В туристическите брошури за Йордания, най-голямата атракция разбира се представлява древната Петра. Тя фокусира по-голяма част от интереса към туризма в тази страна. За запаления пътешественик или специалиста обаче има още една интересна дестинация и това е град Мадаба. Намира се на 22 км. от столицата на Йордания, Аман. Това е културната съкровищница на тази страна. Тук важно място заема производството на керамика и мозаечното декоративно изкуство.
В информационните източници Мадаба е споменат като граничен град на древното Моавитско царство. Моавитите са родствено племе на евреите обитаващо източния бряг на Мъртво море - земята е обозначавана в Библията като Моав. Пак от Библията научаваме, че моавитите произхождат от племенника на Аврам - Лот, по линия на голямата му дъщера, с която той извършва кръвосмешение. Древният историк Йосиф Флавий също съобщава за моавитите. Моавитски паметник е и надписа на цар Меша, чийто оригинал се намира в Лувъра - Стелата на Меша. Подобно на всички населени места по онова време и на онова място и това селище преминава през различни периоди на живот и управление - римско, византийско, персийско и умаядско. Любезният читател вече сам се сеща, че последвалото културно творчество ще има връзка с многонационалния живот и произход на неговите създатели. Приносът на отделните народи се чувства съвсем осезателно особено в приложните изкуства. В керамичните модели от Мадаба се появяват иконографски мотиви - изобразяване на светите места, събития и случки от свещените текстове. Това най-добре може да се види в гръцката православна църква „Свети Георги“ от 530 г., която се намира в Мадаба.
Църквата е известна с уникалната мозайка, която представя подробна карта на Светите земи от византийската епоха. Нейната уникалност представлява 2 200 000 цветни фрагмента с първоначални размери 15,7 х 5,6 м, като най-запазената част е 4,5 х 4 м. Указва територията между делтата на Нил, крепостта Керак, Йерихон и Средиземно море. На нея са отбелязани са 166 населени места, споменати в Библията. Картата показва и църквата Nea (Nea Ekklesia of the Theotokos), издигната от император Юстиниан I в чест на Девата през 543 г. Мозайката се намира на пода на църквата . Имахме изключителния късмет църквата да е полупразна и да заснема мозайката без да хвана в кадър някой крак или маратонка.
От друга страна сгради, изградени след 570 г., не са отбелязани. Това показва, че картата е създадена в този период.
Мозайката е била в предишен храм посторен на това място, както това се случва често при строежа на нови храмове те се наслагват върху стари такива. Пример затова е дори Дуомото във Флоренция, което е построено върху останки от предишен храм, за което съм писала в тази своя публикация.
https://travellingphantom.blogspot.com/2019/08/2.html
Мозайката е преоткрита в апсидата на сегашната църква, реставрирана и консервирана от немските археолози Хайнц Кюперс и Херберт Донер с активната финансова помощ на фондация "Фолксваген". Чистотата на тоновете, светлосенките, цялата тази гама от цветове и размери се прелива в съвършена хармония. Умението на майсторите сътворили тази красота се изразява в това, че успокояват цветовата палитра със надписи в светли тонове или тъмни бордюри.
В мозайките на Мадаба и по-точно в тези с религиозен мотив се наблюдава как производството постепенно преминава в ръцете на майстори арменци, гърци, араби и пр. На първо място се изменя декорацията и в редица случаи представлява смесица от мюсюлмански орнаментни мотиви с християнски символи и сюжети - Св. Дева, Св. Георги с плащ, Св. Георги убива змея в култовата разпознаваема сюжетна религиозна битка, гръцки надписи и християнски кръст на фона на растителни мотиви.
Интересното обаче в случая е изработването на мозаечни платна и изделия при които ясно се вижда, че въпреки забраната да се изобразяват живи същества и хора това се случва при мозайките от Мадаба. Това обаче е за тясно информирания човек, или поне за представите му свързани с повърхностно познаване на ислямските свещенни книги. За много, това утвърдено мнение за мюсюлманското изкуство е свързано с иконоборството и изобщо с борбата срещу култа към езическите идоли през ранния период на утвърждаване на ислямската религия. В действителност обаче в Курана има само един стих, с който се преследват изображения на идоли, но не на хора и животни. В сура 5 Ал Маида-Трапезата
О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите
Тези стихове от Курана, както и този стих, били тълкувани като забрана да бъдат изобразявани и скулптирани живи същества.
сура Трапезата
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица - с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица - с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения - с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите - с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”
В хадисите на Мохамед се приписват изказванията, че който направи рисунка ще бъде тежко наказан от Страшния съд. Независимо дали Хадисите са устни разсъждения върху думите на пророка или не са, те са онази фанатично религиозна догма, която установява нормите, а не самия Куран. Въпреки гоненията и рестрикциите са много примерите за нарушаване на тази забрана в изкуството, самите халифи в Арабския свят, персийските шахове и султаните на Османската империя не са я спазвали, насърчавайки производители на мозайки, порцелан, миниатюристи и портретисти. Някои султани като например Мехмед Втори Завоевателя кани в двора си художници от Италия - Матео де Паси, Джентило Белини и Констанцо Ферара да творят. Целта е била да нарисуват портрети и да се преодолее ислямският предразсъдък срещу използването на фигурални изображения в основното ислямско изкуство. От друга страна с това да се създадат местни школи и таланти.
Доказателство затова има и днес в Института за Мозаечно изкуство и реставрация в град Мадаба, където работят предимно хора изповядващи Ислям.
Дървото на живота. Много често изобразяван мотив в ислямското и християнското изкуство.
Ето една снимана от мен, току-що създадена розета в института. Това е стил "Ляле" и е почти реалистично изображение на разцъфнало цвете, в него са използвани елементи от брусенската и от класическата розета, но основният замисъл на твореца е ясно изразен - този орнамент трябва да напомня живо цвете.
Богато, пъстро и красиво направено изображение на природен мотив. Плетеници от растителни мотиви и птици. В много от гоблените на двореца Версай и не само, може да видите подобни мотиви. Никога обаче не трябва да се подлъгваме дословно да гадаем по произведените мозайки за периодите в които са създадени. Винаги трябва да сме предпазливи по отношение на заключенията си. Причина - в своето изкуство майсторите на мозайки често използуват и стари форми съчетавайки ги с новите.
Произведеното в древността и сега в Мадаба е тръгвало в началото само към земите на Изтока. По-късно, с активният религиозен пилигримски поток и поклоничество, към Светите земи благодарение на предприемчиви търговци навлиза и в останалия свят. Така днес много от нещата произведени в Мадаба, можете да видите в облицовките на дворци, църкви, джамии, други култови сгради, чешми и пр. Най-хубавото в днешно време е, че тези прелестни мозаечни пана са извадени на показ и могат да станат достояние не само на изследователи и археолози, но да радват и окото на всички останали.
Това остава като спомен и мисъл от и за мозайките в град Мадаба - изящни, красиви, възторжено цветни и пъстри, пресъздали сякаш по поетичен и приказен начин библейски сюжети и приказки от "Хиляда и една нощ", които ни държат в плен и до днес.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
В информационните източници Мадаба е споменат като граничен град на древното Моавитско царство. Моавитите са родствено племе на евреите обитаващо източния бряг на Мъртво море - земята е обозначавана в Библията като Моав. Пак от Библията научаваме, че моавитите произхождат от племенника на Аврам - Лот, по линия на голямата му дъщера, с която той извършва кръвосмешение. Древният историк Йосиф Флавий също съобщава за моавитите. Моавитски паметник е и надписа на цар Меша, чийто оригинал се намира в Лувъра - Стелата на Меша. Подобно на всички населени места по онова време и на онова място и това селище преминава през различни периоди на живот и управление - римско, византийско, персийско и умаядско. Любезният читател вече сам се сеща, че последвалото културно творчество ще има връзка с многонационалния живот и произход на неговите създатели. Приносът на отделните народи се чувства съвсем осезателно особено в приложните изкуства. В керамичните модели от Мадаба се появяват иконографски мотиви - изобразяване на светите места, събития и случки от свещените текстове. Това най-добре може да се види в гръцката православна църква „Свети Георги“ от 530 г., която се намира в Мадаба.
Църквата е известна с уникалната мозайка, която представя подробна карта на Светите земи от византийската епоха. Нейната уникалност представлява 2 200 000 цветни фрагмента с първоначални размери 15,7 х 5,6 м, като най-запазената част е 4,5 х 4 м. Указва територията между делтата на Нил, крепостта Керак, Йерихон и Средиземно море. На нея са отбелязани са 166 населени места, споменати в Библията. Картата показва и църквата Nea (Nea Ekklesia of the Theotokos), издигната от император Юстиниан I в чест на Девата през 543 г. Мозайката се намира на пода на църквата . Имахме изключителния късмет църквата да е полупразна и да заснема мозайката без да хвана в кадър някой крак или маратонка.
От друга страна сгради, изградени след 570 г., не са отбелязани. Това показва, че картата е създадена в този период.
Мозайката е била в предишен храм посторен на това място, както това се случва често при строежа на нови храмове те се наслагват върху стари такива. Пример затова е дори Дуомото във Флоренция, което е построено върху останки от предишен храм, за което съм писала в тази своя публикация.
https://travellingphantom.blogspot.com/2019/08/2.html
Мозайката е преоткрита в апсидата на сегашната църква, реставрирана и консервирана от немските археолози Хайнц Кюперс и Херберт Донер с активната финансова помощ на фондация "Фолксваген". Чистотата на тоновете, светлосенките, цялата тази гама от цветове и размери се прелива в съвършена хармония. Умението на майсторите сътворили тази красота се изразява в това, че успокояват цветовата палитра със надписи в светли тонове или тъмни бордюри.
В мозайките на Мадаба и по-точно в тези с религиозен мотив се наблюдава как производството постепенно преминава в ръцете на майстори арменци, гърци, араби и пр. На първо място се изменя декорацията и в редица случаи представлява смесица от мюсюлмански орнаментни мотиви с християнски символи и сюжети - Св. Дева, Св. Георги с плащ, Св. Георги убива змея в култовата разпознаваема сюжетна религиозна битка, гръцки надписи и християнски кръст на фона на растителни мотиви.
Интересното обаче в случая е изработването на мозаечни платна и изделия при които ясно се вижда, че въпреки забраната да се изобразяват живи същества и хора това се случва при мозайките от Мадаба. Това обаче е за тясно информирания човек, или поне за представите му свързани с повърхностно познаване на ислямските свещенни книги. За много, това утвърдено мнение за мюсюлманското изкуство е свързано с иконоборството и изобщо с борбата срещу култа към езическите идоли през ранния период на утвърждаване на ислямската религия. В действителност обаче в Курана има само един стих, с който се преследват изображения на идоли, но не на хора и животни. В сура 5 Ал Маида-Трапезата
О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите
Тези стихове от Курана, както и този стих, били тълкувани като забрана да бъдат изобразявани и скулптирани живи същества.
сура Трапезата
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица - с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица - с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения - с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите - с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”
В хадисите на Мохамед се приписват изказванията, че който направи рисунка ще бъде тежко наказан от Страшния съд. Независимо дали Хадисите са устни разсъждения върху думите на пророка или не са, те са онази фанатично религиозна догма, която установява нормите, а не самия Куран. Въпреки гоненията и рестрикциите са много примерите за нарушаване на тази забрана в изкуството, самите халифи в Арабския свят, персийските шахове и султаните на Османската империя не са я спазвали, насърчавайки производители на мозайки, порцелан, миниатюристи и портретисти. Някои султани като например Мехмед Втори Завоевателя кани в двора си художници от Италия - Матео де Паси, Джентило Белини и Констанцо Ферара да творят. Целта е била да нарисуват портрети и да се преодолее ислямският предразсъдък срещу използването на фигурални изображения в основното ислямско изкуство. От друга страна с това да се създадат местни школи и таланти.
Доказателство затова има и днес в Института за Мозаечно изкуство и реставрация в град Мадаба, където работят предимно хора изповядващи Ислям.
Дървото на живота. Много често изобразяван мотив в ислямското и християнското изкуство.
Ето една снимана от мен, току-що създадена розета в института. Това е стил "Ляле" и е почти реалистично изображение на разцъфнало цвете, в него са използвани елементи от брусенската и от класическата розета, но основният замисъл на твореца е ясно изразен - този орнамент трябва да напомня живо цвете.
Богато, пъстро и красиво направено изображение на природен мотив. Плетеници от растителни мотиви и птици. В много от гоблените на двореца Версай и не само, може да видите подобни мотиви. Никога обаче не трябва да се подлъгваме дословно да гадаем по произведените мозайки за периодите в които са създадени. Винаги трябва да сме предпазливи по отношение на заключенията си. Причина - в своето изкуство майсторите на мозайки често използуват и стари форми съчетавайки ги с новите.
Произведеното в древността и сега в Мадаба е тръгвало в началото само към земите на Изтока. По-късно, с активният религиозен пилигримски поток и поклоничество, към Светите земи благодарение на предприемчиви търговци навлиза и в останалия свят. Така днес много от нещата произведени в Мадаба, можете да видите в облицовките на дворци, църкви, джамии, други култови сгради, чешми и пр. Най-хубавото в днешно време е, че тези прелестни мозаечни пана са извадени на показ и могат да станат достояние не само на изследователи и археолози, но да радват и окото на всички останали.
Това остава като спомен и мисъл от и за мозайките в град Мадаба - изящни, красиви, възторжено цветни и пъстри, пресъздали сякаш по поетичен и приказен начин библейски сюжети и приказки от "Хиляда и една нощ", които ни държат в плен и до днес.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар