понеделник, 2 септември 2019 г.

Планината Небо и Мойсей.









Второзаконие 

10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице
11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,
12 и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.


Моисей или Мойсей (на иврит: מֹשֶׁה, Мошѐ, „изваден (спасен) от вода; на арабски : موسى, Му̀са; на старогръцки: Mωϋσῆς). Мойсей е правнук на Яков - Израил, от третия му син Леви, роден от Лия. Наречен е от евреите Моше рабену - Мойсей учител.

Когато говорим или пишем за Мойсей, споменаваме по един или друг начин една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството. Защото неговите слова са в основата на вярата на половината човечество. Иудаизъм, Християнство и Ислям-трите религии, които са произлезли от свещените закони, които именно Моше е разкрил. Богът на Моше е богът на три религии. Независимо от това, как всяка една от тези три религии тълкуват Светото писание, всички те вярват, че има само един Бог, и приемането му е най-фундаменталният принцип на тяхната вяра. Според Библията тази божия заповед е била разкрита пред Мойсей на планината Синай - Божията планина - преди около три хиляди години. Две са планините свързани с живота и дейноста на Моше като религиозен водач - планината Синай, която се намира в Египет и на която той получава Божието откровение под формата на думи, които неговите последователи трябва да спазват и вярват. Другата е планината Небо, така както е писано в Библията

 Второзаконие

1 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,
2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,
3 южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.
4 И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш. 



 На 7 км западно от  мозаечния град Мадаба, за който споделих тук

https://travellingphantom.blogspot.com/2019/08/blog-post_29.html

800 м над морското равнище се извисява най-високия връх на планината Небо. От тук Мойсей вижда Обетованата земя след 40 години бродене в пустинята и умира. Символ на мястото е жезълът на Моисей, чийто горен край е на 800 м надм. височина. Монументът е дело на италианския скулптор Джовани Фантони

Второзаконие 

И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.
6 И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му. 


 Днес учените са много предпазливи, когато трябва да заявят категоричност по отношение на това, дали тази планина Небо , която се намира в Йордания, а в древността така наречената моавска земя е тази планина, от която великия религиозен водач е видял като обещание Обетованата земя. Интересното обаче в случая е: защо най-великия от религиозните водачи на евреите не влиза в Обетованата земя? Защо той я вижда от върха на планината и умира? Защо Адонай отказва на този, който е извел народа му от робството на Египет да влезе заедно с него в Обещаната земя, която от този миг нататък ще бъде техния дом.

Гледка от планината в Йордания  към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон. Това е гледката, която е видял Моше. Нататък неговия народ продължава под водачеството на Исус Навин, който ще го въведе в Обещаната земя.








 В Петокнижието намираме загадъчен намек за някаква вина на Мойсей. Тя трябва да е била не много обикновена вина, щом за наказание Йехова му отказал щастието да стъпи заедно с израилския народ на ханаанска земя, което е било цел на живота му. Известни алюзии в библейския текст подхвърлят, че тази вина си позволил в Кадес. Тя може би се е състояла в това, че поради неговата небрежност израилтяните са се отпуснали в задължението си да принасят жертви на Йехова и дори изоставили ритуала на обрязването. Можем да се подозираме, че версията за вината и наказанието са създали по-късно иудейските свещеници, та с примера за Мойсей да покажат колко тежки последствия очакват ония, които не се съобразяват със законите и предписанията на Йехова.

Отговора може да е скрит и тук:

 псалм 106

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.




 През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки на това място. През 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един.

Църквата е от средата на IV век и е изградена в памет на мястото, където умира Мойсей. В следващите векове е разширявана, а в нея са запазени красиви мозайки.











Когато през 2000 г. папа Йоан Павел II посещава храма по време на пътуването си до Светите земи, той засажда в двора й маслиново дръвче в името на мира.






 Съществувалият тук манастир "Kufer Abu Badd“е бил буквално  от „затворен“ тип. Тежката 2 т. врата с форма на воденичен камък се отваряла само да пропусне новия брат вътре – никой не напускал манастира веднъж прекрачил пределите му .

В днешно време францисканските монаси продължават да "стопанисват" мястото. Да печелят пари от него също. 

 Библията разказва, че в подножието на планината Ор Мойсей ударил с тояга в една скала и веднага бликнала изворна вода. И това умение той несъмнено е научил от мадиамците при които е живял и от чиито народ е неговата жена Сепфора. Мадиамците са потомци на Авраам и неговата втора жена Хетура. И до ден-днешен бедуините ползуват това умение. Те знаят, че въпреки дългата суша в подножието на планините под крехка покривка от пясък и варовик обикновено се събира дъждовна вода. Достатъчно е да се строши образуваната кора, за да се стигне до водата и утоли жаждата. 

 Спорно е дали точно това е мястото, където Мойсей е ударил скалата и  бликнала вода, но е туристическа атракция, която и аз не пропуснах да снимам.




Пак според Библията, след тридневно пътуване през пустинята Син израилтяните спрели в Маре. Те били недоволни, защото отново нямали вода. Там преживели тежко разочарование, понеже се оказало, че изворната вода е горчива и не може да се пие. Тогава Мойсей хвърлил в извора някакво клонче и водата — о, чудо — станала сладка. Във връзка с този инцидент е установено, че в местността Маре и досега съществува горчив извор. Англичаните направили химически анализ на водата му и установили, че тя съдържа известен процент калциев сулфат. Когато към тази вода се прибави оксалова киселина, калциевият сулфат се утаява на дъното и водата престава да бъде горчива. Бедуините подслаждат горчивия извор с помощта на храста, наричан елвах, в соковете на който се съдържа значителен процент оксалова киселина.




-----------------------------------------------------------------------

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ел Ескориал. Един крал търси Бог през целия си живот

    Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше ...