Заглавието изглежда лежерно и обещава мисълта да се лее бързо, но признавам, че дълго отлагах написването на този пътепис. Защото няма да пиша обобщаващо за всички древни пътища, които водят към Рим, както и за 26 римски пътища само в Италия, а само за тази отсечка от тях по която победители и победени са влизали в Рим. Виа Апия Антика. Най-важния от всички тях и най-стария. Защото когато тръгнеш по него минаваш през 2600 години история и археология. Това е Виа Апия, която е свързана с въстанието на Спартак. След неговото потушаване 6000 мъже пленени в битката са разпънати по протежението на целия път.
71 г. пр.н.е. тракиецът Спартак, военнопленник, който тренирал в гладиаторската школа на Лентул Батиат, успява да организира бягството на 200 гладиатори от школата, които искат да се завърнат по родните си места. Съдбата обаче е отредила друго. Бягството се превръща и разраства до въстание. По пътя към свободата, към групата се присъединяват още роби и бедни жители на империята, които са недоволни от управлението. Въстанието обхваща цяла Южна Италия и Рим най-после обръща внимание на случващото се, което в началото е неглежирал до обикновен локален бунт. Срещу Спартак и неговите хора са хвърлени военните формирования на Публий Вариний, които обаче са победени от мотивираните въстаници. Спартак повежда хората си на север към Алпите, за да ги изведе от Римската Империя. Срещу него тръгва начело на добре обучена войска Марк Лициний Крас - римски пълководец и триумвират. Баснословно богатия Крас сам финансира сформирането на шест легиона съставени от най-добрите бойци на Рим и ги повежда срещу вече изтощените от битки и дълги преходи въстаници. Притиснат и обкръжен при река Силар, Спартак и неговите бойци са разгромени от добре обучените бойци на Крас. Трупът на Спартак не е намерен на бойното поле и това по-късно дава възможност за множество спекулации. Крас триумвира и се завръща в Рим като победител. С него в победното шествие вървят и 6000 пленени въстаници. За назидание всички те до един са разпънати на кръст по цялото протежение на вия Апия от Капуа - мястото където започва въстанието до Рим.
"Тълпата от квиритите беше излезнала чак на Виа Апия за да се наслади на нечуваното зрелище. Разпъваха на кръст бунтовниците на Спартак, тези, които се бяха осмелили да се борят против робството в Империята. Тълпата изпаднала в екстаз допълнително издевателстваше над окованите мъже, които чакаха изправени край готовите дупки да донесат дървените кръстове на които щяха да бъдат разпъвани. Иронията на съдбата беше, че тези, които ги приковаваха за кръстовете бяха роби като тях. Освен озверелите и ликуващи викове на тълпата се чуваха и ударите на огромните чукове с които набиваха в крайниците на осъдените гвоздеи. След като нещастниците бяха приковани, изправяха кръстовете и ги закрепяха в предварително изкопаните дупки и накрая утъпкваха земята около тях. Много от жертвите загубваха съзнание още по време на приковаването за да се свестят известно време след това и да започне мъчителната им смърт под палещото слънце и студените нощи. Пътя от Рим до Капуа се покри с гъста редица от кръстове и агонизиращи на тях хора, които допълнително бяха измъчвани от тълпата, която обикаляше около тях, замерваше ги с камъни и подигравателно залагаше кой от нещастниците кога ще издъхне. Агонията продължаваше с дни. Разпънатите умираха в мълчание, само от време на време някой от тях извикваше името на близък приятел и като не чуваше отговор разбираше, че душата на последния беше отишла при боговете. Силите напускаха тези иначе храбри мъже, телата им се свличаха надолу, главите им се отпускаха към гърдите и те умираха. После дойде ред на гарваните и кучетата"
Уважаеми читателю, това е моя интерпретация на случилото се през онези далечни векове. Днес нищо не напомня за онези кървави времена и е трудно човек да си представи, че по пътят заобиколен от цветя и пищна растителност, някога са умирали в неистови мъки разпънати на кръст толкова хора.
Вия Апия носи името на забележителен римски политик и държавник на средната Римска република, Апий Клавдий Цек по чието предложение започва изграждането му. Освен този път по негово предложение е изградена и системата за водоснабдяване с питейна вода в Рим и акведукта Аква Апия, която също носи неговото име. "Пътят на Апий", както е буквалният превод на името е свързвал Рим с Капуа, град разположен на река Волтурно и стига до Брундизий, който е едно от най-важните пристанища, които свързват Империята с Изтока. По пътя на всяка римска миля е имало стълб/колона/ на който е обозначавано разстоянието и надпис, кой император е управлявал по това време. Днес от всички е останал само един оригинален милиарен камък и признавам, че ни отне време докато с моята половинка го намерим и снимаме. Камъкът е разположен в ниша и покрай него има интензивно движение по тесен градски път. Невъзможно е да спреш колата и да го снимаш. Затова вървиш пеша няколко километра до него. Както и да е, усилието си заслужаваше. Не всякога и навсякъде можеш да видиш милиарен камък, поставен преди векове. Милиарните каменни колони са цилиндрични на вид и поставени, както подсказва самото им име, на хиляда крачки разстояние един от друг, тоест на една римска миля /1478,5 метра/. Те са един вид справочник за пътуващите по пътя. На тях са отбелязани милите изминати от града, колко остава до следващото място град или хан за почивка, името на curator-а /инспектора/, който се грижи и отговаря за поддръжката на пътя и дори името на императора по времето на чието управление е поставен този пътен справочник /както го наричам аз/.
На снимката - единствения оцелял и достигнал до наши дни милиарен камък/колона/ от Вия Апия Антика.
На каменната колона е изписано името на император Нерва което означава ,че по времето на поставянето му като маркер по пътя начело на управлението на Римската империя е стоял първият от така наречените "Петима добри императори" - Марк Кокцей Нерва, родоначалникът на династията на Антонините.
Виа Апия Антика не е много посещавана туристическа дестинация в Рим. Около Колисеума, Фонтана Треви, Форум-а, Лудус Магнус и Ватикана не можеш да се разминеш от туристи и понякога чакането да ги видиш трае с часове. Пътят Апия е почти тих и безлюден. Трябва да имаш специални интереси за да го изминеш. Незаслужено неглежирана дестинация, която е наситена с историята на Рим. Още когато съставяхме програмата за нашият 10 дневен престой в Рим отделихме цял ден време за разглеждане на този забележителен участък и къс от историята на древната Империя. Защото когато разглеждаш Рим, не разглеждаш град, а Империя. Трябва време и внимание. Истински се учудвам на онези хора, които споделят, че три дни в Рим са достатъчни да го разгледат и усетят атмосферата му. От позицията на много пътувал и много видял човек, категорично заявявам, че това не е така. Както вече споменах в една друга моя публикация, аз съм наясно с подводните камъни, които могат да препънат едно истинско преживяване и разглеждане в детайли на всичко, което си заслужава да бъде видяно във Вечния град. Избрахме хотела си да бъде един от малкото до самия фонтан Треви. Излиза скъпо, особено, ако си в туристическия сезон. Вярвайте обаче заслужаваше си парите дадени затова. Бяхме в центъра на Рим и като близка отправна точка към известните забележителности това беше повече от предимство. Можехме да се връщаме за почивка през горещите следобеди, да се отдадем на удоволствието на вкусен обяд в разкошните малки ресторантчета около прохладата на фонтана и да избегнем сандвичите, продавани в количка или каравана около Колосеума и Ватикана. Направени набързо за гладния туристически поток, който запленен и подмамен от възможността за безбройни селфита около забележителностите взимаше и хапваше на крак без претенция нито за качество, нито за цена, нито за комфорт. От опит ви споделям, че един сандвич около Ватикана е по-скъп от едно вкусно ястие в ресторант около фонтана Треви. Маса със сервиз и избор от предястия и напитки бяха допълнителни екстри. Само на тези места италианците не гледат като на малоумни туристите, които си поръчват капучино в два часа следобед. Това противоречи на традициите на местните, които единствени от европейците са уникални в това да се наслаждават на насладата. Другото предимство беше възможността да извикаме бързо такси. Достатъчно беше да позвъним на рецепцията и след около 10 минути колата ни чакаше пред хотела. Вероятно за много от вас споменаването на такси в Рим ще предизвика асоциация на нещо скъпо. Цените обаче бяха повече от нормални и това беше предпочитаният ни начин за предвижване в града. Изминаването на големи разстояния пеша в блъсканицата и жегата на големия град е излишно и не спестява време. Моисей е останал назад във вековете и опита му е бил предимно в преодоляване на пустиня. Обаче се съмнявам, че морето от туристи и местни, които за да преодолееш трябва да лееш пот, нерви и време си заслужава, особено, ако нямаш пръчка която да ги раздели. Само час-два ходене сред такава блъсканица и вече никой няма устремената и бодра походка с която е тръгнал от хотела си. Бодри са само местните, защото това е част от лудостта на живота им, който тече на турбо обороти през цялата година. Туристът започва да влачи крака, да се облива в пот, която разрежда с минерална вода, и започва все по-често да спира за почивка в местните капанчета в които пие кафе в чашка с размерите на тези с които дават дозирано лекарство. Тогава идва момента в който на мнозина престава да им е интересно за Ренесанса, Цезар и Диоцеклиан. Само най-запалените ентусиасти продължават напред в търсене на идеална селфи позиция, останалите предпочитат да се излегнат под дебелите сенки на дърветата в парковете и да изчакат късния следобед за да продължат. Няма да коментирам случаите в които виждах родители от цял свят помъкнали малки деца, дори бебета в тези условия. Не знам кой изпитва удоволствие от такова пътуване и разглеждане на забележителности, но вярвайте драги читатели видях неща за които на моменти направо исках да сезирам местните служби за закрила на детето. Когато и слънцето на Рим не е излязло в обедна почивка нещата излизат извън контрол. Затова препоръчвам такси или организирани турове, ако не можете да се справите сами. Разбира се това зависи не само от желанията но и от бюджета ви. Съгласна съм, че не всеки е тръгнал със сак пари , но вярвайте по-добре е да тръгнете на пътешествие в което да предвидите всички тези неща, които могат да ви спестят много неприятни изживявания. Прецизното проучване на местата, които искахме да посетим ни отне известно време, но, това е най-добрия начин в който човек може да улесни максимално себе си когато предприема същинската част от пътешествието. Вия Апия Антика е забранена за автомобили. Рядко се правят изключения и това е предимно, когато има официални събития или сватби за което се иска разрешение. Разстоянията обаче които трябва да се изминат са големи, ако искате да посетите в цялост интересните места, които се намират по пътя. След като проучихме това, решихме да се обърнем към туристически офис, който предлагаше колела под наем. Два месеца преди пътуването ни вече бяхме резервирали две колела, едното от които имаше хубав голям багажник. Това беше особено важно заради тежката фотографска техника, която носехме със себе си /само обективите ни тежаха няколко килограма/, няколко бутилки минерална вода, която ви препоръчвам горещо да не забравите да вземете . Можете да предвидите и някаква лека закуска или обяд, ако ще останете няколко часа по този маршрут. Местата където можете да закупите храна и напитки са само две и най-често са толкова окупирани от посетители, че чакането ще ви изтощи повече отколкото пътя. Имайте предвид, че не ви говоря за места на които можете да седнете и хапнете в ресторант или друго заведение. Говоря ви за сандвичи от вендинг автомати , което в никакъв случай не означава съвсем прясна храна.
В набелязания ден извикахме такси, което ни закара до началото на пътя. Там се намираше и офиса от който наехме двете колела. Останах изненадана, че точно в 9 часа сутринта, на датата както беше уговорката преди два месеца пред офиса ни чакаха двете колела. Казахме само имената си и ги получихме. Получихме и карта на пътя и интересните места по него. Пожелаха ни с усмивка хубав и приятен ден.
Между двете колони започва Вия Апия Антика.
Улицата, която се движи успоредно до нея от дясната страна е Вия Ардеатина по която се движат автомобили. Между двете улици има ограда.
От тук започват векове история на древен Рим. Това обаче е края на пътя и той вече е в пределите на Рим.
Ако някой реши да напише историята на създаването на римските пътища ще види голяма трудност. Причината - трябва да почне да дълбае във вековете история и да проследи не само изграждането на пътищата но и всички събития които са се случвали около тях и на тях, а както се оказа в случая и под тях. Строежа на един път е също вид история - историята на този, който е замислил създаването му, историята на тези, които са го изграждали и историята на тези, които са го ползвали за добро или за лошо. Затова пиша, че историята на Вия Апия е част от историята на Рим. Това което е интересно да се знае е че когато римските инженери и строители трябвало да построят път, те изобщо не се съобразявали с околната среда. Те я приспособявали за своите нужди. Понякога се налагало да изградят много странични съоръжения - мостове, тунели, акведукти. Нямало заобикаляне на терени, хълмове и пр... Строителите навлизали агресивно в околната среда и строели здрави пътища, които са останали и до днес.Да се чудиш и маеш, как днешните магистрали през пет-шест години са подлагани на частични или основни ремонти, а римските пътища стоят непокътнати след близо две хиляди години използвани и служещи като обединение между Рим и останалия свят. Римските пътища са строени на ръка. От легионери, роби и военнопленници. Нямало е никаква техника, която да облекчава тежкия им труд. Изучаването на анатомията на римските пътища показва,че процеса е труден и тежък, но брилянтно измислен за да се стигне до появата на такива трайни съоръжения. Изкопаването на ровове дълги и дълбоки, насипването им с няколко реда камъни при това подредени в последователност, която целял точно да се получи здрав и надежден път. На дъното на изкопания ров се слагали най-едрите камъни, върху тях като втори пласт се нареждали средни по размер камъни и накрая най-отгоре се наслагвали дребните камъни омесени с вар, което придавало якост на пътя.Това наслояване на камъните по размери е тайната на здравината на римските пътища. Като завършващ пласт се поставяли огромни каменни плочи. виждайки тези плочи,човек може да остане с грешното убеждение, че те са тънки. Това е измамно и грешно убеждение. Плочите са солидни и много здрави и тази тяхна масивност е причина пътят да е стабилен и здрав.Където и по света да видите калдъръмен път ще видите че той изглежда леко издут. Това съвсем не е случайно, а е направено с умисъл водата да се оттича встрани и да не подкопава пътя. Въобще съвременните строители са почерпили богат и полезен опит от римските инженери. Остава да вложат старанието и да заложат на качеството като материали и изработка и ще имаме пътища, които не се налага година до три след пускането им в експлоатация да се затварят за ремонти. Римските пътища са били широки и удобни. По тях можело да се разминават спокойно по две каруци. Имало е тротоари по които са вървели в строй легионерите. Това ще се стори абсурдно на някой, но вярвайте това е клише наложено от холивуудските филми в които обикновено има много екшън и много малко история. Представете си легионерите с техните caligae по плочника на улиците и ще разберете дали е възможно те да се движат по тях. Пътищата са имали и други удобства. През равни разстояния между бордюрите е имало по един малък стълб наречен gomphus. Това не е ограничителен камък като тези от редицата бордюри. Тези стълбове са били сложени за удобство на конниците. В онази епоха конските стремена още не са били измислени и тези стълбове са играели ролята на такива. В някои участъци според природния терен по пътя са издълбавани коловози подобно на каналчета, така че колелетата на каруците да влизат в тях и да не могат да паднат, ако терена е стръмен. Вкараш ли веднъж колелетата на каруцата в тези малки канали няма да се загубиш по пътя, той винаги ще те доведе до крайната цел. Интересно е, че в околността една пещера в Малта - Гхар Далам видях също такива канали за каруци. И така в древен Рим Вия Апия, подобно на други като нея е била част от кръвоносната система на огромната Империя. По нея се доставяли стоки от пристанището Брундизий, които изхранвали огромния град. Имало и тъжни шествия -тези на робите докарвани след всеки военен поход на легионите от покорените провинции. Това бил и пътят на победата - по него се завръщали победителите във войните. Пищните шествия в които заловените владетели и техните богатства били част от триумфа на пълководците били посрещани с овации от квиритите /жителите на Рим/. Тържественото шествие, което днес може да сравним с парад завършвало пред трибуната в центъра на Рим на която стоял самият цезар и бащите на Империята-сенаторите.
Там цезаря закичвал с венец победителя във войната, след което последния се отправял към храма на Юпитер за да му поднесе в жертва животно като благодарност за подкрепата в битката. Обичай било и венеца на победителя да бъде поставян върху олтара на божеството. С този акт той му посвещавал победата си.
По пътя се разминаваме с уморени от пътя и настъпващата жега пешеходци, които с известна доза завист ни поглеждат и преценяват, че сме постъпили правилно наемайки велосипеди. Пътя става все по-дълъг и на места леко стръмен , а до следващите забележителности има още разстояние за изминаване. Прохладната утрин отстъпва място на топъл ден. Вече е септември, но лятото още не си е отишло. По всичко личи че денят се очертава да бъде горещ.
Спираме и правим снимки на древни сгради/ или това, което е останало от тях / от двете страни на пътя.
Там където минавал пътя започнало да се развива оживена търговска и икономическа дейност. Изниквали места за почивка, започнали да се изграждат терми, да се обособяват земеделски зони и в тях да се строят земеделски вили.
В древен Рим било забранено да се погребват и изгарят мъртъвци в самия град. Богати фамилии започнали да строят встрани от пътя гробници в които приютявали останките на цели поколения. До днес се виждат останките на някои сгради.
В дясно гробница известна като Festoons, със сводести врати
Християнското присъствие тук започва с една на вид скромна и непретенциозна църква в началото на Вия Апия.
Толкова невзрачна, че може да не й обърнете внимание минавайки покрай нея.
Но ако си спомните фразата „Quo vadis, Domine“, това ще ви накара да се спрете . Казват, че това е мястото където апостол Петър тръгвайки да напуска Рим за да се спаси от сигурна смърт от преследването на император Нерон, среща в ослепителна светлина Исус Христос. Петър му задава въпроса "Къде отиваш , Господи". Исус му отговаря, че отива в Рим за да бъде разпнат за втори път, понеже, ако Петър избяга няма на кой да довери своето божие павство. Петър се засрамва и се връща обратно по пътя в Рим. След няколко дни е заловен по заповед на императора и е разпънат на кръст на Ватиканския хълм. На това място е построена катедралата, която носи неговото име. Предсмъртното желание на апостол Петър било да бъде разпънат на кръста с главата надолу, защото не бил достоен за смъртта, която постигнала на кръста неговия Господ Иисус Христос.
Историята на свети Петър обаче не свърша с тази малка църква. Тя продължава и в църквата „Сан Себастиано фуори ле Мура“ -" Свети Себастиано извън стените", която е една от седемте поклонически църкви в Рим и е разположена над катакомбите в края на пътя. За тази църква ще ви разкажа на друго място в тази публикация.
Отново по пътя.Малък храм на дева Мария. Трябва да знаете че култа към нея е един от основните в католицизма. Девата е по-популярна от сина си. Към нея се обръщат всички, които търсят ходатайство и застъпничество пред височайшия й син.
Минаваме покрай паметника на известния католически свещеник Джовани Боско и неговия ученик Доменико Савио. Боско е основател и на религиозен орден наречен "Ораториум на Свети Франциск Салски", познат още и като монашеското общество "Салезиани на Дон Боско". През 1859 година, основава още един орден, този на "Дъщерите на Мария, помощници на християните". През 1876 година основава и "Салезианските колеги на Дон Боско". Благочестивата дейност на този свещеник е насочена изключително към подпомагане живота на най-бедните юноши и девойки. Дейността на ордените създадени от него е да помага, насърчава и дава възможност на тези деца да се интегрират в обществото като добри граждани и християни. След смъртта му Дон Боско е беатифициран първо за блажен и после канонизиран за светец през 1914 година.
Децата, които той приютява и спасява от глада, мизерията и лошите страни на живота, живеят в специални приюти и за тях се грижат така наречените сазелиани - свещеници обучени от Дон Боско за това. Според него на децата и младежите трябва да се предоставят Дом където да се чувстват у дома си, Църква където ще получат необходимите добродетели и благодати, Училище където ще придобият интелектуално и практическо развитие и Игрище където по време на игра създават необходимото общуване и приятелство Много от децата стават самите те свещеници и продължават делото на благодетеля си. Ордените съществуват до ден днешен в различни краища на света. Има учредена и фондация "Дон Боско" . Тяхната насоченост е към благотворителна дейност в полза на деца в неравностойно положение.
Съвсем близо се намира и паметника на Доменико Савио.
Момчето е първият ученик на Св. Боско, обявено за светец. Боско го дава като пример за момчета, ангажирани с младежко апостолство, чрез даване на добър личен пример за святост и отдаденост на каузата на салезианите. Умира на 9 март1857 г. в Мондонио, когато е едва на 15 години. На 12 юни 1954 папа Пий XII го провъзгласява за светец.
Не искам да бъда разбрана грешно. Имам много приятели християни и те са невероятни хора, но има моменти в които се улавям, че тази религия леко ме озадачава и напряга.
В частност това, което се отнася до светците и крайностите в които изпадат. Това отразено в житията и легендите за тях. Дълги месеци или години прекарани в отшелничество без необходимия минимум хигиенни грижи за тялото, наблягайки само на духовни практики, целувки на прокажени, предпочитания за общуване и разговори с животни /и на какъв език/ вместо общуване с ближните от които да научиш нещо и да ги научиш на нещо. Не знам кой канон е наложил това за святост. И дали във времето в който духовниците вече се хранят и в Мак Доналдс, пият бира, карат последен модел скъпи коли, комуникират с последен модел айфони и сърфират в Интернет, скрития сексуален живот няма да коментираме, това все още важи. Питам се как би звучал перефразиран и онзи стих от 1 Тимотей 5:6 от Библията, който визира вдовицата, че "който живее сладострастно, е приживе умрял". Или всяко време си има свои виждания за святост. Обаче като направя ретроспекция на знанията си за религиите, а те са доволно обширни, си спомням, че и други религии са произвеждали светци при доста по-екзотични условия, някои даже свързани с мастурбация, което деяние отключвало духовните чакри и разделям чудатостите на издигането в ранг светец по равно между християнството и останалите религии и учения. Може и да не съм права, но всеки има право на мнение, нали?
Продължаваме да вървим с малки интервали почивка, на места, където предвидливо е помислено затова. Днес маршрута се развива в положителна насока да се мисли за туристите.
Разбира се до вендинг автоматите за закуски и напитки няма монаси, които да благославят крачките, хапките и глътките на пилигримите по пътя, но наличието на места за отдих под сенките на екзотични дървета, чешми и чисти тоалетни си е пак вид грижа за туриста, която ние, а предполагам и другите като нас приемаме с радост и оценяваме.
Оценяваме и приятните гледки на добре поддържаните алеи и пространства пред частните вили по пътя. Мястото е тихо, спокойно и чисто откъм въздух и по протежението на пътя, което на места е оформено като прекрасни паркове имат вили известни и богати италианци.
Следващата табела по пътя ни указва едно от най-интересните неща, които искаме да видим по Вия Апия: Catacombe di Roma и в частност два от най-забележителните комплекса от тях християнските катакомби Сан Калисто и Сан Себастияно.
Последните са по-надолу по пътя и входа им се намира встрани от църквата „Сан Себастиано фуори ле Мура“.
Катакомбите на Рим представляват огромни многостепенни галерии, които обграждат и проникват в пространството под Вечния град.
71 г. пр.н.е. тракиецът Спартак, военнопленник, който тренирал в гладиаторската школа на Лентул Батиат, успява да организира бягството на 200 гладиатори от школата, които искат да се завърнат по родните си места. Съдбата обаче е отредила друго. Бягството се превръща и разраства до въстание. По пътя към свободата, към групата се присъединяват още роби и бедни жители на империята, които са недоволни от управлението. Въстанието обхваща цяла Южна Италия и Рим най-после обръща внимание на случващото се, което в началото е неглежирал до обикновен локален бунт. Срещу Спартак и неговите хора са хвърлени военните формирования на Публий Вариний, които обаче са победени от мотивираните въстаници. Спартак повежда хората си на север към Алпите, за да ги изведе от Римската Империя. Срещу него тръгва начело на добре обучена войска Марк Лициний Крас - римски пълководец и триумвират. Баснословно богатия Крас сам финансира сформирането на шест легиона съставени от най-добрите бойци на Рим и ги повежда срещу вече изтощените от битки и дълги преходи въстаници. Притиснат и обкръжен при река Силар, Спартак и неговите бойци са разгромени от добре обучените бойци на Крас. Трупът на Спартак не е намерен на бойното поле и това по-късно дава възможност за множество спекулации. Крас триумвира и се завръща в Рим като победител. С него в победното шествие вървят и 6000 пленени въстаници. За назидание всички те до един са разпънати на кръст по цялото протежение на вия Апия от Капуа - мястото където започва въстанието до Рим.
"Тълпата от квиритите беше излезнала чак на Виа Апия за да се наслади на нечуваното зрелище. Разпъваха на кръст бунтовниците на Спартак, тези, които се бяха осмелили да се борят против робството в Империята. Тълпата изпаднала в екстаз допълнително издевателстваше над окованите мъже, които чакаха изправени край готовите дупки да донесат дървените кръстове на които щяха да бъдат разпъвани. Иронията на съдбата беше, че тези, които ги приковаваха за кръстовете бяха роби като тях. Освен озверелите и ликуващи викове на тълпата се чуваха и ударите на огромните чукове с които набиваха в крайниците на осъдените гвоздеи. След като нещастниците бяха приковани, изправяха кръстовете и ги закрепяха в предварително изкопаните дупки и накрая утъпкваха земята около тях. Много от жертвите загубваха съзнание още по време на приковаването за да се свестят известно време след това и да започне мъчителната им смърт под палещото слънце и студените нощи. Пътя от Рим до Капуа се покри с гъста редица от кръстове и агонизиращи на тях хора, които допълнително бяха измъчвани от тълпата, която обикаляше около тях, замерваше ги с камъни и подигравателно залагаше кой от нещастниците кога ще издъхне. Агонията продължаваше с дни. Разпънатите умираха в мълчание, само от време на време някой от тях извикваше името на близък приятел и като не чуваше отговор разбираше, че душата на последния беше отишла при боговете. Силите напускаха тези иначе храбри мъже, телата им се свличаха надолу, главите им се отпускаха към гърдите и те умираха. После дойде ред на гарваните и кучетата"
Уважаеми читателю, това е моя интерпретация на случилото се през онези далечни векове. Днес нищо не напомня за онези кървави времена и е трудно човек да си представи, че по пътят заобиколен от цветя и пищна растителност, някога са умирали в неистови мъки разпънати на кръст толкова хора.
Вия Апия носи името на забележителен римски политик и държавник на средната Римска република, Апий Клавдий Цек по чието предложение започва изграждането му. Освен този път по негово предложение е изградена и системата за водоснабдяване с питейна вода в Рим и акведукта Аква Апия, която също носи неговото име. "Пътят на Апий", както е буквалният превод на името е свързвал Рим с Капуа, град разположен на река Волтурно и стига до Брундизий, който е едно от най-важните пристанища, които свързват Империята с Изтока. По пътя на всяка римска миля е имало стълб/колона/ на който е обозначавано разстоянието и надпис, кой император е управлявал по това време. Днес от всички е останал само един оригинален милиарен камък и признавам, че ни отне време докато с моята половинка го намерим и снимаме. Камъкът е разположен в ниша и покрай него има интензивно движение по тесен градски път. Невъзможно е да спреш колата и да го снимаш. Затова вървиш пеша няколко километра до него. Както и да е, усилието си заслужаваше. Не всякога и навсякъде можеш да видиш милиарен камък, поставен преди векове. Милиарните каменни колони са цилиндрични на вид и поставени, както подсказва самото им име, на хиляда крачки разстояние един от друг, тоест на една римска миля /1478,5 метра/. Те са един вид справочник за пътуващите по пътя. На тях са отбелязани милите изминати от града, колко остава до следващото място град или хан за почивка, името на curator-а /инспектора/, който се грижи и отговаря за поддръжката на пътя и дори името на императора по времето на чието управление е поставен този пътен справочник /както го наричам аз/.
На снимката - единствения оцелял и достигнал до наши дни милиарен камък/колона/ от Вия Апия Антика.
На каменната колона е изписано името на император Нерва което означава ,че по времето на поставянето му като маркер по пътя начело на управлението на Римската империя е стоял първият от така наречените "Петима добри императори" - Марк Кокцей Нерва, родоначалникът на династията на Антонините.
Виа Апия Антика не е много посещавана туристическа дестинация в Рим. Около Колисеума, Фонтана Треви, Форум-а, Лудус Магнус и Ватикана не можеш да се разминеш от туристи и понякога чакането да ги видиш трае с часове. Пътят Апия е почти тих и безлюден. Трябва да имаш специални интереси за да го изминеш. Незаслужено неглежирана дестинация, която е наситена с историята на Рим. Още когато съставяхме програмата за нашият 10 дневен престой в Рим отделихме цял ден време за разглеждане на този забележителен участък и къс от историята на древната Империя. Защото когато разглеждаш Рим, не разглеждаш град, а Империя. Трябва време и внимание. Истински се учудвам на онези хора, които споделят, че три дни в Рим са достатъчни да го разгледат и усетят атмосферата му. От позицията на много пътувал и много видял човек, категорично заявявам, че това не е така. Както вече споменах в една друга моя публикация, аз съм наясно с подводните камъни, които могат да препънат едно истинско преживяване и разглеждане в детайли на всичко, което си заслужава да бъде видяно във Вечния град. Избрахме хотела си да бъде един от малкото до самия фонтан Треви. Излиза скъпо, особено, ако си в туристическия сезон. Вярвайте обаче заслужаваше си парите дадени затова. Бяхме в центъра на Рим и като близка отправна точка към известните забележителности това беше повече от предимство. Можехме да се връщаме за почивка през горещите следобеди, да се отдадем на удоволствието на вкусен обяд в разкошните малки ресторантчета около прохладата на фонтана и да избегнем сандвичите, продавани в количка или каравана около Колосеума и Ватикана. Направени набързо за гладния туристически поток, който запленен и подмамен от възможността за безбройни селфита около забележителностите взимаше и хапваше на крак без претенция нито за качество, нито за цена, нито за комфорт. От опит ви споделям, че един сандвич около Ватикана е по-скъп от едно вкусно ястие в ресторант около фонтана Треви. Маса със сервиз и избор от предястия и напитки бяха допълнителни екстри. Само на тези места италианците не гледат като на малоумни туристите, които си поръчват капучино в два часа следобед. Това противоречи на традициите на местните, които единствени от европейците са уникални в това да се наслаждават на насладата. Другото предимство беше възможността да извикаме бързо такси. Достатъчно беше да позвъним на рецепцията и след около 10 минути колата ни чакаше пред хотела. Вероятно за много от вас споменаването на такси в Рим ще предизвика асоциация на нещо скъпо. Цените обаче бяха повече от нормални и това беше предпочитаният ни начин за предвижване в града. Изминаването на големи разстояния пеша в блъсканицата и жегата на големия град е излишно и не спестява време. Моисей е останал назад във вековете и опита му е бил предимно в преодоляване на пустиня. Обаче се съмнявам, че морето от туристи и местни, които за да преодолееш трябва да лееш пот, нерви и време си заслужава, особено, ако нямаш пръчка която да ги раздели. Само час-два ходене сред такава блъсканица и вече никой няма устремената и бодра походка с която е тръгнал от хотела си. Бодри са само местните, защото това е част от лудостта на живота им, който тече на турбо обороти през цялата година. Туристът започва да влачи крака, да се облива в пот, която разрежда с минерална вода, и започва все по-често да спира за почивка в местните капанчета в които пие кафе в чашка с размерите на тези с които дават дозирано лекарство. Тогава идва момента в който на мнозина престава да им е интересно за Ренесанса, Цезар и Диоцеклиан. Само най-запалените ентусиасти продължават напред в търсене на идеална селфи позиция, останалите предпочитат да се излегнат под дебелите сенки на дърветата в парковете и да изчакат късния следобед за да продължат. Няма да коментирам случаите в които виждах родители от цял свят помъкнали малки деца, дори бебета в тези условия. Не знам кой изпитва удоволствие от такова пътуване и разглеждане на забележителности, но вярвайте драги читатели видях неща за които на моменти направо исках да сезирам местните служби за закрила на детето. Когато и слънцето на Рим не е излязло в обедна почивка нещата излизат извън контрол. Затова препоръчвам такси или организирани турове, ако не можете да се справите сами. Разбира се това зависи не само от желанията но и от бюджета ви. Съгласна съм, че не всеки е тръгнал със сак пари , но вярвайте по-добре е да тръгнете на пътешествие в което да предвидите всички тези неща, които могат да ви спестят много неприятни изживявания. Прецизното проучване на местата, които искахме да посетим ни отне известно време, но, това е най-добрия начин в който човек може да улесни максимално себе си когато предприема същинската част от пътешествието. Вия Апия Антика е забранена за автомобили. Рядко се правят изключения и това е предимно, когато има официални събития или сватби за което се иска разрешение. Разстоянията обаче които трябва да се изминат са големи, ако искате да посетите в цялост интересните места, които се намират по пътя. След като проучихме това, решихме да се обърнем към туристически офис, който предлагаше колела под наем. Два месеца преди пътуването ни вече бяхме резервирали две колела, едното от които имаше хубав голям багажник. Това беше особено важно заради тежката фотографска техника, която носехме със себе си /само обективите ни тежаха няколко килограма/, няколко бутилки минерална вода, която ви препоръчвам горещо да не забравите да вземете . Можете да предвидите и някаква лека закуска или обяд, ако ще останете няколко часа по този маршрут. Местата където можете да закупите храна и напитки са само две и най-често са толкова окупирани от посетители, че чакането ще ви изтощи повече отколкото пътя. Имайте предвид, че не ви говоря за места на които можете да седнете и хапнете в ресторант или друго заведение. Говоря ви за сандвичи от вендинг автомати , което в никакъв случай не означава съвсем прясна храна.
В набелязания ден извикахме такси, което ни закара до началото на пътя. Там се намираше и офиса от който наехме двете колела. Останах изненадана, че точно в 9 часа сутринта, на датата както беше уговорката преди два месеца пред офиса ни чакаха двете колела. Казахме само имената си и ги получихме. Получихме и карта на пътя и интересните места по него. Пожелаха ни с усмивка хубав и приятен ден.
Между двете колони започва Вия Апия Антика.
Улицата, която се движи успоредно до нея от дясната страна е Вия Ардеатина по която се движат автомобили. Между двете улици има ограда.
От тук започват векове история на древен Рим. Това обаче е края на пътя и той вече е в пределите на Рим.
Ако някой реши да напише историята на създаването на римските пътища ще види голяма трудност. Причината - трябва да почне да дълбае във вековете история и да проследи не само изграждането на пътищата но и всички събития които са се случвали около тях и на тях, а както се оказа в случая и под тях. Строежа на един път е също вид история - историята на този, който е замислил създаването му, историята на тези, които са го изграждали и историята на тези, които са го ползвали за добро или за лошо. Затова пиша, че историята на Вия Апия е част от историята на Рим. Това което е интересно да се знае е че когато римските инженери и строители трябвало да построят път, те изобщо не се съобразявали с околната среда. Те я приспособявали за своите нужди. Понякога се налагало да изградят много странични съоръжения - мостове, тунели, акведукти. Нямало заобикаляне на терени, хълмове и пр... Строителите навлизали агресивно в околната среда и строели здрави пътища, които са останали и до днес.Да се чудиш и маеш, как днешните магистрали през пет-шест години са подлагани на частични или основни ремонти, а римските пътища стоят непокътнати след близо две хиляди години използвани и служещи като обединение между Рим и останалия свят. Римските пътища са строени на ръка. От легионери, роби и военнопленници. Нямало е никаква техника, която да облекчава тежкия им труд. Изучаването на анатомията на римските пътища показва,че процеса е труден и тежък, но брилянтно измислен за да се стигне до появата на такива трайни съоръжения. Изкопаването на ровове дълги и дълбоки, насипването им с няколко реда камъни при това подредени в последователност, която целял точно да се получи здрав и надежден път. На дъното на изкопания ров се слагали най-едрите камъни, върху тях като втори пласт се нареждали средни по размер камъни и накрая най-отгоре се наслагвали дребните камъни омесени с вар, което придавало якост на пътя.Това наслояване на камъните по размери е тайната на здравината на римските пътища. Като завършващ пласт се поставяли огромни каменни плочи. виждайки тези плочи,човек може да остане с грешното убеждение, че те са тънки. Това е измамно и грешно убеждение. Плочите са солидни и много здрави и тази тяхна масивност е причина пътят да е стабилен и здрав.Където и по света да видите калдъръмен път ще видите че той изглежда леко издут. Това съвсем не е случайно, а е направено с умисъл водата да се оттича встрани и да не подкопава пътя. Въобще съвременните строители са почерпили богат и полезен опит от римските инженери. Остава да вложат старанието и да заложат на качеството като материали и изработка и ще имаме пътища, които не се налага година до три след пускането им в експлоатация да се затварят за ремонти. Римските пътища са били широки и удобни. По тях можело да се разминават спокойно по две каруци. Имало е тротоари по които са вървели в строй легионерите. Това ще се стори абсурдно на някой, но вярвайте това е клише наложено от холивуудските филми в които обикновено има много екшън и много малко история. Представете си легионерите с техните caligae по плочника на улиците и ще разберете дали е възможно те да се движат по тях. Пътищата са имали и други удобства. През равни разстояния между бордюрите е имало по един малък стълб наречен gomphus. Това не е ограничителен камък като тези от редицата бордюри. Тези стълбове са били сложени за удобство на конниците. В онази епоха конските стремена още не са били измислени и тези стълбове са играели ролята на такива. В някои участъци според природния терен по пътя са издълбавани коловози подобно на каналчета, така че колелетата на каруците да влизат в тях и да не могат да паднат, ако терена е стръмен. Вкараш ли веднъж колелетата на каруцата в тези малки канали няма да се загубиш по пътя, той винаги ще те доведе до крайната цел. Интересно е, че в околността една пещера в Малта - Гхар Далам видях също такива канали за каруци. И така в древен Рим Вия Апия, подобно на други като нея е била част от кръвоносната система на огромната Империя. По нея се доставяли стоки от пристанището Брундизий, които изхранвали огромния град. Имало и тъжни шествия -тези на робите докарвани след всеки военен поход на легионите от покорените провинции. Това бил и пътят на победата - по него се завръщали победителите във войните. Пищните шествия в които заловените владетели и техните богатства били част от триумфа на пълководците били посрещани с овации от квиритите /жителите на Рим/. Тържественото шествие, което днес може да сравним с парад завършвало пред трибуната в центъра на Рим на която стоял самият цезар и бащите на Империята-сенаторите.
Там цезаря закичвал с венец победителя във войната, след което последния се отправял към храма на Юпитер за да му поднесе в жертва животно като благодарност за подкрепата в битката. Обичай било и венеца на победителя да бъде поставян върху олтара на божеството. С този акт той му посвещавал победата си.
По пътя се разминаваме с уморени от пътя и настъпващата жега пешеходци, които с известна доза завист ни поглеждат и преценяват, че сме постъпили правилно наемайки велосипеди. Пътя става все по-дълъг и на места леко стръмен , а до следващите забележителности има още разстояние за изминаване. Прохладната утрин отстъпва място на топъл ден. Вече е септември, но лятото още не си е отишло. По всичко личи че денят се очертава да бъде горещ.
Спираме и правим снимки на древни сгради/ или това, което е останало от тях / от двете страни на пътя.
Там където минавал пътя започнало да се развива оживена търговска и икономическа дейност. Изниквали места за почивка, започнали да се изграждат терми, да се обособяват земеделски зони и в тях да се строят земеделски вили.
В древен Рим било забранено да се погребват и изгарят мъртъвци в самия град. Богати фамилии започнали да строят встрани от пътя гробници в които приютявали останките на цели поколения. До днес се виждат останките на някои сгради.
В дясно гробница известна като Festoons, със сводести врати
Християнското присъствие тук започва с една на вид скромна и непретенциозна църква в началото на Вия Апия.
Толкова невзрачна, че може да не й обърнете внимание минавайки покрай нея.
Но ако си спомните фразата „Quo vadis, Domine“, това ще ви накара да се спрете . Казват, че това е мястото където апостол Петър тръгвайки да напуска Рим за да се спаси от сигурна смърт от преследването на император Нерон, среща в ослепителна светлина Исус Христос. Петър му задава въпроса "Къде отиваш , Господи". Исус му отговаря, че отива в Рим за да бъде разпнат за втори път, понеже, ако Петър избяга няма на кой да довери своето божие павство. Петър се засрамва и се връща обратно по пътя в Рим. След няколко дни е заловен по заповед на императора и е разпънат на кръст на Ватиканския хълм. На това място е построена катедралата, която носи неговото име. Предсмъртното желание на апостол Петър било да бъде разпънат на кръста с главата надолу, защото не бил достоен за смъртта, която постигнала на кръста неговия Господ Иисус Христос.
Историята на свети Петър обаче не свърша с тази малка църква. Тя продължава и в църквата „Сан Себастиано фуори ле Мура“ -" Свети Себастиано извън стените", която е една от седемте поклонически църкви в Рим и е разположена над катакомбите в края на пътя. За тази църква ще ви разкажа на друго място в тази публикация.
Отново по пътя.Малък храм на дева Мария. Трябва да знаете че култа към нея е един от основните в католицизма. Девата е по-популярна от сина си. Към нея се обръщат всички, които търсят ходатайство и застъпничество пред височайшия й син.
Минаваме покрай паметника на известния католически свещеник Джовани Боско и неговия ученик Доменико Савио. Боско е основател и на религиозен орден наречен "Ораториум на Свети Франциск Салски", познат още и като монашеското общество "Салезиани на Дон Боско". През 1859 година, основава още един орден, този на "Дъщерите на Мария, помощници на християните". През 1876 година основава и "Салезианските колеги на Дон Боско". Благочестивата дейност на този свещеник е насочена изключително към подпомагане живота на най-бедните юноши и девойки. Дейността на ордените създадени от него е да помага, насърчава и дава възможност на тези деца да се интегрират в обществото като добри граждани и християни. След смъртта му Дон Боско е беатифициран първо за блажен и после канонизиран за светец през 1914 година.
Децата, които той приютява и спасява от глада, мизерията и лошите страни на живота, живеят в специални приюти и за тях се грижат така наречените сазелиани - свещеници обучени от Дон Боско за това. Според него на децата и младежите трябва да се предоставят Дом където да се чувстват у дома си, Църква където ще получат необходимите добродетели и благодати, Училище където ще придобият интелектуално и практическо развитие и Игрище където по време на игра създават необходимото общуване и приятелство Много от децата стават самите те свещеници и продължават делото на благодетеля си. Ордените съществуват до ден днешен в различни краища на света. Има учредена и фондация "Дон Боско" . Тяхната насоченост е към благотворителна дейност в полза на деца в неравностойно положение.
Съвсем близо се намира и паметника на Доменико Савио.
Момчето е първият ученик на Св. Боско, обявено за светец. Боско го дава като пример за момчета, ангажирани с младежко апостолство, чрез даване на добър личен пример за святост и отдаденост на каузата на салезианите. Умира на 9 март1857 г. в Мондонио, когато е едва на 15 години. На 12 юни 1954 папа Пий XII го провъзгласява за светец.
В частност това, което се отнася до светците и крайностите в които изпадат. Това отразено в житията и легендите за тях. Дълги месеци или години прекарани в отшелничество без необходимия минимум хигиенни грижи за тялото, наблягайки само на духовни практики, целувки на прокажени, предпочитания за общуване и разговори с животни /и на какъв език/ вместо общуване с ближните от които да научиш нещо и да ги научиш на нещо. Не знам кой канон е наложил това за святост. И дали във времето в който духовниците вече се хранят и в Мак Доналдс, пият бира, карат последен модел скъпи коли, комуникират с последен модел айфони и сърфират в Интернет, скрития сексуален живот няма да коментираме, това все още важи. Питам се как би звучал перефразиран и онзи стих от 1 Тимотей 5:6 от Библията, който визира вдовицата, че "който живее сладострастно, е приживе умрял". Или всяко време си има свои виждания за святост. Обаче като направя ретроспекция на знанията си за религиите, а те са доволно обширни, си спомням, че и други религии са произвеждали светци при доста по-екзотични условия, някои даже свързани с мастурбация, което деяние отключвало духовните чакри и разделям чудатостите на издигането в ранг светец по равно между християнството и останалите религии и учения. Може и да не съм права, но всеки има право на мнение, нали?
Продължаваме да вървим с малки интервали почивка, на места, където предвидливо е помислено затова. Днес маршрута се развива в положителна насока да се мисли за туристите.
Разбира се до вендинг автоматите за закуски и напитки няма монаси, които да благославят крачките, хапките и глътките на пилигримите по пътя, но наличието на места за отдих под сенките на екзотични дървета, чешми и чисти тоалетни си е пак вид грижа за туриста, която ние, а предполагам и другите като нас приемаме с радост и оценяваме.
Оценяваме и приятните гледки на добре поддържаните алеи и пространства пред частните вили по пътя. Мястото е тихо, спокойно и чисто откъм въздух и по протежението на пътя, което на места е оформено като прекрасни паркове имат вили известни и богати италианци.
Следващата табела по пътя ни указва едно от най-интересните неща, които искаме да видим по Вия Апия: Catacombe di Roma и в частност два от най-забележителните комплекса от тях християнските катакомби Сан Калисто и Сан Себастияно.
Последните са по-надолу по пътя и входа им се намира встрани от църквата „Сан Себастиано фуори ле Мура“.
Катакомбите на Рим представляват огромни многостепенни галерии, които обграждат и проникват в пространството под Вечния град.
Те са възникнали в пред-християнската ера. Повечето от римските
катакомби са създадени в ранния християнски период. Общо над 60 тайни
лабиринта са открити в италианската столица с дължина 150-170 км, и около 750 хиляди погребения в тях. Мястото около катакомбите "Сан Калисто" е перфектно подържан парк. Предвидено е всичко, пейки за почивка, места, където да оставиш колелата, малка сграда в която има магазинче за сувенири, вендинг автомат, тоалетни, места за освежаване.
За мен катакомбите като археологически обекти не са Terra incognita.
Последните такива, които посетих преди тези по Вия Апия бяха катакомбите в Малта, за които съм писала тук:
https://travellingphantom.blogspot.com/2019/12/blog-post_50.html
Това обаче, което различава катакомбите Сан Калисто /Калистус/ и Сан Себастиян от другите по света е, че те са началната история на християните в Римската империя. Първите християни в Рим били подложени на преследване и те били принудени да търсят места, не само където да извършват своите ритуали, да погребват мъртвите си, но и на моменти да намират там убежище и дори да живеят. Това са места , където дори са създавани семейства и раждани деца.Изоставените кариери на туфи се оказали идеалното място затова. Скоро в тези своеобразни подземни убежища се появили параклиси и погребални камери. Нуждите ставали все по-големи и били изкопавани нови лабиринти, разширявани съществуващите коридори, увеличаван бил и броя на нишите на няколко степени в стените. Ширината на подземните проходи е около 1-1,5 м, а височината достига 2,5 м. Били изградени изходи и вентилационни шахти от подземията към улиците на Рим. Catacombe di San Callisto е най-старото и най-добре запазено гробище на Апиевия път. Обхващат площ от 15 хектара и 20 км. подземни проходи, които се спускат на 20 метра дълбочина между стария Appian Way, Via delle Sette Chiese и Via Ardeatina. Повече от 50 000 християни са погребани в тези катакомби, включително многобройни мъченици и понтифи. Посещението в катакомбите се заплаща, става изключително и само с гид и снимането е забранено. Това последното казват, е за да не се повредят рисунките по стените в подземията от светкавиците на камерите, но според мен е повече комерсиално за да се продават картичките и албумите. И така, закупувате своя билет и на касата ви предлагат няколко групи с гайдове, които говорят италиянски, английски, немски езици. Избирате и се отдръпвате да изчакате своята група на местата обозначени със съответните знаменца :
Обиколката на катакомбите отнема около час. Това е малко време за такъв огромен обект, но причината е, че се разглеждат само някои части от катакомбите. Повечето галерии и нива са затворени било от съображения за сигурност, било поради реставрация. Но бъдете сигурни, че и това, което виждате е достатъчно, особено ако случите на водач, който не пести сили и енергия да ви обяснява. След поредното предупреждение да не снимаме, това е причината да нямам мои снимки от тези две подземни гробници, за което искам да уведомя моите приятели и читатели, че снимките, които виждате поместени тук съм преснимала от картички, които закупих за да има яснота в описанията ми. Групата ни се състои предимно от англичани, трима японци за цвят и моя милост. Моята половинка няма интерес към такива преживявания и остана да си почива в парка сред прохладата на дърветата, кафето и напитките от автомата. Водача ни поздравява усмихнат, следва кратка инструкция как да се движим из катакомбите и един след друг като в индианска нишка поемаме надолу под земята, където всяка наша крачка ни връща хилядолетия назад. Катакомбите, които носят името на Свети Калист, представляват един подземен град, който има дори улици с кръстовища и площади и лабиринт от четири нива на които са разположени стотици хиляди гробници. Обитатели на този подземен град са били първите християни, които са всъщност иудеи, приели Исус за свой Спасител и Бог. Затова и погребенията наподобяват начина по който иудеите са погребвали своите мъртъвци. Еврейските катакомби се считат за предшественици на християнските. Те се появяват около 1-ви век. пр.н.е. Разликата между еврейските катакомби и християнските е, че в началото се появяват отделни крипти, а след това започват да ги свързват чрез коридори. Стените им са нарисувани със стенописи, изобразяващи менора, цветя, животни, но няма сцени от Стария завет. Според изследователите ранните християнски епитафии "Почивай в мир", "Да почиваме в Бога" в катакомбите са повтаряли еврейски погребални формули: bi-shalom, bi-adonai. Тялото на мъртвеца, измито и увито в бял саван, било поставяно в нишата, където изтлявало постепенно. Отворите на нишите били затваряни с мраморни плочи на които било изписвано името на мъртвеца, понякога само единични букви или цифри, както и християнски символи. Нерядко били изписвани и епитафиите с много кратки послания : "Мир с вас", "Спете в света на Господа".Тези плочи обаче отдавна са изчезнали заедно с по-ценните предмети като монети, малки фигури, пръстени, перлени огърлици, които се поставяли заедно с мъртвеца в нишата.
Известни еврейски подземни погребения намерени такива в Рим са катакомбите под вила Торлония, която е била резиденция на Мусолини. Древните подземни структури които диктатора е използвал като убежище за себе си и семейството си по време на въздушни нападения. В нишите на еврейските катакомби Vigna cimarra са открити и скелети.
Катакомбите по Вия Апия са запазили в мрачните и тесни коридори историята на първите християни в земите на Римската империя, времената в които не са имали право на своите публични богослужения и са били преследвани и убивани. Особено тежко е било тяхното положение по времето на император Нерон, който ги обвинява в подпалването на Рим и ги подлага на нечувани гонения и физическо унищожение.
Една от многото галерии в катакомбите :
Рисунките възпроизвеждат начина на строежа на коридорите, нишите и полагането на телата в тях. Погребенията били няколко вида. Локусите буквално „места“ или познати още като ниши са най-често срещаната форма на погребение в катакомбите. Предназначен за погребение както на един човек, така и на няколко души лат. loculi bisomi, trisomi .... Те представляват четириъгълни продълговати вдлъбнатини в стените на коридорите на катакомбите.
Погребалните ниши, които са в най-горния етаж са най-стари. Погребването на мъртъвците е вървяло в последователност от горе надолу. Много християнски светци от най-ранния период на християнството са били поставяни в такива ниши. След време мощите са били пренасяни в църкви като реликви. Такива са тези на Св. Себастиан и Света Цецилия - Santa Cecilia на италиянски. В една от галериите на катакомбите на мястото където е намерно тялото на светицата има поставена мраморна статуя. Статуята изобразява положението на тялото такова каквото е намерено в катакомбите. Погребението е открито през 1599 година в така наречения аркосолий - ниска глуха арка в стената и под нея в гробница са поставяни останките на починалия. Така отварянето на гробницата се намирало не отстрани, а отгоре. Този по-скъп вид погребение е познат още от древността. Те най-често погребвали мъченици и използвали надгробен камък като олтар за отслужване на литургия. Аркосолия е отворен и всички виждат нетленното тяло на светицата, която била умъртвена чрез отрязване на главата.Интересното е, че през 1599 година, когато гробницата се отваря, главата е на мястото си. Скулпторът Мадерно става свидетел на това изумително събитие и пресъздава видяното с разрешението на кардинал Паоло Емилио Сфондрати. Папа Пасхалий I разпорежда мощите й да бъдат отнесени в храма на Трастевере като главата й се съхранява отделно, в манастира Санти Куатро Коронати.
Мраморната статуя е разположена пред олтара на църквата „Санта Чечилия ин Трастевере". Нейно копие е поставено и в катакомбите на мястото на нейната смърт.
На снимката :образът на Христос Учителят, част от фрагментите от криптата на светицата. Това, което е интересно да се знае е, че в тези катакомби няма изображения на основни моменти от живота на Исус - Страстите Христови /няма нито една рисунка на разпятието/ нито от Възкресението.
На стенописите има изобразени сцени на които Исус , извършва чудеса: умножаването на хлябовете, възкресението на Лазар /има повече от 50 изображения/.
Друг вид погребение, което вече се позовава на римските традиции и по-късно заимствана от християните е погребението в саркофази - Solium. Такъв вид погребения се срещат рядко в катакомбите. Саркофазите също могат да бъдат разположени в аркосолии.
На снимката : изображение от капака на саркофаг намерен в катакомбите.
Друга забележителност в катакомбите са Криптата на папите - 16 ниши за саркофази и монументална гробница. През 1854 г. тази част от комплекса е открита от археолога Де Роси, който му дава името „Малкият Ватикан“, тъй като гробницата е гробно място за 9 папи и 8 епископа от ІІІ век. По стените се виждат имената на понтифите, издълбани на гръцки език. Мраморни колони и мраморните плочи по пода придават по голям разкош на мястото и подчертават значимостта на погребаните тук.
Следват „Криптите на Луцина“. Тук стои саркофагът на папа Корнелий, украсен със стенописи във византийски стил, а по стените са разположени две стенописи: „Добрият пастир и молитвите“, както и картина с две кошници, пълни с хляб и стъклена чаша, пълна с вино в средата символи на тайнството на Евхаристията.
На стените в ляво има изображения на папа Св. Корнелиус и Св. Киприян. Папа Корнелиус е бил твърдо затова епископите да могат да дават опрощение на смъртните грехове като убийство, прелюбодеяние и апостазия /вероотстъпничество/. Негов опонент и съперник за папския престол е бил Новациан, теолог, писател и антипапа.
С подкрепата на Св. Киприян, Корнелиус е избран за папа, а Новициан създава църковна община на Новацианистите, считана за еретична от останалата част от християнството
На съседната стена в дясно са изобразени папа Св. Сикст II и Св. Оптат.
Свети Оптатус /наричан и Оптат / е епископ на Милевис в Нумидия през 4.в. Води яростна борба против донатизма - раннохристиянска ерес разпространена предимно в римската провинция Африка. Донатизмът е учение на Донат, епископ от Северна Африка, който проповядва, че ефективността на тайнствата зависи от моралния характер на служителя, който ги извършва. С други думи, ако служител, който е имал някакъв сериозен грях в живота си, и по него време е кръстил някой, това кръщение трябва да се счита за невалидно. Папа Св. Сикст II е един от първите християнски мъченици. Приел мъченическата смърт отрязване на главата заедно с шест други дякони.
кубикулум /погребална камера в катакомби/ на "Петимата светци". Направена е реконструкция на стенописа. Дословно cubiculum означава " мир”, почивка, мирен сън за мъртвите. кубикулум на Тайнствата А6 с изображения на библейски сцени:
Погребенията на няколко души, разполагани в каюти, са най-често семейни крипти. Открити са кубикулуми, в които има до 70 или повече локуса с различни размери, подредени в 10 или повече реда
кубикулум на Тайнствата А3 с изображения на библейски сцени. От ляво на дясно кръщението на Исус, мъж с копач в ръцете и умножаването на хляба и рибите. Има два варианта на изобразяване на кръщението: евангелската история на Кръщението Господне от Йоан Кръстител и просто изображение на тайнството на кръщението. Основната разлика между сюжетите е символичното изобразяване на Светия Дух под формата на гълъб върху стенописите на Кръщението в Господ. На стенописа, който изобразява едно от чудесата с хляба и виното, Исус е представен като древен философ, облечен в тога. Седящите около него са образи на млади мъже, като ученици от древни училища.По-голям брой изображения на Добрия пастир в катакомбите датират от III-IV век. Възникването и разпространението на този символичен образ на Исус се отнася до периода на преследване на първите християни и възниква въз основа на сюжета на евангелската притча за изгубените овце. Добрият пастир е изобразен като младеж без брада, предимно с къса коса, облечен в туника. Понякога той стои облегнат на тояга, а също така е заобиколен от овце и палми.
Още християнски символи от катакомбите:монограм на Христос:
гълъб с маслиново клонче:
рибата като един от първите дискретни християнски символи за разпознаване.
Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТИС) е акроним , който съдържа кратко християнското верую
Както вече споменах, по-голямата част от катакомбите не е достъпна за разглеждане. Едната от причините е че не целите са електрифицирани и другата, че не всички са изследвани. Площта им е огромна и явно това ще отнеме още години. Приключихме обиколката на достъпните части и се отправихме нагоре към изхода. През цялото време си мислех за хората които са живеели тук, за влюбените, които се вричали един на друг създавали семейства, раждали деца, чийто живот започвал с първи писък под земята, и над главите им като приспивна песен се чувал ясния звук от крачките на железните легиони. Рим тръгвал или се връщал от завоюването на нови земи.
В подземията на катакомбите почти 20 метра надолу в земята е студено и тъмно. Навън слънцето грееше и с удоволствие си направихме една почивка в приятния парк около катакомбите. Чистотата беше безупречно поддържана. Удобствата за туристите също бяха на високо ниво. Италианците определено знаят как да глезят и угаждат на гостите и посетителите .
Подкрепихме се със сандвичи, сок и кафе и освежени и отпочинали поехме към следващия обект: Катакомбите Сан Себастиян. Входът към тях се намира в църквата „Сан Себастиано фуори ле Мура“ - "Свети Себастиано извън стените" за която писах в началото на пътеписа си и за която обещах да пиша. Само ще добавя че в началото на IV век са я наричали "Апостолската базилика", защото по време на един от периодите на най-страшните гонения срещу християните в нея твърдят са били скрити телата на Св. Петър и Св. Павел.
За мен катакомбите като археологически обекти не са Terra incognita.
Последните такива, които посетих преди тези по Вия Апия бяха катакомбите в Малта, за които съм писала тук:
https://travellingphantom.blogspot.com/2019/12/blog-post_50.html
Това обаче, което различава катакомбите Сан Калисто /Калистус/ и Сан Себастиян от другите по света е, че те са началната история на християните в Римската империя. Първите християни в Рим били подложени на преследване и те били принудени да търсят места, не само където да извършват своите ритуали, да погребват мъртвите си, но и на моменти да намират там убежище и дори да живеят. Това са места , където дори са създавани семейства и раждани деца.Изоставените кариери на туфи се оказали идеалното място затова. Скоро в тези своеобразни подземни убежища се появили параклиси и погребални камери. Нуждите ставали все по-големи и били изкопавани нови лабиринти, разширявани съществуващите коридори, увеличаван бил и броя на нишите на няколко степени в стените. Ширината на подземните проходи е около 1-1,5 м, а височината достига 2,5 м. Били изградени изходи и вентилационни шахти от подземията към улиците на Рим. Catacombe di San Callisto е най-старото и най-добре запазено гробище на Апиевия път. Обхващат площ от 15 хектара и 20 км. подземни проходи, които се спускат на 20 метра дълбочина между стария Appian Way, Via delle Sette Chiese и Via Ardeatina. Повече от 50 000 християни са погребани в тези катакомби, включително многобройни мъченици и понтифи. Посещението в катакомбите се заплаща, става изключително и само с гид и снимането е забранено. Това последното казват, е за да не се повредят рисунките по стените в подземията от светкавиците на камерите, но според мен е повече комерсиално за да се продават картичките и албумите. И така, закупувате своя билет и на касата ви предлагат няколко групи с гайдове, които говорят италиянски, английски, немски езици. Избирате и се отдръпвате да изчакате своята група на местата обозначени със съответните знаменца :
Обиколката на катакомбите отнема около час. Това е малко време за такъв огромен обект, но причината е, че се разглеждат само някои части от катакомбите. Повечето галерии и нива са затворени било от съображения за сигурност, било поради реставрация. Но бъдете сигурни, че и това, което виждате е достатъчно, особено ако случите на водач, който не пести сили и енергия да ви обяснява. След поредното предупреждение да не снимаме, това е причината да нямам мои снимки от тези две подземни гробници, за което искам да уведомя моите приятели и читатели, че снимките, които виждате поместени тук съм преснимала от картички, които закупих за да има яснота в описанията ми. Групата ни се състои предимно от англичани, трима японци за цвят и моя милост. Моята половинка няма интерес към такива преживявания и остана да си почива в парка сред прохладата на дърветата, кафето и напитките от автомата. Водача ни поздравява усмихнат, следва кратка инструкция как да се движим из катакомбите и един след друг като в индианска нишка поемаме надолу под земята, където всяка наша крачка ни връща хилядолетия назад. Катакомбите, които носят името на Свети Калист, представляват един подземен град, който има дори улици с кръстовища и площади и лабиринт от четири нива на които са разположени стотици хиляди гробници. Обитатели на този подземен град са били първите християни, които са всъщност иудеи, приели Исус за свой Спасител и Бог. Затова и погребенията наподобяват начина по който иудеите са погребвали своите мъртъвци. Еврейските катакомби се считат за предшественици на християнските. Те се появяват около 1-ви век. пр.н.е. Разликата между еврейските катакомби и християнските е, че в началото се появяват отделни крипти, а след това започват да ги свързват чрез коридори. Стените им са нарисувани със стенописи, изобразяващи менора, цветя, животни, но няма сцени от Стария завет. Според изследователите ранните християнски епитафии "Почивай в мир", "Да почиваме в Бога" в катакомбите са повтаряли еврейски погребални формули: bi-shalom, bi-adonai. Тялото на мъртвеца, измито и увито в бял саван, било поставяно в нишата, където изтлявало постепенно. Отворите на нишите били затваряни с мраморни плочи на които било изписвано името на мъртвеца, понякога само единични букви или цифри, както и християнски символи. Нерядко били изписвани и епитафиите с много кратки послания : "Мир с вас", "Спете в света на Господа".Тези плочи обаче отдавна са изчезнали заедно с по-ценните предмети като монети, малки фигури, пръстени, перлени огърлици, които се поставяли заедно с мъртвеца в нишата.
Известни еврейски подземни погребения намерени такива в Рим са катакомбите под вила Торлония, която е била резиденция на Мусолини. Древните подземни структури които диктатора е използвал като убежище за себе си и семейството си по време на въздушни нападения. В нишите на еврейските катакомби Vigna cimarra са открити и скелети.
Катакомбите по Вия Апия са запазили в мрачните и тесни коридори историята на първите християни в земите на Римската империя, времената в които не са имали право на своите публични богослужения и са били преследвани и убивани. Особено тежко е било тяхното положение по времето на император Нерон, който ги обвинява в подпалването на Рим и ги подлага на нечувани гонения и физическо унищожение.
Една от многото галерии в катакомбите :
Рисунките възпроизвеждат начина на строежа на коридорите, нишите и полагането на телата в тях. Погребенията били няколко вида. Локусите буквално „места“ или познати още като ниши са най-често срещаната форма на погребение в катакомбите. Предназначен за погребение както на един човек, така и на няколко души лат. loculi bisomi, trisomi .... Те представляват четириъгълни продълговати вдлъбнатини в стените на коридорите на катакомбите.
Погребалните ниши, които са в най-горния етаж са най-стари. Погребването на мъртъвците е вървяло в последователност от горе надолу. Много християнски светци от най-ранния период на християнството са били поставяни в такива ниши. След време мощите са били пренасяни в църкви като реликви. Такива са тези на Св. Себастиан и Света Цецилия - Santa Cecilia на италиянски. В една от галериите на катакомбите на мястото където е намерно тялото на светицата има поставена мраморна статуя. Статуята изобразява положението на тялото такова каквото е намерено в катакомбите. Погребението е открито през 1599 година в така наречения аркосолий - ниска глуха арка в стената и под нея в гробница са поставяни останките на починалия. Така отварянето на гробницата се намирало не отстрани, а отгоре. Този по-скъп вид погребение е познат още от древността. Те най-често погребвали мъченици и използвали надгробен камък като олтар за отслужване на литургия. Аркосолия е отворен и всички виждат нетленното тяло на светицата, която била умъртвена чрез отрязване на главата.Интересното е, че през 1599 година, когато гробницата се отваря, главата е на мястото си. Скулпторът Мадерно става свидетел на това изумително събитие и пресъздава видяното с разрешението на кардинал Паоло Емилио Сфондрати. Папа Пасхалий I разпорежда мощите й да бъдат отнесени в храма на Трастевере като главата й се съхранява отделно, в манастира Санти Куатро Коронати.
Мраморната статуя е разположена пред олтара на църквата „Санта Чечилия ин Трастевере". Нейно копие е поставено и в катакомбите на мястото на нейната смърт.
На стенописите има изобразени сцени на които Исус , извършва чудеса: умножаването на хлябовете, възкресението на Лазар /има повече от 50 изображения/.
Друг вид погребение, което вече се позовава на римските традиции и по-късно заимствана от християните е погребението в саркофази - Solium. Такъв вид погребения се срещат рядко в катакомбите. Саркофазите също могат да бъдат разположени в аркосолии.
На снимката : изображение от капака на саркофаг намерен в катакомбите.
Друга забележителност в катакомбите са Криптата на папите - 16 ниши за саркофази и монументална гробница. През 1854 г. тази част от комплекса е открита от археолога Де Роси, който му дава името „Малкият Ватикан“, тъй като гробницата е гробно място за 9 папи и 8 епископа от ІІІ век. По стените се виждат имената на понтифите, издълбани на гръцки език. Мраморни колони и мраморните плочи по пода придават по голям разкош на мястото и подчертават значимостта на погребаните тук.
Следват „Криптите на Луцина“. Тук стои саркофагът на папа Корнелий, украсен със стенописи във византийски стил, а по стените са разположени две стенописи: „Добрият пастир и молитвите“, както и картина с две кошници, пълни с хляб и стъклена чаша, пълна с вино в средата символи на тайнството на Евхаристията.
На стените в ляво има изображения на папа Св. Корнелиус и Св. Киприян. Папа Корнелиус е бил твърдо затова епископите да могат да дават опрощение на смъртните грехове като убийство, прелюбодеяние и апостазия /вероотстъпничество/. Негов опонент и съперник за папския престол е бил Новациан, теолог, писател и антипапа.
С подкрепата на Св. Киприян, Корнелиус е избран за папа, а Новициан създава църковна община на Новацианистите, считана за еретична от останалата част от християнството
На съседната стена в дясно са изобразени папа Св. Сикст II и Св. Оптат.
Свети Оптатус /наричан и Оптат / е епископ на Милевис в Нумидия през 4.в. Води яростна борба против донатизма - раннохристиянска ерес разпространена предимно в римската провинция Африка. Донатизмът е учение на Донат, епископ от Северна Африка, който проповядва, че ефективността на тайнствата зависи от моралния характер на служителя, който ги извършва. С други думи, ако служител, който е имал някакъв сериозен грях в живота си, и по него време е кръстил някой, това кръщение трябва да се счита за невалидно. Папа Св. Сикст II е един от първите християнски мъченици. Приел мъченическата смърт отрязване на главата заедно с шест други дякони.
кубикулум /погребална камера в катакомби/ на "Петимата светци". Направена е реконструкция на стенописа. Дословно cubiculum означава " мир”, почивка, мирен сън за мъртвите. кубикулум на Тайнствата А6 с изображения на библейски сцени:
Погребенията на няколко души, разполагани в каюти, са най-често семейни крипти. Открити са кубикулуми, в които има до 70 или повече локуса с различни размери, подредени в 10 или повече реда
кубикулум на Тайнствата А3 с изображения на библейски сцени. От ляво на дясно кръщението на Исус, мъж с копач в ръцете и умножаването на хляба и рибите. Има два варианта на изобразяване на кръщението: евангелската история на Кръщението Господне от Йоан Кръстител и просто изображение на тайнството на кръщението. Основната разлика между сюжетите е символичното изобразяване на Светия Дух под формата на гълъб върху стенописите на Кръщението в Господ. На стенописа, който изобразява едно от чудесата с хляба и виното, Исус е представен като древен философ, облечен в тога. Седящите около него са образи на млади мъже, като ученици от древни училища.По-голям брой изображения на Добрия пастир в катакомбите датират от III-IV век. Възникването и разпространението на този символичен образ на Исус се отнася до периода на преследване на първите християни и възниква въз основа на сюжета на евангелската притча за изгубените овце. Добрият пастир е изобразен като младеж без брада, предимно с къса коса, облечен в туника. Понякога той стои облегнат на тояга, а също така е заобиколен от овце и палми.
Още християнски символи от катакомбите:монограм на Христос:
гълъб с маслиново клонче:
рибата като един от първите дискретни християнски символи за разпознаване.
Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТИС) е акроним , който съдържа кратко християнското верую
- IΗΣΟΎΣ
- Иисус – „Иисус“
- ΧΡΙΣΤΌΣ
- Христос – „Помазаникът“
- ΘΕΟΎ
- Теу – „Божий“
- ΥΙΌΣ
- Йиос – „Син“
- ΣΩΤΉΡ
- Сотир – „Спасител“/"Изкупител"
Както вече споменах, по-голямата част от катакомбите не е достъпна за разглеждане. Едната от причините е че не целите са електрифицирани и другата, че не всички са изследвани. Площта им е огромна и явно това ще отнеме още години. Приключихме обиколката на достъпните части и се отправихме нагоре към изхода. През цялото време си мислех за хората които са живеели тук, за влюбените, които се вричали един на друг създавали семейства, раждали деца, чийто живот започвал с първи писък под земята, и над главите им като приспивна песен се чувал ясния звук от крачките на железните легиони. Рим тръгвал или се връщал от завоюването на нови земи.
В подземията на катакомбите почти 20 метра надолу в земята е студено и тъмно. Навън слънцето грееше и с удоволствие си направихме една почивка в приятния парк около катакомбите. Чистотата беше безупречно поддържана. Удобствата за туристите също бяха на високо ниво. Италианците определено знаят как да глезят и угаждат на гостите и посетителите .
Встрани от църквата имаше малък кокетен ресторант и моята половинка веднага се настани на една от масите, заявявайки, че ще ме изчака там. Аз обаче реших, че няма да пропусна възможността да разгледам и тези катакомби и влязох в предверието на църквата за да си купя билет.
Посещението и тук ставаше с водачи на различни езици. Присъединих се към групата на английско говорящите и зачакахме да излезе групата, която разглеждаше вече катакомбите, които се намираха под църквата. Фоайето беше разделено на две половини със завеса. Зад завесата работеха реставратори и аз можех да видя с каква изключителна прецизност обследваха и работеха над всеки детайл от мраморните плочи и статуи, намерени в катакомбите и които сега бяха част от музея към църквата. Нашата водачка дойде и усмихнато ни се представи, като не пропусна и кратък инструктаж за поведението ни при посещението. Отново напомняне да се движим само в група без да се разделяме и без да се отклоняваме в други коридори. Нарушаването на последното можеше наистина да ни струва много напрежение, нерви и напълно реална възможност да се изгубим сред лабиринтите на катакомбите. Беше забранено и снимането. Забраната обаче не се спази стриктно и аз съжалих, че бях оставила фотоапарата си при моята половинка. И така отново поех надолу и стълбите ставаха все по-стръмни и отвесни, което означаваше само едно-слизахме дълбоко под земята. Катакомбите са кръстени на Свети Себастиан, римски легионер,
който изповядвал християнството и приел мъченичество. Едно малко уточнение: римляните не
използвали думата „катакомби“ в съвременния смисъл, техните гробища и
погребения се наричали „гробища“ - гробница. Тези катакомби са разположени на четири различни нива и имат дължина около 12 километра, които се преплитат и преминават в галерии на различни нива.Тук също се разглеждат само тези нива, които са добре проучени и електрифицирани. В свободната за разглеждане част от катакомбите можете да видите много
крипти, частни гробници, картини, нарисувани на стените, и дори църкви.Минаваме покрай езически гробници от I век и християнски параклиси. На фасадите на повечето от тях има издялани раннохристиянски символи. Гробницата на Свети Себастиан се намира на мястото, наречено ad catacumbas, което означава "до вдлъбнатините" - заради мините за добив на туфи - травертин, използван за строителството на римски сгради. Оттогава остава обичаят да се наричат катакомби този вид подземни съоръжения. В малка зала се намира каменния саркофаг който е приютявал тялото на Св. Себастиян, докато бъде преместено в специална крипта в църквата, която също носи неговото име. Според преданието след убийството му тялото на светеца било хвърлено в клоака Максима в Рим. Една вечер обаче той се явил в съня на християнката Лучия с указания къде да бъдат намерени останките му и пренесени в катакомбите извън Аврелианската стена на града, построена по нареждане на император Аврелиан като нова защитна система на града. Вярването във възкресението е карало първите християни да запазват телата на мъртъвците, особено тези обявени за светци и противно на обичая по това време телата да бъдат изгаряни. Тук е мястото да спомена, че за разлика от катакомбите на Св. Калист, където се наложи да изчакам доста време докато ги разгледам, тук стълпотворение от хора нямаше. Може би защото светеца е не много известен и защото катакомбите са вече в края на маршрута и повечето от туристите са изморени. Пък и честно казано катакомбите в цял свят предлагат почти една и съща гледка. С което разбира се не искам да омаловажавам нито светеца, нито християнския му подвиг, просто уточнявам някои неща от моя гледна точка. По времето на император Валериан, който се прочул с гоненията си над християните за тези катакомби се говори, че са станали убежище на останките на двамата именити християнски апостоли Петър и Павел преди да бъдат преместени в посветените им базилики. Съдбата наградила подобаващо убиеца император, който носил титлите Възстановител на Ориента“ и „Възстановител на Света“. Валериан завършил жизнения си път одран жив от персийския шах Шапур I, като преди това бил унизен да бъде подложно столче за краката на шаха. Валериан останал в историята като единствения римски император попаднал във вражески плен. Обиколката на катакомбите трае около час и половина , който изминава неусетно. Отправяме се нагоре и финала е в централната зала на самата църква. Не
пропуснах да я разгледам не само защото беше включена в
поклонническия маршрут, създаден от свети Филип Нери, но и защото в нея
се намираше един интересен експонат за който се твърди, че е отпечатък
от босите нозе на Исус в онзи момент когато се е срещнал с апостол Петър
и го върнал от пътя за да отиде към мъченическата смърт в Рим. Тук е
мястото, като едно малко отклонение да спомена за така известния апокриф
" Деяния на Йоан" от II век. В него между авторът описва, че от
стъпките на Исус въобще не оставали следи .
В каноничното Йоан 4:24-26 част от Новия Завет е писано
Вътре в църквата се намира и специално място, където е положена
мраморна фигура, изобразяваща пронизаното от стрели тяло на светеца Св. Себастиян. Хубаво
е да се знае, че макар и посветени на един и същи светец, тази базилика
е различна от базиликата Сан Себастиано ал Палатино на хълма Палатин.
В тази, на мястото където е саркофага и мраморната статуя на светеца, преписван
като авторство на Бернини, има и нещо като малък параклис в който се
отслужват молитви и бдения по време на религиозни празници и чествания. Под
статуята се намират и неговите тленни останки, които първоначално са били скрити и погребани в катакомбите долу.
още от интериора на църквата :
Църквата
е с прекрасно изработен и украсен дървен таван и аз за миг се замислих,
дали е достатъчно добре обезопасен откъм възникване на пожари.
Бих искала да ви кажа, че когато планирате посещение на който и да е храм в Рим, трябва да имате предвид, че в определени часове има молитви и през това време затварят храма. Така е и във Ватикана в базиликата. Съобразете това за да не чакате около час за да възобновят посещението на обекта. Ако наблизо има място на което да поседнете, да се ободрите с чаша кафе или сок е добре, но става неприятно, ако това време изкарате прави подпрени на някоя стена или седнали направо на земята. Знаехме тези неща предварително и не загубихме време да чакаме под слънцето, което все повече напомняше за дните на месец август.
В храма има отделено място за други двама видни светци на католическата църква - майка Тереза, монахиня от албански произход със светското име Анеза Гонджа Бояджиу. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел Втори през 2003 г. и за светица от папа Франциск през 2006 година. Св. Тереза от Калкута е основателка на Ордена на Милосърдието и неговата дейност е насочена към мисионерска и благотворителна дейност по света. Последните години от живота си прекарва в Калкута, Индия, където се грижи за болни от проказа. През годините тя получава множество отличия, сред които наградата „Кенеди“ 1971, " Pacem in Terris" 1976 "наградата Балцан 1978 г., наградата "Алберт Швайцер" 1975, Американския президентски медал на свободата 1985 г. и Конгресен златен медал 1994г, едновременно с това е провъзгласена и за почетен гражданин на САЩ. Получава и най-високото отличие Нобелова награда за мир през 1979 г. за "подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру" и най-високото държавно отличие на Индия " Бхарат Ратна". , а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.
В друга ниша на църквата е изрисуван образа на един от най-популярните съвременни папи - Йоан Павел Втори. Образът на папата поляк със светското име е Ка̀рол Ю̀зеф Войтѝла толкова разпознаваем, че няма как да го сбъркаш. За неговия живот и понтификат е изписано толкова много, че няма да отегчавам читателите си с неща, които всеки един при интерес би могъл да намери и прочете. Ще спомена само, че през 2014 година папа Йоан Павел Втори заедно с папа Йоан XXIII е канонизиран за светец от папа Франциск.
В църквата имаше доста празни ниши. Предполагам чакат да бъдат изрисувани с образи на следващи католически светци, повечето от които ще бъдат папи. Станало е почти традиция всеки настоящ папа да канонизира предшественика си.
Връзките на пътищата с историята и религията е тема, която може да запълни много и най-различни пубикации. Аз се опитах съвсем леко да надникна в тази материя от моя гледна точка. Сигурно е, че съм пропуснала някои неща, така като е сигурно че с напредване на времето и археологическите разкопки по протежението на Вия Апия и в катакомбите ще се появят нови факти, които ще ни показват, че пътищата са като хората. Мислим, че ги познаваме но те има винаги с какво да ни изненадат и да разбият статуквото.
Качихме се на колелетата и бавно поехме по обратния път - тоест към Рим.Денят напредваше. Приказвахме си за видяното засягайки много теми. Късно вечерта, когато бяхме вече в хотела си нахвърлих моите записки , които щяха да бъдат основата на този пътепис. Тогава се замислих как в едно изречение да събера моите впечатления от Вия Апия. Отговора дойде от само себе си -Когато Пътят е началото или краят. Защото историята на Вия Апия неведнъж е доказвала , че от този път, човек може да започне, но може и да завърши пътуването си по белия свят.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
В каноничното Йоан 4:24-26 част от Новия Завет е писано
Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
Гледайки тази реликва се зачудих дали Светата Католическа Църква е
наясно, какви мисли може да породи тя.Разбира се у тези, които можеха да
мислят и да имат смелостта да задават неудобни въпроси.
още от интериора на църквата :
Бих искала да ви кажа, че когато планирате посещение на който и да е храм в Рим, трябва да имате предвид, че в определени часове има молитви и през това време затварят храма. Така е и във Ватикана в базиликата. Съобразете това за да не чакате около час за да възобновят посещението на обекта. Ако наблизо има място на което да поседнете, да се ободрите с чаша кафе или сок е добре, но става неприятно, ако това време изкарате прави подпрени на някоя стена или седнали направо на земята. Знаехме тези неща предварително и не загубихме време да чакаме под слънцето, което все повече напомняше за дните на месец август.
В храма има отделено място за други двама видни светци на католическата църква - майка Тереза, монахиня от албански произход със светското име Анеза Гонджа Бояджиу. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел Втори през 2003 г. и за светица от папа Франциск през 2006 година. Св. Тереза от Калкута е основателка на Ордена на Милосърдието и неговата дейност е насочена към мисионерска и благотворителна дейност по света. Последните години от живота си прекарва в Калкута, Индия, където се грижи за болни от проказа. През годините тя получава множество отличия, сред които наградата „Кенеди“ 1971, " Pacem in Terris" 1976 "наградата Балцан 1978 г., наградата "Алберт Швайцер" 1975, Американския президентски медал на свободата 1985 г. и Конгресен златен медал 1994г, едновременно с това е провъзгласена и за почетен гражданин на САЩ. Получава и най-високото отличие Нобелова награда за мир през 1979 г. за "подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру" и най-високото държавно отличие на Индия " Бхарат Ратна". , а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.
В друга ниша на църквата е изрисуван образа на един от най-популярните съвременни папи - Йоан Павел Втори. Образът на папата поляк със светското име е Ка̀рол Ю̀зеф Войтѝла толкова разпознаваем, че няма как да го сбъркаш. За неговия живот и понтификат е изписано толкова много, че няма да отегчавам читателите си с неща, които всеки един при интерес би могъл да намери и прочете. Ще спомена само, че през 2014 година папа Йоан Павел Втори заедно с папа Йоан XXIII е канонизиран за светец от папа Франциск.
В църквата имаше доста празни ниши. Предполагам чакат да бъдат изрисувани с образи на следващи католически светци, повечето от които ще бъдат папи. Станало е почти традиция всеки настоящ папа да канонизира предшественика си.
Връзките на пътищата с историята и религията е тема, която може да запълни много и най-различни пубикации. Аз се опитах съвсем леко да надникна в тази материя от моя гледна точка. Сигурно е, че съм пропуснала някои неща, така като е сигурно че с напредване на времето и археологическите разкопки по протежението на Вия Апия и в катакомбите ще се появят нови факти, които ще ни показват, че пътищата са като хората. Мислим, че ги познаваме но те има винаги с какво да ни изненадат и да разбият статуквото.
Качихме се на колелетата и бавно поехме по обратния път - тоест към Рим.Денят напредваше. Приказвахме си за видяното засягайки много теми. Късно вечерта, когато бяхме вече в хотела си нахвърлих моите записки , които щяха да бъдат основата на този пътепис. Тогава се замислих как в едно изречение да събера моите впечатления от Вия Апия. Отговора дойде от само себе си -Когато Пътят е началото или краят. Защото историята на Вия Апия неведнъж е доказвала , че от този път, човек може да започне, но може и да завърши пътуването си по белия свят.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар