В
еврейските анекдоти има много интересни поуки. Един мой любим такъв
разказва за един известен еврейски шивач и негов клиент, който почти
остава отчаян, че някога ще види завършен новия си панталон. След близо пет
месеца проби през което време шивача все откривал несъвършенства в
привидно изглеждащия брилянтно ушит панталон, клиента се отчаял. Година
по-късно минава покрай ателието на майстора и решава да влезе. Шивача го
посрещнал с широка любезна усмивка и му съобщил, че току що е завършил
панталона. Клиента останал изумен и все пак облякъл панталона. Наистина
това било самото съвършенство от плат и той никога по-рано в живота си,
той нямал щастието да притежава такава дреха. Обърнал се към майстора и
му казал „Бог създаде света за шест дни, а вие шихте този панталон близо
две години. "Така е, отвърнал майстора, обаче я виж света, я виж
панталона"
Познавам хора, които мога в този смисъл да нарека добри шивачи. Един такъв е моят някогашен преподавател професор по история и история на религиите в университета. И не само защото е представител на предпочитания от Бог народ, но и защото успя да възпита и внуши у нас, неговите студенти, да живеем и се вписваме в света без предразсъдъци от каквото и да е естество, да оставяме на сетивата си да го опознават, да усещаме ценното в различията на страни, народи и религии, да изпипваме максимално своята професионална работа и да се съобразяваме не с времето и нечии капризи, а с това крайния резултат от работата ни да е съвършен. Това възпитано ни от него чувство работи успешно и до ден днешен и, мога да кажа за себе си, че ми е донесло много приятни професионални успехи и лични преживявания. Някои от изминатите от мен дестинации са световно известни чудеса, други са скрити перли. Йордания, Египет, Исраел/ който разбира се е животът и съдбата ми/ скалните къщи и църкви на Гьореме в Кападокия,, ислямската архитектура в земите на Африка и Азия, църквите във Вал де Боа, Кордова от времето на маврите и други, могат да ни върнат в зората на човешката история, други са дело излязло из под ръцете на мъже и жени от поколения не много далеч във времето от нас. Малцина са тези, които знаят, че Италия не е само Ватикан и Ренесанс, тя е и Италия на Паладио, чийто наложен „златен стандарт” в проектирането превръща страната в една невероятна и запомняща се архитектурна разкошност. Евтините дестинации из провинцията на тази страна с които парадират повечето туристи действащи на принципа „пътувания на килограм” с които „да се изфукаме” пред себеподобните посредственици не включват примерно вила Емо във Фанцоло за да се добие представа откъде е дошла идеята и вдъхновението за проекта на американския Капитолий. Никой не укоряваме за нивото на неговите възможности, но да се налага като стандарт елементарната посредственост идва в повече на истинските ценители и разбиращи.
В този смисъл Мароко се явява държава и територия в която се вписват успешно древност и настояще. Пиша територия, защото през вековете тя е била дом и път на много и различни народи и племена, преди да бъде днешното Кралство Мароко. Мароко е място на среща на различни религии, духовности, които обхващат свещени места, архитектурни артефакти от отдавна изчезнали култури, съхранявани с много желание и любов останки от древни градове и разбира се революционни експерименти в днешно време, които поставят предизвикателства към стриктното религиозно минало. Мароко е невероятна амалгама от народи, езици, религии, аромати, цветове, един приказен свят в който потъваш и никога не забравяш, когато си тръгнеш от него.
Казабланка.
Ако някъде по света искате да проверите своята толерантност в религиите, едно от местата затова е Казабланка в Мароко. По точно мястото там е джамията на Хасан Втори. Втора по святост и големина в арабския свят след древната Масджид ал-Харам в Мека. Това е приказен строеж, който се намира на границата между водата и сушата. Съгласно писаното в Куран-а, тронът на Аллах е върху водата и така тази джамия наполовина е построена върху водата.
На тази снимка се вижда и водата от океана. Молитвената зала е построена върху платформа над океана. Привилегията да се молят на стъкления под, който виждате на снимката има само кралят и членове на неговото семейство. За останалите вярващи остава аткракцията да гледат звездите при вечерните молитви от отварящия се подвижен покрив на джамията.
Познавам хора, които мога в този смисъл да нарека добри шивачи. Един такъв е моят някогашен преподавател професор по история и история на религиите в университета. И не само защото е представител на предпочитания от Бог народ, но и защото успя да възпита и внуши у нас, неговите студенти, да живеем и се вписваме в света без предразсъдъци от каквото и да е естество, да оставяме на сетивата си да го опознават, да усещаме ценното в различията на страни, народи и религии, да изпипваме максимално своята професионална работа и да се съобразяваме не с времето и нечии капризи, а с това крайния резултат от работата ни да е съвършен. Това възпитано ни от него чувство работи успешно и до ден днешен и, мога да кажа за себе си, че ми е донесло много приятни професионални успехи и лични преживявания. Някои от изминатите от мен дестинации са световно известни чудеса, други са скрити перли. Йордания, Египет, Исраел/ който разбира се е животът и съдбата ми/ скалните къщи и църкви на Гьореме в Кападокия,, ислямската архитектура в земите на Африка и Азия, църквите във Вал де Боа, Кордова от времето на маврите и други, могат да ни върнат в зората на човешката история, други са дело излязло из под ръцете на мъже и жени от поколения не много далеч във времето от нас. Малцина са тези, които знаят, че Италия не е само Ватикан и Ренесанс, тя е и Италия на Паладио, чийто наложен „златен стандарт” в проектирането превръща страната в една невероятна и запомняща се архитектурна разкошност. Евтините дестинации из провинцията на тази страна с които парадират повечето туристи действащи на принципа „пътувания на килограм” с които „да се изфукаме” пред себеподобните посредственици не включват примерно вила Емо във Фанцоло за да се добие представа откъде е дошла идеята и вдъхновението за проекта на американския Капитолий. Никой не укоряваме за нивото на неговите възможности, но да се налага като стандарт елементарната посредственост идва в повече на истинските ценители и разбиращи.
В този смисъл Мароко се явява държава и територия в която се вписват успешно древност и настояще. Пиша територия, защото през вековете тя е била дом и път на много и различни народи и племена, преди да бъде днешното Кралство Мароко. Мароко е място на среща на различни религии, духовности, които обхващат свещени места, архитектурни артефакти от отдавна изчезнали култури, съхранявани с много желание и любов останки от древни градове и разбира се революционни експерименти в днешно време, които поставят предизвикателства към стриктното религиозно минало. Мароко е невероятна амалгама от народи, езици, религии, аромати, цветове, един приказен свят в който потъваш и никога не забравяш, когато си тръгнеш от него.
Казабланка.
Ако някъде по света искате да проверите своята толерантност в религиите, едно от местата затова е Казабланка в Мароко. По точно мястото там е джамията на Хасан Втори. Втора по святост и големина в арабския свят след древната Масджид ал-Харам в Мека. Това е приказен строеж, който се намира на границата между водата и сушата. Съгласно писаното в Куран-а, тронът на Аллах е върху водата и така тази джамия наполовина е построена върху водата.
На тази снимка се вижда и водата от океана. Молитвената зала е построена върху платформа над океана. Привилегията да се молят на стъкления под, който виждате на снимката има само кралят и членове на неговото семейство. За останалите вярващи остава аткракцията да гледат звездите при вечерните молитви от отварящия се подвижен покрив на джамията.
Крал
Хасан Втори, бащата на сегашния крал на Мароко Мохаммед Шести, решава
да построи джамия и да я нарече на свое име. Години усилена строителна
работа, близо милиард долара събрани от дарения и така се появява на
света най-голямата джамия на африканския континент. Вън и вътре джамията
наистина е невероятен архитектурен шедьовър за който личи, че не са
пестени средства и труд. Тази джамия се явява и своеобразен паметник на
управляващата от няколко века династия. Повече от 20 000 поклонника
вътре и около 90 000 в двора на джамията славят при специални случаи
Аллах и династията на мароканските крале.
Интериора и пространствата вътре
Възползвахме се от възможността да платим за професионален гид, който ни разведе из джамията и прилежащите пространства и да ни разкаже историята на създаването и. За пореден път отличният френски език на моята половинка ни беше от голяма полза. По принцип, когато езиците, които ползваме общо двамата са повече от пръстите на едната ръка носи голяма полза, но в този случай, както писах за него беше и удоволствието да го употреби по-дълго време.
Архитектът на храма е французин и едно от най-големите предизвикателства към него е било проектирането на най-високото минаре, което трябва да издържи на земни трусове и силните океански ветрове, които атакуват Казабланка. Джамията държи рекорд с най-високото минаре в света - 210 метра.
Лазарен лъч от най-високата част на минарето сочи посоката на свещената Мека, и указва посоката към която да се молят вярващите. Честно казано от толкова злато, мрамор и пространство на мен би ми секнала молитвата, но пък всеки знае себе си и това, как да получи уверение за грандиозността на Бог.
В подземието на джамията се намира огромно помещение, където вярващите могат да се измият и приготвят за молитвите.
Чешмите:
Както казах, тази джамия и тази на Мохамед Пети са мястото, където да проверите своята религиозна толерантност и търпимост. Едно от добрите намерения на мароканците изповядващи Ислям-а в тази насока е, че джамията е отворена и разрешена за посещение /извън часовете за молитва/ и от хора с други вероизповедания. Никъде не съм имала проблеми да вляза и дори да снимам джамии. По разбираеми причини никога няма да мога да посетя и снимам Масджид ал-Харам в Мека, но аз съм човек, който си поставя реалистични цели. Хубаво е човек дори в оптимизма си да бъде премерен. Невъзможното е само в плановете на живелия някога Лорънс Арабски. При него дилемата обаче е била огромното разкъсване между лоялността към родната страна и искрената любов към една чужда култура. Тук отново се сещам за най-добрия „шивач”, когото познавам и който създаде в своята преподавателска и научна кариера истински космополитни хора. Да бъде дълъг живота му!!!
Казабланка е място описано в една песен. Песен за кафенето Рик`с и една любов, която се заражда на място, което е кръстопът за шпиони, предатели, нацисти и френската съпротива.
Не знам дали от любов или от любопитство но да пиеш кафе в това емблематично заведение е възможно след около 3 години. Показаха ни книгата с резервации. Дрес код задължителен. Който не го знае да гледа филма с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Не пихме кафе в това Рик кафене, но продължаваме да се обичаме все така силно. В края на краищата любов сред хайвер и шампанско е възможна и без френската съпротива.
Интериора и пространствата вътре
Възползвахме се от възможността да платим за професионален гид, който ни разведе из джамията и прилежащите пространства и да ни разкаже историята на създаването и. За пореден път отличният френски език на моята половинка ни беше от голяма полза. По принцип, когато езиците, които ползваме общо двамата са повече от пръстите на едната ръка носи голяма полза, но в този случай, както писах за него беше и удоволствието да го употреби по-дълго време.
Архитектът на храма е французин и едно от най-големите предизвикателства към него е било проектирането на най-високото минаре, което трябва да издържи на земни трусове и силните океански ветрове, които атакуват Казабланка. Джамията държи рекорд с най-високото минаре в света - 210 метра.
Лазарен лъч от най-високата част на минарето сочи посоката на свещената Мека, и указва посоката към която да се молят вярващите. Честно казано от толкова злато, мрамор и пространство на мен би ми секнала молитвата, но пък всеки знае себе си и това, как да получи уверение за грандиозността на Бог.
В подземието на джамията се намира огромно помещение, където вярващите могат да се измият и приготвят за молитвите.
Чешмите:
Както казах, тази джамия и тази на Мохамед Пети са мястото, където да проверите своята религиозна толерантност и търпимост. Едно от добрите намерения на мароканците изповядващи Ислям-а в тази насока е, че джамията е отворена и разрешена за посещение /извън часовете за молитва/ и от хора с други вероизповедания. Никъде не съм имала проблеми да вляза и дори да снимам джамии. По разбираеми причини никога няма да мога да посетя и снимам Масджид ал-Харам в Мека, но аз съм човек, който си поставя реалистични цели. Хубаво е човек дори в оптимизма си да бъде премерен. Невъзможното е само в плановете на живелия някога Лорънс Арабски. При него дилемата обаче е била огромното разкъсване между лоялността към родната страна и искрената любов към една чужда култура. Тук отново се сещам за най-добрия „шивач”, когото познавам и който създаде в своята преподавателска и научна кариера истински космополитни хора. Да бъде дълъг живота му!!!
Казабланка е място описано в една песен. Песен за кафенето Рик`с и една любов, която се заражда на място, което е кръстопът за шпиони, предатели, нацисти и френската съпротива.
Не знам дали от любов или от любопитство но да пиеш кафе в това емблематично заведение е възможно след около 3 години. Показаха ни книгата с резервации. Дрес код задължителен. Който не го знае да гледа филма с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Не пихме кафе в това Рик кафене, но продължаваме да се обичаме все така силно. В края на краищата любов сред хайвер и шампанско е възможна и без френската съпротива.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
-
1
-
1
Няма коментари:
Публикуване на коментар