Джераш или Гераса, наричан така в древността е най-известният запазен римски провинциален град в Близкия изток. Разположен е сред плодородните хълмове на Гилеад в Йордания на около 45 километра на северозапад от столицата Аман. Основан от войниците на пълководеца Александър Македонски през 4 в. пр.н.е. (γῆρας – gēras
означава „стари времена“ на старогръцки) и просперира през вековете при две империи благодарение на керваните, търговията, земеделието и рудодобива. Градът е бил богат и това добре личи от помпозните останки на сградите, обществени и частни.
Джераш - древност и съвремие на едно място, такъв какъвто го видях и заснех :
околностите
Златната епоха на Гераса е през ІІ и ІІІ в., а впечатляващите петнайсет църкви в града продължават тази епоха и след това във времето. Изключителното му значение за историята и археологията е станало причина изследователите да го нарекат „Помпей на Изтока“ или
„Градът на 1000-та колони“.
Историята на града е свързана с двама римски императори - Траян и Адриян. Император Траян е приличал на тръмбоващ валяк. Прогонва партите, които са играели един вид ролята на филтър за всички стоки, които идвали от Ориента, Траян постига три значителни неща: победил е сериозен враг, премахнал е огромните надбавки в цените, които налагали партите за всеки един продукт, минаващ през ръцете им, овладял е най-големия търговски трафик от Индия, Китай и Далечния Изток. Става абсолютен господар на Месопотамия. След 106 г. поприключил с даките, сдобил се със златните им мини, превзема Петра и премества търговските пътища през Палмира и Джераш. Траян всъщност е императорът при времето на който Рим има своето най-голямо териториално разширение, време на изключителен разцвет, "време на благодат". Това, което виждаме на картите от времето на най-голямото могъщество на Рим е всъщност времето на управлението на Траян. Той е optimus princeps - най-добрия принцепс.
Джераш има своя разцвет и при император Адриан, след 129 г., когато става част от най-процъфтяващите и космополитни градове на гръкоримския Декаполис.
Арката на Адриан или така наречената Южна порта, ознаменувала посещението му през 129 – 130 г.
разходка по древните улици на града
Хиподрумът - някога е бил с олимпийски размери. В днешно време тук се правят възстановки под името „Римското военно изкуство и надбягване с колесници“ (Roman Army and Chariot Experience), в които участват актьори и доброволци преоблечени като „римски“ легионери в пълно бойно снаряжение, гладиатори, както и гонки с колесници, правещи традиционните седем обиколки.
Разбира се и Форумът, едно от най-важните неща в древните градове. Търговското, административното и религиозното сърце на всеки древен град.
В Джераш форумът е с овална форма (90 х 80 м), обграден със 64 колони с йонийски капители (обикновено са коринтски).
Храмът на Артемида, богинята закрилница на града. Построен е през 157 г. е на най-високото място на града, на главната улица Cardo Maximus. Размерите му са 160 х 120 м. Запазили са се 11 от 12-те колони на храма, наречени "шептящите колони"/подредени били по такъв начин, че да подсилват акустиката на хорските гласове8. През 1954 година една от тези колони била подарена от йорданския крал Хусейн Първи на САЩ и днес този наистина кралски подарък се намира в Ню Йорк поставена в парка Flushing Meadows–Corona Park. Колоните не са монолитни, а от парчета, съединени с олово. Наричат ги „танцуващи“ колони, защото се поклащат от поривите на вятъра.Предполага се ,че това е част от механизма на изграждане на храма, което е целяло той да бъде устойчив на земетресения. Потвърждение на това предположение е факта, че за разлика от другите сгради в Джераш унищожени от земетресението през 749 година, този храм е оцелял. По време на кръстоносните походи храмът е превърнат в малка крепост, охраняваща търговския път. До него се намира и храмът на главния бог Зевс .
Южният театър - перфектна акустика и места за 4000-5000 човека. Показаха ни място където да стъпим - беше една плочка в средата на обширното място пред сцената. Чуваше се и най-тихия звук издаван от хората, които стояха далеч горе на по-високите нива, както и това, което се говореше на сцената. Театърът е на две нива. Както винаги разделен на социални нива - благородници, всеки от които имал собствено място, обозначено с негови инициали. Местата на плебса били в галерията. В града има още един - Северният театър на града (165 г.) е със значително по-малки размери – „само“ за 1600 души.
Ако се случи вашето пътешествие да е през месеците юли или август, може да имате късмет да присъствате на популярния триседмичен фестивал на Джераш, когато има много музика, танц, театрални представления в местта а на открито, като Форума и Южния театър.
При нашето посещение имаше някакъв местен празник, който така и не разбрахме какъв е, но пък имаше много настроение и веселие. Атракцията беше един шотландски гайдар, който свиреше заедно с местните. Не се знаеше, кой кого и на какво учеше, но беше приятно най-вече с изключително приятелското и добронамерено настроение от страна на всички. Приятно е да видиш, почувстваш и ставаш част от такива неща.
През 749 г. унищожително земетресение разрушава града. За дълго време той изчезва от историческите карти. През 1806 г. Джераш е „открит“ наново от германския ориенталист Улрих Зетцен, а разкопките в града и реставрацията започва през 1925 г. Експонирането му е близо 60 г. по-късно – през 1982 г.
Какво видях и какво остана като спомен за мен от посещението ми в древната Гераса - капители, арки, колони, останки от дворци и разкошни храмове. Най-важното обаче е усещането, че античното общество всъщност е било много модерно. Тайната му е в това, че то успява да завладее светът не само със силата на военните оръжия, но и с инженерните постижения - акведукти, терми, пътища, градове.
Джераш - древност и съвремие на едно място, такъв какъвто го видях и заснех :
околностите
Историята на града е свързана с двама римски императори - Траян и Адриян. Император Траян е приличал на тръмбоващ валяк. Прогонва партите, които са играели един вид ролята на филтър за всички стоки, които идвали от Ориента, Траян постига три значителни неща: победил е сериозен враг, премахнал е огромните надбавки в цените, които налагали партите за всеки един продукт, минаващ през ръцете им, овладял е най-големия търговски трафик от Индия, Китай и Далечния Изток. Става абсолютен господар на Месопотамия. След 106 г. поприключил с даките, сдобил се със златните им мини, превзема Петра и премества търговските пътища през Палмира и Джераш. Траян всъщност е императорът при времето на който Рим има своето най-голямо териториално разширение, време на изключителен разцвет, "време на благодат". Това, което виждаме на картите от времето на най-голямото могъщество на Рим е всъщност времето на управлението на Траян. Той е optimus princeps - най-добрия принцепс.
Джераш има своя разцвет и при император Адриан, след 129 г., когато става част от най-процъфтяващите и космополитни градове на гръкоримския Декаполис.
Арката на Адриан или така наречената Южна порта, ознаменувала посещението му през 129 – 130 г.
разходка по древните улици на града
Хиподрумът - някога е бил с олимпийски размери. В днешно време тук се правят възстановки под името „Римското военно изкуство и надбягване с колесници“ (Roman Army and Chariot Experience), в които участват актьори и доброволци преоблечени като „римски“ легионери в пълно бойно снаряжение, гладиатори, както и гонки с колесници, правещи традиционните седем обиколки.
Разбира се и Форумът, едно от най-важните неща в древните градове. Търговското, административното и религиозното сърце на всеки древен град.
В Джераш форумът е с овална форма (90 х 80 м), обграден със 64 колони с йонийски капители (обикновено са коринтски).
Храмът на Артемида, богинята закрилница на града. Построен е през 157 г. е на най-високото място на града, на главната улица Cardo Maximus. Размерите му са 160 х 120 м. Запазили са се 11 от 12-те колони на храма, наречени "шептящите колони"/подредени били по такъв начин, че да подсилват акустиката на хорските гласове8. През 1954 година една от тези колони била подарена от йорданския крал Хусейн Първи на САЩ и днес този наистина кралски подарък се намира в Ню Йорк поставена в парка Flushing Meadows–Corona Park. Колоните не са монолитни, а от парчета, съединени с олово. Наричат ги „танцуващи“ колони, защото се поклащат от поривите на вятъра.Предполага се ,че това е част от механизма на изграждане на храма, което е целяло той да бъде устойчив на земетресения. Потвърждение на това предположение е факта, че за разлика от другите сгради в Джераш унищожени от земетресението през 749 година, този храм е оцелял. По време на кръстоносните походи храмът е превърнат в малка крепост, охраняваща търговския път. До него се намира и храмът на главния бог Зевс .
Южният театър - перфектна акустика и места за 4000-5000 човека. Показаха ни място където да стъпим - беше една плочка в средата на обширното място пред сцената. Чуваше се и най-тихия звук издаван от хората, които стояха далеч горе на по-високите нива, както и това, което се говореше на сцената. Театърът е на две нива. Както винаги разделен на социални нива - благородници, всеки от които имал собствено място, обозначено с негови инициали. Местата на плебса били в галерията. В града има още един - Северният театър на града (165 г.) е със значително по-малки размери – „само“ за 1600 души.
Ако се случи вашето пътешествие да е през месеците юли или август, може да имате късмет да присъствате на популярния триседмичен фестивал на Джераш, когато има много музика, танц, театрални представления в местта а на открито, като Форума и Южния театър.
При нашето посещение имаше някакъв местен празник, който така и не разбрахме какъв е, но пък имаше много настроение и веселие. Атракцията беше един шотландски гайдар, който свиреше заедно с местните. Не се знаеше, кой кого и на какво учеше, но беше приятно най-вече с изключително приятелското и добронамерено настроение от страна на всички. Приятно е да видиш, почувстваш и ставаш част от такива неща.
През 749 г. унищожително земетресение разрушава града. За дълго време той изчезва от историческите карти. През 1806 г. Джераш е „открит“ наново от германския ориенталист Улрих Зетцен, а разкопките в града и реставрацията започва през 1925 г. Експонирането му е близо 60 г. по-късно – през 1982 г.
Какво видях и какво остана като спомен за мен от посещението ми в древната Гераса - капители, арки, колони, останки от дворци и разкошни храмове. Най-важното обаче е усещането, че античното общество всъщност е било много модерно. Тайната му е в това, че то успява да завладее светът не само със силата на военните оръжия, но и с инженерните постижения - акведукти, терми, пътища, градове.
