Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше планиран за три дни. Плановете ни включваха и посещението на двореца Ел Ескориал. Предварително се бяхме обърнали към местна туристическа фирма, която организираше посещение до двореца-манастир. В уречения ден, който беше студен и дъждовен се отправихме към офиса на фирмата, който се намираше до Кралския дворец. Бяхме разнородна група, а лекцията се водеше изключително на испански език. Подчертавам, че намирах за неестествено туристически град като Мадрид да предлага само испанско говорящи гидове. На английски език не се предлагаха турове никъде. Това се случи и в Толедо. Качихме се на автобус и поехме към малкото градче Сан Лоренцо де Ел Ескориал на около 50 км. северозападно от Мадрид.
Дворецът "Ел Ескориал", който прилича повече на крепост, отколкото на престижен дворец на католическите крале е сбъдната мечта на двама крале. Това са Филип II и неговият баща Карл V, император на Свещената Римска империя, който управлява Испания под името Карлос I Испански. Днес и двамата са погребани в кралската крипта на двореца Ел Ескориал. Двамата крале са представители на една от най-могъщите европейски династии, които създали държавни образувания в Западна и Централна Европа в които представители на тази династия били управляващи. Карлос I е бил един от най-известните владетели от тази династия и неин родоначалник. Неговото управление е белязано от няколко войни, които кралствато води срещу Франция, Османската империя. При дългото му отсътвие от двора поради тази причина в управлението на страната участват съпругата му Исабел Португалска и неговия син и наследник, бъдещия крал Филип II. Когато Филип е на 29 години, Карлос I се отказва от престола в негова полза. Възкачването на младия принц на престола ще бъде запомнено от историята като управлението на най-могъщия испански крал. Филип II наречен Хубави продължава традицията да решава проблемите и да разширява границите на на владенията си чрез династични бракове. Единствено плановете му да прибави към владенията си и Англия остават неуспешни, понеже от брака му с кралицата на Англия Мария Тюдор остава без наследници. Филип е участвал само в едно сражение през живота си, но е командващ на най-добрата армия в Европа по това време. Всъщност неговото управление е белязано непрекъснато от войни и през целия този период е имало само половин мирна година. По това време е било традиция кралския двор да се мести непрекъснато. Филип решава да промени това и след дълго обикаляне из владенията си избира за център на своята власт и столица Мадрид. Там се съсредоточава целия испански елит, а Филип решава да се дистанцира от дворцовата шумотевица и избира да построи личното си убежище на около 45 км северозападно от столицата. Строежът започва в годината в която Испания побеждава французите при Сен Кантен. На 10 август е разрушена и костницата, посветена на светеца Сан Лоренсо, който е бил един от седемте дякони на Рим. По нареждане на император Валериан, който преследвал ожесточено ранните християни и техните свещеници, мъченикът Лоренсо бил опечен на скара през 258 г. По този повод и воден от желанието да увековечи паметта на светеца, кралят решава да построи манастир в негова чест и като символ на могъществото на испанската корона. Ревностният католик Филип решава да даде име на двореца си на светията, Сан Лоренсо де Ел Ескориал. Над западният вход, който е официалният за двореца се намира огромна статуя на светеца, който държи в ръка решетката на която е бил измъчван. С течение на времето започва да се оформя сградата на двореца, която е със странна форма, нетипична за архитуктурата по онова време. Идеята била сградата да наподобява Соломоновия храм в Йерушалаим, така, както го описвал историка Йосиф Флавий в труда си "Юдейски древности".
Преминаваме през огромната порта и през контрола на багажа първото нещо, което виждаме е базиликата, която е доминираща в строителния ансамбъл с висок 92 м. купол.
И точно тук в сърцето на католицизма, в манастира-резиденция на най-предания католик крал Филип II, виждаме изписана в картини или създадена в каменни статуи историята на евреите и иудаизма.
Точно срещу базиликата в източната страна на сградата може да се види спалнята на краля, такава, каквато е оставена в деня на неговата смърт през 1598 година. Кралят изрично е заповядал спалнята му да гледа към базиликата. В жестоките пристъпи на подагра, които са го мъчили, е искал да следи макар и отдалеч службите на които не можел да присъства лично.
Споделих това с гида, който ни съпровождаше в тази обиколка. Тя беше твърде смутена и не можа да ми даде смислен отговор. Само смутолеви нещо от рода на "ама той и Исус е бил иудеин, а ние вярваме в него".
По традиция, характерна за католическите храмове, най-пищно украсената част на базиликата е областта, обграждаща високия
олтар. Триделната преграда на олтара е изработена от червен гранит и яспер, висока е 12 метра и е украсена със скулптури от Леон Леони, който многократно е използван от испанските, а също и от австрийските Хабсбурги и три реда фрески, поръчани лично от краля. Поставени са и статуи в човешки размери, представящи коленичилото семейството на бащата и синът крале които са вдъхновителите на комплекса. Интерес представлява и уникално разпятие, което е дело на Бенвенуто Челини. Под базиликата се намира кралският пантеон в който са разположени саркофазите с тлените останки на испанските крале и кралици. Снимките в базиликата са забранени и поради това не мога да представя на моите уважавани читатели лични снимки от вътрешната уредба.
Следващият етап от обиколката е двореца. Вътрешната му уредба е проектирана от италианските виртуози декоратори Лука Камбязо, Пабло Трибалдини и Ф. Кастело, но противно на разкошните италиянски дворци, обстановката в двореца е подтискаща и мрачна. Поръчението на краля към архитектите било "Ескориал да съчетава простота в конструкцията, строгост като цяло, благородство без надменност, величие без показност“.
Вървяхме из безкрайно дългите студени коридори и се чудехме, дали архитектите не се бяха престарали, или това наистина е било желанието на краля. Стенописите по коридорите бяха дело на едни от най-прочутите имена сред културния елит на Европа и Кралството. Рисунките изобразяваха сцени от НЗ. Отново, преобладаващите цветове бяха черно, кафяво, тъмни тонове, безжизнени и безрадостни лица на светци и светици, застинали в неестествени пози около ковчези с тялото на Девата или нейния син качен на кръста.
За вътрешното оформление са използвани материали, донесени от различни
краища на Иберийския полуостров и Европа. Дърворезбата е изработена в
Куенка и Авила, скулптурите – в Милано, мраморът е изсечен в Арасена, а
бронзът и среброто са от Толедо, Сарагоса и Фландрия.
Дворецът-манастир е наистина огромен по размери - 1860 зали, 2763 прозореца, 1940 врати, 86 стълби, 89 водоскока, 51 камбани, 9 кули, 9 органа. Невъзможно е да се види всичко в рамките на два часа, колкото беше предвидено посещението, а освен това и не всички помещения са с отворен достъп за посетители. Мястото е и обект на поклонически туризъм за католиците. В мощехранителници в олтара на базиликата се съхраняват цели скелети, черепи и кости на светци и мъченици. Тръни от венеца на Исус Христос, въжето, с което е бил вързан за кръста, глиненият съд, в който е превърнал водата във вино, даже и камък от пикочния мехур на папа Пий V. Това последното може да ви звучи странно и неестествено, но папата, който приживе е бил член на Доминиканския католически монашески орден, е канонизиран за светец. Това между другото е честа практика в католицизма. Почти всеки настоящ папа е канонизирал предшестващия го колега. Преминаваме по безброй дълги каменни коридори. През горещото лято с което се характеризира климата в Испания, това е предимство, но не мога да си представя какво е било през зимата и как са издържали обитателите на двореца. Влизаме в частните покои на краля. Каменен под и стени. Никакви украси и гоблени по стените. Само икони на светци. Няма и следа от разкош, разточителност и лукс, характерна за частните апартаменти на неговите колеги монарси от Европа. Крал Филип II е искал да живее скромно като монах. Извън времето, посветено на това да ръководи империята си, той е водил уединен живот изпълнен с четене на книги, молитви и беседи с монаси. Скромния одър с поставен върху него меден уред за жар с който са затопляли леглото на владетеля в студените нощи се намира в малка ниша вдясно. В единия край на изключително скромно мебелирано помещение се намира и специалния стол изработен за да облекчава болките на владетеля. Малко по-различно е положението в апартамента на любимата му дъщеря инфантата Каталина-Микаела Хабсбург-Испанска, която е кръстена на баба си френската кралица Катерина де Медичи. Порцеланови съдове за интимен тоалет поставени в шкаф и клавесин, което си е направо разкош предвид аскетичнито обзавеждане в останалите Salones Reales. На стените има нейни портрети. От прозорците на всички помещения има гледка към градините в двора, които също не се отличават с нищо забележително.
Филип II извършва множество административни реформи, превръщайки Испания в една от първите модерни държави. Той ликвидира средновековния феодализъм и създава централизирана бюрократична и образована администрация, в която постове заемат и аристократи. На тях той делегира права като вицекрале и посланици в други европейски държави, като по този начин цели да намали тяхната мощ и влияние, отдалечавайки ги от централната власт. Това е бил един мъдър държавнически ход, предвид неспирното желание на висшата аристокрация да заговорничи и да организира преврати. По стръмна каменна стълба се изкачваме до един от горните етажи, в западната част на комплекса където се намира Кралската библиотека. Тя също е разположена срещу базиликата. След завършването на Ескориал, Фелипе II прехвърля на съхранение тук цялата си колекция от книги. Фонда на библиотеката съдържа десетки хиляди ръкописи на арабски, староеврейски, латински и испански език, украсата на които е запазена в отлично състояние и редки книги, около 45000 печатни произведения от 15 и 16 век. Има и ръкопис на Свещения Коран от 1599 г. Книгите и ръкописите показват споделената културна история между испанската и арабската култура. Звездата в тази уникална колекция е разбира се религиозна книга. Това е Codex Albeldensis или познат още като Codex Vigilanus.Това е осветена компилация от различни исторически документи, отразяващи период от античността до 10-ти век в Испания. Съставители са трима монаси от Риоханския манастир Сан Мартин де Албелда: Вигила, на когото е кръстен и който е илюстратор, Серачино, негов приятел и съмишленик, и Гарсия, негов ученик. За разлика от другите помещения обстановката в кралската библиотека е по-приветлива и разкошна. По стените има фрески на Пелегрино Тибалди, който заедно с Федерико Цуккаро е бил придворен художник на Филип II. Заедно със свои учениците, Тибалди изобразяват седемте либерални изкуства. Това е списък от дисциплини, които е било позволено да бъдат преподавани и изучавани през Средновековието. Те се състоят от различни науки и се разпространяват в древния Рим, Гърция, както и в много европейски градове. Това са астрономия, логика, граматика, реторика, аритметика, музика и геометрия. Медицината не е сред седемте свободни изкуства. Изцелението, изкуството на лечението често се оспорва от религиите, защото билколечението и изпълнението на ритуалите могат да се възприемат като демонични науки. Поради тази причина, анатомията, биологията не принадлежи към седемте свободни изкуства. Смята се, че одобрените дисциплини трябва да се борят с неграмотността и еретиците, които често насърчават бунт срещу господари и оскверняване на техните мнения. В единия край на дългата зала е разположен кръгъл уред – подобен на земно кълбо, заобиколено от десетки тънки метални сфери, – показващ движението на звездите и планетите според системите на Птолемеите и Николай Коперник.
Sala de las Batallas - Залата на битките представлява една доста дълга галерия, дълга около 50 метра, широка 6 метра и висока 8 метра. Тя е рисувана между 1584-1585 година и увековечава чрез картини значителните битки, които води Испания. Разбира се, никой не може да отрече и пропагандната стойност на картините. Всичко е посветено на идеята да бъдат прославени битките водени от крал Филип II. Сред тях се намира и картина посветена на битката при Сан Куентин, на 10 август 1557 г., за чиято победа и в знак на благодарност е построен Ел Ескориал. Интересно е да бъде споменат един интересен детайл от този картинен разказ. Това е начина по който художниците са успели да интегрират двете врати - едната която свързва галерията с друга галерия и втората, която свързва галерията с базиликата. Тези врати разделят фреската на три части. Картината имитира голям сякаш закачен за стената гоблен, който се сгъва от двете страни на преградата, за да остави достъпа свободен. Тук изпълнението прилича повече на това да е нарисувано от занаятчии с квалификация, които изпипват детайлите в костюмите, оръжията, противниковите лагери, широките панорамни гледки, а не от художници. Причината е, че тук се изпълнява строго определена поръчка, базирана на желанията на краля, а не авторско виждане. Четири са имената на художниците: Никола Гранело, Фабрицио Кастело, Лазаро Тавароне и Орацио Камбиасо всички от Генуа. Накрая на галерията на стените има изобразени два епизода от анексирането на Португалия още през 1583 г., завладяването на Терсерас острови и Азорските острови.
Преди да се стигне до дворцовия музей минаваме и през голяма зала, служила за чакалня на посетители от висок ранг. Тук аристократите са чакали преди да бъдат приети от монарха. Само малцина са били тези, които са имали пряк и незабавен достъп до монарха. На земята има изобразен часовник: от малък кръгъл отвор на тавана влиза лъч, който се движи по издълбаната на пода линия, маркирана с резки, отбелязваща съответния час. По стените са разположени стари географски карти от цял свят. В Дворцовия музей музея е изложена изключително богата картинна колекция на Хабсбургите. Има творби на Бош, Тинторето, Тициян, Жерар, Дюрер и Зурбаран, както и на десетки други майстори на живопистта от онзи период. След залата на съвета, която беше затворена за посещения, слизаме по стълби стръмно надолу и се озоваваме под базиликата, където се намира Кралския пантеон.
Преди пантеона се намира Pudridero Real в превод Кралско гниене, това е стая в която телата на починалите монарси биват оставяни да гният преди скелетите им да бъдат преместени в саркофази в пантеона.Всъщност стаите са две едната за възрастните членове на кралската фамилия, другата за бебета и малките деца. За тези стаи отговарят августинските монаси, които заменят монасите от Ордена на йеронимите, които отговаряли за помещенията по времето на Филип II. Помещенията са без достъп на светлина и вентилация. След предаването на кралския труп в ковчега, един монах и няколко зидари, разрушават преградата която се намира в стаята и отделя помещението от същинското място за гниене, поставят ковчега върху дървена скара, която го отделя на няколко инча от земята. Пробиват няколко дупки в ковчега и зазиждат отново преградата. Въпреки, че няма определено време за протичане на естествения процес на гниене/намаляване на тялото/ обикновено се счита,че затова са необходими между 20 и 40 години за да се елиминира влажността и лошата миризма от гниенето. В крайна сметка полученият резултат е било да могат телата да се наместят в оловните ковчези, които в криптата са с размери един метър дължина и 40 см. ширина. Пренасянето на останките се извършва при строго определен протокол, присъства член на августинския монашески орден, един член на Националното наследство, архитект, който отговаря за демонтажа от залата за гниене и монтажа в криптата, лекар който да удостовери, че процеса на гниене е завършил и двама работници. Днес в помещенията на кралското гниене се намират телата на родителите на предишния крал Хуан Карлос - Дон Хуан де Бурбон и Доня Мария де лас Мерседес, които стоят там от 1993 и 2000 година. Последното погребение /поставяне на останките в криптата/ е на кралица Виктория Юджини, която умира през 1969 год. в Швейцария, а останките й са репатрирани през 1985 год.
В Кралската крипта са положени останките на всички испански крале и кралици след Карлос Vс две изключения. Фернандо VI, който е погребан в двореца във Вилависиоса де Одон, където живее обзет от депресия след смъртта на съпругата си и Фелипе /Филип/ V, който е погребан в Колегиалната църква в двореца Ла Гранха, лятната резиденция на испанските крале в Сан Илдефонсо.
Пантеон де лос инфантес - Криптата на кралските деца. Пантеона предхожда този на Кралете на Испания. В няколко от празните саркофази се очаква да бъдат поставени телата на няколко от децата на испанските крале Алфонсо XII и АлфонсоX III, които в момента се намират в криптата за гниене на инфантите.
В мраморни саркофази са изложени телата на кралски сестри, братя и кралици, които не са били майки на крале. Над всеки един от саркофазите е поставен фамилен герб. В Ел Ескориал нагледно хладнокръвно е показано отношението към смъртта. Както и да живеят, както и да управляват, каквито и качества да имат, както и да умират, каквото и да очакват след смърта си испанските крале и кралици се оказват всички на едно и също място, подвластни на един и същи погребален обичай. Може приживе да не са се понасяли, да са прехвърчали искри, интриги, измени и вътрешни войни между тях, някои даже не са се засичали по време на жизнения си път, но накрая нямат избор, лягат един до друг според традицията въведена от Филип Хубавия. При това, докато преминавате през залите с мраморните саркофази, ще видите, че имената не на всички надживяват времето си с дела с които да ги запомнят в историята. Просто имена с титли и гербове на бележити фамилии и нищо повече. В Ел Ескориал нагледно е показан пътят по който испанците изпращат владетелите си към небитието. Честно казано, по света има много по-привлекателни места, които да покажат на уплашения от смъртта земен човек, че умирането има и по-привлекателна страна. Като например да поглезиш мъртвия с красива самостоятелна гробница, като тези в гробището Пер Лашез или италианските такива, които са направо паркове, потънали в зеленина, цветя, фонтани и статуи. В Ел Ескориал е обратното - мрамор по подовете, стените и саркофазите, няма грам зеленина да успокои окото и отпусне душата. Кралете са равни след смъртта си, но поданиците им не са равни на тях. Над гробовете на последните поне плачат хора и по време на религиозни празници и годишнини им поднасят цветя. Някъде и "хранят" мъртъвците. Православието си има такъв специален празник. Задушница се казва. Там се носи любимата храна на покойника и се оставя на гроба. Никой не е виждал мъртвеца или това, което е останало от него да излезе и да се нахрани, но в случая тази работа я вършат гробарите, които се хранят обилно за "бог да прости душите на умрелите". В двете крипти на Ел Ескориал има само пазачи, чиято задача е да следят някой да не снима или да повреди саркофазите, които смайват с еднакъв дизайн, скъпотия и мрачна тържественост. Доста интересно ми е как се възпява по този начин вечността на живота. Това е главният извод, когато напуснеш тази част от двореца манастир.
Ел Ескориал е мечтата и желанието на двама монарси да слеят плътското и духовното у себе си и човека като цяло. Нямам представа, а и никой не може да засвидетелства дали Филип Втори е постигнал това зад мрачните и студени стени на двореца-манастир. Оставил е здрав, суров и строг монументален строеж, символ на католицизма и испанската мощ, но дали се е доближил с това до Твореца, каквато е била неговата свръхмечта на която е посветил целия си съзнателен живот. Никой не знае. По време на цялата ни обиколка, Ел Ескориал ме потискаше неговата суровата мрачност и студенина. Дори невижданите другаде произведения на изкуството и уникалните екземпляри в Кралската библиотека не ме освободиха от това чувство, макар че оценявах тяхната значимост. Сравнявайки това място с жизнерадостния дворец на херцозите Алба, оставам в потрес от това, как един човек може да се лиши от багрите на живота и да си ги спести в това брутално огромно и внушително място, което е било и негов дом. Но явно всеки търси път към Твореца по свой собствен начин.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
