" Дето са солзи капали ,тамо ще песен да никне ! "
За събора прииждат хора от всички краища на България. Има и гости от чужбина.
Това е мотото под което всяка година в село Гела в Родопа планина се провежда фестивал на надсвирването. Признавам ,че тръгнахме с вълнение за там. От българския фолклор харесвам най-много този от древната планина на Орфей. Може би защото преди години първото нещо, което опознах от българския фолклор бяха дивните звуци на каба гайдите. После една дребничка и пъргава българска жена с голям глас Валя Балканска, която беше поканена да пее на едно събитие бетонира любовта ми към Родопа планина и всичко свързано с нея. Понеже съм човек преситен от пътуване и пътешествия тези, които ме познават добре знаят, че това пристрастие си е едно малко чудо. Да признаеш нещо за любимо сред толкова много изкушения по света.
Преди години по разказа на местните жители съборът в село Гела е започнал като среща на няколкото големи рода, чиито корени започват от тук. С течение на времето тук започват да провеждат своите показни уроци и учащите в Националното Училище по Фолклорни Изкуства в Широка Лъка.
Нямаше какво да ни спре и едно ранно утро поехме отново към Родопа. Отседнахме в хотел в Пампорово и на другата сутрин тръгнахме към Гела. Май целия хотел се беше запътил натам понеже изведнъж опустя. До самото село пътят е нелош. Изпитанието обаче започна ,когато тръгнахме към ливадите извън селото ,където се провежда самия събор. Честно казано толкова неуреден маршрут при положение, че събора се провежда от много време всяка година си е едно малко престъпление към хората дошли не само от България за да присъстват на събитието. Тесният път, по който не можеха да се разминат две коли и по който не можеш да се върнеш обратно поради тази причина, взе да поражда леко разочарование. Пристигайки на място видяхме хаотично пръснати навсякъде сергии на които амбулантни търговци излагаха дребни сувенири и изделия за продажба. Навсякъде се носеше мирис на скара, пържени в тежко олио картофи, варена царевица и всичко, което един нормален човек не би следвало да яде при вида на примитивните и лишени от хигиена места където се приготвяха. Химичните тоалетни бяха разположени накрая на поляните и ми беше интересно как през нощта някои ще стане да измине почти 400 метра за да ги ползва. Имаше всичко за всякакви интереси и хобита.
Това е мотото под което всяка година в село Гела в Родопа планина се провежда фестивал на надсвирването. Признавам ,че тръгнахме с вълнение за там. От българския фолклор харесвам най-много този от древната планина на Орфей. Може би защото преди години първото нещо, което опознах от българския фолклор бяха дивните звуци на каба гайдите. После една дребничка и пъргава българска жена с голям глас Валя Балканска, която беше поканена да пее на едно събитие бетонира любовта ми към Родопа планина и всичко свързано с нея. Понеже съм човек преситен от пътуване и пътешествия тези, които ме познават добре знаят, че това пристрастие си е едно малко чудо. Да признаеш нещо за любимо сред толкова много изкушения по света.
Преди години по разказа на местните жители съборът в село Гела е започнал като среща на няколкото големи рода, чиито корени започват от тук. С течение на времето тук започват да провеждат своите показни уроци и учащите в Националното Училище по Фолклорни Изкуства в Широка Лъка.
Нямаше какво да ни спре и едно ранно утро поехме отново към Родопа. Отседнахме в хотел в Пампорово и на другата сутрин тръгнахме към Гела. Май целия хотел се беше запътил натам понеже изведнъж опустя. До самото село пътят е нелош. Изпитанието обаче започна ,когато тръгнахме към ливадите извън селото ,където се провежда самия събор. Честно казано толкова неуреден маршрут при положение, че събора се провежда от много време всяка година си е едно малко престъпление към хората дошли не само от България за да присъстват на събитието. Тесният път, по който не можеха да се разминат две коли и по който не можеш да се върнеш обратно поради тази причина, взе да поражда леко разочарование. Пристигайки на място видяхме хаотично пръснати навсякъде сергии на които амбулантни търговци излагаха дребни сувенири и изделия за продажба. Навсякъде се носеше мирис на скара, пържени в тежко олио картофи, варена царевица и всичко, което един нормален човек не би следвало да яде при вида на примитивните и лишени от хигиена места където се приготвяха. Химичните тоалетни бяха разположени накрая на поляните и ми беше интересно как през нощта някои ще стане да измине почти 400 метра за да ги ползва. Имаше всичко за всякакви интереси и хобита.
Някои разпродават свои ненужни вещи
имаше и ръчно изработени неща ,които представляваха интерес за любители и колекционери.
Разбира се интерес предизвикваха хора облечени в национални носии - на събор като на събор. Позираха за снимките с удоволствие и желание.
Надпяване и надсвирване такова , каквото очаквахме нямаше. На ниска и неудобна естрада се изреждаха гайдари да свирят и бяха оценявани по незнайни критерии от незнайно жури. Трябваше да протягаме вратове и да се провираме през тълпата за да снимаме. Това ни отказа. Решихме че няма смисъл да се самоистезаваме в горещия ден и поехме по страничен път надолу ,който беше в ужасно състояние за да избегнем и задръстването. Едва ли ще посетим отново събитието, защото това, което видяхме съвсем не отговаря на представата ни за фолклорен фестивал. Жалко за многото възможности, пропуснати от организаторите, които според нас бяха заложили преди всичко на комерсиалното. Огнения "Луцифер" ни прибра в хотела и прохладата на басейна успокои изострените ни до червено сетива и уморени тела.
------------------------------------------------------------------------------------
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар