Вила Адриана в Тиволи, Рим - първа част

Римската империя може да се похвали с много императори, но само пет от тях са наречени "Петимата добри императори". Всичките от Династията на Антонините: Нерва, Траян, Адриан, Антоний Пий, Марк Аврелий. Последният, шестият император от тази династия Комод не е натоварен с определението "добрия".

Историята, която ще разкажа тук е за третия от тях - император Адриан и неговата вила в Тиволи в която той прекарва щастливи мигове на творчество и любов с красивия юноша Антиной, най-голямата любов в живота му.  Освен моя разказ, написан след посещението ми във вила Адриана в Тиволи, Италия, ще имате възможност да видите и снимките с които съм го онагледила и които също са мой авторски труд.

Освен Траян, Адриан е втория римски император роден в Испания. Историческите карти от времето на най-голямото могъщество и разширение на Римската империя отговарят на времето на император Траян.  Това е време на благодат, богатство, мощ, които са непознати в онова време от римската история. Optimus Princeps е прозвището с което е бил определян Траян и по-специално невероятното историческо време през което той е ръководил съдбините на могъщата Империя. Неговият наследник Адриян признавал и уважавал направеното и постигнатото за Рим от Траян, но имал свое виждане затова как да управлява Империята. Решил да заложи на мира и да сведе до минимум военните кампании, които малко или много изтощавали Рим и го "разпъвали" в много посоки. Много важно е преди да разгледаме времето на неговото управление  да споменем, че Адриан е бил един от най-добре и високо образованите императори на Рим. Увличал се от различни видове изкуства, бил страстен поклоник на всичко свързано с гръцкото изкуство,  подпомогнал възстановяването на Атина, където обичал да отсяда и като част от желанието му да постави на равни отношения провинциите и Рим. Обичал да се огражда с учени, поети, философи, писатели и хора на изкуствата. Решил че иска да има място извън стените на Рим, където да създаде своя оазис на спокойствие, тишина и вглъбение и където да прекарва дните си в компанията на любимеца си Антиной. Вилата, носеща днес неговото име, е построена между 118 и 134 год, което се вижда от направения анализ на строителния материал датиращ от времето на древния Тибур, днешен Тиволи. Когато влезнахме в пределите на строителния ансамбъл ми беше много трудно да си представя истинските му размери, които спокойно могат да се сравнят с размерите  на древен град. Замисленото от Адриан е било гигантско като размери още в етапа на проектиране, а после във фазата на самото строителство е било допълвано, почти след всяко едно пътешествие на императора из огромната империя.

Началото на вилното пространство е красив парк с множество маслинови  дървета и кипариси.

Макета на вилата е поставен в малка сграда в началото на обиколния маршрут  и можете сами да добиете представа за размерите и мащаба на строителството..

 Стената, ограждаща вила Адриана, е с височина 9 метра и представлява добре запазено укрепление, което виждаме в първоначалния му вид. Тази стена ограничава, ако изобщо можем да употребим тази дума , едно пространство от 232x97 метра с неголямо езеро в средата.Тази част от зоната  се нарича Печиле.В строителството на вилата Адриан преповтаря много от древногръцките строежи:храмове, стадиони и други известни такива от местата, които са му направили впечатление и харесали по време на  пътешествията му  из провинциите на Рим.  Предполага се, че и тази част Печиле не прави изключение и е изградено за да напомня на императора за Афини - древната Атина и нейните портици.

  Възстановките на мястото направено въз основа на разкопки и запазени рисунки от онова време показват какво е било мястото по времето, когато е било обитавано от Адриан.

Наоколо е изключително красиво и прави впечатление изрядната чистота, която се поддържа в парка и във вилното пространство като цяло.

Към днешно време тук не са оцелели декоративните украси поставени на това място. Вилата на Адриан имала тъжната участ да изпадне в забвение за дълго време след като систематично е ограбвана от император Константин и кардинал Еполито Д'Есте, които са отмъквали най-ценните статуи за да украсяват с тях дворците и вилите си, единия двореца в Константинопол, а другия вилата си, която се намира недалеч от тази на Адриан. Само по рисунки можем да видим невероятната красота на мястото и постройките в него. Пак от там научаваме, че на следващото от обиколния маршрут място наречено "Ченто камерелле"  са се намирали и многобройни малки помещения за прислугата и робите, които са наричани "ченто камерелле" или "сто стаички в превод". Някои от тези помещения  били използвани и за складове, особено тези, които се намирали на първите етажи от постройките.

Съоръжението на следващите снимки е наречено "Трите екседри". Съоръжението е било жилищна сграда,отоплявало се е и е било облицовано със скъпи мрамори. Полукръглите ниши се наричат екседри (на гръцки exédra). Намирали  широко проложение в култови съоръжения от различни религии. Жилищното помещение е било обърнато към Печиле и е имало за цел да осигурява една разкошна гледка към езерото на гостите на императора, които са отсядали тук. Сградата е служила и като място за банкети, разкошни обеди и вечери. Трите портика с трите екседри от където идва и названието на сградата имали за център един разкошен фонтан.

Както вече споменах, император Адриан е бил човек с изключително висока начетеност и интелигентност. Обичал философията, науката, пътешествията. Обичал да се огражда с учени и философи и да води дълги разговори и беседи с тях.Наредил да се направи и специално място, където да се усамотява, размишлява, пише и да се среща с изтъкнати философи.  Залата на философите е това място.

„Залата на философите“ е била библиотека със седем ниши облицовани някога с мрамор и декорирани с големи скулптури от които днес не е е останало нищо, вероятно разграбени. Нишите в които са били поставяни мраморни статуи на седем мъдреци философи дава  и названието на сградата.

Когато говорим за което и да е римско съоръжение от онези векове не трябва да пропуснем да споменем и подземните коридори, галерии и тунели които най-често са връзка между отделните сгради.

Те са ползвани от прислугата и робите за да не нарушават спокойствието на императора, неговото семейство и гостите му. По тях са пренасяни стоки и продоволствия необходими за снабдяването. Може да се каже, че това са били един вид служебните коридори. Имало е такива, които са били използвани само от императора и най-близките му, когато е трябвало да посещават другите сгради за да се предпазват от изморителните жеги през лятото и студовете през зимата. Във вила Адриана такива са подземните коридори намерени при разкриването на  Cento Camerelle, свързващи императорския дворец с малките и големи терми.
 Стопанина и гостите на вила Адриана са имали на разположение за ползване Малките и Големите терми. Предполага се, че Малките терми са били на разположение на императрицата и дамите от нейния двор. Интересното при тях е необичайното архитектурно решение в онази епоха, а именно осмоъгълната стая, която според изследователите е била източник на вдъхновение  по-късно и за творчеството на главния представител на бароковата архитектура Франческо Боромини. В тези помещения за удоволствие и релакс  се намират всички необходими и задължителни помещения за едни терми: фригидарий за хладните вани, калидарий за горещите и тепидарий за топлите. Последния се намирал в споменатото осмоъгълно помещение , над който според разкопките и писмените източници е имало купол с диаметър 10  и половина метра.  Тук също така е имало и басейн, заобиколен от малки кокетни помещения, които са служили не само за масажи и ексудации - потене и гимнастика, но също така и за четене, отдих и  разговори между дамите.

Големите терми са използвани от императора, неговия любим Антиной и гостите им. Отделени са от Малките терми с неголям двор. Помещенията са по-големи и много по-разкошни. Там са се предлагали всички глезотии за тялото така известни от онова време за начина на живот на богатите римляни. Процедурите започвали със гимнастика. Наблизо се намирало и закрито помещение с название сферистерий,  в което можело да се играе мач. От там можело да се влезе в калидария за да се вземе гореща вана. Помещенията са относително запазени и разпознаваеми.  На разположение е имало и "лакониум" - сауна с горещ въздух. Зад служебните помещения е имало и "фригидарий" за обливане с хладна вода, което представлявало и окончателния акт на сложната хигиенна церемония в термите, важна част от ежедневния живот на древните римляни.  В някакъв смисъл термите са били един вид СПА центровете и фитнес залите по онова време. SPA означава  "salua per aquam", тоест" здраве с помощта на вода". В двете постройки на територията на вила Адриана се вижда, че това са помещения и съоръжения направени за истинско физическо удоволствие. Ползващите ги излизали освежени, отпочинали и чисти. Един внушителен оазис на здравето. На някои места са видни и сложните технически съоръжения и тяхната изключителна ефективност. Особено гениална била системата за отопление от двоен тип: влажна с колони гореща вода и пара, производима в огромни котели и суха с колони горещ въздух разгорещяван от печки с дърва. Както парата, така и горещия въздух циркулирали в специални помещения с двойно дъно и по тънки канали, намиращи се вътре в стените. Гениално нали и то в кои времена ? Помещенията са били богато украсени със статуи и барелефи от които за съжаление не е останало нищо.

 Една от най-запазените сгради на територията на вила Адриана е Претория, един огромен комплекс на няколко етажа, предназначен за личната стража на императора-преторианската гвардия. Императорският дворец бил в близост и личната му охрана трябвало винаги да е негово разположение.

Ниската част била разпределена на стаи с дървени подове в които живеели преторианците. До ден днешен се виждат и конюшните в които били настанявани конете, които яздели императора и охраната му.

Дори тези помещения били украсени със фрески и мозайки.

Преторианците не били обичани от всички в императорския двор. Особено от другите войници и легионерите, които били стражи по границите или се сражавали далеч от Вечния град. Причината е съвсем ясна - те служили в най-мечтания и богат град, пълен с удоволствия и забавления. Заплащането им било по-високо от всички други. Служилит кратко време, по-често получавали повишения и имали допълнителни привилегии в момента на уволнението си. Освен това били изключително влиятелни, Империята помни не малко случаи в които точно началниците на преторианците с активната помощ на подчинените си сваляли и качвали императори. Затова всеки нов император се стараел да спечели тяхното доверие или най-малкото да назначи свой доверен човек за началник на преторианската гвардия. Тези войници са сянката на императора. Където е той там са и те. Дори влизат в бой с него и тяхната задача е неговата охрана. Униформата им е бяла, защото това е цветът на чистотата и рязко се различава от униформата на легионерите, която е червена. Широките и плоски ресни, в края на така наречената "поличка", които много от вас са забелязали по статуите на римските пълководци или от филмите е всъщност долната част на подплатена кожена куртка с къси ръкави, която се слага под ризницата. Тази подплата предпазва тялото от триенето на метала на ризницата и омекотява ударите в битките.Оръжията на преторианците са традиционните - меч, кинжал, копие и щит. Върху щита е изобразен и техния тотем или символ-скорпиона. Някои от вас ще се запитат защо точно това опасно и известно със силната си отрова животно е знака на гвардията, която се смята да има най-добра репутация. Това напомня за една важна реорганизация сред редиците на преторианската гвардия, извършена от император Тиберий под знака на Скорпиона. 

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Планината Небо и Мойсей.

Второзаконие 

10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице
11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,
12 и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.

Моисей или Мойсей (на иврит: מֹשֶׁה, Мошѐ, „изваден (спасен) от вода; на арабски : موسى, Му̀са; на старогръцки: Mωϋσῆς). Мойсей е правнук на Яков - Израил, от третия му син Леви, роден от Лия. Наречен е от евреите Моше рабену - Мойсей учител.

Когато говорим или пишем за Мойсей, споменаваме по един или друг начин една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството. Защото неговите слова са в основата на вярата на половината човечество. Иудаизъм, Християнство и Ислям-трите религии, които са произлезли от свещените закони, които именно Моше е разкрил. Богът на Моше е богът на три религии. Независимо от това, как всяка една от тези три религии тълкуват Светото писание, всички те вярват, че има само един Бог, и приемането му е най-фундаменталният принцип на тяхната вяра. Според Библията тази божия заповед е била разкрита пред Мойсей на планината Синай - Божията планина - преди около три хиляди години. Две са планините свързани с живота и дейноста на Моше като религиозен водач - планината Синай, която се намира в Египет и на която той получава Божието откровение под формата на думи, които неговите последователи трябва да спазват и вярват. Другата е планината Небо, така както е писано в Библията

 Второзаконие

1 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,
2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,
3 южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.
4 И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш. 


 На 7 км западно от  мозаечния град Мадаба, за който споделих тук

https://travellingphantom.blogspot.com/2019/08/blog-post_29.html

800 м над морското равнище се извисява най-високия връх на планината Небо. От тук Мойсей вижда Обетованата земя след 40 години бродене в пустинята и умира. Символ на мястото е жезълът на Моисей, чийто горен край е на 800 м надм. височина. Монументът е дело на италианския скулптор Джовани Фантони

Второзаконие 

И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.
6 И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му. 

 Днес учените са много предпазливи, когато трябва да заявят категоричност по отношение на това, дали тази планина Небо , която се намира в Йордания, а в древността така наречената моавска земя е тази планина, от която великия религиозен водач е видял като обещание Обетованата земя. Интересното обаче в случая е: защо най-великия от религиозните водачи на евреите не влиза в Обетованата земя? Защо той я вижда от върха на планината и умира? Защо Адонай отказва на този, който е извел народа му от робството на Египет да влезе заедно с него в Обещаната земя, която от този миг нататък ще бъде техния дом.

Гледка от планината в Йордания  към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон. Това е гледката, която е видял Моше. Нататък неговия народ продължава под водачеството на Исус Навин, който ще го въведе в Обещаната земя.

 В Петокнижието намираме загадъчен намек за някаква вина на Мойсей. Тя трябва да е била не много обикновена вина, щом за наказание Йехова му отказал щастието да стъпи заедно с израилския народ на ханаанска земя, което е било цел на живота му. Известни алюзии в библейския текст подхвърлят, че тази вина си позволил в Кадес. Тя може би се е състояла в това, че поради неговата небрежност израилтяните са се отпуснали в задължението си да принасят жертви на Йехова и дори изоставили ритуала на обрязването. Можем да се подозираме, че версията за вината и наказанието са създали по-късно иудейските свещеници, та с примера за Мойсей да покажат колко тежки последствия очакват ония, които не се съобразяват със законите и предписанията на Йехова.

Отговора може да е скрит и тук:

 псалм 106

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.



 През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки на това място. През 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един.

Църквата е от средата на IV век и е изградена в памет на мястото, където умира Мойсей. В следващите векове е разширявана, а в нея са запазени красиви мозайки.

Когато през 2000 г. папа Йоан Павел II посещава храма по време на пътуването си до Светите земи, той засажда в двора й маслиново дръвче в името на мира.

 Съществувалият тук манастир "Kufer Abu Badd“е бил буквално  от „затворен“ тип. Тежката 2 т. врата с форма на воденичен камък се отваряла само да пропусне новия брат вътре – никой не напускал манастира веднъж прекрачил пределите му .

В днешно време францисканските монаси продължават да "стопанисват" мястото. Да печелят пари от него също. 

 Библията разказва, че в подножието на планината Ор Мойсей ударил с тояга в една скала и веднага бликнала изворна вода. И това умение той несъмнено е научил от мадиамците при които е живял и от чиито народ е неговата жена Сепфора. Мадиамците са потомци на Авраам и неговата втора жена Хетура. И до ден-днешен бедуините ползуват това умение. Те знаят, че въпреки дългата суша в подножието на планините под крехка покривка от пясък и варовик обикновено се събира дъждовна вода. Достатъчно е да се строши образуваната кора, за да се стигне до водата и утоли жаждата. 

 Спорно е дали точно това е мястото, където Мойсей е ударил скалата и  бликнала вода, но е туристическа атракция, която и аз не пропуснах да снимам.

Пак според Библията, след тридневно пътуване през пустинята Син израилтяните спрели в Маре. Те били недоволни, защото отново нямали вода. Там преживели тежко разочарование, понеже се оказало, че изворната вода е горчива и не може да се пие. Тогава Мойсей хвърлил в извора някакво клонче и водата — о, чудо — станала сладка. Във връзка с този инцидент е установено, че в местността Маре и досега съществува горчив извор. Англичаните направили химически анализ на водата му и установили, че тя съдържа известен процент калциев сулфат. Когато към тази вода се прибави оксалова киселина, калциевият сулфат се утаява на дъното и водата престава да бъде горчива. Бедуините подслаждат горчивия извор с помощта на храста, наричан елвах, в соковете на който се съдържа значителен процент оксалова киселина.

-----------------------------------------------------------------------

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.