Джераш- археологическия шедьовър на Близкия Изток

Джераш или Гераса,  наричан така в древността е най-известният запазен римски провинциален град в Близкия изток. Разположен е сред плодородните хълмове на Гилеад в Йордания на около 45 километра на северозапад от столицата Аман. Основан от войниците на пълководеца Александър Македонски през 4 в. пр.н.е. (γῆρας – gēras означава „стари времена“ на старогръцки) и просперира през вековете при две империи благодарение на керваните, търговията, земеделието  и рудодобива. Градът е бил богат и това добре личи от помпозните останки на сградите, обществени и частни.

  Джераш - древност и съвремие на едно място, такъв какъвто го видях и заснех :

  околностите

  Златната епоха на Гераса е през ІІ и ІІІ в., а впечатляващите петнайсет църкви в града продължават тази епоха и след това във времето. Изключителното му значение за историята и археологията  е станало причина изследователите да го нарекат „Помпей на Изтока“ или „Градът на 1000-та колони“.

Историята на града е свързана с двама римски императори - Траян и Адриян. Император Траян е приличал на тръмбоващ валяк. Прогонва партите, които са играели един вид ролята на филтър за всички стоки, които идвали от Ориента, Траян постига три значителни неща: победил е сериозен враг, премахнал е огромните надбавки в цените, които налагали партите за всеки един продукт, минаващ през ръцете им, овладял е най-големия търговски трафик от Индия, Китай и Далечния Изток. Става абсолютен господар на Месопотамия. След 106 г. поприключил с даките, сдобил се със златните им мини, превзема Петра и премества търговските пътища през Палмира и Джераш. Траян всъщност е императорът при времето на който Рим има своето най-голямо териториално разширение, време на изключителен разцвет, "време на благодат". Това, което виждаме на картите от времето на най-голямото могъщество на Рим е всъщност времето на управлението на Траян. Той е optimus princeps - най-добрия принцепс.
Джераш има своя разцвет и при  император Адриан, след 129 г., когато става част от най-процъфтяващите и космополитни градове на гръко­римския Декаполис.
  Арката на Адриан или така наречената Южна порта, ознаменувала посещението му през 129 – 130 г.

 разходка по древните улици на града

 Хиподрумът - някога е бил с олимпийски размери. В днешно време тук се правят възстановки под името „Римското военно изкуство и надбягване с колесници“ (Roman Army and Chariot Experience), в които участват актьори и доброволци преоблечени като „римски“ легионери в пълно бойно снаряжение, гладиатори, както и гонки с колесници, правещи традиционните седем обиколки.

 Разбира се и Форумът, едно от най-важните неща в древните градове. Търговското, административното и религиозното сърце на всеки древен град.
 В Джераш форумът е с овална форма (90 х 80 м), обграден със 64 колони с йонийски капители (обикновено са коринтски).

 Храмът на Артемида, богинята закрилница на града. Построен е през 157 г. е на най-високото място на града, на главната улица Cardo Maximus. Размерите му са 160 х 120 м. Запазили са се 11 от 12-те колони на храма, наречени "шептящите колони"/подредени били по такъв начин, че да подсилват акустиката на хорските гласове8. През 1954 година една от тези колони била подарена от йорданския крал Хусейн Първи на САЩ и днес този наистина кралски подарък се намира в Ню Йорк поставена в парка Flushing Meadows–Corona Park. Колоните  не са монолитни, а от парчета, съединени с олово. Наричат ги „танцуващи“ колони, защото се поклащат от поривите на вятъра.Предполага се ,че това е част от механизма на изграждане на храма, което е целяло той да бъде устойчив на земетресения. Потвърждение на това предположение е факта, че за разлика от другите сгради в Джераш унищожени от земетресението през 749 година, този храм е оцелял. По време на кръстоносните походи храмът е превърнат в малка крепост, охраняваща търговския път. До него се намира и храмът на главния бог Зевс .

 Южният театър - перфектна акустика и места за 4000-5000 човека. Показаха ни място където да стъпим - беше една плочка в средата на обширното място пред  сцената. Чуваше се и най-тихия звук издаван от хората, които стояха далеч горе на по-високите нива, както и това, което се говореше на сцената. Театърът е на две нива. Както винаги разделен на социални нива - благородници, всеки от които имал собствено място, обозначено с негови инициали. Местата на плебса били в галерията. В града има още един - Северният театър на града (165 г.) е със значително по-малки размери – „само“ за 1600 души.

Ако се случи вашето пътешествие да е през месеците юли или август, може да имате късмет да присъствате на популярния триседмичен фестивал на Джераш, когато има много музика, танц, театрални представления в местта а на открито, като Форума и Южния театър.
При нашето посещение имаше някакъв местен празник, който така и не разбрахме какъв е, но пък имаше много настроение и веселие. Атракцията беше един шотландски гайдар, който свиреше заедно с местните. Не се знаеше, кой кого и на какво учеше, но беше приятно най-вече с изключително приятелското и добронамерено настроение от страна на всички. Приятно е да видиш, почувстваш и ставаш част от такива неща.

През 749 г. унищожително земетресение разрушава града. За дълго време той изчезва от историческите карти. През 1806 г. Джераш е „открит“ наново от германския ориенталист Улрих Зетцен, а разкопките в града и реставрацията започва през 1925 г. Експонирането му е близо 60 г. по-късно – през 1982 г.

Какво видях и какво остана като спомен за мен от посещението ми в древната Гераса - капители, арки, колони, останки от дворци и разкошни храмове. Най-важното обаче е усещането, че античното общество всъщност е било много модерно. Тайната му е в това, че то успява да завладее светът не само със силата на военните оръжия, но и с инженерните постижения - акведукти, терми, пътища, градове.

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Мадаба градът на мозайките в Йордания

 В туристическите брошури за Йордания, най-голямата атракция разбира се представлява древната Петра. Тя фокусира по-голяма част от интереса към туризма в тази страна. За запаления пътешественик или специалиста  обаче има още една  интересна дестинация и това е град Мадаба. Намира се на 22 км. от  столицата на Йордания, Аман. Това е културната съкровищница на тази страна. Тук важно място заема производството на керамика и мозаечното декоративно изкуство.

В информационните източници Мадаба е споменат като граничен град на древното Моавитско царство. Моавитите са родствено племе на евреите обитаващо източния бряг на Мъртво море - земята е обозначавана в Библията като Моав. Пак от Библията научаваме, че моавитите произхождат от племенника на Аврам - Лот, по линия на голямата му дъщера, с която той извършва кръвосмешение. Древният историк Йосиф Флавий също съобщава за моавитите. Моавитски паметник е и надписа   на цар Меша, чийто оригинал се намира в Лувъра - Стелата на Меша. Подобно на всички населени места по онова време и на онова място и това селище преминава през различни периоди на живот и управление - римско, византийско, персийско и умаядско. Любезният читател вече сам се сеща, че последвалото културно творчество ще има връзка с многонационалния живот и произход на неговите създатели. Приносът на отделните народи се чувства съвсем осезателно особено в приложните изкуства. В керамичните модели от Мадаба се появяват иконографски мотиви - изобразяване на светите места, събития и случки от свещените текстове. Това най-добре може да се види в гръцката православна църква „Свети Георги“ от 530 г., която се намира в Мадаба.

Църквата е известна с уникалната мозайка, която представя подробна карта на Светите земи от византийската епоха. Нейната уникалност  представлява  2 200 000 цветни  фрагмента  с първоначални размери 15,7 х 5,6 м, като най-запазената част е 4,5 х 4 м.  Указва територията между делтата на Нил, крепостта Керак, Йерихон и Средиземно море. На нея са  отбелязани са 166 населени места, споменати в Библията. Картата показва  и църквата Nea (Nea Ekklesia of the Theotokos), издигната от император Юстиниан I в чест на Девата през 543 г. Мозайката се намира на пода на църквата . Имахме изключителния късмет църквата да е полупразна и да заснема мозайката без да хвана в кадър някой крак или маратонка.

От друга страна сгради, изградени след 570 г., не са отбелязани. Това показва, че картата е създадена в този период.

Мозайката е била в предишен храм посторен на това място, както това се случва често при строежа на нови храмове те се наслагват върху стари такива. Пример затова е дори Дуомото във Флоренция,  което е  построено върху останки от предишен храм, за което съм писала в тази своя публикация.

 https://travellingphantom.blogspot.com/2019/08/2.html

Мозайката е преоткрита в апсидата на сегашната църква, реставрирана и консервирана от немските археолози Хайнц Кюперс и Херберт Донер с активната финансова помощ на фондация "Фолксваген". Чистотата на тоновете, светлосенките, цялата тази гама от цветове и размери се прелива в съвършена хармония. Умението на майсторите сътворили тази красота се изразява в това, че успокояват цветовата палитра със надписи в светли тонове или тъмни бордюри.
В мозайките на Мадаба и по-точно в тези с религиозен мотив се наблюдава как производството постепенно преминава в ръцете на майстори арменци, гърци, араби и пр. На първо място се изменя декорацията и в редица случаи представлява смесица от мюсюлмански орнаментни мотиви с християнски символи и сюжети - Св. Дева, Св. Георги с плащ, Св. Георги убива змея в култовата разпознаваема сюжетна религиозна битка, гръцки надписи и християнски кръст на фона на растителни мотиви.

Интересното обаче в случая е изработването на мозаечни платна и изделия при които ясно се вижда, че въпреки забраната да се изобразяват живи същества и хора това се случва при мозайките от Мадаба. Това обаче е за тясно информирания човек, или поне за представите му свързани с повърхностно познаване на ислямските свещенни книги. За много, това утвърдено мнение за мюсюлманското изкуство е свързано с иконоборството и изобщо с борбата срещу култа към езическите идоли през ранния период на утвърждаване на ислямската религия. В действителност обаче в Курана има само един стих, с който се преследват изображения на идоли, но не на хора и животни. В сура 5 Ал Маида-Трапезата

О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите
Тези стихове от Курана, както и този стих, били тълкувани като забрана да бъдат изобразявани и скулптирани живи същества.

 сура Трапезата 

Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица - с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица - с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения - с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите - с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”

В хадисите на Мохамед се приписват изказванията, че който направи рисунка ще бъде тежко наказан от Страшния съд. Независимо дали Хадисите са устни разсъждения върху думите на пророка или не са, те са онази фанатично религиозна догма, която установява нормите, а не самия Куран. Въпреки гоненията и рестрикциите са много примерите за нарушаване на тази забрана в изкуството, самите халифи в Арабския свят, персийските шахове и султаните на Османската империя не са я спазвали, насърчавайки производители на мозайки, порцелан,  миниатюристи и портретисти. Някои султани като например Мехмед Втори Завоевателя кани в двора си художници от Италия - Матео де Паси, Джентило Белини и Констанцо Ферара да творят. Целта е била да нарисуват портрети и да се преодолее ислямският предразсъдък срещу използването на фигурални изображения в основното ислямско изкуство. От друга страна с това да се създадат местни школи и таланти.
Доказателство затова има и днес в Института за Мозаечно изкуство и реставрация в град Мадаба, където работят предимно хора изповядващи Ислям.

 Дървото на живота. Много често изобразяван мотив  в ислямското и християнското изкуство.

Ето една снимана от мен, току-що създадена розета в института. Това е стил "Ляле" и е почти реалистично изображение на разцъфнало цвете, в него са използвани елементи от брусенската и от класическата розета, но основният замисъл на твореца е ясно изразен - този орнамент трябва да напомня живо цвете.

Богато, пъстро и красиво направено изображение на природен мотив. Плетеници от растителни мотиви и птици. В много от гоблените на двореца Версай и не само, може да видите подобни мотиви. Никога обаче не трябва да се подлъгваме дословно да гадаем по произведените мозайки за периодите в които са създадени. Винаги трябва да сме предпазливи по отношение на заключенията си. Причина - в своето изкуство майсторите на мозайки често използуват и стари форми съчетавайки ги с новите.

Произведеното в древността и сега в Мадаба е тръгвало в началото само към земите на  Изтока. По-късно, с активният религиозен пилигримски поток и поклоничество, към Светите земи благодарение на предприемчиви търговци навлиза и в останалия свят. Така днес много от нещата произведени в Мадаба, можете да видите в облицовките на дворци, църкви,  джамии, други култови сгради, чешми и пр. Най-хубавото в днешно време е, че тези прелестни мозаечни пана са извадени на показ и могат да станат достояние не само на изследователи и археолози, но да радват и окото на всички останали.

Това остава като спомен и мисъл от и за  мозайките в град Мадаба - изящни, красиви, възторжено цветни и пъстри, пресъздали сякаш по поетичен и приказен начин библейски сюжети и приказки от "Хиляда и една нощ", които ни държат в плен и до днес.


 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Хюрем Султан в Уфици

 Когато тръгнете по един от централните коридори на галерията Уфици, по дължината на който можете да видите едни от шедьоврите на италианското ренесансово скулптурно изкуство, и вдигнете поглед към тавана с изненада ще откриете образа на една от най-известните жени на 16-ти век - Хюрем Султан.

Табели поясняват, че нейният портрет е поставен до тези на съпруга и Сюлейман Великолепни, синът и султан Селим II и дъщеря и принцеса Михримах.
 Портретът на Роксолана  от Кристофано Алтисимо правен най-вероятно  през 1525-1606 година , намиращ се в колекцията на Козимо Първи, ни представя младата Хюрем в профил, тя гледа наляво, с внушителна корона и дълга, сплетена коса. Облечена в риза и манто.

Хюрем Султан, позната още като Александра или Анастасия Лисовска, или  като Роксолана, използвано на Запад, означава  "руретанска девица" и произлиза от Роза, Руса или Русина, заради вероятно украинския или полския и произход. Съпруга на султан Сюлейман Великолепни, майка на султан Селим II, на принцовете Мехмед, Джиганхир и принцеса Михримах, Хюрем е една от най-влиятелните жени в историята на Османската империя и най-важната по значение фигура в периода, известен като "Султанат на жените", с изключително влияние в политиката и управлението на Империята. Kadinlar Sultanati, започва по един необичаен начин. Една жена, изнудва по доста странен начин, един султан да се ожени за нея. Хюрем поискала от султана да я направи свободна жена, за да не бъде повече робиня. Тя мотивирала това си решение с желанието да строи болници и благотворителни заведения. Сюлейман се съгласил. Но като свободна жена Хюрем нямала право да живее в харема със султана, освен ако не бъде омъжена официално за него. 

И когато султана я потърсил, дълго време не я видял. Заключила се в апартаментите си,  тя отказвала близост със него. Случай без прецедент в историята на отношенията в османски харем!!!
 Сюлейман се оженил официално за Хюрем. Това е първият случай в който робиня става законна съпруга на османски султан. Сюлейман и дава зестра, както е мюсюлманският обичай  и точно това я потвърждава като законна съпруга. Това е началото на периода в който жените са най-важните водачи на Империята и са я управлявали чрез своите марионетки в двора. Това е брак , който за онова време предизвикал истинска сензация не само в Империята, но и в Европа.
Моята първа "среща" с тази изключителна жена стана посредством един турски сериял наречен "Великолепния век", който беше представен в много страни като сензация. Признавам скептицизма с който реших да изгледам поне една серия от този филм, но моята пристрастеност към историята,  надделя и това стана причината да погледна от друга страна на ролята и живота на жените в Османската империя. Основният сюжет на най-касовия филм в Турция и добил голяма известност и зад граница, пресъздава любовната история на великия Сюлейман и обикновеното момиче, продадено в неговия харем като наложница, Роксолана.

 Това, което е новост в този филм, непоказвана досега в подобни филми е изключителната роля на султанските жени от харема в управлението и съдбините на Империята.Историята на тази забележителна жена е част или начало на други истории. Някои красиви като приказки от хиляда и една нощ. Други за политика, която е оказала влияние на почти целия 16-ти век. Дали харемите са били страшно място за живот или са били дом на щастието? Какво е колекция от живи скъпоценности? Какво е Академия на любовта? Защо генерал-поручик Кутузов, като извънреден и пълномощен посланик на Русия в Османската империя е обсипвал султаншата и жените на Селим III със скъпи бижута и подаръци? Наистина ли при основаването на днешен Исраел , евреите са заграбили земята на филистинците (палестинците)?

Един портрет на една жена насред един от бисерите на световната култура и изкуство, галерия Уфици и толкова много въпроси на които ще се постарая да  отговоря  със свои думи, преразказ  и цитати от различни източници.


"ДАР-УС-СААДЕТ" или когато харемът е "Дом на щастието" и живите скъпоценности в него са жените.

Това е харемът на султана. "Прелестни създания надничаха зад решетките на прозорците. Съкровища от красота, гъркини, черкезки, грузинки, индийки, африканки, европейки, които не бяха увековечени нито от мрамор, нито от платно за да будят възхита през бъдните поколения, за Венерите, които никога нямаше да намерят своя Праксител, лишени от Тициано" - това е написал Теофил Готие, френски поет, естет, драматург и писател. Готие обаче се лъжел. Тези богини на красотата в женски образ са намирали майстори на четката, които да увековечат за идните поколения техния образ. Картината портрет на Хюрем, на нейната дъщеря красивата Михримах,  изложени не къде да е, а в Уфици са доказателство за това. На човечеството му отнема твърде дълго време да се бори с предразсъдъците и невежеството си, което засягало и интелигентните умове. Никой не описвал несметните бижута и скъпоценности на султаните. Но всички говорели и пишели за неговия харем. Защото точно харема бил символ на могъществото на владетеля, понякога по-убедителен от мощта на флота и армията. Султана откъсвал най-дивните цветя на света. Неговия поглед ден и нощ се спирал на най-съвършените форми, наистина достойни за майсторството на перото, четката и длетото. Пазени от безполови чудовища , каквито били евнусите, жените  прекарвали живота си сред невероятен разкош и нищо не им липсвало. Нека пак се доверим на Готие, който описва обстановката в която живеят жените:

"Ето къде се разстилат килими от Исфахан и Измир, тук мамят с блаженството си брокатени възглавници и меки, облицовани с коприна дивани, блестят масички, инструктирани с кехлибар, димят златни и сребърни филигранни кандилници с благовония, проблясват венециански огледала, ухаят редки цветя в китайски вази и се разнасят причудливи мелодии от музикални часовници. В това убежище преминава истинския живот на турците, живот на наслаждения и семейна близост" 

Не случайно при смяната на властта или разграбването на дворците при война или бунт всичко започвало от харемите. Една от приказките в "Хиляда и една нощ"  разказва и затова. 
"Когато настъпи 936-та нощ, така започва Шехеразада и разказва на султана за Абу-сир, велможите, цената на робите и робините" и пр... Не случайно при много от смените на властта, реформите, подобренията или най-често промените започвали от харема. По любвеобилните султани прекалявали с несметните богатства, които подарявали на своите любимки, като например  султан Абдул Меджит.  Новия султан, неговия приемник  обаче, като видял невиждания разкош сред който живеели безбройните жени, някои от които така и не успели да споделят  ложето на султана, си обещал да се ограничи само с една жена, а заварения харем наредил да преместят от султанския дворец в Стария харем. Тук е мястото да спомена, че в турските хареми живеели предимно робините, а за жени се вземали дъщерите на християнски владетели от съседните страни. Тази традиция претърпяла промяна при султан Баязид II, когато започнало да се избират жени и сред обитателките на харема. Един такъв случай е този и с нашата героиня от портрета Хюрем Султан.В древната история харемите винаги са били разположени отделно от двореца на владетеля. След превземането на Константинопол от турците, султан Мехмед II преустроил двореца на василевсите по свой вкус. Едно от нещата било да прибере под покрива и непосредствения си надзор и харема си. Който е посещавал двореца Топкапъ сарай, ще види това. Помещенията и разцвета си тези помещения получили точно при Сюлейман Великолепни. Най-вероятно това е станало под влиянието на Хюрем. Това  давало възможност обитателките на харема да имат нов статус и да се месят директно в държавните дела. Харемният комплекс в огромния дворец имал и своите "филиали" - вили на Босфора и други чудни природни кътчета из огромната империя, където дамите от харема обичали да почиват. "Домът на щастието" винаги давал една единствена задача на архитектите и майсторите, които го преустройвали, разширявали и ремонтирали. Лукс. Невероятен, понякога недействителен за обикновеното въображение. Разкошни апартаменти за майките на султаните, за любимите жени, за любимите фаворитки, за тези, които са родили принцове, за управителката на харема, за слугите, за кастратите, които негласно били влиятелни и често ставали причина една или друга жена да стане фаворитка. Уникални мраморни бани - хигиената била издигната в култ и ходенето на баня всекидневно било цял ритуал, стаи училища за принцовете, чиито учители не рядко били канени от Европа. Много от султаните знаели по няколко езика и били начетени и ерудирани мъже. Приказно красиви градини, сред тях езерца и фонтани,  образец за такава градина отново е даден в приказките от "Хиляда и една нощ" - "Градина в която има всичко, което желае душата и услажда очите", театър, лечебни стаи и пр... Търговците и търговските агенти на бижута, платове, парфюми и козметика от цял свят, които пристигали в столицата най-напред били пращани в султанския харем. "Любовта на султана към неговите жени, а те бяха твърде много, беше разорителна за страната" пише в своите мемоари Мелек Ханум в своята книга "Тридесет години в турските хареми"

Харемната йерархия включвала, по реда на значимост,
Валиде султан (майката на султана),  Хазнедар-уста (старшата ковчежничка), Бах кадъна (първата жена на султана), Бах ибрал (първата фаворитка на султана), втората, третата и т.н. Гьозде девици (забелязани от султана, надяващи се да бъдат повикани от него за любовна нощ и наслади), майките на принцовете и принцесите султанши (неомъжените принцеси по кръв).
Всяка една от споменатите дами имала свой собствен двор - даире, съставен от жените от нейната свита. Най-често службата им се състояла в това да обличат, разсъбличат господарките си, да им правят прически, да ги подготвят за банята, за посещението при султана и да подслушват зад вратите на останалите и най-вече на съперничките за благоволението на главния мъж в семейството, който бил в този случай единствен за всички.Валиде султан е жената с най-върховна власт в харема. Тази жена, която умеела да направи своя син наследник, сред многобройните негови братя от различните жени и наложници на султана, внушавала уважение, а също така страх и трепет . Прибавете към всичко гореизброено опасните интриги сред конкуриращите се за сърцето и властта на султана  кланове на всяка една от жените, които нерядко завършвали със смърт по невнимание, трупове хвърлени в Босфора и ще разберете за какво става въпрос. Защото валиде султан е жената от която зависел живота или смъртта на останалите жени в харема. Няма да пиша за останалите длъжности, а само за тази, която засягала и Хюрем. Главни или любими съпруги на султана се считали само четири съпруги, така наречените официални съпруги, хасеки. Първата се именувала както писах по-горе Бах. Всяка имала даире - собствени апартаменти със съответния щат прислуга. Не е трудно в контекста на гореписаното да си представим каква борба се е водила между тези жени. Особено, ако са били и майки на синове. Непредсказуемите любовни страсти и желания на повелителя често можели да свалят от ранг някоя и да облекат с внимание и власт друга жена. Представете си как се живее при такова напрежение непрекъснато? " Най-красивите обитателки на харемите били черкезките-най-красивите жени на Изтока"-това по Д.Дорис.  Търсенето на такива девойки не било лесно и накрая цената им при пристигането в двореца на султана била космическа. Търговците на красива плът предназначена за султанските сараи трупали огромни състояния и почти никога не се спирали пред това да доставят набелязания обект. Тук обаче бил нарушаван един специален закон от мюсюлманското право. Черкезките сред които влизали представителките на различни кавказки народи били главно мюсюлманки. Те не можели да бъдат нечия собственост и още по-малко да бъдат взимани в робство. Но плътските желания  и предпочитания на велможите и султаните и стремежа им да попълват харемите си с тези прекрасни жени било толкова голямо, че търговците измислили начин да заобикалят формално правото.
  В "Хиляда и една нощ" също се разказва за достойнствата най-често физически, защото другото изобщо не интересувало по-голямата част от клиентелата . Прочитайки тези източници малко по-малко ще започнете да добивате представа за живите скъпоценности на харемите, защо и кои наричат така.

Изкуството на Любовта.

Условието жените изобщо да бъдат предлагани в харемите е било те да бъдат девствени. Затова никой от техните похитители не смеели да ги докоснат, особено ако стоката била предварително набелязана и поръчана. Това означавало само едно - жените, които били купени за да доставят плътски наслади, нямали никакъв сексуален опит. Това обаче било предвидимо и съвсем не било пречка. Защото веднъж попаднали в харема, те били обучавани на всичко, което би могло да се изисква от тях в тази област. С тази задача се заемала Валиде султан и нейната кохорта от добре обучени калфи. Това, което се казвало още в началото на девойките, е че тяхното пребиваване и добър живот в харема има само една цел. В момент, който  е удобен на повелителя, те трябва да изпълнят всяко едно негово желание. Като начало трябвало да се изучи изкуството да се възбуди желанието у мъжа, който преситен от безбройните красавици, които минавали през леглото му, трудно можел да бъде учуден или привлечен с нещо. Разбира се в световен мащаб основа за любовната наука и секс била индийската "Кама Сутра". Там се изучавало даже и медицински направления, наред с другите поучения и наставления. Който е бил в Индия  и е посетил двореца на ветровете "Хава Махал" в Джайпур, построен с указ на махараджа Саваи Пратар Сингх, ще добие представа колко са били един вид академично образованите жени по системата на Кама Сутра. Стаите и покоите са за над 1000 жени. Представете си на какво се е нагледал и получил в леглото си махараджата и какви трябва да са били знанията на толкова жени, че да се конкурират помежду си за благоволението на владетеля. Нещо такова ставало и в двореца на султаните, защото писатели, пътешественици и художници къде явно, къде на ушенце описвали чудесата на които били обучавани жените в харемите по отношение на сексуалните умения. В "Хиляда и една нощ " подробно е описана красавицата, която спечелила  вниманието на Шах-Кан, до такава степен, че той загубил ума си от радост, и чак забравил  за войската  си. Обучението в майсторството на сексуалните игри продължавало около две години. Накрая имало даже изпит пред най-сериозната съдница - майката на султана. Принасянето в жертва на девствеността вървяла с умението да танцува, да овладее съвършени движени, да бъде кротка, тиха, да поднася на султана пантофите, чая, плодове, каната с ароматна розова вода и пр.... и това до момента в който не бъде забелязана или представена на султана, за да му дари нощ на наслада. Обикновено това се случвало само веднъж или въобще не се случвало, предвид това, че броят на жените бил огромен, а султана имал задължения към основните си жени и фаворитки, или просто защото и той бил човек с недотам огромни физически възможности. Не всеки мъж бил цар Соломон. Това разбира се в кръга на шегата. Но нещата стояли точно така. Понякога се оказвало, че цялото придобито умение си оставало неизползвано. В нередки случаи от това произлизали убийствени клюки и подмолни борби между харемните жени от които излизали победителки тези, които били готови на всичко, дори и убийство.  Написах, преразказах и цитирах всичко това до тук за да придобие любезния читател цялата сложност на живота в харема и да бъде подготвен да разбере пред какво и с какво се е справила героинята от нашия портрет Хюрем султан в онази година от своя живот, когато е била похитена като съвсем млада девойка  при един от набезите на кримските татари и  била продадена на пазара на роби, след което попада в султанския харем. Мястото където ще срещне любовта на живота си султан Сюлейман Великолепни. Ще стане от обикновена робиня първо негова хасеки, после  единствена законна съпруга и валиде султан при сина си султан Селим II, при това почти негласна съвладетелка на Османската Империя.
 Нейният изумителен, бърз и категоричен възход говори само за едно - тя не само притежавала красота, но и излязла победителка в смъртоносни перипетии, което говори, че тя е имала и необикновено силен и борбен характер. Нещо, което във филма "Великолепния век", беше много добре представено. Хюрем превъзмогнала коварни интриги, опити за покушение, ревниви съперници и техните интриги, които превръщали дните и нощите и в кошмар и тревога за родените от нея на  султана деца. Въпреки всичко тя преминавала през изпитанията като птицата Феникс и съумяла да направи един от синовете си наследник на престола, въпреки че преди него като такива били претенденти сина на султана от принцеса Махидевран и дори собствения и по-голям син.На престола се качил този син, който бил любимеца на Хюрем. Какво е била Хюрем за Сюлейман най-добре показва Жак Расин в трагедията си "Баязид": " Кой е по-могъщ и по-велик от Сюлейман? И този завоевател горд, години управлявал славно Портата, обикнал робиня и за нея се оженил, и Роксолана с него споделяла трона" Това е тя, Хюрем възлюбената на Сюлейман. Тя  приела Исляма и с това започнала и своите богоугодни дела. Следи за тях има дори в Йерусалим (Йерушалаим).По времето на Сюлейман Великолепни Йерусалим е бил част от владенията на Османската империя.Султанът също така играл роля в защитата на еврейските поданици на империята си за години напред.

 В края на 1553 или 1554 г., по предложение на любимия си лекар и зъболекар, испанския евреин Мойсей Хамон, султанът издава ферман, официално изобличаващ кръвните клевети срещу евреите.  През 1552 година Сюлейман приел в Истанбул главата на  Банковата къща "Мендес"-доня Грация Мендес Ниси -на иврит името Ниси означава принц. Доня Ниси е една изключителна жена, родена в Португалия, в семейството на преселници  от Арагон, Испания, принадлежащи към насила покръстените в католицизъм евреи, познати като крипто -евреи, марано или тайните евреи. По този начин се предпазвали от нежелан религиозен натиск, запазвали религията си, рода си, и най-вече богатството си. Съдбата на Ниси ще се свърже със съдбата на Хюрем и установяването на евреите в Османската империя. Доня Грация, като глава на една от най-стабилните и реномирани банки "Мендес" имала връзки и влияние върху крал Анри Втори Френски, свещения император Карл, сестра му Мария, която била губурнатор на Фландрия, двама от папите-Павел Трети и Павел Четвърти . Представете си всички тези нейни връзки и възможностите произтичащи от тях, в каква услуга са били поставяни и на султана. Днес е доказано, че всички тези неща не само са помогнали благочестивата жена да премести останките на съпруга си  в гробищния парк на Елеонския хълм в Йерушалаим, но нейните пари са помогнали да се забави създаването на Инквизицията в Португалия. С нейни пари са спасени много евреи марано. Тя подпомагала и много културни, религиозни и обществени начинания във Ферара.  Важни еврейски текстове, напечатани с нейното дарение, били посветени на нея-като "Библията на Ферара", издадена от двама сефарадски евреи в две версии-християнска и еврейска. Доня Ниси започва своето пътуване към Империята по покана на Сюлейман, който научил за нея от венецианския дожд. Скоро след нея там се настанило и по-голямата част от семейството и .
 За благодарност за оказания добър прием от Хюрем в бъдеще много еврейски търговци щели да бъдат финансирани да търгуват с жените от харема. Ниси използвала голяма част от своето богатство да финансира нуждите на евреите в Османската империя. Тя давала стипендии, подкрепяла имарети, училища, строяла синагоги и най-важното продължавала да осигурява на много евреи от Европа безопасен преход до империята в бягствата им от преследванията на Инквизицията на католическа Европа.Османците имат благосклонно отношение към евреите като приемат хиляди еврейски бежанци, изгонени от испанския крал Фердинанд Втори през 1492 г.
Храмовият хълм или Благородното светилище на иврит Хар Ха-Баит, на арабски  الحرم الشريف ал-Харам ал-Шариф е религиозен обект в Йерушалаим най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма. На равната част на хълма точно над Стената на плача, където е бил Храмът, е третото най-свещено място за исляма – камъкът  от който Мохамед "отскочил" с коня си и се възнесъл на небето. "Куполът на скалата" и джамията "Ал Акса", построени там, съответно са място за поклонение на мюсюлманите с почти толкова голяма важност колкото Мека и Медина.

Показвам ви авторски снимки на местата за които ви пиша:

"Ал-Акса" е действаща джамия, администрирана от мюсюлмански вакъф, под юрисдикцията на краля на Йордания, разположена е в столицата на Мединат Исраел. Исраелските власти осигуряват сигурен и спокоен достъп до свещените места на трите основни монотеистични религии.

Джамията често е бъркана с близко разположеното до нея друго мюсюлманско светилище "Купола на Скалата "

 
 Сюлейман Великолепни нарежда да се извърши ремонт на една от джамиите . Външните стени са частично облепени с плочки, чиято поддръжка се оказва доста трудна и те често трябва да бъдат подменяни.Освен това се извърша изграждането на  крепостната  стена опасваща града по онова време. Старият град все още е заобиколен от крепостни стени, строени в по-голямата си част през управлението на султан Сюлейман Великолепни през XVI век. Тогава Йерушалаим е бил в рамките на Османската империя. През този период са изградени и голяма част от отворените за влизане врати в града. В библейско време в града се е влизало през четири порти, по една за всяка страна на града. След преустройството през  XVI век били съградени 6 входа, като старите били запазени, но зазидани. В днешно време в стените на града има изградени 11 порти, от които действащи са само 8 (осмата обикновено не я означават на картите, тя е най-новата). Най-известната от всички порти е Златната порта, която от векове е затворена, но е била свидетел на велики събития и се смята, че още такива я очакват.

  Според християните през Златната порта е влязъл Иисус, яздейки бяло магаре, и е посрещнат възторжено от народа с палмови клонки. Юдеите все още чакат новия месия, който ще дойде през Златната порта в Йерушалаим. Заради това, най-скъпото гробище в света е в землището пред Златната порта. Богати евреи от цял свят плащат, за да бъдат погребани точно тук. Вярва се, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред тези, погребани пред Златната порта.Златната порта е била зазидана още през 810 г. от мюсюлманите и отворена отново през 1102 от кръстоносците. Саладин я затваря отново, когато си връща града. По времето на Сюлейман I Златната порта била преустроена заедно с крепостните стени, но отново зазидана през 1541г. Така остава и до днес.

 

Златната порта

Поглед към стария град Йерушалаим от Елеон

 Историците пишат, че по това време градът е бил посетен и от любимата на Сюлейман-Хюрем на връщане от поклонение в Мека. Тя харесала много града и пожелала да остане известно време в него. Отседнала в двореца Туншук построен от мамелюките за една от фаворитките на своя владетел. По нареждане на Хюрем в 1552 год в двореца бил построен и голям комплекс наречен "Имарет Хассеки Султан". Имаретите били благотворителни комплекси изградени за да обслужват бедните жители на града и поклонниците. Имало джамия, хан за религиозни поклонници, голяма кухня  и столова в която готвили и раздавали храна на бедните хора, без значение на тяхната религия и вероизповедание,  склад и тоалетни, още един хан и конюшня.Документа за основаването на имарета се пази в библиотеката Сюлейман в Истанбул. 

 Към средата на 19 век Исраелските територии са част от Османската  империя , населени предимно с мюсюлмански и християнски араби, а също и с евреи, гърци, друзи, бедуини  и други малцинства. Към 1844 г. евреите представляват най-голямата популация (а към 189 г. – единствената) в малко на брой градове, най-важен от които Йерушалаим. В добавка към тези традиционно религиозни еврейски общности, известни като яшув, през втората половина на 19 век се присъединяват и имигранти, предимно леви социалисти, целящи възстановяването на земята чрез работа върху нея.

На вниманието на уважаемите ми читатели предоставям книгата "Екзодус" от Леон Юрис.

В тази книга ще намерите много от нещата, които биха могли да ви заинтересуват от историята на създаването на държавата Исраел ,на иврит: מדינת ישראל, Medinat Yisrael. Мисля, че много от предразсъдъците и конспиративните теории, които някои от вас са чели ще отпаднат от само себе си, когато наистина прочетете внимателно тази книга. Едно от тях ще бъде, че евреите са заграбили територии от някой народ, или етнос  за да създадат там своята държава. В много държавни институции и частни домове се пазят нотариални актове с които евреите са закупували земите си от турците, които са придобивали земя по време на управлението на султан Сюлейман Великолепни,  когато Йерушалаим  е бил част от територията на Османската  империя.Историците отбелязват заслужено, че зад признанието Великолепни с което европейците по-онова време нарекли Сюлейман, голяма заслуга има и неговата единствена законна жена и султанка Хюрем Султан. За времето си той е бил високообразован владетел. Говорил пет езика. Самият Сюлейман е бил не само е изтъкнат поет, но и голям покровител на османската култура, преживяла по негово време Златен век в изкуствата, литературата и архитектурата. Дори 30 г. след смъртта му Султан Солиман е цитиран от английския драматург Уилям Шекспир  като военен феномен в пиесата му„Венецианският търговец“ (2-ро действие, 1-ва сцена). Сюлейман отделя специално внимание на тежкото положение на  раята – християнските поданици, които обработват земите на спахиите. Неговият Kanune Raya, или „Закон за раята“, реформира закона, уреждащ налозите и данъците, които трябва да бъдат платени от раята, повишава техния статут над крепостничеството до степен, в която християнските крепостници могат да мигрират в турските земи, за да се възползват от реформите. Затова нека никой не остава учуден, че до неговия портрет винаги е изложен и този на любимата му жена.Колкото повече време владетелите прекарвали във военни походи, толкова повече нараствало влиянието на първите дами върху политиката  и управлението на страната. Ако влиятелните дами били и чужденки съвсем нормално било те да настоявали пред владетеля за облекчаване положението на сънародниците им .  Най-влиятелна и с най-мащабна дейност в това отношение била Хюрем султан. Нейната дейност силно разклатила установените традиции за ненамеса на жената в никакви дела, освен тези, касаещи дома и семейството. Имало един период от време в който Хассеки в действителност управлявала Империята. Породената от нея нова епоха в положението на жените в Империята по-късно историците нарекли "Женски султанат", както отбелязах по-горе в написаното. Не случайно , когато генерал-поручик Кутузов пристигнал през септември 1793 година като посланик в Стамбул, той най-напред побързал да обсипе с подаръци султаншата и любимите жени на султан Селим Трети. Дамите останали възхитени  от невероятния разкош на всичко което получили като бижута, кожи и коприна и побързали да се отблагодарят , като повлияли на султана в нужната и деликатно намекната от Кутузов посока. Генерала се отчитал с ведомост на руската императрица Екатерина Втора за подареното. Докладите му в повечето случаи съдържали описание на това, което се случвало в харема на султана. Защото това нерядко давало знак какви ще бъдат взетите от султана решения. Същото описва в книгата си и Мелек Ханум, която по-горе предложих на вашето любезно внимание, драги читатели. Представете  си това ставало в условия при които влиятелните жени почти не напускали стените на двореца и харема. Харемът в който били съблюдавани  обичаи и традиции и  бил държан в изключителна строгост. Чудно нали, имайки предвид в днешно време колко държавни посещения и какви политически и дипломатически совалки са необходими за да бъде прието някакво решение в голям мащаб. Явно жените от харема са били в много случаи по-големи и опитни дипломати от днешните.

 Времената се променили при управлението на султан Мехмед Пети. Харемите били закрити . Султани имало още, но хареми вече не.Когато Национално-освободителната революция  от 1918 -1923 година възглавил М. Ататюрк - баща на турците, който победил английските окупационни войски и станал първият светски президент на Република Турция, тогава било забранено и многоженството. Повечето от жените в харема не успели да се приспособят към новия живот. Твърде дълго време харемът бил уреден по правила, които харесвани или не в някаква степен облекчавал и определял  живота им. Тези, които не успели да се омъжат или завърнат в родните места се самоубили или постепенно се изгубили в мъглата на времето. Никой никога, не е написал книга за съдбата на някоя от тези жени. Прочутата Хасеки Султан Хюрем имала друга съдба. Султанът нарушава и друга традиция като позволява на Хюрем  да живее с него до края на живота си. Тя била погребана до съпруга си Сюлейман Великолепни, което било изключителен жест към една жена и съпруга в Сюлеймание джамия в Истанбул. Заедно в живота, заедно в смъртта събрани от една невероятна любов.Днес харемът на султаните е музей в Топкъпъ и е много посещаван от туристи.И всеки от тях търси потвърждение на своите фантазии, представи, тайни желания.
  Може би драги приятели и читатели, посещавайки този музей, ще ви се стори, че  от някой ъгъл ви гледат очите на едни от най-прекрасните жени на света, останали неописани и ненарисувани от перото на писатели,  четката и длетата на световни  художници и скулптури. Така техните образи са заминали във вечността , оставяйки след себе си като обобщен образ от приказката за  принцесата от "Хиляда и една нощ". Изключение прави само една, Хюрем Султан. Когато някой път ви се удаде възможност да посетите една от най-известните галерии на изкуството и културата в света, Уфици, още в първия коридор погледнете горе в ляво. Там ще видите нейния образ - на властната султанка и любима на Сюлейман Великолепни.

---------------------------------------------------------


 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.