Гелина. Бела съм, бела, юначе

 

Бела съм, бела, юначе

Бела съм, бела, юначе,

цела съм светан йогрела.

Един бе Карлък останал

и той не щеше остана, 

ам беше в могла потънал.

В моглона нищо немаше,

сал едно вакло овчарче. 

и едно бело момиче.

Родопска народна  песен.

В една ранна зимна утрин поехме към един отдавна набелязан маршрут, който заради пандемията Ковид отлягаше почти три години в плановете ни. Движени от непреодолимо любопитство нашата цел беше едно малко родопско селце - Рибново. Един вирус никога няма да ме напусне и това е вируса на пътешествията, странстванията из непознати, близки и далечни места, опознаването на хора, обичаи и древни ритуали, запазени в паметта или живота на някои етноси днес. С едно кликване на мишката можете да получите подробна информация за малкото шарено селце, скътано в Родопа планина, затова няма да изпадам в подробности. Основното население на селото са помаци, които изповядват Ислям. Всяка една религия показва пътя на своите последователи към щастието, успешния семеен живот, отношенията между хората. Колкото и да търсих не намерих в Исляма да е описан ритуала "гелина", заради който поехме по стръмните пътища на планината, които отделяха Рибново и няколко други селца от забързания живот долу в големите градове. Зимата е най-оживения период в социалния живот на общността, която е много задружна, сплотена и ревниво крие ежедневието си от останалия свят. Зимата е сезона в който празнуват сюнети, годежи, сватби. Шарени, пищни, многолюдни.

Сините  и черните престилки  от местните носии са знак, че жените са омъжени.

  Време на заслужен отдих след напрегнатия труд на полето. Това е и времето в което от чужбина се прибират и гурбетчиите. Вече не само мъжете, и жените напролет тръгват към Испания, Франция или Германия. Това са хора за които трудът не е тегло или тегоба. Работливите им ръце нямат препитание в родината. Те са наемници и събират реколтата по чужди краища,  преживяват скромно и нерядко в оскъдица. Работят и пестят. Припечелените пари ще отидат за направата на дом, за обзавеждането му, за отглеждане на децата и за задомяването им. Гурбетчиите казват през стиснати зъби, че в далечните краища нито земята е по-добра и плодородна, нито небето по-топло, нито водата по-студена от родния край. Там обаче има политици, които явно мислят по-добре от собствените управници, които за толкова години демокрация не измислиха едно производство или поминък, който да помогне тези работливи хора да творят и съзиждат на родна земя.  Не са малко случаите в които някои не поглеждат назад. За няколко години усилна работа създават малък дребен бизнес в чужбина и се връщат колкото да изтеглят и семействата си там. След време очертанията на родното място ще избледнеят в паметта, а внуците и правнуците вече ще бъдат граждани на други държави. За други носталгията е силна и непреодолима. Връщат се и заработеното влагат в родния си край. Къщите в Рибново стават все по-големи и по-представителни. Повечето обаче са неизмазани отвън. Стоиш срещу една къща и сякаш виждаш един човешки живот пред себе си. Парите отиват за най-неотложните нужди. Тези, които имат пораснали деца за женене, ще се подготвят за сватбите, които тук изискват немалко средства. Още щом се роди момиче родителите й започват да й събират чеиз - всичко необходимо за нейния живот като домакиня в дома в който ще влезе като булка. Роди ли се момче, ще започне строеж на къща, защото обичаят е младоженеца да осигури дом на семейството, а момичето обзавеждането. Правила, които се спазват стриктно, макар и да струват усилен труд и на двете страни. Сватбата  която щяхме  да заснемем беше втората за сезона.  Направихме си резервация за нощувка в архитектурния резерват Ковачевица в къщата за гости "Кануш войвода" и бяхме готови да се впуснем в приключението.  Влязохме в Рибново минути преди зурните да писнат и да приканят жителите на селото за втория ден от сватбата.

 Селцето има една централна улица по която щеше да мине сватбената процесия и да се извият дългите хора. Посрещнаха ни любопитни и весели усмивки. Хората се радваха, когато някой отдаваше внимание на техните обичаи. Тук имаше и няколко екипа от български медии, които щяха да отразят обичая с който местните кандидатстваха за вписване в ЮНЕСКО. 

Улицата беше пълна с народ. Младите  събрани на групички любопитно оглеждаха останалите и весело ги коментираха. Преди години е било немислимо те да се събират и разговарят свободно. 

Винаги трябвало да има и придружител и това според местните било начин да се живее строго, спазвайки достойнство, мярка и морал, ограничен в рамките на религията. Двата лагера, моминският и ергенския, били винаги разделени, един срещу друг и никога размесени. Разбира се това не пречило между двете групички да се разменят многобройни погледи и намигвания, незабелязно да прехвърчат и искри, да пламват любови. В края на краищата момите и ергените получавали това за което идвали - първо харесване, първи любовни трепети и вълнения. Хващането на хорото било още по-особено. Момите и ергените не можели да се хващат директно за ръцете. Между тях винаги имало шерве /кърпичка/, която да бъде връзката между тях. Сега всичко е в миналото. Много от  младите момичета и момчета учат средно и висше образование в големите градове. 

Ползват активно интернет и са отворени към света и новостите в него. Те осъзнават много добре условностите на своята култура  и общност и отварят съзнанието си за възможността да същестуват и други възможности. Гурбета и учението в други градове внася нови познания. Младите научават езици, нови нрави, закони, придобиват умения и интересни професии. Всичко което са пропуснали техните родители, те усвояват и попиват настоящето извън границите на родната си география. Младоженците Джемал и Невсе са от тези млади хора, които спазват традициите не само защото искат да зарадват близките си, а защото така искат и самите те.

 

 Приятно е да видиш как младото поколение е запазило трепета на очакването, на надеждата, и новите времена и новите нрави не са погребали традициите. Много преди самата сватба двамата бяха направили годеж, или така наричания по тези краища главеж. Целта на главежа е да се покаже на всички, че двамата млади са си дали дума и оттук нататък при тях вече няма място за други. Момата ставала оглавница, а момчето оглавник. Като оглавници момчето и момичето ходят няколко месеца, в някои случаи и по-кратко. Периодът зависел от много причини. Най-често се изчаквал зимния сезон, който бил заслужен отдих и хората искали и храна за душите си. Тогава започват и сватбите. Разбира се самото тържество е крайната фаза на един процес, който започва почти от раждането на младоженците. Вдигането на къща и осигуряване на обзавеждането било задължение на родителите на младоженците. Това е моментът в който всички искат да покажат икономически просперитет, макар и зад него да стоят години тежък труд и усилия. Сватбата протича и в двата дни под открито небе, чеиза на момичето е изложен на показ пред цялото село и гостите за да видят всички какво и колко ще занесе в бъдещия си дом. В миналите времена чеизът се извозвал с коне до дома на младоженеца. Днес вече наемат камиони за тази цел. В домовете и на момичето и на момчето се нареждат богати и пищни трапези за да нагостят всеки един гост, дошъл да сподели радостта на семействата. По време на храненето майката на момичето дарява присъстващите - обикновенно кърпи или красиво извезани чорапи и терлици. Сватбеното тържество започва около обяд. Писък на зурни и биене на барабани оповестява началото на събитието. Улиците се изпълват с празнично пременени хора.

                        Традиционна носия от Рибново.

                        

  Това е времето в което жените да покажат новите си премени, а младите моми да направят своеобразния си дебют пред общността. Жените тук не само са красиви, те и се обличат красиво, пищно и бляскаво според представите за собствената местна мода. Тя е претърпяла няколко етапа на развитие с течение на времето. 

 

 Влагайки цялото си старание и любов при изработването на носията, местните жени изпитват чувство на гордост от тяхната уникалност и колорит. 

Дрехите са богато украсени със сърма и бляскави ширити. Шалварите са ушити от червен плат, обсипан обилно с пайети, изобразяващи различни фигури. Жените без значение на възраст носят на главата си бял яшмак стегнат над главата с ластик така че да прибира цялата коса.

Престилките са пъстри, шарени изтъкани с различни шарки и прикриват почти цялата снага на жената. 

Само възрастните жени бяха обули плетени вълнени чорапи извезани с шарки на глезените. Младите момичета носеха високи токчета като израз на новото, което навлизаше и в този край.

 Тези, които учат в други градове, вече се обличат модерно и слагат своите носии само в родното село и то на празници. Тук никоя жена не носи фередже, но без забрадка на главата не излиза навън.

 

 Беше приятно да отбележим, че тук не видяхме жени да се обличат като жените от арабския свят - дълги до петите горни дрехи и бяла забрадка омотана около главата по някакъв странен начин, която оставя открито само лицето. Това явление се наблюдава все по-често в големите градове и по-специално в ромските квартали, където хората притиснати от безработицата и безхаберието на безотговорни политици се люшкат от една посока в друга, и твърде често срещу заплащане стават проводници на чуждо влияние и течение в религията в собствената си родина. За чест на рибновлии не видяхме такова нещо тук. Интересно че мъжете за разлика от жените не бяха облечени в носии. Младоженеца и повечето мъже бяха в костюми, а останалите мъже в селото в дънки, якета и спортни обувки. Сякаш има негласно споразумение да не засенчват красотата и колорита на жените. Времето в този зимен ден е топло и слънчево и заедно с пъстрата хорска навалица сме свидетели на една своеобразна смесица от багри и красота - в природата, в облеклото, в обичаите и нравите на хората тук. Хванати за ръце, съпровождани от първата братовчедка на младоженеца, която изпълнява функцията носителка на булото на младоженката, шествието потегля от дома на младоженеца и съпроводено от оркестъра и множество народ, поема надолу към площада, където застанали начело, двамата млади ще поведат хорото. 

 

 

 Цялото село се е хванало на хорото. Красиво и живописно, ту бавно, ту бързо, то се вие по протежение на цялата улица,която отеснява и трудно се разминаваме с местните. 

Това красиво момиченце от сега дава заявка, че един ден и тя ще бъде гелина.

  Оркестърът спира за малко почивка, но веселбата продължава с диджей, който пее отпуснал глас в безумни височини, които нерядко звучат фалшиво. Кой обаче му обръща внимание в гълчавата.  В местния ресторант е сложена гощавката за всички останали гости на сватбата. Менюто е непретенциозно и тук няма куверти. Печено на скара месо, хляб, десерт приготвен от местните жени, най-често сиропирани баници и безалкохолни напитки. Алкохол не се предлага. Гостите даряват, хапват и стават отстъпвайки място на следващите. Всички се отправят към хорото и се хващат на него.

Тука от високото ергените оглеждат и коментират  момите на хорото.  

С настъпването на вечерта времето застудява. Хорото продължава, а младоженците и най-близките им се отправят към дома на младоженката, където тя ще стане "гелина". На този обичай се канят само жени, но сега вече и това е изменено. Желаещите да видят обичая са много. Екипи от много страни заснемат ритуала и на него вече присъстват и мъже. В този случай Джемал също не пропусна да види как  неговата Невсе става гелина и да запечата като спомен случващото се на телефона си. Изчакахме  с останалите гости да приготвят булката.

В моминската й стая я бяха сложили да легне на леглото и я бяха завили с пъстро меко одеало. Самият ритуал щеше да продължи около час и половина и на момичето трябваше да й бъде топло и удобно. В миналото само една две жени са можели да украсяват лицата на булките, но днес много млади момичета умеят това.

 Първоначално намазват лицето обилно с крем, който трябва да е с плътна консистенция и да не се разтапя лесно. Украсяването започва от бузите. 

С вещина  и майсторство двете жени бързо започвят да лепят по намазаното с крем лице пайети в различни форми. На бузите на Невсе започнаха да се очертават цветя с чудни форми и багри. 

 

Не остава място по лицето и шията и, което да не е облепено с пайети.

 

  На Джамал по-късно вечерта ще му се отвори много работа, изискваща търпение, понеже собственоръчно трябва да свали една по една пайетите от лицето на младоженката. После ще измие лицето й с прясно мляко и тя за първи път ще види новия си дом като омъжена жена. В далечината се разнася писъка на зурни. Към къщата наближават сватбарите обзети от нетърпение да видят гелината.

Тъкмо навреме. Невсе вече е облечена с носия пратена й от младоженеца.  Ще свалят невестинското було от главата на  момичето, което "пазеше" и  ще го сложат на главата на Невсе.

 Украсяват изрисуваното ѝ лице с гирлянди от копринени цветя и ивици от лъскава сърма, за да я направят напълно неузнаваема.

От тук нататък докато отиде в дома на Джамал, тя няма да отваря очите си. Предстои й да измине дълъг път дотам. Късно е и е студено. Но тя ще извърви пътя  към новия си дом, подкрепяна от своите близки и тези на младоженеца. Биенето на тъпана се усилва. На вратата на къщата се показва младоженката изведена от своя баща, който разбираемо е дълбоко развълнуван  от случващото се.

 В ръцете на младоженката поставят огледало. От една страна тя ще може да се оглежда в него и да вижда своята красота като гелина, а от друга огледалото ще спира лошите очи, които могат да я урочасат. Съпроводена от оркестъра, близки и шумно мнозинство от сватбари, Невсе извървява пеша пътя до дома на Джамал.

Тя ще бъде гелина до прага на неговия дом, където той ще я вдигне на ръце и ще я носи така до стаята, която ще бъде тяхната спалня. Там той ще открие лицето й. Невсе ще облече синя или черна манта, което е отличителния белег на омъжените жени в Рибново. В друга стая в която са събрани само най-близките на двойката, ходжата ще извърши обряда по бракосъчетание. Три са условията бракът да се състои - булката да е съгласна, което да потвърди публично и с ясен глас пред всички, бащата на булката да я даде като три пъти повтори думите, че дава дъщеря си Невсе на Джамал и самия Джамал също три пъти да повтори думите, че взема Невсе за съпруга. С произнасянето на молитвите, Джамал и Невсе са вече официално новата семейна двойка на Рибново. Шумните хора на площада продължаваха, а двамата младоженци вече изживяваха радостта  и трепета от първата си любовна нощ.  Времето все повече ни залива като пълноводна река и заедно с нея отминават и потъват в забрава много ритуали и традиции.  

В този смисъл  родопското  селце Рибново е намерило своя спасителен остров  и все още здраво се крепи на него.

В ресторанта младоженците, заедно с родителите на момичето, посрещаха гости. Предният ден домакини на сватбарите бяха от семейството на младожене Копирано от standartnews.com

В ресторанта младоженците, заедно с родителите на момичето, посрещаха гости. Предният ден домакини на сватбарите бяха от семейството на младоженеца. „Винаги съм се подготвял за 400-500 гости. В крайна сметка цял живот за сватбите на децата се приготвяме", каза аго Джамал, който вече бе вдигал две - на голямата си дъщеря и сина. Копирано от standartnews.comМенюто не е претенциозно и тук няма куверти. Печени на скара кебапчета и кюфтета, хляб и безалкохолни напитки. Алкохол няма. Много от местните жени са приготвили вкусни баници, които също носят да се почерпят всички. Тези, които са се нахранили стават и отстъпват място на следващите гости. С настъпването на вечерта времето застудява. Младоженците се пускат от хорото и поемат към дома на момичето. Там тя ще бъде "гелина", което ще рече бяла булка.  Дори най-старите жители на селото не могат да кажат откъде назад във времето е дошъл и се е запазил този ритуал.

 Драги приятели и читатели, публикациите и   снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право. Всеки един човек в тази публикация е заснет с негово знание и разрешение.