Когато набелязвахме пътешествието из Испания в програмата ни важно място заемаше посещението на Гранада. Още когато се спомене името на този град имаш чувството, че долавяш ухание на ориенталски подправки и дъхав ментов чай с мед, чуваш красивите звуци на арабска музика в съпровод на мизхар /лютня/ и ребаб /едностранна цигулка/, изпълнения на шаири /поети певци/ които разказват истории за смели войни и красиви жени. Това съвсем не е случайно възприятие или мираж. И днес макар и минали векове от онзи исторически момент в който католическите войски отвоюват от маврите този прекрасен град, той не е загубил нищо от своя ориенталски облик. Днес докато разглеждате града можете да чуете и напевната покана на мюезина към правоверните призовавайки ги към една от поредните дневни молитви. Време е трябвало да мине преди това днес да бъде възможно. В този град сред невероятната амалгама от етноси и смесване на гени дълго е съществувала вражда между трите основно населяващия я етноси - араби, християни и евреи. Посещението ни на града съвпадна с един от католическите празници и ние самите на място се убедихме,че времената на омраза и гонения са приключили. Днес градът толерантно предоставя възможност на хора от различни вероизповедания да живеят в мир и разбирателство помежду си.
На снимката виждате хора с католическо вероизповедание , които са се отправят към местата за празнуване, облечени като маври. От многото очарователни примери на ирония, този е един от тях. Да не забравяме все пак градът е мавърското бижу на Испания! Обикаляйки тесните улички на старите квартали и модерния център на града ще имате още много пъти възможност да срещнете истински калейдоскоп от лица във всичките възможни отенъци и ще се наслушате на реч миш-маш от също толкова много различни езици. Градът увеличава в особено големи размери своето народонаселение особено в активния туристически сезон.
Ако имате сериозното намерение да опознаете в детайли историческите отенъци от историята на Гранада свързани с маврите, то трябва да започнете с голямото арабско настъпление през VIII век към Европа. За разлика от другите земи в тази част от света, то не среща сериозна съпротива. През 711 година, войнствения берберски военачалник Тарик Ибн Зиад пресича Гибралтарския проход със 7000 войника. Името на скалистия полуостров Гибралтар е дадено в чест на този пълководец и е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джабал Тарик“ - на арабски جبال طارق), означаващо „планина Тарик“. Край бреговете на река Гвадалет в Андалузия, вестготите са разбити от мюсюлманите. Историята има предистория. В началото на V век, вестготите се заселват в Андалузия и през 587 година стават католици по време на крал Рекаред, което им позволява да се интегрират в хиспано-романското население на полуострова. В началото на VIII век, обаче кралството на вестготите е в упадък. Те стават лесна плячка за берберите. Поражението им поставя началото на мюсюлманска доминация в Испания, която продължава почти 800 години. Завоевателите наричат тази южна част Ал-Андалус, име, което се запазва и до ден днешен. Автономната област Андалусия включва осем провинции: Хаен (Jaén), Кордоба (Córdoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almería), Гранада (Granada), Малага (Málaga), Кадис (Cádiz) и Уелва (Huelva). За нашите впечатления от Севиля има специално отделена публикация:
https://travellingphantom.blogspot.com/2020/04/blog-post_30.html
Гранада е първият от градовете, когото маврите превземат и последният, който католическите владетели отвоюват от тях. Името на града, който е цитадела на Исляма, а по-късно в него кралица Изабела Кастилска и крал Фердинанд подписват Алхамбрийският декрет с който започват гоненията и геноцида над евреите е дадено от евреите, които в този смисъл се явяват негови кръстници. При населването на тези места еврейската общност се установява в отделно предградие, наречено Гарната ал-яхуд, което по-късно дава името на целия град. Името е свързано с нарът, който е култов за евреите плод. С името на този плод те свързват своята свещена книга Талмуд. Преданието казва, че колкото са семките на нара, толкова са и главите на Талмуд в основата на когото е залегнало Петокнижието /Тора/. Днес нарът е символът на Гранада и не се учудвайте, когато често ще виждате по неговите улици това дърво. Когато започнете обиколката си из забележителностите на този красив град, ще имате още много възможности да се сблъскате с превратностите на съдбата. Историята на града винаги е била свързана с историята на маврите, евреите и християните, които са били основните му жители. Историята на евреите в Гранада е свързана най-вече с печално известния декрет, който става причина за масовото избиване на евреи-сефаради и тяхното преселение към други земи и континенти. След геноцида над тях Изабела се разправя и с мориските, принудените да приемат насилствено християнството мюсюлмани, и мюсюлманите мудехари, тези мюсюлмани, които останали да живеят в града след като той бил превзет от войските на кралицата. Затова подробно съм писала в публикацията си за кралица Изабел Кастилска и което можете да прочетете тук:
https://travellingphantom.blogspot.com/2020/05/blog-post_6.html
Когато попаднете в мавърският квартал Албайсин изведнъж потъвате в очарованието, цветовете и ароматите на тесните му и стръмни улички. Тук може да опитате тапас, между другото една цяла улица е населена с тапас заведения в които, ако си поръчаш питие получаваш и тапас като бонус към тях. Това е традиция в средиземноморската кухня - предлагане на различни малки порции храна по време на пиене. Тапас в превод означава мезе и се смята, че етимологическият произход на думата tapa идва от стар обичай да се покриват чашите с вино в кръчмите с парче хляб или резен шунка, за да не влизат насекоми и прах. От там тапа: „капак, похлупак“ придобива значението си на „мезе“. Няма строго определено време в което може да се възползвате от този обичай, но по принцип това става предимно когато става време за обяд или вечеря. Сигурна съм, че посещавайки този квартал ще се възползвате от вкусното традиционно предложение, а също така и няма да пропуснете възможността да си закупите и сувенир от безбройните малки арт магазинчета и сергии, които ще ви затрупат с предложения за подаръци,които да занесете на ваши приятели и семейството си. Албайсин носи атмосферата на всички арабски квартали по света и напълно е идентичен с мдините - кварталите в Мароко, Египет и др. И тук мирише на това, което мароканците наричат своето уиски - ментов чай с мед и тук може да опитате да пушите с наргиле, което представлява тръба, на която от единия ѝ край е поставен тютюн, индиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира димът и после се вдишва от един или няколко маркуча. Може да се използва да се пуши тютюн, билки и плодове. Тютюнът на наргилето е смесен с различни аромати (най-често плодови), които представляват около 80% от целия тютюн.Така потънали в сладостна омая можете да чеуте разкази за легендарния Боабдил - последния мавърски владетел на Гранада.
Когато през 1492, след повече от 700 години владение на маврите,
Гранада отново е отвоювана от католическите крале и става част от християнска Испания, Боабадил бил принуден
да напусне красивия си дворец - Алхамбра-от арабски Ал Амбра – червена. По пътя смелият войн Боабадил не успял да скрие тъгата си и се
разплакал. Реконкистата приключва победоносно. С тази прелюдия към историческото минало на града естествено е, че следващата спирка на нашият маршрут е Алхамбра. Не си въобразявайте, че колкото и да сте подготвени от снимки и публикации, няма да останете изненадани от това, което ще видят очите ви. Пригответе се за едно приказно пътешествие, сякаш сте в страната на 1001 нощ приказки. Защото Алхамбра е точно това - една великолепна източна приказка. Щом разгледате комплекса ще разберете, че може би историята за Боабдил, който бил принуден да напусне този приказен дворец и се разплакал от мъка наистина е вярна. Както неведнъж съм отбелязвала и съветвала моите приятели и читатели внимателно се приготвяйте за своите пътешествия и не пропускайте да се интересувате за местата, които ще посетите - работно време, резервация на билети за да избегнете дългото чакане и пр. Резервирахме билетите за посещението си в Алхамбра месеци преди самото пътуване и за пореден път останахме доволни от предварителната си подготовка. Избегнахме огромната опашка, която се виеше пред билетните центрове и "въоръжени" с предварително принтираните билети влязохме през "Вратата на справедливостта", която се явява главен вход и директно попадаме в най-старата част – цитаделата Алкасаба. Домът на династията Насрид всъщност представлява цял комплекс от дворци, /тези на династията Насрид, двореца Комарес дворецът с лъвовете,дворецът на Карл V, който според мен стоеше като кръпка на фона на прелестните Насридски дворци и затова подминахме ренесансовият му облик безразлично/, зали за аудиенции, частни покои на владетелите. Голяма атракция са и градините Хенералифе с красиви вътрешни дворове с невероятно съчетани и аранжирани цветя, които цъфтят почти през цялото време на годината и изпълват пространството с невероятен аромат, закачливи фонтани и водоскоци, които разпръскват живителна влага в горещите дни, красиви градински скулптури. Ето малко мои лични снимки с които ще се опитам да ви предам малка част от невероятния архитектурно-исторически комплекс. Вярвайте ми драги приятели и читатели, че всяка една крачка тук сред този невероятен архитектурен разкош заслужава снимка. Твърдо ви гарантирам, че ако се увлечете ще ви трябват поне два-три дни затова.
Автентичните зидове на старата цитадела – Алкасаба издигащи се над реката Даро и стражевите кули
Кратък престой край фонтаните разпръскващи приятна хладина
Лятна сцена
Мраморна чешма
Малък фонтан на средата на алеята.
Един от многото цветни проходи в градините :
По тези стълби минахме през малък проход и се
изкачихме на втора площадка от която се открива невероятна гледка към
града и другата част от комплекса
В онези далечни времена около двореца е имало овощни и зеленчукови градини, в които са отглеждали всичко необходимо за изхранване на живеещите в двореца важни особи. Днес те са възстановени в автентичен вид. На снимката виждате част от възстановените лозови насаждения.
Алхамбра преминава в ръцете на католическите крале след като те превземат града и прогонват маврите. Скоро след това за дълги години дворцовия комплекс запустява. Реконкиста обаче така и не успява да изгони духа на маврите и той остава да живее в този град чрез езика, храната, начина на живот, архитектурата, страстните ритми на фламенкото и арабските коне с кадифена козина и смолисти черни гриви. Гранада остава като символ на мавританската култура и архитектура в Испания. Днес комплекса Алхамбра отново посреща посетителите с целия си блясък и е под закрилата на ЮНЕСКО. Продължаваме обиколката на забележителностите на Гранада след почивка за вкусен и питателен обяд в един ресторант под крепостта близо до реката. Определено имахме нужда и от подкрепа с храна и напитки и от малко време да осмислим видяното. Защото ни престоеше да слезем в града и да се отзовем най-напред пред кметството. Там ни посреща горд конник, чийто кон е стъпил гордо върху позлатени кълба – очевиден намек за
могъществото на Испания през Средните векове. Между другото това е нещото, което почти на всяка крачка испанците не са пропуснали да покажат и то най-вече в пищната и смазваща с разкоша си украса на техните католически храмове, гробници и музеи.
Следващата спирка е Катедралата, чието строителство е започнало през 1523 година. Отначало идеята била църквата да бъде подобна на катедралния готическия храм в Толедо. Но няколко години по-късно първоначалният проект бил изменен след намесата на новия архитект на храма Диего де Силое. Строителните работи продължили чак до откриването му през 1704 година, като една от кулите останала незавършена (вместо планираните 81 метра, кулата била оставена на височина 57 метра). Размерите на катедралата са внушителни: 115 метра дължина, 61 широчина, в олтарната част, където е главната капела, височината й достига 45 метра!
Няколко снимки и от катедралата, която се намира в центъра на града и най-интересните и архитектурни елементи: сложна плетеница от каменни дантели
Орнаменти от външната украса:
На една от стените бяха изобразени ангели, които държаха в ръцете си герба на Гранада, знак че града е под закрилата на Бог. Не ми е известно какво е богословското значение на двуглавия змей в този архитектурен акцент от украсата на катедралата, но го отдавам на готическия и стил, който е ценен и предпочитан при изграждането и украсяването на католическите храмове като цяло.
Тук се намира гробницата на една от най-значителните владетелки на Испания, кралица Изабела Кастилска от династията Трастамара. Историята на построяването на Катедралата и капелата в която почива кралицата с някои от членовете на своето семейство съм описала подробно в публикацията, която предложих на вниманието ви по-горе. Гранада, както и цяла Испания се гордее с кралица Изабела и я смята за най-успешната си владетелка. По време на нейното управление съвместно с това на съпруга и крал Фернанд II , започва обединението на Испания. В центъра на града има неин много разкошен и интересен паметник, запечатал момента на срещата и с Кристобал Колон /Христофор Колумб/.
Както вече споменах денят в който посетихме Гранада съвпадна с втория ден от Великден и катедралата беше препълнена, поради което съвсем нямах желание да се редя на опашка с часове за да влезна вътре. Интересно беше и по улиците на града пълни с празнуващи хора, повечето от които бяха маскирани. Някои изглеждаха доста стряскащо. Този например беше застанал до капелата и изглеждаше точно на мястото си до гроба на кралицата основала испанската Инквизиция.
Други бяха по-забавни. Като този мим, който можете да сбъркате с паметник, застанал неподвижно върху постамент. До момента в който внезапно се размърдваше и ви предлагаше да ви позвъни по телефона. Получаваха се комични ситуации. Някои по съобразителни незабелязано му даваха телефона на някой от спътниците си и наблюдаваха със смях как той изведнъж започваше да води разговор с тях, също тъй незабелязано набрал номера им.
И какво е Испания без страстните и интересни испански жени. Този път обаче не танцуваха фламенко по улиците, а рекламираха нещо. Приятелски поздрав Hola и разрешение да ги снимам.
Със залеза на слънцето вече сме уморени,много уморени. Това не се дължи само на многото разстояния които изходихме пеш. Впечатленията са толкова много и различни в своето многообразие,че по едно време имаш чувството ,че вече не можеш да приемаш повече информация. Тогава просто спряхме. Затворихме фотоапаратите и намерихме ресторант в който да седнем и да отморим с бутилка испанско вино и вкусна местна храна.
Драги
приятели и читатели, публикациите и част от снимките в този блог са обект на
авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на
хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и
снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника,
е нарушение на Закона за авторското право.
