. Изградена от кирпич и кал тя е отгледала няколко поколения и постепенно започва да прелива към земята изпълнила своето предназначение. Няколко метра след нея започва пустинята. Пространство, което нищо не ражда и място, което не познава живота. Разхвърляни из това пространство са пирамидите. Плавно преминаване от плодородната зелена ивица към безмълвието на вечните домове на фараоните. Корабът бавно намалява скоростта и ни доближава до кея. Предстои да разгледаме първата забележителност по нашия маршрут - незавършения обелиск край Асуан.

 

Ако беше завършен и изправен, това щеше да бъде най-големия древен обелиск с  42 метра височина и  около 1150 тона. Поръчан е от жената фараон Хатшепсут, която обаче спира работата по него заради огромна пукнатина в камъка. Същата се вижда в горния край на обелиска. Стоях край древната каменоломна, където са се изработвали повечето от статуите  на фараоните и си мислех, че крайно време е някой от любителите на конспиративните теории за извънземната направа на повечето от статуите и каменната украса на храмовете в Египет  да посетят и видят с очите си това място.

Според учените археолози, обелискът е доказателство за изключително високото ниво на технологията на създателите си. Остава неизвестно къде е щял да бъде поставен обелиска, но със сигурност е щял да бъде нещо забележително.

След натоварената програма в късната част на деня сме отново на кораба. Имах сили само да взема душ и да се кача горе на палубата. С коктейли в ръка посрещнахме залеза на слънцето. Нил беше тих и спокоен. Плавахме покрай безлюдни места и само светлините на круизните кораби и музиката, която се чуваше от откритите палуби нарушаваха нощната тишина.

 На следващата сутрин се подкрепихме със закуска и кафе, заредихме раниците си с минерална вода и слънцезащитен крем и се отправихме към  следващата забележителност по пътя ни - храма на богинята Изида на остров Филе.Островът с храма, посветен на най-важната богиня в египетския пантеон, е интересно място.За него обаче ще напиша друг пътепис, защота мястото наистина си заслужава да бъде описано подробно.

  След Филе  посетихме храма на бог Хор в Едфу. На кея ни чакаха каляски и с тях се отправихме към храма. В интерес на истината храма не отстоеше далеч от брега, но каляските бяха средство с което местните се ангажираха в туристическия бизнес и така изхранваха семействата си.

Бог Хор е изобразяван в египетската митология като сокол.

Храмът се намира на западния бряг на река Нил и е построен по времето на управлението на династията на Птолемеите, от които произхожда и знаменитата Клеопатра. Надписите по стените на храма и колоните предоставят много важна информация за живота на Египет по време на гръко-римския период от неговата  история.

Вечерта ни чакаше организиран шопинг. Когато има струпване на кораби до едно и също място на кея, предвижването ни до сушата ставаше по интересен начин. Корабите се нареждат един до друг и ние преминавахме през салоните на всички кораби за да слезем на брега. 

Нощният базар. Излишно е да уточнявам,че той няма работно време. Денонощно посрещат и изпращат круизните кораби. Те спират тук специално за да подпомогнат бедното население в  препитанието му. Туризмът е едно от най-силните приходни пера в икономиката на Египет.  Имахме на разположение един час за да го разгледаме и да си закупим сувенири или местни изделия .Както навсякъде из арабския свят  и тук  пазаренето беше въпрос на престиж и изкуство. Трябва да ви кажа,че това беше едно от местата, където видях как египтяните изпращаха  с доброжелателна усмивка купувач, който успяваше да свали драстично исканата първоначална цена.Възползвахме се от възможността да купим подаръци на нашите близки и приятели. Не пропуснахме и себе си. 

Когато пътувате по Нил, на много места, където корабите забавят своята скорост до кораба ви ще плуват успоредно с него лодки с търговци на дребно. Подхвърлят на пасажерите кърпи, шалове,парчета плат,дрехи и обявяват цената. Води се и пазарлък. Който не е доволен, хвърля обратно към лодката стоката. Ако продавача размисли върху предложената цена  хвърля отново същата към кораба. Така видях как един шал прелетя няколко пъти между лодката и кораба. Пасажерът го купи най-вече заради тръпката от такъв вид търговия. През цялото време съпругата му заснемаше с видеокамера необичайното пазаруване. Сигурна съм,че това щеше да бъде интересна част от техните спомени за Египет. След шопинга на брега си организирахме парти на палубата. Беше весело и сега е момента да ви представя и човека, който се грижеше за доброто ни настроение. Нямаше никакво специално образование, но знаеше пет езика и беше незаменим водач в тази част от пътешествието ни из Египет. Имаше семейство, което не виждаше с месеци, но както обясни той, тъй като беше единствения източник на доходи за всички, децата и съпругата му се примиряваха с това.

Вечерта напредваше, но все още не ни се спеше. Вече наближавахме големите градове на Египет и ставаше все по-оживено и шумно.

Минахме под  този осветен мост.Бяхме вече в цивилизацията. Дивата пустош на Нил остана зад гърба ни.

Това беше и последната ни вечер на кораба. Сутринта пристигнахме в Асуан и на брега ни чакаше специално нает предварително от нас микробус. Двамата с половинката ми щяхме да се отправим  да видим Асуанския язовир - изкуствено езеро на река Нил в Южната част на Египет и Северен Судан.

 Драги приятели и читатели, публикациите и  снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.