вторник, 10 декември 2019 г.

Малта - островът на рицарите хоспиталиери и техния архив

Имах невероятния късмет, удоволствие и шанс да присъствам на специално събитие, поканена от специален човек в Малта и сега от разстояние на времето считам,че съм преживяла и видяла неща, които могат да се случат на малцина, за което съм изключително благодарна на съдбата .Като гостенка на моя домакин,който беше в организаторския комитет на една научна конференция  бях настанена в един изключителен хотел, който освен многозвезден лукс, предлагаше и невероятна гледка от прозореца и балкона на стаята ми.










С любопитство се взирах през илюминатора на самолета, когато ни съобщиха, че сме навлезли във въздушното пространство над остров Малта. Честно казано, гледката беше много разочароваща. Еднообразие от скали и постройки, които сякаш бяха излезли от снимките на късния социализъм. Нещата обаче се промениха, когато кацнахме на летището в столицата  Валета. Минах паспортната проверка и на изхода ме чакаше шофьор, който щеше да ме закара до хотела. Както писах останах очарована от настаняването и гледката. Взех един бърз освежаващ душ и реших, преди срещата с моя домакин, да се разходя по брега на морето край хотела. Пропуснах да спомена, че само месец преди това посещение се бяхме върнали с моята половинка от Египет и гледката на морето и лодките на кея беше много ободряваща и запрати някъде в ъгъла на спомените ми горещината на пустинята Сахара.



Крайбрежието







Времето бързо напредваше и аз се прибрах в хотела за да се приготвя за вечерята на която бях поканена от моя скъп приятел. Не бяхме се виждали от години и срещата беше повече от трогателна и вълнуваща. Когато хората са близки приятели и колеги и са на една вълна като интереси и хоби часовете преминават бързо и неусетно. Разделихме се с уговорката да се видим сутринта, за да видя и разгледам това, за което бях поканена и което считах като невероятен шанс - националната библиотека на Малта и архива на рицарите хоспиталиери.

Може смело да се каже, че цялата история на острова е свързана с Малтийския орден с официалното име "Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малтан", чиито членове са рицарите хоспиталиери познати още и като йоанити. Този католически военен орден е създаден по времето на Кръстоносните войни с цел да охранява, подпомага и се грижи за пилигримите тръгнали на поклонение към Светите земи. Ордена е имал две подразделения или така наречени братства - бойци и лечители. Ордена е имал силна поддръжка и протекция от Ватикана и това му е осигурявало не малко облаги и облекчения. Времената на най-голямата му мощ са Йерусалимското Кралство и Антиохийското княжество. Респектът, който излъчват рицарите е толкова голям, че към техните услуги прибягват короновани владетели от цяла Европа. През 1185 г. императора на Свещената Римска Империя Фридрих Барбароса им поверява собствената си безопасност и охрана със специална официална грамота. Когато участват във военни действия рицарите и войниците на ордена носят върху ризниците си яркочервена риза с бял кръст. В мирно време те са облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст (наречен по-късно малтийски кръст) на гърдите.

Орденът успява да извоюва в Сирия суверенни права. В началото на XIV век мамелюците ги прогонват от там и орденът завладява византийския остров Родос в Егейско море, където създава самостоятелна държава. През 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман Първи Кануни (наречен по-късно „Великолепни“), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл Пети, император на Свещената Римска Империя и крал на Сицилия и Испания. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден.






Картина, която пресъздава военните действия между рицарите и войските на султан Сюлейман.Снимах я в двореца на Великия Магистър във Ла Валета.



Богато украсените тавани са изрисувани и показват събития свързани с воената история на ордена и борбите му за установяване.


Входът на Националната библиотека и архива на Малта е зад паметника на кралица Виктория



Над централния вход на библиотеката има красива тераса с  дорични и йонийски колони. Много красива е и балюстрадата над входа.
От сета, който ми подариха и за който ще стане дума малко по- долу, площада пред библиотеката в миналото е изглеждал така:





Входа към библиотеката и архива в днешно време: стълбището в бароков стил, което води към втория етаж. Вдясно е входа за библиотеката.



Ето как е изглеждала в миналото  централната зала на Националната библиотека - пак рисунка от подаръчния сет.





Много се зарадвах на сета с репродукции, който ми подариха. В него се намират копия на картини, които показват как е изглеждала преди години сградата на библиотеката вътре и вън, както и някои от забележителностите на Малта. Преснимах ги, за да покажа на моите читатели и приятели интересни моменти от историята и сградите на този остров.
Самата зала и днес е издържана в бяло-сива цветова гама , полукръглите канали по стените са украсени с бюстове на известни фигури от историята на острова и надписи на латински език. Днес масите покрити с кадифе са съсредоточени в средата на залата, оставяйки повече свободно място край шкафовете с книгите. В залата е забранено да се снима.
Сградата на библиотеката е с многовековна история, една от културните и архитектурни ценности на малтийските острови. Обявена е за национален паметник. В тази съкровищница от документи се намират такива, които свидетелстват за историята на острова, като официалното писмо с което крал Хенри Осми поздравява Великия Магистър на Ордена за придобиването на острова - писмото е с дата 22 ноември 1530-та година.
Видях в оригинал документа с който Карл Пети дарява остров Малта, остров Гозо и Триполи на рицарите от ордена Свети Йоан. Документа е подписан от краля и скрепен с неговия печат. Поради разбираеми причини документа е забранен да бъде сниман.
Видях и ми беше позволено да държа в ръцете си и да разгледам едно от най-старите копия в света на "Книгата на мъртвите", копие на неканоничните писания за Св. Павел и Св.Текла, папската вула "Пие Постулацио Волунтатис", който документ подписан в 1113 година от папа Паскал Втори потвърждава създаването на Ордена и признава рицарите хоспиталиери, някои екземпляри от книгите от частния архив на Жан Луи Гурин де Тенсин , един от майсторите на католическия орден. Неговия архив в същност  е архива  и частната колекция на кардинал Хоакин Портокарреро, който също бил член на Ордена. След неговата смърт в Рим през 1760 година, де Тенсин придобива колекцията и архива на Портокарреро и ги завещава на Ордена.Тенсин е смятан и за основател на Националната библиотека на Малта.   Както споменах по-горе снимането в отдела на архива е строго забранено, защото светкавиците могат да увредят документите, повечето от които се съхраняват при определени условия. Освен това има и условия за конфиденциалност. Все пак ми позволиха да снимам някои от документите, които се намираха в горната зала в библиотеката.




Това което е интересно да се знае е, че многократно Ватикана е изисквал да му бъдат предадени за съхранение архивите на Малтийския орден, но до ден днешен се получава отказ от страна на ордена и на неговите Велики магистри, въпреки че римския папа има категорична власт в католическата религиозна организация. Днес малтийският орден не се занимава вече със военна дейност. През 1834 г. седалището на ордена на йоанитите се установява в Малтийския дворец в Рим, където се намира и до днес. Този дворец има интересен статут - намира се под юрисдикцията едновременно на Суверения Малтийски орден и на Република Италия, което го прави екстериториална зона. Намира се на улица Виа Кондоти, № 68. Признат е от 104 държави като столица на независимо териториално образувание. В Малтйския дворец се намира резиденцията на Великия магистър на Малтийския орден.За поста Велик Магистър могат да бъдат избирани само хора с доказано благородно потекло и доказана благотворителност на различни нива, което днес е основната политика и насоченост на дейността на Малтийския орден. Орденът има право да сече свои монети, да издава паспорти и пощенски марки. Има свой официален химн, герб и флаг. Химна "Ave Crux Alba "е написан на официалния език на ордена-латинския.

В превод означава " Радвай се, бял кръсте"


Аve Crux alba, summae pietatis signum,
Ave Crux alba, salutis nostra sola spes,
Corda fidelium inflamma, adauge gratiam, adauge gratiam.
Ut omnia vincat tuorum ardens caritas,
Ut omnia vincat tuorum ardens carita





Радвай се, бял кръст, знак на висше благочестие,
Радвай се, бял кръст, единствено наше упование за спасение
Разпали на вярващите сърцето, умножи благодатта, умножи благодатта,
За да може винаги да побеждава пламенната любов на твоите хора
За да може винаги да побеждава пламенната любов на твоите хора



Достъпа до архивите на Малтийския орден става само и единствено, ако си поканен като гост от член на Ордена, или с акредитация от научен институт или университет.Това е така, защото днес Библиотеката е изследователски център в който достъпа е строго ограничен. Имената на хората, които са го посетили остават записани в специален регистър, който указва и тяхната националност, както  и документите , които са разгледали, прочели или са си водили записки от библиотечните източници за своите научни трудове и публикации. Една малка частица от мен, моето име  остана  завинаги записано там. Беше наистина много вълнуващо и запомнящо се преживяване. 









Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ел Ескориал. Един крал търси Бог през целия си живот

    Когато планирахме поредното си пътешествие в Испания, решихме да се съсредоточим в два града Мадрид и Толедо. Престоят ни в Мадрид беше ...