Мароко втора част

Влязохме в Мароко през Гибралтарския проток. Ферибота беше голям и удобен, но в този случай пътуването с него беше изпитание. Причината бяха лошото дъждовно време и големите вълни, които подмятаха морския съд. Обслужващия персонал предвидливо минаваше и раздаваше найлонови торбички в случай на нужда. Слава богу на нас ни се размина бунта на стомаха. Интересното в случая беше, че гишета за паспортната проверка при влизане в Мароко се намираха на самия ферибот в единия му край. Докато прекосявахме Гибралтар успяхме да минем проверката, да попълним формулярите, които трябваше да пазим до напускане на страната. Проверката на багажа ни стана на пристанището в едно голямо помещение, което беше разделено със завеси на няколко места. Казват че първото впечатление от една страна е най-важното. В случая нашата първа среща с тази африканска държава беше град Танжер. Там беше и първата ни нощувка. Хотелът беше хубав и стаята ни беше огромна и много стилно обзаведена. Най-хубавото обаче беше вълнуващата гледка към океана, която се откриваше от огромната тераса. Крайбрежната ивица на Танжер беше дълга с километри и вечер алеята беше обект на шумни срещи и веселия. Починахме малко и решихме да направим първата си обиколка на града.

Гледката от хотелската ни стая
 
 

 
Танджа, Тинджис, Тинга, това са имената на бога на амазиките и те кръщават на него този град. Градът на амазиките е град известен още от древността и се свързва с Херкулесовите стълбове. Недалеч от града се намира и пещерата за която има легенда, че е почивал след подвизите си Херкулес и това е една много добре разработена туристическа атракция. Градът е мястото от което маврите са предприемали своите набези в Испания преди да се установят там за по-дълъг период от време. Танжер е град на контрастите и невероятен микс от културите на народите, които са преминали през него. Медината е като арабска приказка. Тесни улички, живописни къщи обагрени в различни цветове, малки работилнички за филиграни изделия, сладкарнички с типичните арабски вкусотии и разбира се магазинчета в които човек може да си закупи сувенири, дрехи, бижута на берберското ювелирно изкуство. Търсеното от мен обаче типично берберско бижу ми беше съдено да купя в последния момент от един бутик на амазиките в Маракеш и то точно, когато се бях отчаяла че изобщо ще го намеря. В Танжер се вижда как Мароко се връща към корените си в условията на глобализация и прилича на човек, който върви към родния си дом в свят, подобен на центрофуга.
Мароко е бивша френска колония и това личи не само от френския език, който се изучава задължително още в началните училищни класове, но и от много сгради, които се отличават от местния архитектурен колорит. Моята половинка получи възможност в продължение на близо 20 дни да упражнява много добрите си знания по френски език и беше щастлив от тази възможност. Танжер е населен с амазики, араби, малко европейци и голяма еврейска общност. По-голямата част от тази общност обаче е емигрирала към Исраел и Франция в годината на обявяването на независимостта на Мароко. По правило евреите са населявали медината и днес останалите от диаспората са в най-голяма степен собственици на имоти, които отдават под наем. Тук нищо не се продава въпреки баснословните цени които се предлагат за имоти. Французите дават мило и драго да притежават къщи или сгради в медината, които превръщат в малки бутикови хотелчета и ресторанти. Както се пошегува Азулей „преди чужденците страняха от местните, които живееха в медината, днес искат да са част от нея. Времената се променят.”
Днес Танжер има в голяма степен европейски облик. Жените се разхождат свободно и лицата им не са забулени. Повечето са облечени като европейки и с тесни по тялото дрехи, които очертават почти всяка извивка на телата им и нищо от тях не оставаше скрито за въображението. Момчета и момичета се разхождаха свободно по плажната ивица, прегръщаха се, докосваха се, смееха се. Навсякъде общувахме с местните хора без натрупване на ритуални особености. Песах ни завари в Мароко и изобщо не ни беше трудно да изпълнявам своите ритуали в степен която беше възможно при тези обстоятелства. Срещахме разбиране и никой не ни погледна накриво и не почувствахме никаква заплаха за живота си. Мароко е държава, която цени, уважава и дава религиозна свобода на своите евреи и аз лично имах възможност да се убедя колко вярно е това. Съвременният свят вече общува по друг начин. Важното е всеки тръгнал да посещава някоя страна да зачита нравите и обичаите на хората там, да показва уважение и добронамереност и може да получи същото и нищо по-малко от това в замяна.
Това, което е важно да се знае е че Мароко в голяма степен е полицейска държава. Преди време е бил направен опит да бъде свален от власт краля и мерките за сигурност са драконовски. С полицаите там и въобще с различните органи отговарящи за реда и сигурността е хубаво да не се спори и май това е така навсякъде по света. Кралят на Мароко Мохаммед Шести заедно с краля на Йордания Абдула е един от двамата преки потомци на пророка Мохамед. Двамата крале и техните наследници се ползват с голяма почит и уважение в арабския свят, като хора в чиито вени тече свещената кръв на Пророка на Исляма.
Кралят е проевропейски настроен, непрекъснато модернизира своята държава и самите порядки в доскоро консервативното мароканско общество. Преди него никой от народа не е виждал нито една от жените или майките на своите владетели. Те са били скрити за обществото. Младия крал е този който пръв показва на народа си своята избраница Лала Салма на която дава титлата принцеса. Народа се възхищава и говори за голямата любов и уважение които кралят изпитва към своята любима и съпруга и майка на двете му деца. Заради красивата принцеса, кралят дава обет за моногамност.
Личността на краля е свещена и неприкосновена. Всяко посегателство срещу него се определя като посегателство срещу държавата Мароко и се наказва строго. Кралят е с европейско образование, придобито в Франция. Интересна подробност е че неговия най-доверен съветник е евреин, който е бивш френски министър. Неговата дъщеря Одри Азуле е генерален секретар на ЮНЕСКО към този момент.Кралят има дворци и резиденции в почти всички големи градове в Мароко. Това са разкошни сгради с многоброен персонал, който поддържа сградите в готовност всеки момент да бъде посрещнат владетеля  или неговото семейство. Държавата е огромна строителна площадка и мащабите на новите строежи, често надминават и най-смелата човешка фантазия. Световният икономически и банков елит отдавна е открил офиси и клонове в тази държава в която кралят е най-добрият гарант за цивилизован живот, сътрудничество с останалия свят и непрекъснат стремеж към развитие и просперитет.
 
 

Улицата, която води към медината/мдината/ на Танжер.
 
Вечерта избрахме едно много приятно арабско ресторантче почти до брега. Тук опитахме за първи път „тааджин” и веднага станахме фенове на това традиционно мароканско ястие. После се разходихме покрай океана . Желанието ни беше да пояздим  на коне по брега , една предлагана за туристите атракция.
 

 
 
На алеята ни спря въоръжен патрул и ни обясни да бъдем внимателни защото градът е  част от пътят на нелегален преход на бежанци от Африка за Европа. Носихме скъпа фотографска  техника и можехме да станем обект на нападение и обир. Благодарихме и решихме да се приберем в хотела. Дълго не можахме да заспим и се наслаждавахме на гледката, която се откриваше пред нас. Потънал в светлини и дъх на океан вечерен Танжер.
Сутринта на рецепцията съгласно уговорката ни чакаше нашият водач Азулей. За пътешествието из Мароко бяхме избрали високо бюджетен джип. За разлика от моята половинка, който в известна степен сега откриваше Африка, аз съм имала премеждия из някои пустини и съм наясно какво може да се случи, ако нямаш добър водач, ако колата не е добре оборудвана и мощна за такива преходи. Чакаха ни около 5 хиляди километра из тази страна и не искахме изненади по пътищата. Някои от притесненията ни се оказаха напразни. Северно Мароко като цяло има добре уредена инфраструктура и пътищата бяха много добри. Имаше и малки изключения, но те не бяха в състояния да развалят доброто ни настроение и желанието да опознаем тази колоритна страна.
 

 

 Фарът на нос Спартел...мястото където се срещат водите на Атлантика и Средиземно море.

 

  Камъка с изрисуван на него флагът на Мароко, указва мястото на "срещата" .

.

 

 Както споменах недалеч от Танжер имаше атрактивен комплекс наречен "Пещерата на Херкулес"
 

 

 На голямо пространство непосредствено до морето беше оформен площад ограден с  имитация на гръцки антични колони.
 

Вдясно от него се намираше естествена пещера, която имаше директен излаз на океана
 

Пътят към пещерата.

 

Честно казано, нямам спомен някой от подвизите на Херкулес да е свързан с с тия географски ширини, но това не пречи местните да се възползват от възможността да създадат една туристическа атракция, която да носи доходи. "Легендата гспоменава сандалите на героя. 

Това, което беше окачено на входа над пещерата  ми приличаше повече на домашни пантофи , ама нейсе. То кое в гръцката митология е вярно, че сега за едни пантофи да придиряме на митичния герой и да разваляме туристическата атракция. 

 

 

 

Входа към пещерата.

 

 Видяха ми се ниски коридорите   и отвора към морето,за  да се е движил свободно изправен  през тях огромния полубог, извършил най-големите подвизи в Античността. Странна ми се видя и настилката на пещерата, която беше от същите малки каменни блокчета  като в останалите части на комплекса,   ама когото понечих да възразя се сетих ,че сме в легенда и си замълчах. Защо да излагам интерпретаторите на Омир? Така щеше да излезе че  намеквам,че е имало и моменти в които Херкулес се е придвижвал лазейки по земята, събирайки прах !? То и в Библията пише, че знанието причинява мъка та реших да я спестя на възторжените посетители на пещерата.

Леко наклонен коридор, който ни води във вътрешността на пещерата, която е огромна и празна

 

 

 Не ми стана ясно какви са тези каменни кръгове, та взехме да се шегуваме ,че това явно ще да са били гиричките за фитнес на Херкулес. В изобразителното изкуство гръцките  боговете са изобразявани с  малки изключения с перфектни тела,  но няма никакво писмено доказателство,  което да описва  патологична страст  и мания да изглеждат съвършени поправяйки телесните си недостатъци с бягане и вдигане на тежести. Което разбира се не пречи на днешните хора  сред  притежаването на много лудости да се отдадат  на една от тях с цялото си сърце и плам.  В края на краищата живота като цяло не е много здравословен. Който живее , умира рано или късно.

 

 
Края на пещерата  който излизаше  на  скалист бряг . В комплекса нямаше гидове, които да водят и обясняват на туристите историята на тази пещера. Всички бяхме оставени да се доверим на въображението си , или поне на това което помним от старогръцките легенди и митове.

 

На излизане от пещерата забелязах, че  бяха имитирали и  ябълковото дърво на Хесперидите. Възрастта на дървото изглеждаше твърде крехко за да е раждало въобще и да е брал ябълки от него Херкулес. Отделно, че това дърво май беше и фикус, а това дърво плод не дава под никаква форма, ама си бях обещала  да не нарушавам фантазията и  въображението на домакините и да разстройвам туристите, които плащаха не малко пари да разгледат комплекса.
-----------------------------------------------------------------

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.