Мароко. Градините Мажорел

Ив Сен Лоран. Щастие и без надежда за щастие


 
 Почти никой не помни името на художника Жак Мажорел. Градините, които той създава на няколко минути път пеша от медината на Маракеш, днес  са по- известни като мястото, където прочутия дизайнер Ив Сен Лоран е изживявал любовта на живота си  с  Пиер Берже, и мястото, където прекарва в самота и депресия, породени от чувствителната му психика, последните години от  своя живот.  Растенията в тази градина са нагледно доказателство за адаптивността на различните видове от различни места на света , събрани на едно място. Около басейна  са разпръснати в очарователен безпорядък кокосови палми, бугенвилии, които  ухаят с различни цветове, бананови дървета, кактуси . За миг наистина забравяш че само на ръка разстояние зад високите огради живее и диша в огнен дъх Маракеш.
 


 

 
Ярки, наситени, тук всички цветове са в прекрасна хармония , която сякаш съпровожда като свита  царят на цветовете тук - кобалтовото синьо.


 
 
След трагични превратности в  живота, които слагат отпечатък върху крехката му и ранима душа, Лоран случайно открива това кътче на спокойствието и тишината  и го закупува. Превръща го в мястото, което предпочита пред лукса на Париж, където е почитан като гений и където среща и облича най-прочутите и богати жени в света. Сред тишината на дърветата и  мириса на цветята, излегнат на пъстри марокански килими, потънал в миризмата и вкуса на мароканския хашиш, Лоран се спасява от демоните, които преследват душата му. Тук намира колорита и мириса,  които напомнят за детството му в Алжир, и  хранят изгладнелите му сетива, твърде преуморени  и преситени от фалша на елитарния свят. Тук създава и най-прочутата марка сред парфюмите си " Опиум".



                                                               
 


  Едно кафе и чаша фреш в кафенето в градината 

 

 

 Бившето ателие на Мажорел, днес музей на берберското изкуство

 


Един прекрасен шал в кобалтово синьо и жълто, моята покупка - спомен от бутика на Ив Сен Лоран.




Книжарницата в която могат  да се закупят репродукции на модни скици  и някои книги на Лоран.

 В последните години от живота си великия дизайнер остава сам  в битката срещу демоните на душата си, болен, отчаян и нежелаещ повече да се бори с коварната болест. Лоран доброволно се оставя да бъде победен от тях и сякаш напуска без съжаление този свят, който му е донесъл само болка и разочарование.   В една от книгите си Лоран пише , че  е загубил надеждата , че някога ще бъде истински щастлив в живота си. Щастие човек може да няма, но без надежда за щастие той е напълно загубен. Тъжен финал на един тъжен живот на  мъж, който макар и напълнил живота на жените с красота , стил и елегантност, умира самотен, ненамерил последна утеха даже в спомените за изминалия си живот. По негово желание след кремацията прахът му е разпръснат над градините в дома , където е бил най-истински  в живота си.





 
 
 

 
  Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.