неделя, 18 август 2019 г.

Флоренция -пета част. Галерия дели Уфици.

Запазихме посещението си в световноизвестната галерия за  накрая, като десерта от нашето приключение в приказната Флоренция. Оказа се, че почти пророчески сме се ориентирали във времето. Целия последен ден в който бяхме предвидили галерията, валеше. Бяхме улучили деня и времето. Какво по-хубаво от това. Времето беше с нас и имахме цял ден на разположение. Съветвам тези, които планират Уфици, да се подготвят предварително.
Опашките са големи. Може да се наложи да чакате с часове. Еднакво неприятно е и в дъжд и в горещо време. Но тук нямате избор ако сте решили че няма да пропуснете Уфици. Заедно с нас и вас, целия свят се изсипва тук за да разгледа уникалното културно бижу на Фиренце, наситено с най-големите шедьоври на всички времена. Секюрити чека също е продължителен. Нещата, които не са одобрени за внасяне от охраната се оставят на гардероб и на излизане си ги вземате. Чакането за гардероба също  отнема време.  Ако ви се случи и времето да е лошо ще чакате под дъжда, понеже опашките са по-дълги от покритото пространство пред галерията. Бяхме закупили билети онлайн почти месец преди пътешествието и единственото, което направихме бе да отидем да си ги вземем от сградата до галерията.Билетите са малко по-скъпи, но ако питате напатили се от дългото чакане ще разберете, че няколкото евро повече си заслужават и въобще не се усещат сред другите разходи за сувенири, храна и забавления, ако сте предвидили такива. Важно е да помните, че трябва да спазите часа на посещение, който сте заявили предварително. Ако по някаква причина сте го пропуснали загубвате своето предимство и се нареждате на опашката. Наредихме пред отделна врата и след около 15 минути бяхме вече вътре, където се потопихме в истинско визуално  пиршество на световни ренесансови  шедьоври.  Картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Гирландайо, и на още много известни художници и скулптури. 800-тин годишна колекция, която няма равна на себе си. Флорентинци знаят и помнят, че дължат Уфици на фамилията Медичи. Затова те наричат своя град-град музей и паметник на Медичите.  Самият дворец не се отличава с пищност. Първоначално е бил една криволичеща поредица от канцеларии - uffizi за херцог Козимо Първи. Това е дало и името на галерията - Уфици. Невероятни меценати, родът Медичи завещават своята уникална колекция от шедьоври на своя град  и условието, което поставя последната издънка на рода Ана-Мария Луиза, сестра на последния велик херцог Джан Гастоне де Медичи - колекцията никога не трябва да напуска пределите на града. С течение на времето са предприети някои размествания, единствено поради факта, че помещенията се оказали пренаселени от творбите и това правило трудна тяхната охрана и наблюдение. Скулптурите от колекцията са преместени в музея "Барджело", а артефактите от етруската и други древни култури в Археологическия музей. Спазено е главното условие на дарението - цялата колекция е в пределите на града.




 Предварително искам да кажа на всички, които може би са заинтересовани, че Уфици разполага с шедьоври, които не могат да бъдат разгледани дори в рамките на няколко дни. Затова е хубаво да се запознаете предварително с нещата, които искате да видите и в кои зали се намират. За наша радост вътре снимането е разрешено с изключение в няколко зали, където е забранено снимането със светкавица. Разбираемо е. Става въпрос за картини, които биха могли да се увредят. Повечето от картините са  със религиозно съдържание. Нормално е. Наред с Медичите, Църквата е била най-големия работодател на художниците от онова време. Да не говорим, че това дали някой ще продължи да твори или ще бъде низвергнат, или изпратен в изгнание също е било в прерогативите на Църквата.



 Картината "Олтарът на Портинари" от фламандеца Хюго ван дер Гус. Нарисувана е по поръчка на Томазо Портинари, директор на банка Медичи. За времето си картината е истинска сензация. Изцяло е с религиозно съдържание.

Сдържаната Мадона е известна и от византийските икони, докато Иисус може да бъде видян изобразен дори с одеяния на римски генерал. Джото, Чимабауе и Дучо са автори на картини с образа на Мадоната. Те са и първите, които нарушават стилизацията на образа на Девата. Това е и първото бягство от хегемонията на образа налаган от византийската школа, която векове доминира в европейското изкуство.  Девата е изобразявана вече като римска матрона. Рисунъка е плавен, мек  и елегантен. Постигнат е реалистичен колорит.




Ботичели



 "The Cestello Annunciation", друг шедьовър на Ботичели. Картината е рисувана  за Бенедето ди Сер Джовани Гуарди, за да украси църквата на флорентинския манастир Честело, която днес е известна като "Санта Мария Мадалена де'Паци?. Основен сюжет в картината е посещението на архангел Гавраиил при Мария, за да я извести, че е избрана да роди Божия син.
Под картината на първоначалната й рамка са думи на латински език от Евангелието на Свети Лука 1:35 "Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те засенчи."


"Палас и Кентавърът" е най-вероятно картина алегория на Ботичели. Вляво на картината има изобразен  кентавър и женска фигура, която държи много сложна алебарда вдясно. Тя стиска косата на кентавъра и той й изглежда покорен. Женската фигура е наречена Камила в най-ранния запис на картината, опис от 1499 г., но след това в опис от 1516 г. тя се нарича "Минерва", римският еквивалент на Атина Палада, което остава нейната обичайна идентификация в последно време.


Картината "Пролет",  изобразява група от фигури  заимствани от класическата митология разположени в  градина, но не е намерена история, която да обедини изобразената  група. Повечето критици са на мнение, че картината е  вид алегория, основана на буйния цъфтеж  на пролетта, а някои от тях  смело включват и  включват ренесансовия неоплатонизъм, който освен Козимо Медичи е   очаровал интелектуалните кръгове във Флоренция. Темата за първи път е описана като "Примавера" от Джорджо Вазари, който освен художник разбирал и от история на изкуството и който е видял картината  във Вила Кастело,  извън Флоренция.


Подробни обяснения има почти под всяка една от картините относно историята на създаването и сюжета на всяка една от тях.




"Раждането на Венера"

Тази картина на Ботичели е първото езическо изображение на голо тяло в изкуството на Ренесанса  и както се вижда е силно повлияна от  античната митология. Това е една от картините на художника, която няма религиозен сюжет. По онова време само във Флоренция е могло да бъде създадена такава картина, защото в Северна Европа като цяло е било невъзможно.

Трибуналната зала и най-ценното от личната колекция вещи на Медичите. Залата е обособена по нареждане на фамилията. Тук се съхранява  и римската скулптура известна като " Венера на Медичи". Байрон стоял пред нея заслепен от еротичното излъчване на статуята. Това е единствената скулптура, която Наполеон взема със себе си във Франция след завладяването на Италия.


Това е единствената зала в галерията, където е запазена нейна оригинална подредба. Целта е да се покаже контраста между римското и гръцкото изкуство и съвременната живопис на Ренесансова Италия. Залата може да се види от три страни - отпред, ляво и дясно. Чака се на опашка. Въоръжете се с търпение за да изчакате многото желаещи да я видят и снимат.





Без значение, колко противоречива е историята на фамилията Медичи, те ще останат завинаги в историята на Италия, Флоренция и света със създаването на Уфици. Анна Мария Луиза, последната наследница на Медичи пише в завещанието си: „Всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците“. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция. Галерията е била отворена за посетители още от шестнадесети век, а през 1765 г. официално е открита за обществеността.
Векове наред  светът черпи вдъхновение и идеи от гения на Леонардо да Винчи. До ден днешен кардиолози използват неговата скица на сърце като референция, по време на операции. А скицата му за пропорциите на човешкото тяло „Витрувианският човек“ в наши дни не се възприема просто като геометрична схема на човешкото тяло – тя е символ на човека, човечеството и вселената. Оригинала на картината се намира във Венеция,  "Джокондата" в Лувъра, а "Тайната вечеря" с размери 460 на 880 см се намира на стената в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано. През 1800 г. шедьовърът" Дамата с хермелина" е купен от полския княз Адам Йежи Чарториски и е отнесен в Краков. Това е единствената картина на гения Леонардо, която се намира в Полша. Преди време излезе съобщение, че полската държава е провела разговори за придобиване на ценната картина от наследниците на княза. Тържествената церемония по официалното представяне на картината като собственост на Полша се е състояла в Кралския замък във Варшава. Галерия Уфици разполага с няколко от другите шедьоври на Леонардо и с това става притегателна сила за посещение от неговите поклоници.



Благовещение една от най-често срещаните теми в творчеството на художниците от Ренесанса и не само.




Картината „Благовещение“ е рисувана от Леонардо да Винчи и Андреа дел Верокио около 1472 година. Няма данни от кого е поръчана.  Творбата е замислена да се гледа отдолу и отдясно. От тази гледна точка някои детайли се виждат в правилната позиция – камъните по сградата, ракурса на ръката на Богородица и масата за четене. Има известни спорове между експертите в направата на коя картина действително е участвал Леонардо, но според повечето той е участвал в картината, изложена в Уфици, защото вариант на картината има и в Лувъра. Кой е другият художникът на версията изложена в Лувъра все още е въпрос на полемики между експертите.


"Поклонението на влъхвите"



Леонардо винаги е имал нестандартно отношение към религиозните сюжети. Неговата двусмисленост в изобразяването им до ден днешен е обект на спекулации и конспиративни теории станали тема на не една книга и филм. Същото важи и за тази картина. На пръв поглед са налице всичките обичайни персонажи характерни за известния библейски сюжет. Едно по-внимателно вглеждане обаче ще покаже, че в картината липсва образа на Йосиф - спътникът в живота на Девата и абониран като образ във всяка картина с този сюжет на различни художници. Може би ще се появи някой нов Дан Браун, който ще създаде поредния бетселър с основен сюжет - защо Леонардо, винаги изключва Йосиф от Светото семейство?!. Същата конспирация може да бъде приложена и към картините му изобразяващи св. Йоан Кръстител, намиращи се в Лувъра, едната от които  изобразяваща Йоан с атрибутите на бог Дионис, а другата с двойствен образ на мъж и жена едновременно, което изображение е запазило деликатна следа от хомосексуализма на художника. Характерното и за двете е сочещият в различни посоки пръст на светеца. На едната картина нагоре към небето, а на другата сочещ надясно.

 Рафаело Санцио

Това, което прави впечатление е че Рафаело определено е обичал да рисува себе си. 
В галерията има няколко негови автопортрета.



Други негови картини



Портретите  на част от семейство  Гонзага.




Влиятелната фамилия Гонзага от Мантуа е това, което са Медичите във Флоренция. Някои от тях като Фредерико Втори Гонзага са свързани чрез брак с династията на Палеолозите. Изобразената на една от картините Елизабета Гонзага е една от жените с най-знатно потекло в Италия. Майка и е принцеса Маргарета Баварска от рода Вителсбахи, а баща и първият херцог от фамилията Гонзага. Чрез брака си с Гвидобалдо да Монтефелтро, тя става херцогиня на Урбино. Умната, интелигентна и знатна Елизабета е била трън в очите на Чезаре Борджия и Лоренцо Великолепни, които на два пъти я изгонват от собствените и владения.

Двойните картини на Рафаело-нарисувани и от двете страни, или по-точно при реставрацията от обратната страна се показали тези изображения.

Познайте кои са лицевите части?!



Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони "Светата фамилия"



Рафаело Санцио "Свети Джовани Батиста"



Гирландайо, отново религиозен сюжет - "Поклонението на влъхвите"



Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо

Запознах се "задочно" с част от живота и  творчеството на Караваджо за първи път в Малта. Повода да отида там беше една покана за посещение на архивите на малтийските рицари хоспиталиери. С тях е бил свързан и Караваджо. На 29 май 1606 г., той убива, може би неумишлено, млад мъж на име Ранучио Томазони. Това нещастно стечение на обстоятелствата го прави изгнаник за дълго време. Първо бяга в Неапол, където е под защитата на семейство Колона. Бързо достига славата, която е имал в Рим. Картините "Богородица с броеницата" и "Седемте милосърдни дела" са създадени в този период. Художникът обаче не се задържа дълго в Неапол и заминава за Малта. Надявайки се на покровителството на Великия магистър на ордена Алоф дьо Винякур да му издейства пред църковните власти помилване за убийството на Томазони. Магистъра е доволен да има на разположение художник от ранга на Караваджо и даже му дава рицарско звание. Картината "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" е от този период и тази творба е единствената, която Караваджо подписва. Видях и заснех тази картина в конкатедралата "Свети Йоан Кръстител"  в град Валета, Малта. Наименованието конкатедрала идва от това, че има статут равен с архиепископската катедрала "Свети Павел" в старата столица Мдина.

Част от катедралата и картината на Караваджо "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" във Валета  Малта





 В конкатедралата се намира и друга картина на Караваджо - "Пишещият Свети Йероним"




икеланджело да Караваджо влиза в историята на Възраждането като един от първите художници, започнали да работят в техниката киароскуро. Това е техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон и се е смятала за революционна в артистичните кръгове на Средновековна Италия.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/art/2010/06/18/otkriha-ostankite-na-mikelandjelo-da-karavadjo.92972
икеланджело да Караваджо влиза в историята на Възраждането като един от първите художници, започнали да работят в техниката киароскуро. Това е техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон и се е смятала за революционна в артистичните кръгове на Средновековна Италия.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/art/2010/06/18/otkriha-ostankite-na-mikelandjelo-da-karavadjo.92972
икеланджело да Караваджо влиза в историята на Възраждането като един от първите художници, започнали да работят в техниката киароскуро. Това е техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон и се е смятала за революционна в артистичните кръгове на Средновековна Италия.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/art/2010/06/18/otkriha-ostankite-na-mikelandjelo-da-karavadjo.92972Въпреки безспорните си успехи и покровителството на Великия магистър, Караваджо не успява да успокои бурния си нрав и е арестуван и затворен.  На моите снимки ще видите неговата килия в Двореца на Инквизитора в Малта , където е прекарал известно време преди да успее да избяга  в Сицилия.





Присъствието на творби на Караваджо в галерия Уфици  във Флоренция също е внушително.

Тук се намира втората от двете версии на картината "Медуза", която за разлика от първата, която художника подписва с името Michel A F, (Michel Angelo Fecit), не е подписана.
Картината  е поръчана от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на Медуза на церемониалния щит, който да бъде поднесен през 1601 г. на Фердинад I ди Медичи, велик херцог на Тоскана.
Поетът Джамбатиста Марино обявява, че този щит символизирал куража на Дука при победата му над враговете.
Картината е забележителна с това, че усвоява вдлъбнатата повърхност на щита, като създава илюзията за триизмерност на изображението. По този начин главата на Горгона изглежда така разположена в пространството, като че кръвта около шията наистина се стича на земята.







 Бакхус завършен през 1598 г.


Червени бузи, изписани като на жена  вежди, сладострастни  устни, мръсни нокти. Това  не е  римски бог, а бохем от XVII век. Изрисуван образ на разхайтен, развратен и разглезен младеж. Нито богат, нито беден гражданин, на който нищо плътско не му е чуждо, особено хомосексуалността. Препил, толкова много, че ръката му трепери, и виното в чашата се е накъдрило на малки вълнички. Обстановката в стаята  е скромна, но чашата е от скъпо стъкло.  Спокойствие, безвремие и еротика. Способност да приемаш и взимаш от живота само удоволствието. Младежът сякаш ви кани да се присъедините към него и да споделите удоволствията от живота. Плодовете и гарафата с вино винаги са били обект на особен интерес от изкуствоведите: плодовете - заради развалата и старостта им, гарафата - заради миниатюрния автопортрет на рисуващия художник, вписан в отражението на стъклото. Това дава основание на изследователите на творчеството на художника да твърдят, че това е автопортрет на художника.


Петер Паул Рубенс- най-голямата звезда на барока. 

 Ярки блестящи цветове, точни пропорции, фигури в движение,пищните женски тела останали в историята на изкуството като "рубенсова форма"-това е запазената марка на Рубенс.

 Портрет на Изабела Бранд, неговата първа съпруга.

 
Автопортрет


  Рембранд

Автопортрети





Може би на някой, който чете тези редове ще му  се стори странно това, което ще споделя.
 То разбира се е лично мнение и не ангажира никой друг освен мен. Безспорно галерия Уфици е събрала на едно място някои от най-големите шедьоври на доказаните ренесансови майстори и гении на четката. В един момент обаче, докато бродехме из безкрайните зали изпитах леко отегчение от почти едни и същите сюжети на картините. Разликата беше само в нарисувалия ги  художник.  Никой разбира се няма вина затова. Това е била актуалната тема по онова време, това са били поръчките от богатите меценати и Църквата. Който е искал да оцелее е трябвало да се съобразява с това. Незапознатите с някои особености в подредбата и категоризацията на картините ще се умори да броди из залите, които са посветени на творци от различните части на Италия, Венеция и областта Емилия Романа. Не казвам,че те не заслужават да бъдат видени, но е добре да се пестят сили за изключителните шедьоври  събрани в последните зали. Затова и беше моя съвет към вас в началото: запознайте се с това, къде се намират вашите фаворити и не се разсейвайте по други зали  за да ви останат сили да ги видите. В момента в който ние посетихме галерията, нейната колекция от картини и статуи беше разположена в 45 зали. Това може да ви ориентира какво време и обикаляне ви трябва за да видите всичко, или да се лутате между тях, докато откриете това, което представлява интерес за вас. Така че тръгвайте добре подготвени и осведомени. Не забравяйте предварителното закупуване на билети със запазен час на влизане, за да не загубите половината от деня си в чакане на опашка пред входа на галерията. Тогава съвсем няма да имате време да разгледате всичко и ще излезете разочаровани че сте пропуснали да видите много неща, това особено, ако времето ви  за Уфици е преброено до минута. От книжарницата на първия етаж на галерията може да закупите карта със разположението на залите и експонатите в тях. Няколкото похарчени евро ще ви се отблагодарят със спестено време.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ел Ескориал. Един крал търси Бог през целия си живот

    Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше ...