Този път пътуването ни до Египет включваше много повече почивка и така между другото и малко изследователска работа. С моята половинка решихме, че едно от задължителните неща, които ще си подарим в Египет ще бъде гмуркането в Червено море. От инструктора ни по дайвинг, който почти всяка година се гмурка в Червено море край Шарм ел Шейх, знаехме, че това е преживяване, което не трябва да се пропуска. Заедно с хотела, бяхме резервирали предварително и цял ден гмуркане край рифовете на Хургада. Курортът предлага много възможности да изберете дайвинг клуб, който ще ви осигури всичко необходимо за едно вълнуващо преживяване. Дайвингът като спорт е много застъпен в големите курорти на Египет и можете да бъдете сигурни, че каквито и да са изискванията ви ще получите първокласно обслужване. В набелязания ден специален микробус дойде да ни вземе от хотела и да ни закара до мястото, където се събираха други хора, които също щяха да се гмуркат с нас. Искам да ви кажа, че имахме невероятен късмет и попаднахме на толкова мили, добронамерени и сърдечни хора, че в тяхната компания денят премина много бързо. И се оказахме с много приятели от различни краища на света. С малка яхта ни закараха навътре в морето и се прехвърлихме на специално оборудвана лодка за дайвинг.
Първия етаж , представляваше едно широко помещение в което имаше голяма маса отрупана с лакомства и безалкохолни напитки. Отделно в един ъгъл в помещението имаше импровизиран малък бар, където всеки можеше да си приготви чай или кафе по избор и по желание. Отстрани имаше удобни дивани с възглавници, които оформяха кътове за отмора. В помещението имаше още оборудвана баня и тоалетна. На втория етаж имаше просторна палуба и който искаше можеше да лежи на шезлонги и да се любува на слънцето и невероятното синьо море. Защото водата беше синя, а не червена, както би се очаквало от името на морето. В задната част на лодката беше оборудването за дайвинг. На всеки един от нас беше осигурена пълна екипировка.
Най-важното имахме прекрасен домакин и инструктор Пиер.
Французин, който преди години дошъл с приятели на дайвинг. След 10 дни се върнал във Франция, продал цялото си имущество и се върнал в Египет, който от тогава е негов дом и съдба. Пиер беше създал своя дайвинг клуб и вече години посрещаше гости и приятели от цял свят любители на дайвинг. Потеглихме навътре в морето.
В далечината зад нас оставаше Хургада.
По пътя си срещнахме много частни яхти от които дружелюбно ни махаха с ръка. След нас се движеха и други лодки и беше повече от очевидно, че имаме една цел - Северния коралов риф на Хургада.
Не след дълго пристигнахме на мястото, където щяхме да се гмуркаме.
Освен нашата имаше вече и други лодки. Някои от дайвърите бяха вече във водата. 
Започнахме да се приготвяме и ние. Разделихме се на три групи. Това беше необходимо поради много причини и едната тях беше да можем да си взаимодействаме и помагаме в случай на нужда. Двама египтяни работеха за Пиер и те ни помагаха да се подготвим. Скоро първата група беше готова да се гмурка. Пиер разбира се беше пръв и след минута очакваше първите от нас, които го последваха във водата. 
Северния коралов риф край Хургада е изключително място за гмуркане и на професионално и на начално ниво водолазни умения. Бяхме подготвени да се гмуркаме на по-големи дълбочини и това увеличаваше шансовете ни да видим по-голяма, по-разнообразна и удивително красива част от флората и фауната на Червено море. Минута-две на повърхността и се потопихме във вълшебна приказка. Драги читатели и приятели, първото което ви посреща под водата е тишината. Невероятна, неземна тишина. И представете си наред с всичко това пред вас започва да минава като на лента невероятната красота на кораловия риф. Водата е толкова чиста, че няма нещо, което да пропуснете да видите. А това място определено предлага много. Едно приказно морско царство, сякаш се гмуркаш в един голям топъл аквариум в който са събрани невероятни багри и безкрайно разнообразни животински и морски видове. И навсякъде корали, толкова много и толкова невероятно красиви съчетания и форми. От така наречените "еленови рога", "мозъчния корал" - наречен така, защото неговите "обли" камъни са надупчени като пчелни пити в невероятно красиви шарки, нюанси и извивки, които приличат на тези на мозъка до други, които приличат на някои видове гъби. Едно от първите неща, които закупихме след като взехме сертификатите си беше камера за подводно снимане. Инвестицията беше скъпа, но разбира се, че нямаше да пропуснем възможността да имаме за спомен всички красиви неща, които видяхме и които се надяваме да видим на други места по света където може да се практикува дайвинг. Така че да имаме своите първи снимки на красотите от подводния риф на Хургада.
кораловите рифове и различни видове от тях. На тази снимка - "еленовите рога" и " мозъчните" корали.
невероятни цветове
В природата се срещат случаи при които животните имитират оцветяването на естественото си местообитание. Жълтата рибка ще се скрие по-лесно и ще остане незабележима сред колонията от жълтите гъбовидни корали. Различавате и виждате ли и другия вид рибка на снимката ?
още корали. На мен ми приличат на бодлите на таралежи.
Едно от големите изпитания за живия организмов свят в природата е оцеляването. Само по себе си това е едно предизвикателство. Това важи особено за тези видове, които са малки и по-бавни от враговете си. В хода на еволюционното развитие много животни са развили или придобили различни начини, които им помагат да оцелеят. Едно от тях е мимикрията. Мимикрия се нарича подражанието на един организъм на друг. Характерно за мимикрията е, че незащитеният организъм подражава на защитения модел, заради което той в известна степен губи от своята защита. Някои хищници могат да се излъжат първоначално да изядат вкусния имитатор, а след това да атакуват и модела. Начините за маскировка зависят от три фактора: физиологията и поведението на животните, след това тези на хищника и околната среда, в която животното живее и ловува храната си.
Някой да познае тези тръбички дали са вид корал или са животински вид :
и сред целия този цветен разкош стотици видове малки рибки.
някои плуват поединично :
други по двойки :
трети на пасажи:
досега не бях виждала на едно място толкова разнообразни по цвят и вид риби.
още една нежно-розова на цвят рибка. Скривайки се в колонията от корали с розов цвят ,тя със сигурност ще бъде защитена.
Пиер ни даде знак,че е време да излизаме. На лодката щяхме да си починем и подкрепим. През това време другата група щеше да се гмурка. Свалихме водолазните костюми и взехме по един бърз душ. После както си бяхме по хавлии се разположихме на меките дивани. Всеки споделяше впечатленията си. Няма нужда да уточнявам,че всички бяхме във възторг от видяното. Сред нас имаше една интересна двойка, момичето беше японка, а момчето кореец. Така и не разбрах от коя Корея. Студенти в един европейски университет, който беше станал мястото, където се бяха срещнали и влюбили. През ваканциите обикаляха света. Разказваха ни интересни истории, всеки от своята си страна . Момичето реши да се откаже от второто гмуркане и предпочете да се пече на горната палуба. Резултата след няколко часа беше плачевен. Нежната й кожа беше покрита с мехури. Момчето прекара остатъка от деня да я маже с крем който им даде Пиер и да я утешава. После в разговора се включи и Вова. Много едър руснак, с широка душа и весело сърце. Разменихме си визитките и когато се прибрахме в хотела разбрах, че приятел ни е станал един от представителите на московския бомонд Какво ли няма да видиш или срещнеш в морето под и над водата. Имаше и една двойка по-възрастни германци. Жената направо ни изумяваше. Тя беше много добър дайвър, познаваше рифа тъй като се беше гмуркала няколко пъти и в един момент Пиер започна да разчита на нея. Тя изцяло пое първата група и всичко беше повече от добре. Когато излезе и третата група ни поднесоха обяд. Типичен за местната кухня. Последваха плодове и десерти. Ние се въздържахме в голяма част от лакомствата и се ограничихме с малко храна. Предстоеше след около час второто гмуркане и искахме да не натоварваме стомасите си. Този път се спуснахме по-надолу. Не беше така светло и ярко. Но пак беше интересно и вълнуващо. Аз видях един скат и реших да го последвам. Тялото на скатовете е широко сплеснато гръбокоремно, приспособено е за придънен начин на живот. Хрилните отвори се намират на долната страна на главата. Гръбната им перка се сраства със страните на тялото.
Май не му хареса гоненицата и побърза да изчезне.
Не стоях дълго време разочарована, защото наблизо се появи друг. Беше разкошен екземпляр. 
Тъкмо го снимах и пред мен се изпречи Вова.
Разменихме си знак ,че всичко е наред. Вова ми показа с ръка другите от групата и със знаци ми обясни да не се отдалечавам . Постоя до мен докато направих снимките и после се присъединихме към останалите. Ската се скри под едни корали изчаквайки да го оставим на мира. Явно и на него не му се играеше на гоненица. Морето наоколо гъмжеше от дайвъри и вероятно му беше омръзнало вниманието на хората и снимките.
Когато се прибрахме на лодката, Вова ми обясни, че ската не е чак толкова безобиден. Когато се почувства застрашен той може да прободе човек и той да изпита не само силна болка от убождането но и да получи голяма доза отрова, от която се получават гърчове. Риба Скат прободе в гърдите и уби Стив Ъруин, докато снимаше предаване за Animal Planet в Големия бариерен риф. После надълго и нашироко ни разказа, че сред красивите корали се крият и други опасности. Като например кафявия морски таралеж, който има дълги почти половин метър игли, които се движат във всички посоки. Те са в готовност да пронижат и парализират жертвата. Човек може да се увлече да снима таралежа, радостен, че му се отдава такава възможност. Това обаче в някои случаи може да завърши трагично. Затова е хубаво дайвърите да са винаги поне по двама,за да може да се реагира на евентуални опасности или други екстремни обстоятелства.
Още един обитател на дълбините.Заровени в пясъка се виждат и големи раковини.
Аз обаче нямах желание да си извадя от тях и да ги взема със себе си за спомен. Всичко е красиво, когато си е на мястото си. Коралите извадени от морето след няколко дни започват да избледняват. Същото става и с морските звезди, които даже се изкорубват, когато ги извадиш от естествената им среда.Имам една такава от Средиземно море. Беше невероятно красива, сега стои бяла на цвят върху винтидж скрина в спалнята ни. Денят пълен с емоции от всякакъв вид взе да клони към края си. Използвахме оставащото до залез слънце време за една разходка покрай крайбрежието на Хургада. Това беше бонуса, който Пиер ни подари. Неговия помощник ни каза, че той не прави това за всяка група. Просто ни беше харесал и му беше допаднала атмосферата на приятелство, която всички създадохме помежду си. С Вова се видяхме още два пъти преди да отпътуваме за Кайро. Прекарахме приятни вечери в бара край един от външните басейни на хотела ни. Споделихме много от нашите и неговите преживявания по света. Пътешествията ни преобразяват по начин, който разбираме, когато си отидем у дома. Тогава се завърта калейдоскопа и пред очите ти преминават отново мигове, които никога не искаш да забравиш. Наскоро Вова ни се обади. Подобно на много заможни руснаци, той също имаше жилище в Европа и в Америка, но поради пандемията беше блокиран от ограниченията за пътуване и от дълго време беше в Русия. Зарадвахме се взаимно, че сме живи и здрави и все така приключенски настроени. Проучил страхотни места за дайвинг. С възторг ни говореше за Микронезия. Ние пък му говорехме за Хавай. Разбрахме се,че когато нещата около пандемията от КОВИД-19 приключат, ще си разменим гостувания. Както писах по-горе - пътешествията ни преобразяват. Когато намериш и приятели, които споделят твоя възторг от света и желанието непрекъснато да го откриваш или преоткриваш, тогава цифрите с които мерим щастието значително се увеличават в личната ни база данни.
Драги приятели и читатели, публикациите и част от снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар