Да слезеш в Ада

"Най-великият певец  и музикант на всички времена", така пише в рекламната брошура на слепия Омир за певеца Орфей. До ден днешен гърци и българи спорят къде точно младият Орфей се е научил да свири на цифара и върбова свирка, да имитира гласовете на разни птици и животни, което му създало образа на първото дете чудо в световната история. Дали из родопските чукари или из бреговете на Пелопонес, откъдето корабите на финикийци  и египтяни разнасяли славата му до дворците на Крит, Евбея  и Лесбос. Талантът на тракиеца покорил не само Елада, Родопа, но и далечни острови, създавайки цяло движение от поклонници, които се кичели с дива теменуга, носили гердани от животински зъби  и се наричали "братята на Орфей", а женската фен група " менади" ,която впоследствие му отсякла главата, съвсем не в преносен смисъл. Една жена винаги може да намери повод да се ядоса на един мъж и да намери начин  да се разправи с него. Когато обаче недоволните жени са повече от една  ,методите на саморазправа са доста радикални. Историята на това пътешествие  "захапва" друга част от легендата за Орфей и  Евридика  и това за слизането му в Ада.
Българите са нарекли това място "Дяволско гърло"  . Всъщност това  е пещера. Намира се в Западния дял на Родопа планина . За разлика от другите пещери в Родопа , тази няма никакви живописни природни образувания с които да радва окото .Но тя има нещо ,което го няма никъде другаде- най-високия подземен водопад на Балканите. Това е историята на една река и страховитите неща ,които може да сътвори. История за природата ,която няма как да укротиш и подчиниш.
Една ранна дъждовна утрин  напуснахме топлия уют на четири звездния спа хотел в Пампорово  и потеглихме за град Девин. Понеже искахме да усетим в пълна степен красотата на Триградското ждрело ,бяхме наели предварително високопроходим  джип с планински водач, който да бъде изцяло на наше разположение.  Оставихме нашата кола на паркинг в град Девин и се  прехвърлихме на джипа. По-късно разбрахме че сме постъпили правилно. Пътят беше живописен, можехме да видим и снимаме много интересни неща, но също така беше тесен еднолентов и имаше много места, където за да се разминеш с друго превозно средство се налагаше да се връщаш дори километър назад. 
Това, което  всички мислят за начало на пещерата  в действителност е края /изхода/ .Историята започва  там където човека е направил да свършва - така наречения изход.:
 Мисля,че е редно да бъде показана в правилната последователност, още повече ,че Орфей се е спускал-поне така пише Омир /ако може изобщо на грък да се вярва, още повече и сляп/
малка водна баричка, която набира скорост и се превръща в буйна планинска река издълбала пещерата, която всички наричат "Дяволското гърло:





мястото където  водата набира сила и влиза в недрата на земята, където изкопава в продължение на векове дълбока пещера.


]
 
водната стихия между две подземни скали подобни на Сцила и Харибда.

Стигайки до едно широко място, наречено "Бучаща зала " оставаме оглушени от яростния и страшен тътен на реката. Точно под бетонната площадка се намира страховития воден сифон. Каквото и да попадне там, никога и никъде не достига до повърхността на земята. Брррр. Настръхваме ,но не от студ. Обясняват ни че никой досега не е успял да изследва тайната на водния сифон, отнел и две човешки жертви преди години. Оцветената вода излиза чак след  около два часа, при положение че нормалното при такава скорост на движение е 6 минути. Тайна остава къде и колко надълбоко водата върти  тези часове в километри. Бетонните стълби и парапет сигурно следват пътят на Орфей но разликата е ,че  жените вървяха напред , а мъжете  следваха  отзад. Еее, аз се обърнах. Моят любим не беше изчезнал.

 
 Извора на Орфей образуван от сълзите изплакани по безвъзвратно изгубената   Евридика.
Суеверието и традицията  и тук беше насложило разни икони . Не знам на кой би му хрумнало да хвърля монети за да се връща в ада. Но явно желаещи имаше достатъчно. 

 паметната  плоча  на загиналите водолази.

 
Това е края, но кой знае защо човека го беше нарекъл начало. 
 

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.