Наречена е така на близкото до нея село Ягодина .Подобно на пещерата
"Дяволско гърло" и тя е образувана от игривата фантазия и упоритостта
на река . Река Буйновска. За разлика обаче от реката в "Дяволско гърло"
река Буйновска " остава " да тече отвън и това ,което напомня за нея е
пясъка по земята.Пещерата е дълбока ,разположена на три етажа ,като
само най-ниския / в случая ,третия етаж/ е отворен за посещения. В
програмата на посещение се предлага и скално катерене до другите етажи .
Решихме обаче, че не сме чак толкова ентусиазирани за такава "разходка"
,която изисква предварителна подготовка и специално оборудване. Нашето
фотографско такова беше достатъчно тежко .
Честно казано не бяхме доволни и от екскурзоводката ,която умееше да вкарва и нотки на хумор в разказа си ,но беше твърде припряна и "препускаше" из коридора ,като не оставяше почти никаква възможност да се насладим изцяло на прелестта на това ,което виждахме. Не обичаме ,когато се претупват нещата.
Входа и изхода и на тази пещера представляват изкуствено прокопани тунели. Това което ни посреща в началото е така наречената "Новогодишна зала" В нея членове на местния пещерен клуб и техни приятели посрещат почти ежегодно всяка нова година . В залата стои елха ,която въпреки многогодишния си престой не е увехнала и стои запазена даже новогодишната украса.
Залата е призната за първата пещерна ритуална зала и в нея се извършват и бракосъчетания. На една от стените е поставен и герба на Републиката и ритуална маса.
В беседата се спомена за праисторическо присъствие в пещерата. Артефактите обаче ,както се разбра са изнесени и са експонати в музеите в Смолян и Чепеларе. За мен това лично е недомислие, защото истинска тежест могат да имат само в естествената среда в която са открити.
Ягодинската пещера е незабравима и вълшебна феерия от цветове ,дължащи се на естественото окисление на мангана ,медта и желязото.
част от огромния сталактон за който казват ,че тежи около три тона.
подобно и на другите пещери , Ягодинска също има своите "обитатели" и "пазители". Причудливи образувания ,които напомнят на различни герои от приказките, легендите и митовете.
В пещерата има и колонии от прилепи но те не са разрешени за снимане по обясними причини. Видяхме ги на сантиметри от нас. Спяха. Иначе е легенда ,че нападат хора.
Ягодинската пещера заслужава да се види. Тя наистина е едно чудо на природата и неподправената фантазия на нейните сили.
Накрая екскурзоводката се пошегува ,че тези мъже ,които се врекат във вярност на любимите си в тази пещера и не спазят обещанието си се пращат на обиколен тур из съседната пещера "Дяволско гърло" .
Там за разлика от легендата , на "горния свят " излизали жените. Причината- Бог наказвал така Дявола ,като му създавал съперници
---------------------------------------------------------------------------------
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Честно казано не бяхме доволни и от екскурзоводката ,която умееше да вкарва и нотки на хумор в разказа си ,но беше твърде припряна и "препускаше" из коридора ,като не оставяше почти никаква възможност да се насладим изцяло на прелестта на това ,което виждахме. Не обичаме ,когато се претупват нещата.
Входа и изхода и на тази пещера представляват изкуствено прокопани тунели. Това което ни посреща в началото е така наречената "Новогодишна зала" В нея членове на местния пещерен клуб и техни приятели посрещат почти ежегодно всяка нова година . В залата стои елха ,която въпреки многогодишния си престой не е увехнала и стои запазена даже новогодишната украса.
Залата е призната за първата пещерна ритуална зала и в нея се извършват и бракосъчетания. На една от стените е поставен и герба на Републиката и ритуална маса.
В беседата се спомена за праисторическо присъствие в пещерата. Артефактите обаче ,както се разбра са изнесени и са експонати в музеите в Смолян и Чепеларе. За мен това лично е недомислие, защото истинска тежест могат да имат само в естествената среда в която са открити.
Ягодинската пещера е незабравима и вълшебна феерия от цветове ,дължащи се на естественото окисление на мангана ,медта и желязото.
част от огромния сталактон за който казват ,че тежи около три тона.
подобно и на другите пещери , Ягодинска също има своите "обитатели" и "пазители". Причудливи образувания ,които напомнят на различни герои от приказките, легендите и митовете.
В пещерата има и колонии от прилепи но те не са разрешени за снимане по обясними причини. Видяхме ги на сантиметри от нас. Спяха. Иначе е легенда ,че нападат хора.
Ягодинската пещера заслужава да се види. Тя наистина е едно чудо на природата и неподправената фантазия на нейните сили.
Накрая екскурзоводката се пошегува ,че тези мъже ,които се врекат във вярност на любимите си в тази пещера и не спазят обещанието си се пращат на обиколен тур из съседната пещера "Дяволско гърло" .
Там за разлика от легендата , на "горния свят " излизали жените. Причината- Бог наказвал така Дявола ,като му създавал съперници
---------------------------------------------------------------------------------
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар