Флоренция...3-та част. Баптистерият. Камбанарията на Джото.

 Както писах във втората част на пътеписа си за Флоренция, смятам архитектурния ансамбъл на площад Дуомо за "Светата Троица" на флорентинския строителен гений. След като отделихме доста време на разглеждане и снимки на Катедралата "Санта Мария дей Фиори", събрахме сили в едно много кокетно ресторантче на площада и след вкусния обяд  продължихме с оставащите две части от невероятния ансъмбъл - Баптистерият и Камбанарията на Джото.

Баптистеро ди сан Джовани е предполагаемо най-старата постройка във Флоренция. Всяко едно дете се е кръщавало тук и това има особена сантиментална  стойност за жителите на града. Сградата е построена във формата на осмоъгълник, а вътре в  нея могат да се видят едни от най-изящните мозайки в Европа. Най-голямата забележителност обаче си остават трите бронзови врати на Баптистерия. Няма да ви казвам, колко време чаках да направят снимките и селфитата си безкрайните тълпи от японци и китайци. Тези туристически скакалци както на шега ги наричам освен ,че са шумни и нетърпеливи са и много досадни, когато започнат да правят селфитата си покрай историческите забележителности. Един се самоснима, а другите от групата го чакат и напътстват как да застане по-добре до обекта. Мненията обикновено са толкова колкото групата и почти всеки път стойката и позицията се менят според даващите акъл. После това се повтаря докато се изредят всичките. Накрая следва групова снимка. Тъкмо се зарадваш, че най-накрая е дошъл твоя ред, ненадейно се шмугва най-нахално отпред без да те зачита за нищо нова група скакалци. Издържах две такива групички и накрая, хванах за ръката нахалната туристка и с нетърпящ възражение тон и казах,че трябва да прояви и възпитание. Нещо съм скарана с понятието толерантност в такива случаи. Да върви да се оплаква на дежурните карабинери, ако иска. То бива бива, ама нахалството не толерирам. Говоря от горчив опит и това не се отнася само за Италия. След мъченическо изчакване, най-накрая имам моите снимки от невероятния шедьовър.

 

Най-старите врати на сградата са проектирани от Андреа Пизано, скулптор от Пиза. Предпочетен е от всички други кандидати даже и местни, защото във Флоренция вече се носела славата на невероятните бронзови врати на тяхната катедрала. Разбира се в периода, когато е съществувало явно съперничество между италиянските градове, избора на Пизано е бил безусловно и единодушно приет. Отливането на вратите е поверено на венецианеца Леонардо д`Аванцо. Въобще много е била забавна тази работа градовете да си крадат най-добрите майстори, архитекти и художници. Днес вратите са поставени под охрана зад решетка. Никак не е чудно, като се има предвид, че до ден днешен желаещи да ги потъркат и докоснат за късмет има. Всеки ден ги мият от петната оставени от многобройните любители  и ловци на снимки. Двайсетте горни релефа изобразяват епизоди от житието на един от най-уважаваните християнски светци св. Йоан Кръстител. Флорентинци го смятат за защитник на града си и този баптистрерий е посветен на него. Осемте долни релефа представляват "Смирение" и "Кардиналните и божиите добродетели". Бронзовата  рамка на вратите е дело на Виторио Гиберти. Надписът отгоре "Andreas Ugolinr Nini de Pisis me Fecit" удостоверява ,че " Андреа Пизано ме направи"

 Източните врати са  толкова невероятно красиви, че виждайки ги Микеланджело възкликнал ,че "такива могат да бъдат само вратите на Рая". От там идва и другото име на портите Porta del Paradiso.
Втората двойка врати на Баптистерия са направени като оброк за защита на града от поредната чумна епидемия. Журито съставено от градските първенци и старейшини  обявява отново конкурс и този път избора пада върху двама млади златари Филипо Брунелески и Лоренцо Гиберти.  Брунелески се отказва на финала под предлог, че щом не е единствения избран кандидат няма да участва в изработката. На него ще се падне честа да създаде другия шедьовър на града-купола на  катедралата. Победителят Гиберти посвещава следващите 20 години от живота си на изработката на вратите. Самото произведение показва и начина по който се е развивал творчески автора.  От прост наратив в първите релефи до много по-детайлизирани и многолюдни сцени в последните панели.  Горните 20 релефа показват сцени от Новия Завет, а осемте отдолу "Четиримата евангелисти" и "Четиримата отци на Църквата". Доволни от направеното, артистичният съвет на града му поръчва още една двойка врати - Източните порти, които ще се превърнат в шедьовъра в творчеството на Гиберти и едно от най-значимите богатства на Ренесансова Флоренция. Вратите ,които днес виждаме са копия на оригиналите, които се съхраняват в" Музео дел Опера дел Дуомо".
Заобикаляме Баптистерия и се приготвяме да влезем в неговата светая светих. На входа има две колони, чието присъствие е свързано с интересна история.

  Тръгвайки на поход срещу Майорка, остров, близо до испанския бряг и страхувайки се Сиена да не падне в тяхно отсъствие, сиенци помолили флорентинци да пазят града им до завръщането. След като се завърнали те възнаградили Флоренция с две колони от порфир, които донесли като плячка от Майорка.  Поверието гласи, че полираната повърхност на тези колони имала магическото свойство да предсказва предателство и държавна измяна. Ето защо сиенците направили малък трик, те първо обгорили колоните и чак тогава ги дарили.  Колоните се оказали твърде крехки да служат за подпори и по тази причина им било отредена функция на външна украса на Баптистерия, където стоят и до днес.Тези, които очакват някакъв разкош или помпозност вътре в сградата ще останат излъгани. Той е като някаква празна черупка. Вдигнем ли обаче поглед нагоре ни очарова изяществото на великолепния покрит с невероятни мозайки таван.

 Тези мозайки били изработени от венециански майстори въз основа на  рисунки  от местни художници, тъй като флорентинците съвсем слабо да не кажем никак не владеели техниката на полагането на мозайка. Сложния сюжет на мозайката изобразява епизоди от житиетата на Исус, Йосиф, Дева Мария и Йоан Кръстител.

Едно от интересните неща в Баптистерия е мраморната гробница на антипапа Йоан XXIII, съветник на Медичите. Гробницата е дело на Донатело и Микелоцо.

 Антипапата е познат и под името Балтазар Коса-пират от Пиза. Съумял е да се задържи на мястото на върховен Понтифекс цели 5 години. Живота и дейността му били толкова неприемливи от  Църквата, че дори свикналите на какво ли не кардинали го свалили от власт и не признали неговият папски период за легитимен.  Поради тази причина през 1958 г. Анджело Ронкали  приема отново името Йоан XXIII. Лично за мен остава пълна мистерия, защо въпреки отлъчването, този антипапа има гробница  в  една  от най-съкровените религиозни сгради на Флоренция и то заобиколена от гранитни колони донесени от стария римски Капитолий.

КАМПАНИЛЕ -Камбанарията на Джото.

Кампаниле е катедралната камбанария - една от най-красивите средновековни кули. Построена е по проект на Джото, най-талантливия за времето си художник и е украсена с барелеф и статуи на Донатело и Лука дела Робия.По времето, когато започва строежа, Джото е бил на длъжност първомайстор. До смъртта си той успява да завърши само първия от проектираните пет етажа.  След неговата смърт  строителството продължава на два етапа. Първия под ръководството на Андреа Пизано, който е автора на южните порти на Баптистерия. Втория етап е под ръководството на Франческо Таленти, който довършва останалите три нива и техните прозорци, които са заимствани от камбанариите на Сиена. Един по-внимателен поглед върху сградата показва недвусмислено, че по нея са работили трима различни архитекти, което предполага, че дори Джото да е оставил някакви планове за сградата, никой не се е съобразил с тях. По това време е имало ограничение за строежа на високи частни кули. Правилото обаче нерядко е пренебрегвано от богатите и знатни фамилии. Защото кулите са недвусмисления начин да покажеш на обществото по онова време своето богатство и власт. Малкото градче Сан Джеминяно, наречено средновековния "Манхатън" е точния пример затова.
Кулата и целия площад, както и другите исторически забележителности в Флоренция бяха охранявани от карабинери и военни части. За съжаление горчивия опит от атентати на места, където има стълпотворение от хора налага това.

 Камбаните на Флоренция са важна част от историческите сгради. Това ни каза Джованни, един весел гайд с електрическа количка, който наехме за да ни покаже  останалите забележителности на града. Бяхме вече уморени от ходене, фотографската техника беше тежка, времето напредваше и решихме да наемем кола за да ни покаже останалите неща. Джованни беше типичен италияно. Жестикулираше много , говореше на висок глас, закачаше се с преминаващите туристки, които обсипваше с комплименти и закачки. Отвръщаха му весело и с добро настроение. "Ние флорентинците тъгуваме за своите камбани - така започна своя разказ Джовани, докато обикаляхме из площадите на града. "Мартинелла" е напомняла за началото на войните. Отмъкват ни я пизанците и до ден днешен е в Сиена. Проклетници до ден днешен не ни я връщат- смее се мъжът. "Монтанина" е призовавала града по време на опасности или е биела известявайки екзекуцията на някой осъден. "Пианьона" пък сме пратили в изгнание, защото предупредила Савонарола за прииждащата да го линчува тълпа. Свещеника от ордена на Доминиканците бил толкова омразен на жителите на града, че те се разбунтували против него и поискали от папа Александър VI да го изпъди от града и отлъчи. Флорентинците били толкова ядосани,че даже не пощадили и камбаната си, която се разлюляла от вятъра и предупредила свещеника . Джовани ни показа много от забележителностите на Флоренция. 

Църквата с еврейската звезда "Санта Кроче"-" Светия Кръст".
 

Църквата е построена за ордена на Францисканците от Арнолдо ди Камбио. Интересното и любопитното е, че църквата е построена с цел да засенчи църквата на доминиканския орден "Санта Мария Новела". Това си е направо любопитно, като се има предвид, че един от главните и най-важните обети на францисканците е обета за бедност. Явно обаче, това не се отнася до случаите, когато се набират и дават средства за църквите им. Неведоми са пътищата по които са се събирали парите за строежа, но се предполага че призивите за смирение и опрощение на богатите флорентинци и очистението  от позорното петно на лихвари е изиграло важна роля в това начинание. Както е известно и единия и другия орден са били много убедителни в това да измъкват пари от разкаянието на богатите. Богатството на "Санта Кроче" си личи и вътре. Великолепните параклиси в нея носят името на богатите платили за тяхната украса.  Искахме да разгледаме църквата,но  трябваше да дочакаме отварянето и в проливен дъжд.

 В обедните часове се отслужваше  меса и вътре се допускаха само католици.Използвахме това време за да хапнем вкусно в едно кокетно  ресторантче до самата църква.Бутилка  червено вино към обяда  ни дойде много добре в студеното време. Ресторанта беше пълен  с туристи като нас, които изчакваха църквата да отвори след месата за вярващите, която течеше в момента. Обиколката на църквата е хубаво да започне от гробницата на Микеланджело покрай дясната страна. Вляво от  гроба на Микеланджело е кенотафът на Данте. Това е фалшив гроб, тъй като поетът гордост на Флоренция е погребан в Равена, където умира в изгнание. Мраморните амвони, берелефи, фигури ни водят и до гробницата на Макиавели.
 Твърде постна на фона на другите великолепия, тя се отличава само по надписа "Tanto nomini nullum par elogium" "Никоя възхвала не е достойна за това велико име". В църквата се намират гробниците на Джоакино Росини, Леонардо Бруни, Лоренци Гиберти, Карло Марсупини. Много реставратори мечтаят да се доберат до  избелелите фрески по стените на църквата, която незнайно защо ги задържа в това положение, вместо да им върне предишната живописна багра. Не вярвам да е от липса на средства. На веселия гайд Джованни дължим и разходката до един от хълмовете  от който се открива уникална панорама към града и неговите забележителности.

 Признавам ,че без него нямаше как да открием това невероятно място, от което се откриваше чудна панорама на града.

В далечината сградата със зеления купол е най-голямата синагога във Флоренция

прочутия стар мост- Ponte Vecchio.

  

  В римската епоха по него е минавал жизненоважен път- Виа Касия, който е свързвал Рим със северните части на Италия. Това в продължение на векове е бил единствената сухопътна връзка на града с брега отвъд Арно.  В началото на своето съществуване мостът е бил с дървена конструкция. При едно наводнение е разрушен от водите на река Арно, над която е построен. Придобива днешния си вид през 1345 година и е единствения мост, който не е разрушен при отстъплението на германците през Втората световна война. Лично по заповед на Хитлер мостът е пощаден от взривяване, когато фелдмаршал Кесерлинг се опитвал да забави настъпването на Пета американска армия. Над магазинчетата се намира коридорът на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Вазари е проектирал този мост с идеята да се подсигурява безопасното преминаване на херцозите Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално място в магазинчетата на моста са имали местните месари. Херцога обаче наредил те да бъдат затворени заради непоносимата миризма и то главно през летните дни, която се разнасяла след като месарите хвърляли отпадъците от стоката си в реката. На тяхно място дошли кожарите. Но и тяхната продукция не била по щадяща въздуха и чистотата на  околната среда. Те потапяли и киснели във водата кожите, които обработвали с урина. С  моята половинка, имаме представа какво се е случвало. Наблюдавахме процеса на обработка и боядисване на кожи в град Фес в Мароко. През цялото време държахме пред носовете си клонки мента за да издържим на непоносимата смрад, която се носеше във въздуха. Напълно разбирахме нетърпимостта на Медичите към тази воня.  Малко след това бъдещият велик херцог от фамилията Медичи - Фердинадо Първи, прогонва всички занаятчии и на тяхно място срещу двойно по-голям наем настанява златари и ювелири, много от потомците на които до ден днешен продават своите бижута в същите помещения като предците си.

Другите мостове над река Арно при Флоренция

Панорамната гледка е уникална и ние дълго време и се любувахме. На това място имаше и малки магазинчета, много от които подвижни. Разбира се, че не се сдържах да не похарча някое и друго евро и под развеселения поглед на Джованни и половинката ми си тръгнах с реплика на известен гоблен . Тъкмо се качвахме в колата и заваля пороен дъжд. Бяхме малко мокри, когато Джованни предвидливо ни остави в едно кафене на площад Дуомо. Пихме по един топъл чай и когато дъжда спря се отправихме към нашия дворец-хотел. Беше вълнуващ и приятен ден. Умората ни беше приласкала нежно в прегръдките си , но  не успя да ни превземе, защото бяхме заредени с най-приятни емоции и преживявания. 

-------------------------------------------------
  Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.