До ден днешен площад Синьория се счита за политическия център на града Флоренция. По средата му се намира величествената бронзова статуя на Козимо Първи Медичи, дело на фламандския майстор Джамболоня.
Козимо е първият от династията Медичи, владетели на Флоренция през по-голямата част от Ренесанса. Известен е още като Козимо Старши или Козимо Pater Patriae. Козимо превръща Флорентинската Република в монахрия. Той е известен меценат и открива първата обществена библиотека "Сан Марко". Това наистина е значително дело защото само Църквата е била разпространител на писмено знание. Той е покровител на Фра Анджело, фр Филипо и Донатело, чиито творби "Давид" и "Юдит и Олоферн" са поръчка на фамилията. Козимо е поръчал да бъде създадена школа за изучаване на питагорейството и платонизма.Заедно със съпругата си контесина де Барди, са родители на Пиеро Козимо Медичи, чиято съпруга италианската поетеса Лукреция Торнабуони му ражда син Лоренцо Медичи, наречен Великолепни, учен и покровител на хората на изкуството. Забележителния Микеланджело живее и твори в двореца на Медичите. Лоренцо има седем деца, които стават едни от най-влиятелните особи в светския и религиозен живот на тогавашна Италия.
Вдясно от статуята на Козимо се намира фонтана"Нептун". В краката на бога на моретата и океаните има разположени бронзови фигури на сатири и нимфи.
Този фонтан има малко зловеща история. Кръглата мраморна плоча указва мястото, където е бил изгорен изобличителя на флорентинските нрави Савонарола.
Един от символите на града фигура на лъва Мардзокко посреща посетителите на площада.Това е спомен за времето, когато владетелите на Флоренция имали за любимци няколко лъва. Фигурите са копия на оригиналите, чийто автор е Донатело и които се се намират в музея Барджело. Статуята на Давид също е копие. Оригинала изработен от Микеланджело се съхранява в Галерия дел’Академия.
Дворецът веднага приковава вниманието на тези, които стъпят на площада. Замислена като резиденция на Приората, постройката е получила името си Веккио, когато Козимо Първи, решава да пренесе в нея двора си. Тогава получава и другото си име - Палацо Дукале - Двореца на херцозите. Съпругата на херцог Козимо, контесина де Барди, обаче не харесва сградата и настоява пред мъжа си да се преместят в нов дворец. След няколко години желанието и е изпълнено и владетелската двойка се премества в двореца Пити. Тази сграда остава с името веккио - Старата. От 1865 до 1870 година, когато Флоренция е била столица на Италия, сградата е служила като събрание на италиянския парламент. До ден днешен тук се намира седалището на градската управа. Великолепната постройка е във формата на крепост. Зданието има забележителна 94-метрова камбанария, фасадата има три етажа, два от които са украсени с изработени от мрамор флорентински прозорци. Над корпуса на двореца се извисява зъбчатата кула Арнолфо (наречена на името на архитекта, който я завършва към 1310 г.
Двореца е претърпявал множество разширения и пристроявания. Под ръководството на Микелоццо е имало много сериозна реконструкция през 1453 година. Последвала друга такава през 1558 година под ръководството на Вазари и накрая през 1588 година е имало ново подобрение с ръководител Буонталенти. Надписът Rex regum et Dominus Dominantium трябвало да напомня на управляващите, че Христос е единственият владетел. Малко по-късно на площада е поставена и статуята на Херкулес, произведение на Бачо Бандинели, придворен скулптор на семейство Медичи. За него се казва, че заедно подобно на Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и Антонио Полайоло е провеждал дисекции с цел по-доброто изучаване и представяне в произведенията им на анатомията на човешкото тяло. Ренесансовите художници са ставали един вид анатоми по необходимост с цел по-доброто представяне и създаване на реалистични творби.
Легендите разказват, че града Флоренция е построена върху блата, които са били запълнени с пръст от митичния герой. Други казват, че статуята на Херкулес изобразява алегорично града Флоренция и чрез статуята на победения вечният им враг Сиена.
Пиаца дела Синьория е един истински музей на скулптурата на открито с множество статуи, които напомнят на посетителите за славното минало на Флоренция. Много е трудно да бъде снимано всичко, което се намира тук, защото потока от туристи е непрекъснат и всеки иска да има спомен от това забележително място. Моите снимки също не са много прецизни, защото може да се каже спокойно,че съм "дебнала" удобен момент да заснема всичко, или поне по-голяма част.
Позната още под името "Лоджия Синьоория", "Лоджия деи Ланци", била замислена като място на публични събрания и събирания по време на Великото Херцогство. Построена е от Бенчи ди Чионе и Симоне ди Франческо Таленти, по екскизи на А. Оркания в периода между 1376 и 1382 година. На фасадата на лоджията са изобразени четирите кардинални добродетели: благоразумие, справедливост, умереност и сила. Весели туристи обичат да правят шоу пред останалите и да бъдат заснемани. Тези двама англичани с удоволствие и весели закачки ми позираха за тази снимка.
Днес лоджия деи Ланци представлява е един интересен музей на открито, където се намира експозиция от скулптури събрани от галерия Уфици, която се намира в непосредствена близост. Например шедьовъра на Челлини -бронзовия "Персей с главата на медуза". До тази статуя се намира друга "Похищението на Поликсена" от Пио Феди и вдясно от тях антична женска статуя.
През 16 век мястото получава своето име по името на намиращите се там наемници на великия тоскански херцог Козимо Медичи, които се казват ландскнехти, в съкратен вариант "ланци" Въпреки че заваля проливен дъжд успяхме да разгледаме тази галерия на открито и останахме очаровани да видим толкова много известни произведения на изкуството събрани на едно място. Площадът не е голям, но е пренаселен с невероятни архитектурни и исторически шедьоври. На нас не ни стигна повече от половин ден да го разгледаме. В моментите, когато чувствувахме умора се отправяхме към малките тесни улички, които го заобикаляха и сядахме да похапнем вкусна италианска храна или да се подкрепим с джелато и кафе. Не пропускайте тези моменти, драги приятели и читатели. Италия е и това: весело настроение, приятни хора, храна и напитки. От уютните ресторантчета ще ви приканят на различни езици да отседнете и починете при тях. Не ни се случи място, което да не ни очарова и храна, която да не ни хареса. Чаша вино винаги вървеше в допълнение към кулинарните пиршества. На много места имаше и музиканти, които допълнително освежаваха атмосферата и ни зареждаха с весело настроение.
Бутилка "Кианти, винаги и задължително.Все пак това е Италия. Отпочинали, хапнали, хващахме отново камерите и продължавахме приключението наречено Флоренция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар