Матера - бедността не е порок

  Когато за пръв път видите Матера - отдалеч или отблизо, можете да бъдете категорични - това съвсем не е мястото, което да спечели състезание по чар. Ако познавате и сте посещавали и други места из Италия, това определено ще ви се стори грозно и неугледно. Има защо. Това е град, който е бил в дъното на класациите по жизнен стандарт на Италия, едно от най-бедните места за живеене в страната. Някога градът е бил част от Апулия, но днес се намира в област Базиликата. Честно казано, когато пътуваш с кола по пътищата, не правиш разлика и не можеш да разбереш кога навлизаш в нова административна  област. Единствено само табелата подсеща шофьора затова. Предварително сме разгледали маршрута и прочели някои отзиви за града и затова спираме на една площадка още преди да влезем в Матера.

 

Това, което отдалеч виждаме като къщи, всъщност се оказват пещери, които са приспособени като жилища. Това е древната  Саси ди Матера - камъните на Матера, което е и старата част на града. Една поредица от пещери, издълбани във меките варовити скали, разположени на ръба на каньона на река Гравина. Отчайваща бедност, мизерия, безработица, глад и болести. Приспособените за жилища пещери били влажни, студени, без електричество и канализация. Детската смъртност  била рекордно висока. Хората делели оскъдните и мизерни площи в които живеели с домашните си животни. Това е била визитната картичка на този град почти до средата на миналия век. "Срамът на Италия" /както била определена Матера / предизвикал скандал в италианския парламент. В държавата, която била една от основателките на ЕС, имало област в която населението живеело в условия като през Средновековието. Италианското правителство подело мощна кампания за подпомагане на града и населението му. Една част от населението била преместена в новата бързо изградена част на града. Тези от жителите които отказали да се преместят получили средства от държавните фондове с които да благоустроят пещерните си жилища. Голяма част от тях са превърнати в хотели, магазини и ресторанти, които днес са туристическа атракция. Оставяме колата на паркинг и поемаме пеша из стръмните улички на Матера. Първото на което попадаме е една от панорамните площадки, от които се вижда като на длан градът и неговите околности. Историческият център е разделен на четири части: Чивита, Сасо Барисано, Сасо Кавеозо и Ил Пиано.

Един от хълмовете с пещери. В такива жителите на Матера са правили свои жилища.

Въжени мостове свързват отделните хълмове.

Едни от първите открили и заселили тези места са монаси. Първо гръцки, после от ордена на Св. Бенедектин. Те трансформирали някои от пещерите в църкви и постепено привлекли тук и други хора.

Уличките на града са тесни и криви. По тях се придвижвате само пеша. Има една единствена улица, която е по-широка и тя обикаля града. По маршрута има панорамни площадки на които може да слезете и да разгледате Матера от друга гледна точка. Спускаме се по една от уличките и се озовавеме на сравнително широко място. Разбира се и тук не липсва католически храм.

 

Встрани от храма отново пещерни жилища. Те обаче вече са електрифицирани.

Много от пещерите са надстроени и превърнати в малки хотелчета, дрогерии или кафетерии.

 Това е гледката срещу католическия храм. Много от туристите поемат по стръмната каменна пътека нагоре, за да се изкачат до   катедралата "Санта Мария дела Бруна", която е най-важният католически храм в Матера. 

Катедралата е завършена през 1270 г.,  и първоначално е посветена на Света Мария ди Матера. Вследствие бъдещия папа  Урбан VI, който е бил архиепископ на Матера , учредява   празника Благовещение, и посвещава  катедралата на Света  Мария дела Бруна, също покровителка на града.

Може би е малко известно, но испанският маршрут Камино, има своя италиански аналог. Казва се Камино Матерано. Пътешествието започва от град Бари и стига до Матера. Пешеходният преход има за цел да свърже историческия град Матера с пешеходни маршрути във всички посоки - като лъчи от града ще има маршрути не само от Бари. Проекта предвижда такива преходи  и от Бриндизи, Трани, Термоли, Пестум и Леука, която е най-южната точка на тока на Ботуша на Италия. . Маркираният маршрут се нарича още Виа Пеучета. Първата отсечка Бари - Матера е вече добре разработена и много ентусиасти поемат по него. Като цяло, маршрута е дълъг 160 км. Тези, които са изминали поне 100 км. от маршрута , ще могат да получат и сертификат, подобно на поклонниците, които изминават Камино де Сантяго Компостела в Испания. Ние имаме по-скромни цели и поемаме по тесните улички на Матера.

Италианците обичат да украсяват пространството пред домовете си. В това отношение просто няма кой да ги мине. Обичам да се "губя" из тесните улички на италианските градове точно заради това да се любувам на фантазията на италианеца. Пред тази къща има макет на Матера, направен от варовик.

Украсените стълбища и външни стени на тази къща ни указват, че вътре в приземния етаж има работилничка в която се изработват бижута.

 Още една типична комбинация между жилище и работилница. Прозореца е бутафорен, а на неговия перваз стои облегната фигура от восък-тя привлича вниманието и приканва да влезете и да изберете  сувенир. Продължаваме пеша и скоро излизаме на широко открито пространство - централния площад. Разбира се и тук има католически храм, поредния в иначе малкия град

Нямаше кой да ни обясни, какво означава тази композиция пред катедралата. Мога само да гадая, дали символизира часовник, който отмерва стъпките ни в този живот.

 Още една интересна композиция в центъра на града.

В града цари оживление. Пълно е с туристи от цял свят. Има и много мигранти. Те се събират на групи и обикалят из центъра на града. Някои просят, други продават дребни предмети, а всички те заедно се надяват да получат статут на пребиваване и социална помощ. Темата е гореща и за италианците и за политиката. Няма партия, която да не се занимава и да предлага решения за мигрантите. Като цяло местните са свикнали с тях, но в повечето случаи недоволстват от прекалено големия мигрантски наплив, който подбива цената на трудовия пазар. Големия фонд за подпомагане на нуждите на мигрантите също предизвиква недоволство. Според италианците социалните фондове се орязват в полза на новодошлите и това също предизвиква напрежение и недоволство.

Времето напредваше и въпреки, че беше края на септември беше все още много топло. Ресторантчетата около площада бяха пълни. Чакахме прави около половин час преди да се освободи маса. Повечето от туристите предпочитаха баровете в които се предлагаха сандвичи, малка салата, и паста. Хапваха набързо и продължаваха. В ресторанта най-напред ни предложиха чинийки със сиренца, маслини, мариновани лукчета и  гризини като разядки. Менюто е справочник за чревоугодници. Стана ни навик посещенията ни в живописните местенца и градове на Италия да завършват с едно добро хапване. Местата на това блаженство в Италия са като театър. Едновремено сме зрители и участници. На съседната маса до нас бяха седнали местни жители. Когато видеха някой познат да преминава, те се провикваха високо и между тях се завързваше разговор , на който ставахме свидетели всички. В един момент можеш да научиш  неща за много хора без да ги познаваш. Някои хора изпитват голяма наслада да говорят за самите себе си, а в комбинация с аперитив или вино, това може да отнеме часове. Италианците хич не се притесняват когато се заседяват в барове или ресторанти. Те обичат да показват своята наслада от живота и изобщо не им пука, че говоренето на висок глас през маса или през площада не се харесва на някой,  докато боде с вилица предястието си. Животът за тях е наслаждение, макар на някои от нас, начините по който те постигаха това да се виждаше странен. Не ти оставят избор, просто свикваш и започваш да влизаш в кожата на местните. Между салатата, основното и десерта научихме защо Луиджи не идва на сбирките на клуба по карти, кога ще отвори пекарната на Симоне, къде си ремонтира колата Налдо, защо Лука и Маура са се скарали, коя е местната Малена. Чувствахме се преобилно натежали  от вкусния обяд гарниран от доволно голямото количество местни клюки. По пътя към паркинга, където бяхме оставили колата се отбивам в едно кокетно магазинче, за да попълня запасите си от зехтин, местно производство. Когато излизаме извън пределите на града се обръщам за последен път и поглеждам назад. Матера стои  високо горе на хълма - студена, мрачна.  Не мога да кажа, че това беше едно романтично място.  Това е особен град, град който беше преживял трагични години, оставили следи в неговата архитектура. Матера не е най-подходящия прозорец да надникнеш в душата на италианския град. Тя е различна и може би в това е нейната необичайност.

 
 Драги приятели и читатели, публикациите и   снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.