Флоренция.....2-ра част Дуомото

Нашето истинско пътешествие из Флоренция започна на втория ден от пристигането ни. Отпочинали, изпили по едно ристрето кафе, заредени със всякаква фотографска техника и карти с предварително набелязан и разработен маршрут поехме по улиците на Флоренция.

Градът е столицата на област Тоскана и в много голяма степен отразява контрастите между минало натоварено с много религиозност и настояще. Който и атлас, пътеводител или карта на забележителностите на Флоренция вземете, навсякъде са отбелязани най-важните, тези чрез които градът е моментално разпознаваем. Площад Дуомо и площад Сан Джовани. Това са двата религиозни центъра на града- Катедралата Санта Мария дей Фиоре позната още като Катедралния събор, в превод името и означава „Света Дева Мария с цветето“. Камбанарията на Джото и Баптисерия.

Когато наближиш към площада от някоя от малките улички водещи към него, първото, което те изумява от гледката, която се появява внезапно е изумителната грандиозност на строежите.  Това е място, което може да побере 30 000 човека и това го прави едно от най-големите катедрални сгради в света. Строежа на катедралата  е започнат едновременно със строителството на Палацо делла Синьория под ръководството на архитекта Арнолфо ди Камбио. 140 години е продължило изграждането на огромната религиозна сграда и по него в един или друг етап от строителството и украсата са оставили своите следи Джото, Пизано, Таленти, Гини. Днешния си вид сградата придобива едва в 1887 година под вещото ръководство на архитекта Емилио де Фабрис, който завършил мраморният участък в неоготически стил. Над главната фасада е разположена галерията на Апостолите с централна ниша в която е поставена скулптурата на Дева Мария с младенеца.

Бронзовата врата завършена в края на 19-ти век е дело на художниците А.Пассалия и Дж.Кассиоли изобразява истории от живота на Дева Мария. Цветното мозаечно пано над вратата е добавено допълнително  в периода 1871-1887 година.

Първото впечатление, когато се влезе в катедралата е нещо като шок. Пищна обагрена в различни цветове каменна поема в екстериора остава до вратата. Вътре е почти мрачно, аскетично и огромно по размери помещение. Изискването на Приората за огромно помещение явно е изпълнено дословно и имаме налице смазващо по размери пространство. Ефекта е съзнателно търсен - едно да се засенчат останалите градове съперници и втори път да се осигури достатъчно закрито пространство, което да побира огромен брой богомолци. За онези времена това означавало населението на почти цяла Тоскана.
Вътрешното облик на катедралата  е издържана в готически стил и е под формата на латински кръст.Цветният мозаечен под е изпълнение на Б. ди  Аньоло.

Едно от интересните неща в базиликата е часовникът изработен  през 1443 година, известен като часовника от  Паоло Учело, носещ името на великия ренесансов художник, на когото дължим рафинирано украсата на циферблата.

Стрелките му обаче се движат обратно на посоката на днешните часовници. Часовникът на Дуомо във Флоренция е уникално в света, не само за извънредното положение и фреската на циферблата, но и защото тя бележи времето Италика, начин на мислене за времето и система, при която краят на 24-часовият ден настъпва със залеза на слънцето. Тази система е  предназначена основно за отбелязване на религиозни дейности в денонощието  и е широко разпространена в цяла Италия чак до 18-ти век. Около часовника са изобразени главите на четиримата евангелисти, които гледат към центъра на часовника.

 Докато сме с лице към централната врата  отдясно се вижда мраморен реликварий с мощите  на Антонио д'Орсо, епископ на Флоренция. Тя е дело на Тино ди Камаино.

Огромната катедрала всъщност е построена върху останките на катедралата "Санта Репарата". Старата катедрала вече не отговаряла на блясъка и величието на града на Медичите. В Пиза и Сиена има вече построени великолепни катедрали и те както и всички други от този род преди всичко давали представа за значимостта и достойнството на всеки средновековен град. Старата катедрала е преценена като груба по строеж и твърде малка по размери и Приората, което е всъщност съвет на управляващите града, взема решение и издава едикт за построяването на нова катедрала. Условието за спонсорство е "Сгарадата трябва да е толкова величествена, че да превъзхожда всичко създадено от гърци и римляни във времената на техния най-голям възход". Входа към останките на старата катедрала се намират край първата колона отдясно на нефа. Има отделна цена за посещението на подземието. Много туристи се отказват от това да видят останките, но лично ние не съжалихме за похарчените няколко евро.  Защото освен останките, които са отлично запазени най-голямата забележителност е гробницата на Брунелески, съдателя на купола шедьовър.Това е най-голямата чест, която градът е оказал на гениалния самоук. Италиянците са се постарали да запазят в много добро състояние мозайките и стените на старата катедрала.

 Има и прожекции на 3Д екран, който показва начина на построяване и метаморфозата на старата  в нова катедрала.

Запазени части от части от сградата и мозайката на старата катедрала  намиращи се в подземията

Тази последната мозайка, много ми напомни на мозайките, които бях виждала в християнската църква в Мадаба, Йордания. Мадаба е бил център на производството и направата на различни мозаечни пана с които са били украсявани храмове от различни религии в цял свят.

Както споменах тук в подземието се намира и гробницата на Брунелески. Най-голямата чест, която признателните флорентинци оказват на човека, построил най-забележителния и разпознаваем символ на града им.

 Безсмъртното творение на Филиппо Брунелески : купола на катедралата "Санта Мария дей Фиори". От купола се разкрива възхитителна панорама към Флоренция и нейните околности.  В малкото магазинче , която се намира на първия етаж заедно с множество сувенири се продават и състарени копия на плана и сечението на купола на Брунелески.

 В църквата, насред откритото пространство под купола, където се пресичат трансептът и основния кораб, около са трите апсиди. Вдигнахме глава нагоре  и разгледахме фреските на Джорджо Вазари върху купола, изобразяващи "Страшният съд".

Невероятно съвършенство и красота отвътре и вън. Купола на Брунелески  е първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса.

 Вътрешния интериор на катедралата. За нас беше изключително радостно, че вътре в катедралата и подземията снимките бяха разрешени. Сега ще имаме по ярки и запомнящи се спомени от това невероятно пътешествие във времето .

Отблизо  и далеч. Невероятната панорама на града от един от хълмовете край града. Дуомото е бил в пределите на стария град и това ясно се вижда от останките от стария зид опасвал като защитна стена Флоренция.

 На площада се извиваше огромна опашка от хора, които чакаха реда си да влязат и разгледат забележителната катедрала. Бяхме си закупили билети  за разглеждането и и една от опциите беше да влезем без да чакаме ред. Въпреки това и през този вход се виеше дълга редица от чакащи. Отне ни време, но си заслужаваше.
 Около Дуомото на площада се намираха малки ресторантчета, пицарии и сладкарнички, които предлагаха всевъзможни вкусни кулинарни изкушения  на туристите. След дългото чакане и разглеждане на катедралата се наградихме с вкусен обяд в ресторанче точно срещу страничния вход на катедралата. Подкрепихме се в вкусно приготвено пилешко, салати, десерт и вино , разбира се бяло вино.Обяда завърши с по едно кафе  ристрето. Определено имахме нужда от него след изморителния половин ден, който ни отне разглеждането на катедралата "Санта Мария дей Фиори" После се отбихме в една книжарница. Закупих си много интересна книга от папа Йоан Павел Втори, посветена на евреите, няколко картички  и постери. Беше една малка приятна почивка преди да се отправим да разгледаме другите две части от тази така наречена от мен "Света Троица" на флорентинския архитуктурен и строителе гений- Баптисерия и камбанарията на Джото.