Следващият обект, който ще предложа на вашето внимание и се намира на територията на вила Адриана е посветен на любовта на император Адриан към един юноша на име Антиной, роден най-вероятно през 110 г., в град Витиний (Клавдиополис) в областта Витиния(Мала Азиа, дн. Турция).
Адриан бил страстен пътешественик и обичал да обикаля провинциите на Империята.Ако трябва да се направи класация на любимите дестинации за пътешествия на римските императори, то на първо място трябва да се сложи Гърция, към която всички имали слабост. Афинитетът към източните части на Средиземноморието идва от това, че там се намират градовете на изкуството. В земите на елините и египтяните има това, което захранва въображението на Рим- митология, история и изкуство. Популярен е също така и Ефес и то преди всичко с произвеждания там мрамор. Много от богатите римляни, в това число и императорите са правили поръчки на мраморни статуи в този град. Самият Адриан според летописци е поръчал около 30 такива статуи. Топ дестинацията на неговите пътешествия обаче била древната Троя. Причината -от там е тръгнал Еней, който основава древния Рим.След като напуснали горящата Троя, Еней и хората му стигнали до устието на река Тибър в Италия. Там пророчицата Сибила го завела в подземното царство и му предсказала величието на Рим, който ще бъде основан от неговите потомци. Той се споразумял, да се заселят там, с местния цар Латин и се оженил за неговата дъщеря Лавиния. Нейният бивш жених Турн обаче, чийто планове да наследи трона след брак с девойката са провалени, започва война с Еней. Краят на кръвопролитията между троянци и латинци ще бъде сложен от двубоят между двамата пълководци. В жестока схватка Еней надделява и наследява латинския трон. Така в живота му се преплитат две от най-великите събития в човешката история – падането на Троя и основаването на Рим от неговите потомци.Триста години по-късно според римските предания братята Ромул и Рем основали Рим.Подробностите от пътуването на Еней, и установяването му в Италия са предмет на разказа в поемата „Енеида“ на Вергилий. Гръцкия език е обявен за втори официален в Империята наред с латинския. Считало се за шик, богатите да говорят гръцки. Вероятно при едно такова пътуване, Адриан среща Антиной, който бил още момче и се влюбва силно в него. Взема го в свитата си и оттогава младежа става неразделна част от императорското семейство. Императрицата приема това положение и няма против той да пътува с тях и да живее в двореца.Като малко отклонение от темата ще спомена за хомосексуалноста в древния свят и по специално в случая -Рим.
"Гръцкият порок", така древните римляни определяли хомосексуалността. За гръцкия античен свят мъжката хомосексуалност била преди всичко с възпитателна цел. На това се гледало като на преход към мъжествеността, когато отношенията били между зрял мъж с млади момчета. Когато обаче момчето започнело да се окосмява, такива отношения трябвало да бъдат веднага прекратени. Тяхното продължение било смятано за педерастия, която била осъждана от обществото. За римляните нещата имали други измерения. Секса между мъже била приемана като вид наказание-подчинение на една мъжественост на друга. На такъв акт считан за позорен били подлагани пленени вождове, нерядко царе, пълководци, войници и роби. В началото това бил акт на налагане на власт, а не удоволствие. Нещата започнали да се променят, когато Рим навлязъл трайно в Гърция и гръцките нрави, живот и изкуство ставали постепенно доминантни в римското общество. Древногръцки философи, поети, учители намирали радушен прием сред богатите римляни. Да не говорим и за древногръцкото изкуство и религия. При едно от пътуванията на Адриан до Египет, неговият любимец загива внезапно. До ден днешен не е известно дали смъртта не е предизвикана от някои от приближените на императора, които не искали да приемат влиянието, което младежа имал върху царствения си покровител или е било нещастна случайност. Водите на река Нил завинаги отнасят тайната на тази смърт.
Потъналата в зеленина малка долина Канопо с водоем в нея, напомня за египетското село край което загинал Антиной.
Най-красивите статуи на женствения юноша, чиято смърт потопила в скръб императора, били намерени тук. Статуята на Антиной се отразява във водата, подобно на митологичния Нарцис, който както и Антиной символизирали трагичното сплитане на красота,младост и смърт.
Срещу статуята на Антиной в другия край на водния басейн има храм на божеството Серапис, което копира това на бога в Александрия в Египет.Разкопки направени много по-късно показват, че в някои моменти, това помещение се е ползвало като огромен триклиний-столова за тържествени и празнични пирове и победи. Особено в летните жеги това било едно добро решение за отмора и почивка.
Императора е заповядал много от донесените от Египет статуи да бъдат поставени около водния басейн.
В така наречения антикварий на Канопо са били поставени статуи на богове, на огромен сфинкс и зооморфна статуя на бог Хор, четири кариатиди високи повече от два метра, четири статуи на Марс, Меркурий и Минерва, които украсявали храма под арките. Всички те, заедно с статуите украсявали Императорски дворец и Златния площад наречен от археолозите архитектурна ценност са силно повредени, някои се намират в дворци и музеи, а други са безвъзвратно изчезнали назад във времето. Само възстановката по мозайките и фреските от вила Адриана, говорят за изключителната красота, с която е наситено това място.
Изображение на бог Дионис.
още от запазените статуи
някои напомнят за фауната на река Нил в която трагично загива любимеца на императора.
Когато разглеждах вилата и по специално Канопо в съзнанието ми изплува Тадж Махал в Индия и повода за неговото построяване. Канопа беше римския Тадж Махал. Парк посветен на трагично прекъснатата любов само че между зрял мъж и юноша.
В близост се намира и музея в който са изложени някои от нещата, които са намерени на територията на вилата.
Друга впечатляваща структура равна по известност на Канопо е Морския театър. Водата и тук е включена в строителния ансъмбъл-канала под формата на окръжност обгръща малък кръгъл остров. На него се намира малка вила състояща се от няколко различни стаи, разположени в кръг около двора с колонадите и релефния фонтан. Археологичното богатство на Вила Адриана включва и останки от някогашните театри, гръцка и латинска библиотека, две бани, обширни помещения за гости и персонал на двореца, и официални градини с фонтани, статуи и басейни.
След смъртта на император Адриан, неговата вила се използвала известно време от членовете на неговото семейство и приближени. С упадъка на Римската империя обаче започва да се руши и това уникално строително съоръжение. В близост до него е вилата на кардинал Иполито д Есте, който нарежда да се взема голяма част от мраморните статуи на комплекса, за да ги използва за украсата на своята вила. Не остава назад и император Константин-някои от забележителните статуи заминават за новата столица Константинопол. Местните разграбват мрамора и по -скъпия строителен материал. Природата започва да завладява изоставената вила и скоро всичко потъва в бурени, сред които трудно може да бъде различено нещо. Вилата ще бъде преоткрита много по-късно и малко по-малко археолози от цял свят ще започнат да вадят на бял свят едно от най-уникалните строителни съоръжения на древния Рим. От 1999 година Вила Адриана е включена в списъка на ЮНЕСКО със световното историческо и културно наследство.
Постройките в комплекса ще станат вдъхновение за много архитекти, дизайнери на 19 и 20 век, които ще черпят вдъхновение от различните стилове на Вила Адриана, репрезентиращи любимите сгради и места на император Адриан от Рим до Египет.
---------------------------------------------------------------
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
